Дейвид Брин
Стълба към небето (56)

Хари

Когато една от големите галерии на южния полюс внезапно се срути — и смъртоносният вакуум погуби няколко хиляди същества, — висшите управници на Каззкарк най-после отстъпиха пред неизбежното. И издадоха отдавна очакваната заповед.

Евакуация!

 

— Моите проучвания в най-старите, най-неясни архиви във Великата библиотека показват, че по време на колапса на Гронин условията навярно са били подобни — поясни Уер'К'кинн, когато Хари се яви, за да му бъде възложена нова мисия.

От висок балкон в Института по навигация двамата наблюдаваха тълпите по главните аркади, водещи към различни космодруми. Междувременно Уер'К'кинн плавно махаше с псевдопод и продължаваше да разсъждава за миналото.

— И тогава, както сега, отначало институтите отричали. По-късно, по заповед на по-висши класове живот, те скрили истината от нашата цивилизация, докато не станало прекалено късно за каквато и да е подготовка. Всъщност и този път щеше да се случи същото, ако не беше последното предупреждение, излъчено от Земята. Без него повечето раси в Петте галактики нямаше да имат никакъв шанс да се приготвят.

— Много кланове не обърнаха внимание на предупреждението — измърмори Хари. — Някои са прекалено заети да нападат Земята, за да се вслушат.

След мрачна пауза той прибави:

— Струва ми се, че всички тези пространствени разкъсвания едва ли ще повлияят на обсадата на Земята, нали?

Уер'К'кинн погледна към шимпанзето, сякаш се опитваше да открие признаци на разколебана лоялност.

— Изглежда малко вероятно. Ние смятаме, че до трийсет процента от точките на прехвърляне в Галактика втора поне отчасти ще продължат да функционират. Разбира се, по време на най-тежката част от кризата метричните контракции ще свият всички равнища на хиперпространството. Тежко на онези кораби, които се опитат да наберат псевдоускорение в този момент! Но това едва ли ще представлява неудобство за огромните бойни съдове, които обсаждат родната ти слънчева система. Те ще са в безопасност, стига да останат в нормалния космос и да не използват вероятностни оръжия, докато разкъсването не свърши.

Естествено ние предполагаме, че последиците за Галактика четвърта ще са много по-сериозни.

Хари кимна.

— А вие ме пращате точно там.

— Отказваш ли? Мога да пратя някой друг.

— О, нима? Кой друг би се съгласил да влезе в Е-пространството в такъв момент?

Уер'К кинн отговори с красноречиво мълчание. Единствено Хари от малкото му останали служители притежаваше нужния опит — и дарби, — за да има надежда за успех в странното царство на живите идеи.

— Е — изсумтя шимът. — Защо не, по дяволите? Казвате, че би трябвало да имам достатъчно време, за да оставя нови камери по Пътя от тук до Галактика четвърта и да се върна, преди да е настъпила кулминацията на кризата, нали така?

— Точно така — увери го Уер'К'кинн. — Но ние допълнихме традиционните си изчисления с нови анализи, като използвахме вълконските методи на математически заклинания, съдържащи се в съобщението от Земята. И двете системи категорично го потвърждават. Основното разкъсване би трябвало да стане след твоето завръщане.

Последва нова продължителна пауза.

— Разбира се, и без това щях да отида — мрачно каза Хари.

Тиха въздишка. Нервно свиване на пипала.

— Зная.

— В името на Петте галактики — прибави шимът.

— Да. — Гласът на Уер'К'кинн секна. — В името на Цивилизацията на… Петте галактики.

Най-тежката част от евакуацията изглежда беше отминала. Докато по булевардите на Каззкарк мародери ровеха из останките от толкова много припрени заминавания, Хари крачеше до летящия във въздуха товарен робот, който носеше приготвените за Е-пространството капсули на Уер'К'кинн.

Камерите можеха да осигурят повече информация за силите, които в момента разтягаха свързващата тъкан на пространството. Навярно следващия път — след стотина милиона години, — разумните същества щяха малко по-добре да разбират положението.

А следващ път щеше да има. Докато вселената се разширяваше, все повече от древните „дефекти“, които свързваха галактиките, щяха да се разпъват и накрая да се късат. Броят на точките на прехвърляне постоянно щеше да намалява, нишките им щяха да стават все по-малко и скоростните пътища в хиперпространството щяха да са все по-недостъпни.

„Колкото повече остарява, толкова по-безинтересно и опасно място става космосът. В дните на Прародителите всичко трябва да е изглеждало толкова близо и лесно — помисли си Хари. — Време на вълшебства, в което е било почти ежедневие да създаваш пътища между две точки в седемнайсет свързани галактики.“

Той изпъна рамене.

„Добре де. Поне ще участвам в нещо важно. Даже Уер'К-кинн да преувеличава шансовете ми да се върна обратно.“

Когато за пръв път пристигна тук от школата на Института, Каззкарк бе изглеждал безупречно. Сега коридорите като че ли бяха обгърнати в мъгла от прашинки, които трусове и хаотични вълни събаряха от стените. Всъщност пристъпите бяха станали толкова чести, че Хари вече почти не им обръщаше внимание.

„Това просто показва, че с времето дори аномалията може да стане нормална.“

Когато наближи доковете, видя голяма група хуунски чиновници и техните семейства, които носеха багаж и теглеха гравитационни колички, готвейки се да се качат на транспортен кораб за родните си светове. Сред опашката цареше строг ред, както можеше да се очаква от хууни. И все пак в тях имаше някаква промяна. Не бяха толкова кисели и изглеждаха по-енергични от другите представители на расата им.

„Заради дрехите им е! — внезапно осъзна Хари. — Алвин ги е накарал да облекат хавайски ризи!“

Наистина, приблизително една трета от едрите двуноги бяха изоставили по-типичните бели или сребристи роби и носеха туники с пищни флорални мотиви — разцепени на гърба заради острите им шипове. Докато търпеливо чакаха на опашката, те умблираха и в съседните коридори отекваха звуци, далеч по-живи от обичайните за хууните погребални напеви.

Особено един израз на галшест едва не накара Хари да се препъне.

„Ако не ги познавах, бих се обзаложил, че на англически това се превежда като „хей хо“!“

Някои от по-възрастните хууни гледаха на всичко това с озадачени, дори ядосани изражения. Но в предната част на опашката имаше група младежи — тийнейджъри, забеляза той, — които мощно ревяха рефрена с ентусиазирано надуване на гръклянните си торбички.

Весела балада за пътешествия и нетърпеливо очакване на нови хоризонти.

Зад хууните се тътреше странна фигура, която приличаше на нисък, опърпан джофур. Това бе Тюг, трекският алхимик от Джиджо, който придружаваше Алвин в следващия етап от приключенията му.

Когато минаваше покрай него, Хари се опита да срещне погледа на младия хуун, но той се вживяваше в ролята си на чужденец, дошъл да раздвижи духовете. Застанал близо до Дор-хинуф и с два титлала на широките си рамене, Алвин се облягаше на пътнически сандък и се преструваше на небрежен, докато в същото време бдително пазеше съдържанието му.

Един от краищата на брезента, с който бе завит сандъка, леко помръдна. От мрака се подаде око, което се проточи напред върху олюляващо се очно стълбче. Последва го още едно и се завъртя да огледа наоколо.

Без да престава да умблира, Алвин безшумно натика двете очни стълбчета обратно вътре. После здраво завърза брезента. Сандъкът леко се разтърси, сякаш някой вътре протестираше с гневно търкаляне напред-назад. Но хуунът само още по-здраво се облегна отгоре му.

— Хей хо! — извика някой от предната част на опашката, когато порталът към техния кораб най-после се отвори. — Внимание! Тръгваме!

Хари се опита да се овладее. Положи всички усилия и успя да се отдалечи на петдесетина метра. После се хвърли зад ъгъла на коридора, облегна се на най-близката стена и избухна в смях.

* * *

Служебните докове пустееха. Висшите чиновници от Библиотеката и институтите за миграция, търговия и война вече бяха побързали да заминат. Оставаха само екипите на Уер'-К'кинн, които изпълняваха спасителни мисии или поставяха сигнални фарове, за да отклоняват движението покрай опасните райони. Благородна задача. Хари също би могъл да прекарва дните си по този начин, да спасява животи и да закърпва разплетената тъкан на галактянското общество. След основното разкъсване Институтът по навигация бързо трябваше да възстанови търговията, за да помогне за възраждането на цивилизацията.

„Но Уер'К'кинн не ме включи в тази мисия. Предполагам, че старият октопод си знае работата.“

Малко по-нататък бе старата наблюдателна платформа на Хари, специално създадена за преминаване през мемоджунглите на Е-пространството. Макар че това щеше да е най-опасната му мисия, той откри, че ускорява крачка, тласкан от странно нетърпение.

Внезапно осъзна, че си тананика под нос същата песен, която, преди да заминат, умблираха новите роднини на Алвин.

Натрапчива мелодия.

Подходяща за пътуване.

Балада за очакването.

Докато товареше в трюма уредите на Уер'К'кинн, нови хаотични вълни обляха планетоида. Древните каменни стени пъшкаха с екливи вибрации и караха палубите на кораба силно да се разтърсват. Хари трябваше да отскочи настрани, когато от горната лавица се стовари недостатъчно добре закрепен сандък. Благодарение на слабата псевдогравитация в Каззкарк, той успя да се предпази, но уредът се пръсна на малки парчета по пода.

Хари се зае да ги събира и чу виеща сирена, която съобщаваше за вакуумен пробив. Настръхналата му козина се заглади едва след няколко дури. Явно стените на доковете бяха издържали — поне засега.

Той излезе навън, за да отиде в паркирания до станцията му малък тенанински кораб. Когато мина през херметичния шлюз, Хари високо извика пилота:

— Каа! Готов ли си за излитане? Ако все още искаш да дойдеш с мен, аз заминавам след по-малко от мидура.

Яхнал шестонога машина, лъскавият сив делфин се появи от контролната си кабина. Каа започваше да изглежда уморен. Вече имаше седмици, откакто не беше плувал. Освен периодите за почивка в малкия воден резервоар, той бе прекарал повечето време върху водната седалка на ходещото устройство.

— Много бих искал — изсъска пилотът. — Уви, трябва да остана тук, докато с-с-се върне Дуер.

Хари се огледа наоколо.

— Хм, по дяволите — изсумтя той. — Сега пък къде е отишъл Дуер?

Откъм задната врата се обади друг глас, който изговаряше англическите думи с мазни, почти съблазнителни нотки:

— Така, така. Предполагам, че младият човек се опитва — да, за пореден път! — да убеди женската си сънародничка — Рети — да тръгне с него. Не мислиш ли така и ти?

Той не вярваше, че предстои така нареченото „голямо разкъсване“.

— Тези смущения ще преминат — весело ги бе уверил Киуей Ха'аулин. — Не твърдя, че всичко ще остане както си беше. Докато векове наред възстановяват всичко, институтите и великите кланове няма да могат да наказват малките преждевремски колонии… и контрабандистите! Не усещате ли възможността за голям бизнес? Аз ще играя ролята на търговски агент на Джиджо, да! В пълна тайна, като външна свръзка на Шестте или Седемте раси, ще предлагам примитивни туземни оръдия на колекционерския пазар и ще направя всички ни много богати!

Хари бе наблюдавал сблъсъка между алчността и прословутата синтианска предпазливост. Накрая Киуей реши конфликта, като отхвърли всякаква идея за това, че някакви катаклизми могат фундаментално да променят космоса. Шимът се чувстваше виновен, че се поддаде на молбите му. Но синтианските търговци бяха изключително упорити и можеха да преодолеят всякаква съпротива. Пък и Каа се нуждаеше от припасите.

Киуей застана до грубото изображение, което Клещовръх беше изрязал в металната палуба — вледеняваща рисунка на собствения му убиец, който навярно вече бе напуснал Каззкарк, за да продължи със злодействата си.

— Дуер наистина е отишъл при Рети. Допреди малко следях комуникационните канали и се получи спешно съобщение от момчето.

Каа удари с опашка.

— Защо не ми каза?

— Пилоте, ти изглеждаше много зает с проверката преди полета и прочее. Освен това се готвех лично да ида и да помогна на младежа! Великодушно, нали? Би ли желал да дойдеш с мен, старши наблюдател Хармс?

Хари се замисли. След мидура щеше да има оптимален прозорец за излитане. И все пак, ако момчето беше в беда…

— Дуер спомена ли какъв е проблемът? Синтианинът поглади корема си — нервен жест.

— Съобщението не беше ясно. Очевидно смята, че са необходими бързи действия, иначе момичето няма да оцелее.

 

Откриха младия джиджоец в недалечен склад, приклекнал зад камара изоставени сандъци. Облечен в тъмно наметало и с ядосано изражение, той наблюдаваше тълпа от разумни същества на четирийсетина метра от него.

Празни товарни контейнери бяха покрити със синьо-златни драперии като тържествена сцена за скианото. Заобикаляха го двайсетина помощници от всякакви раси. Главата му стърчеше над другите и напомняше на огромен нос на кораб. Единият му чифт очи непрестанно блестеше, сякаш осветяваше път в топла нощ.

Повечето от последователите му вече се бяха пръснали по далечните краища на цивилизования космос, за да разпространяват уникалното си послание за лично спасение, но тази група бе останала при водача си и пееше химни, от които Хари настръхна.

— Какво има? — попита Дуер той, като застана до него. Шимът веднага забеляза Рети, дребна човешка фигура, седнала настрани от другите, с лице, обляно от светлината на малък компютър.

— Внимавай! — изръмжа Дуер и силно го дръпна назад за яката.

— Хей! — опита се да възрази Хари, но в този момент в съседния сандък се забиха няколко стрелички.

Той премигна.

— Някой стреля по нас!

Дуер рискува да надзърне иззад ъгъла, после даде знак на Хари и Киуей, че могат да погледнат. Той посочи към двама облечени в синьо помощници — гело и паха, — които стояха на пост до подиума и гледаха с очевидно предизвикателство. Двете раси бяха ъплифтирани като воини с вътрешно заложена враждебност. Макар че сега се бяха посветили на религия, проповядваща мир, те бяха получили задача, достойна за качествата им. Докато гелото размахваше тояга с метален връх, пахата използваше просто устройство — ръчен катапулт като онзи, който по-рано носеше Дуер.

— Интересно — обади се Киуей. — Тъй като не разполагат с по-модерни оръжия, те бързо са се върнали към преимуществата на вълконските изкуства. Няма съмнение, че Рети ги е научила. Навярно новата им вяра ги предразполага към по-голяма възприемчивост.

В отговор на глупавата забележка Хари сви рамене.

— Не ни позволяват да се приближим. Защо? — попита Дуер той.

— Предупредиха ме повече да не безпокоя Рети. Казаха, че съм я разсейвал. Те не могат да убият свещен земянит. Но тъй като „съдбата на Земята е да страда за всички нас“, нямат нищо против да ми строшат някой и друг кокал. Ако бях на твое място, щях да внимавам.

— Виж, Дуер, нямаме много време — избухна Хари. — Рети е решила да остане при хора, които ще я обичат и ще се грижат за нея. Това е много повече, отколкото имат останалите в тази вселена и е за предпочитане пред възможността да дойде с нас! Време е да я оставим сама да направи избора си.

Дуер кимна.

— При нормални обстоятелства бих се съгласил с теб. Рети ми носи само неприятности. Единственото ми желание е тя сама да реши. Има само един проблем. Нещата могат да не се окажат точно такива, каквито ти току-що ги описа.

Хари вдигна вежди.

— Какво искаш да кажеш?

В отговор Дуер посочи с ръка.

— Погледни надясно зад подиума. Виждаш ли нещо там? Зад онази завеса?

Хари отново въздъхна и впери поглед към пъстрия воал между две огромни колони, точно зад медитиращите последователи на скианото.

— За какво говориш? Не раз…

Той млъкна. Нещо отзад се движеше. Отначало очертанията му напомниха за ъгловата машина с остри ръбове за рязане. После случаен полъх на вятъра притисна завесата към нещото и разкри фигура на богомолка.

— За Ифни… — промълви Хари. — Какво прави там отзад тандуас?

Беше сигурен в едно — никой тандуас не би се присъединил към ереста на скианото! Безсмъртието на някаква абстрактна „душа“ не можеше да го привлече повече от възможността да смазва враговете си или да налага расовата си воля на непокорния космос. До този момент ограниченията на ритуалите и закона бяха сдържали тези импулси — тандуасите рядко убиваха открито, без външното прикритие на галактянската законност. Но ако цивилизацията се разпаднеше? Носеха се слухове за тайни бази, пълни с безброй яйца, готови да се излюпят при първо нареждане.

— Защо пахата и гелото просто си стоят там? — гласно се зачуди той. — Сигурно не са разбрали…

— Разбрали са — прекъсна го Киуей. — Виж как стоят с гръб към завесата, сякаш за да не забелязват какво има отзад. Явно имат заповед. Тандуасът е тук с някаква одобрена от скианото цел!

„Цел ли?“ Хари нервно заподръпва палци… докато не му хрумна идея.

— Киуей, дай ми инфоплочката си. Искам да опитам нещо.

Синтианинът се подчини и шимът тихо започна да подава команди на малкото устройство. Като използва статуса си, той задейства издирващи програми, които да проверят за излъчвания от компютъра на Рети. С малко късмет скоро трябваше да…

— Готово! — съобщи той и спътниците му наведоха глави към него. На лявата половина на екрана внезапно се появи младата джиджоска жена. Вдясно видяха копия на двете схеми, към които бе приковано внимание той.

— А сега какво? — попита Дуер. — Ще използваш връзката, за да разговаряш с нея ли? Гарантирам ти, че просто ще се ядоса и ще я прекъсне.

Хари сви рамене.

— Надявах се първо да пошпионирам. — Той внимателно разгледа изображението в дясната половина на дисплея. — Прилича на списък с планетите, на които в последно време култът им е пратил мисионери. Повечето са търговски светове с добри пространствени контакти и космополитни култури, които не потискат странните религии. Тези типове са умни. Но не виждам какво общо има това с…

Той млъкна, когато на лицето на Рети се изписа самодоволно изражение.

— Този е съвършен! — с явно удовлетворение каза тя.

Образът се разлюля, когато момичето се изправи и пъхна компютъра подмишница. Хари мъгляво различи сините драперии и лицата на приклекналите последователи на скианото, загледани в някакъв далечен хоризонт. Картината се възстанови, когато Рети спря и високо обяви:

— Учителю, избрах къде да отида. Виждаш ли? Ето, посочила съм го тук!

Камерата се завъртя наопаки и за миг улови пъстър земен папагал, който се разхождаше върху масивно рамо. После Рети насочи екрана право към внушителната глава на скианото. Горният му чифт очи светеше като фарове, насочени към потомците, докато долният блуждаеше в търсене на абсолютната истина.

— Това е 3'орнуп! — продължи момичето. — Сигурна съм, че си чувал за него. Там има необходимата атмосфера и всичко останало, за да се чувствам добре. Има и човешки търговски космодрум, в случай че някога ми потрябва собствения ми вид… — което е малко вероятно, но по-добре да не отрязвам всичките си възможности, нали така?

Както и да е, ти вече прати там малка мисия, но планетата е на подходящо място, има много космически пътища, водещи във всички посоки, накъдето да пращаме новопокръстените. Мисля, че 3'орнуп се нуждае от по-висш пратеник, нали? От някой като мен! Ще се кача на последната транспортна совалка за Галактика трета. Остава ми по-малко от половин мидура, така че с твое позволение…

Немигащите очи на скианото най-после помръкнаха. Долният чифт се обърна към Рети.

— Такъв пост е под достойнството ти, скъпо мое вълконско дете. Няма да позволя да се занимаваш с ежедневни задачи, да проповядваш и дишаш един и същ въздух с неверниците.

— Но аз…

— Голяма награда очаква достойните — напевно продължи мисионерът с далечен, царствен глас. — За нея много отдавна са загатнали собствените ти светци и пророци. Иисус и Исайя, Мохамед и Буда… всъщност всички велики мъдреци на твоята благословена и прокълната раса, чиито страдания в мрака са й позволили да види нещо, останало скрито за другите, обитаващи света на светлината.

— Зная това, учителю. Затова ми позволи да разпространя вярата…

— Разбира се, тези пророци са допуснали грешки при изразяването на онова, което са провиждали. Как биха могли точно да изразят такова величие с примитивно мастило и хартия на езици, които са били обикновено животинско ръмжене? Въпреки това, съдбата е предопределена. Огънят, който те са запалили, ще даде искра за други огньове, разпространяващи топлината на истината навсякъде, дори в този момент на разруха.

— Съгласна съм! Затова нека да…

— Но уви, аз няма да видя обетованата земя, този божествен връх. Също като Мойсей, трябва да спра, преди да вляза в земната Валхала. Моите усилия изтощиха тази слаба плът. Време е да потърся възнаграждението, което ми беше обещано насън. Да заобиколя чистилището и да попадна направо в рая!

— Това е чудесно — бързо и упорито отговори Рети. — Приятно пътуване. А сега за 3'орнуп…

— Моята награда ме зове — тежко продължи скианото. — Лично спасение, много по-прекрасно от Прегръдката на вълните. И все пак… Не мога да се отърся от неспокойно предчувствие. Дали съм направил всичко необходимо? Ами ако пристигна, само за да науча, че райските пазачи не познават странното ми лице и тяло? Дали са готови да приемат в рая нечовешки души?

Напомнящата нос на кораб глава се залюля отляво надясно.

— Идва ми наум, че пазачите на райските порти ще са по-сговорчиви, ако пристигна с придружители, със свита от такива, които ще свидетелстват в моя полза…

Образът на екрана замига, сякаш ръцете, които държаха компютъра, внезапно се бяха разтреперили. Ритмичните напеви достигнаха кулминацията си и постепенно заглъхнаха. Разнесе се дрезгавият, нервен глас на Рети:

— Това „пътуване“, за което приказваш… това не е поредната ти проповедническа мисия, нали? Ти се готвиш да умреш!

Отговорът накара Хари да потръпне.

— Да изоставя тази обвивка, да. Придружен от последователи, които да докажат, че съм достоен… заедно с човек, истински вълкон от света мъченик, който да гарантира за мен пред всички ангели и светии.

Някой толкова силно дръпна Хари за рамото, че шимът едва не политна назад. Дуер стисна ръката му. И посочи.

— Завесата…

Киуей тихо изпъшка, когато завесата падна и разкри царствен тандуаски воин, боядисан и облечен за ритуално убийство. Съществото се приближи към помощниците, вдигнало и шестте си ръце, в които размахваше проблясващи саби.

Вместо да се хвърлят срещу него, двамата телохранители — гелото и пахата — се наредиха при другарите си под формата на полумесец и безмълвно зачакаха. Водачът им застана по средата пред тях.

Рети, която се мъчеше да се отскубне от непреклонната прегръдка на скианото, внезапно се вцепени и тихо извика, зяпнала в смаяно благоговение, докато папагалът размахваше криле над главата й и крякаше.

— Повикай полицейски роботи! — извика Киуей. — Тази церемония не е съвсем доброволна. Аз ще свидетелствам!

„Като че ли ще има някаква полза — помисли си Хари и се втурна напред след по-бързия Дуер. — Редът и законността се разпадат. Пък и във всеки случай няма достатъчно време.“

При това положение стоеше основателният въпрос какво друго се надяваха да постигнат двамата с Дуер, освен да се присъединят към церемониалното самоубийство!

Джиджоският младеж рязко спря само на двайсетина метра от поклонниците. Той отметна плаща си назад и вдигна сглобяемия лък, който бе донесъл от далечния си дом. В оръжието вече имаше заредена стрела.

— Те са си мои! — изпищя изотзад синтианинът, жестоко обиден от кражбата. — Отмъкнал си ги от каютата ми. Настоявам незабавно да ми ги върнеш, иначе ще подам оплакване!

Докато Киуей избъбряше абсурдната си заплаха, тандуасът се приближи до жертвите си и вдигна високо във въздуха няколко саби. Дуер бързо пусна една след друга три стрели.

Хари протегна ръка към младия ловец.

— Нищо не можеш да му направиш така! Той няма нито едно слабо място…

Шимът млъкна, когато стрелите като че ли се отклониха от курса си. Вместо да улучат убиеца, те попаднаха в самото скиано! Две от тъмните му очи бяха угасени от мълнии, направени от дърво и кремък. Третата стрела изчезна дълбоко в гърлото на проповедника, когато съществото отвори уста да изкрещи.

Белите му ръце се сгърчиха. За миг Рети остана да се бори само с една… и тя се справи с нея със зъби. Освободило се от зловещата прегръдка, момичето се наведе, за да не попадне в лапите на пахата, после се завъртя в неочаквана посока — под и между бодливите крака на тандуаса!

Хари размаха ръце.

— Насам! Тичай!

Богомолката нададе ужасяващ вик. Наето при определени условия, съществото беше дошло само с онези оръжия, които бяха подходящи за ритуално убийство. В сделката не се включваше съпротива. Това означаваше нарушаване на договора!

Ревът му отекна по коридорите на Каззкарк — зов към другарите му да дойдат и да отмъстят за тази обида. Междувременно едната сабя проблясна във въздуха и отсече главата на пахата.

Люспестото гело импулсивно реагира, като замахна с тоягата си и удари два от предните крака на тандуаса, преди да дойде собственият му ред да попадне под острото като скалпел оръжие. В това време още двама поклонници — летящ глуувис и ноктест зю8 — също забравиха за целта на церемонията. Реагирайки на древна омраза, те се хвърлиха към тандуаса, за да го нападнат отгоре и отдолу.

Насред цялата суматоха Дуер продължаваше да стреля с лъка и с всяка стрела улучваше по едно от очните стълбчета на напомнящото на богомолка създание.

Хари си помисли дали да не му каже, че тази тактика рядко постига успех срещу тандуаси. Но Рети най-после успя да се отскубне от схватката и се втурна към края на подиума. Усетила близкото избавление, тя направи две широки крачки и се приготви за скок.

Гърлото на шима се сви, когато видя, че богомолката протяга ръце след нея. От острата като бръснач сабя вече капеше кръв с различни цветове.

Отново удари хаотична вълна. Подът се разтърси като ранено животно. От стените се посипаха облаци прах и веселите знаменца заплющяха под внезапно появилия се вятър. В далечината започна да вие сирена.

Хари безпомощно зяпна, когато Рети се олюля на ръба на клатушкащата се платформа и после полетя надолу, като размахваше ръце и крака.

Той се опита да се втурне напред и да я хване, макар да знаеше, че ще е прекалено късно.

Рети се съпротивляваше до момента, в който главата й се блъсна в земята. Тя нито извика, нито изпъшка, отказвайки да достави това удоволствие на жестоката вселена.