Нелсън Демил
Полет 800 (28)

27

Капитан Дейвид Стийн не ме накара да чакам и точно в девет сутринта влязох в ъгловия му кабинет. Той не се изправи, но и без това никога не го прави, освен ако гостът му не е с ранг на полицейски комисар и нагоре, и ми посочи да седна на стола срещу бюрото му. После пръв заговори с резкия си, сърдит глас.

— Добро утро.

— Добро утро. — Не можех да прочета нищо по лицето му. Искам да кажа, изглеждаше ядосан, обаче той винаги си изглежда така.

Трябва да спомена, че капитан Дейвид Стийн от НЙПУ има трудна работа, защото му се налага да играе втора цигулка на главен специален агент от ФБР Джак Кьоних. Обаче Стийн е корав стар евреин и не се дава на никого, даже на мен и особено на Джак Кьоних.

На стената висеше диплома от правен факултет и той наистина можеше да разговаря с феберейците на техния език, когато трябва. Беше дошъл в спецчастта от разузнавателния отдел на полицейското управление, по-рано наричан Червения отряд, обаче напоследък нямаше много червени, затова в РО на НЙПУ бяха насочили вниманието си към тероризма в Средна Азия. Веднъж Стийн ми бе казал: „Повече ми харесваха комунягите. Те все пак спазваха някои правила“.

Носталгията не е каквато беше.

Така или иначе, на Стийн сигурно му липсваше НЙПУ, също като на мен, обаче полицейският комисар го искаше тук и той беше тук и се канеше да ме насмотае за нещо. Неговият проблем, също като моя, бе раздвояването на лоялността. Ние работехме при феберейците, обаче си бяхме ченгета. Бях сигурен, че няма да е много суров с мен.

Той ме погледна.

— Адски си загазил, приятел. Виждате ли?

— Да не чукаш жената на някое голямо началство?

— В последно време не.

Стийн не ми обърна внимание.

— Нямаш ли поне малко представа как си се прецакал?

— Не, господин капитан. А вие?

Той запали недопушена пура.

— Джак Кьоних иска ташаците ти на билярдната си маса. Наистина ли не знаеш защо?

— Ами… Може да е всичко. Знаете ги какви са.

Не ги знаеше и нямаше да отговори на подмятането ми, обаче това му напомни, че сме братя.

Стийн запафка пурата си. От около пет години пушенето във федерални сгради беше забранено, но сега не бе моментът да повдигам тоя въпрос. Всъщност пепелникът му беше поставен върху надпис ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО.

Той погледна някаква бележка върху бюрото.

— Докладваха ми, че вчера никой не е можел да се свърже с теб, нито по телефона, нито по пейджъра. Защо?

— Изключих мобифона и пейджъра си.

— Не трябва да изключваш пейджъра. Никога. Ами ако обявят бойна тревога? Няма ли да искаш да научиш?

— Да, естествено.

— Е? Защо тогава си изключил телефона и пейджъра си?

— Нямам извинение, господин капитан.

— Измисли си.

— Ще направя нещо по-добро. Истината е, че не исках да ме проследят.

— Защо? Някоя мадама ли чукаше?

— Не.

— Какво прави вчера?

— Ходих в Хамптън.

— Нали си бил болен?

— Не бях болен. Взех си свободен ден.

— Защо?

Спомних си собствения си съвет към Кейт.

— Поработвам по случая с полет осемстотин. В свободното си време.

Той мълча няколко секунди, после попита:

— Какво значи това „в свободното си време“?

— Случаят ме заинтригува.

— Нима? И какво ти е толкова интересно?

— Будалкането. Интересува ме будалкането.

— Да, мен също. Та значи, искаш да кажеш, че никой не ти е нареждал да се занимаваш с тоя случай, така ли? Това ли е идеята ти?

— В четвъртък бях на панихидата по случай пет години от катастрофата. И се замислих.

— С жена си ли беше?

— Да.

— И това ли те накара да се замислиш за полет осемстотин?

— Точно така. — Прибавих: — Струва ми се, че в следствието са пропуснати някои неща.

— Нима? И ти ще поправиш грешката, така ли?

— Опитвам се. В свободното си време. Стийн известно време мисли за това.

— Кьоних не искаше да ми съобщи защо си загазил. Каза аз да те питам. Май че тая работа с ТУЕ е причината. Как смяташ?

— Сигурно е така, господин капитан. Държат се адски странно за всичко, свързано с тоя случай.

— Кори, защо си навираш носа там, където не ти е работа?

— Аз съм детектив.

— И аз съм детектив, приятел. Обаче изпълнявам заповедите.

— Ами ако тия заповеди не са законни?

— Не ми излизай с тия университетски глупости. Аз съм правист. Повече ме бива да ръся глупости от теб.

— Искам да кажа, че…

— Някой казвал ли ти е в прав текст да не се занимаваш със случая?

— Да, господин капитан. Лайъм Грифит. На панихидата. Той беше там, кой знае защо. Обаче аз не съм на служба при Лайъм Грифит. Следователно неговото нареждане…

— Да, добре. Хубаво, слушай сега. Ти ми харесваш, Кори. Наистина. Обаче през кратката година, откакто си тук, ми докара страшно много проблеми. Някои изцепки ти се разминаха, първо, защото си нещатен агент, второ, защото си раняван при изпълнение на служебните си задължения, при това два пъти. Трето, защото свърши добра работа по случая с Халил. И четвърто, съвсем сериозно, бива те в това, което вършиш. Даже Кьоних те харесва. Е, не те харесва, но те уважава. Ти си полезен за службата. Както и жена ти. Хората я харесват, даже да не харесват теб.

— Благодаря.

— Само че ти не си от полза за кариерата й. Трябва да започнеш да спазваш правилника. Иначе ще се наложи да напуснеш.

Като че ли щеше да ми се размине леко, обаче надушвах нещо кофти и това не беше само пурата на Стийн.

— Ами, щом ми искате оставката…

— Да съм казвал такова нещо? Можеш да избираш — или се стегни, или напусни. Толкова ли е трудно? Просто ми кажи, че ще бъдеш послушно момче. Хайде. Казвай.

— Добре… Ще бъда… — Смяна на темата. — Господин капитан, не мога да повярвам, че не са ви казали каква е цялата тая история. Дали не си признавам нещо друго?

— Къде другаде си сгафил?

— Играя видео покер на служебния си компютър.

— И аз. Познаваш ли капелан Майк Халоран? Познаваш го, нали? Свещеника.

— Да, той…

— Той ме научи на нещо. Виж. — Стийн вдигна ръката си с пурата и леко махна във въздуха. — Всичките ти грехове са опростени. Върви си и повече не греши.

Пък си мислех, че аз съм откачалка.

— Страхотно — отговорих. — Е, тогава ще…

— Има още няколко неща. — Капитанът започна да рови из хаоса върху бюрото. — Имам задача за теб. Направо от Кьоних.

— Като става дума за това, в момента Кейт разговаря с него.

— Да. Знам.

— Той иска ли да ме види?

— Нямам представа. — Стийн измъкна една папка и я разтвори. Мразя, когато хората правят така.

— Спомняш ли си „Мисията невъзможна“?

— Хм… не много добре. Падам си по „Досиетата Х“.

— Аха. Ами, това е невъзможна мисия. Какво ще кажеш? И тази мисия ще е твоя, ако приемеш… нещо такова. Загряваш ли?

Не отговорих.

Той заби поглед в папката.

— Следиш ли тая история с Аден?

Надявах се, че има предвид бармана в „Дреснърс“.

— Запознат ли си с нея?

— Всъщност да. Посланик Бодин забранила на Джон О’Нийл да се върне в Аден, защото се държал зле. Лично аз смятам…

— Тя е пълен боклук. Това смятам аз. Обаче това да не излиза извън тия стени. Както и да е, та както сигурно знаеш, ние имаме някои хора там, хора от спецчастта на ФБР и НЙПУ. Е, те поискаха подкрепление.

— Сигурно и без това вече са предостатъчно.

— Така твърди и Бодин. Обаче О’Нийл получи разрешение да прати още неколцина в замяна на това, че го изритват от Аден и той не вдига шум.

— Кофти сделка. Би трябвало да вдигне шум.

— Професионалните феберейци правят каквото им наредят. Така или иначе, Кьоних ти препоръчва да се включиш в групата.

— Коя група?

— В Аден. Пристанищен град в Йемен.

— Това сериозно ли е?

— Напълно. Пише го тук. Задачата се смята за опасна и най-хубавото е, че ще подпомогне кариерата ти.

— Това наистина е чудесно. Обаче не съм сигурен, че го заслужавам.

— Естествено, че го заслужаваш.

— Колко време ще продължи тая синекурна мисия?

— Два месеца. Искам да кажа, оная страна е адски гадна. Разговарял ли си с някой от хората, които са били там?

— Не.

— Аз съм разговарял. Температурата била петдесетина градуса на сянка, само дето нямало сянка. Хубавото било, че зад всяко дърво стояла жена. Само дето нямало дървета. Хотела обаче си го бивало. Резервирали сме цял етаж в хубав хотел. Според тия хора и барът не бил за изхвърляне. И не можеш да водиш жени в стаите. Обаче ти си женен мъж, така че това не е проблем. Освен това извънбрачният секс е тежко престъпление и се наказва с обезглавяване. Или те убиваха с камъни? Струва ми се, че убиват жената с камъни, а мъжа го обезглавяват. Както и да е, там ще те осветлят по тия въпроси. Трябва много да внимаваш. — И прибави: — Това е полезно за кариерата.

— Чия?

— Твоята.

— Колкото и съблазнително да изглежда, боя се, че трябва да отклоня предложението — отвърнах.

Капитан Стийн се вторачи в мен през дима от пурата си.

— Не можем да те принудим да приемеш това назначение.

— Точно така.

— Трябва да го приемеш доброволно.

— Чудесен принцип.

— Обаче имам чувството, че ако не приемеш, може да не подновят договора ти. Е, не мога да го кажа така, защото звучи като принуда.

— Не бих го изтълкувал като принуда. По-скоро звучи като заплаха.

— Както и да е. Знаеш ли, може да се окаже забавно. Приеми.

— Имам лекции в „Джон Джей“. В четвъртък след Деня на труда^[1] трябва да съм в университета. Пише го в договора ми.

— Ще се опитаме да те върнем навреме. Обсъди го с жена си.

— Още сега ви казвам, господин капитан, че няма да замина за тъпия Йемен.

— Споменах ли за извънредното заплащане? И десет дни отпуска, когато се върнеш? Плюс годишната отпуска, която ти се събере там, получава се цяла ваканция.

— Звучи страхотно. Сещам се за няколко семейни мъже с деца, които имат нужда от тия пари. Ако няма нищо друго…

— Чакай. Трябва да ти кажа още някои неща, които ще ти помогнат да вземеш решение.

— Вижте, господин капитан, ако ще ми кажете, че отказът ми да приема това назначение ще провали кариерата на жена ми, това е неетично, а сигурно и незаконно.

— Нима? Ами тогава няма да ти го кажа. Обаче си е така. Не отговорих. Известно време двамата само се зяпахме.

— Защо Кьоних ме разкарва от Ню Йорк? — попитах накрая.

— Не те разкарва от Ню Йорк. Ще му се изобщо да те разкара от Земята. И това не е заради пейджъра, приятел. Ето какво ще ти кажа — предложението му за теб е страхотно. И предложението му за жена ти е още по-страхотно. Негово величество ви е сърдит и иска да ви прати някъде, където ще имате много време да си мислите как сте го разсърдили.

— Ами тогава да върви на майната си.

— Не, Кори, той няма да върви на майната си. По-скоро, струва ми се, ти ще вървиш на майната си.

Изправих се, без да ме е освободил.

— До един час ще получите оставката ми на бюрото си.

— Ти решаваш. Обаче първо поговори с жена си. Не можеш да подадеш оставка без бележка от жена си.

Понечих да си тръгна, обаче капитан Стийн стана и излезе иззад бюрото си. Погледна ме и тихо каза:

— Държат те под око, малкия. Пази се. Това е приятелски съвет.

Обърнах се и излязох.