Нелсън Демил
Полет 800 (10)

9

Е, оказа се, че не сме заловени на местопрестъплението от федералната полиция на мисълта.

Господинът се казваше Сидни Р. Сайбън, следовател от Националната служба за безопасност на транспорта, и не приличаше на човек, дето ще ти прочете правата и ще ти закопчае белезниците, ако изобщо носеше белезници.

Всъщност отблизо не беше толкова млад, за какъвто го бях помислил по наперената му походка. Имаше интелигентен вид, носеше хубави дрехи и изглеждаше може би малко арогантен или поне самоуверен. Мой тип.

Кейт ме осведоми, че със Сид се били запознали по време на следствието.

— Може би сте били наблизо и просто сте минали през хангара, а? — попитах го.

Той въпросително погледна Кейт и тя му обясни:

— Ти подрани и нямах възможност да кажа на Джон, че ще дойдеш.

— Нито пък защо — прибавих.

— Исках да чуеш официалната версия от един от авторите на окончателния доклад — отвърна Кейт.

— Искате ли да чуете какво всъщност се е случило? — попита ме Сидни. — Или сте готов да вярвате на теории за заговори?

— Въпросът е подвеждащ.

— Не е.

— От кой отбор е тоя човек? — попитах Кейт.

— Няма отбори, Джон — напрегнато отвърна тя. „Какви ги приказваш, скъпи“ — подсказваше интонацията й. — Има само искрени разлики в мненията. Сид се съгласи да поговори с теб за твоите безпокойства и съмнения.

Повечето ми безпокойства и съмнения около тоя случай съвсем наскоро бяха породени в ума ми от самата госпожа Мейфилд, която явно беше казала на господин Сайбън, че имам нужда да си прочистя мозъка от подозрения и теории за заговори. За съжаление бе забравила да осведоми мен. Обаче реших да играя по нейната свирка.

— Хм, знаете ли, винаги съм си мислил, че в официалната версия нещо не е наред — казах на Сидни. — Нали разбирате, има седем основни теории за причината за експлозията — ракета, метанов мехур, плазмен лъч на смъртта… и… така нататък. Виж, Кейт твърдо вярва в официалната версия и аз…

— Нека ви разкажа нещата по-подробно, господин Кори.

— Добре.

Той посочи нещо в отсрещния ъгъл. Погледнах и видях на пода грамаден жълтеникавозелен предмет.

— Това е главен резервоар на боинг седемстотин четирийсет и седем — информира ме господин Сайбън. — Не резервоарът на този самолет, който закарахме в лабораторията, а друг — взехме го, за да завършим възстановката.

Вторачих се в резервоара. Бях си представял нещо, голямо колкото резервоар на камион, но това нещо имаше размерите на гараж.

— Парчетата от истинския резервоар бяха закарани в лаборатория, където грижливо бяха проучени — продължи господин Сайбън, като ме наблюдаваше втренчено. — Първо, не са открити абсолютно никакви химически следи от друга експлозия, освен горивно-въздушна.

— Не са открити абсолютно никакви химически следи от друга експлозия освен горивно-въздушна — повторих послушно.

— Точно така. Второ, по металната повърхност на резервоара не е имало никакви следи от високоскоростна експлозия — огъване или вдлъбнатини по метала. Следите ли мисълта ми?

— Не е имало следи от…

— Трето, по резервоара не е имало следи от пробив — входен или изходен отвор, който ние наричаме „разцъфване“, от кинетична ракета. — Той ме погледна. — Разбирам, че според вас става въпрос за кинетична ракета.

Преди да разговарям с капитан Спрък изобщо не бях чувал за кинетична ракета, обаче Кейт беше написала тазвечерния сценарий, преди да установя, че играя в представлението.

— Къде е сега истинският резервоар? — попитах господин Сайбън.

— В един склад на лабораторията във Вирджиния.

— Каква част от него е възстановена?

Следователят ме изгледа.

— Деветдесетина процента.

— Възможно ли е, господин Сайбън, входният или изходният отвор да се намира в десетте процента, които не сте възстановили?

— Каква е вероятността за това?

— Десет процента.

— Реално и статистически вероятността два отделни отвора, входен и изходен, разположени един срещу друг, да не присъстват в деветдесетпроцентово възстановения резервоар е много по-малка от десет процента.

— Добре, един процент. Това все пак оставя открита възможност.

— Не и за мен. Добре, търсихме входни и изходни отвори и по корпуса… — той кимна към сглобения самолет — и не установихме специфични дупки с разцъфване навътре или навън.

— Най-важните части на тоя самолет явно липсват — отбелязах. — Частта, където е била експлозията.

— Не липсват всички. Вътрешността на корпуса, която по-късно може да разгледате, ако искате, е възстановена. Подът, килимите, седалките, таванът, тоалетните, кухненските боксове и всичко останало. Не можете да ме убедите, че кинетичната ракета ще премине през централната част на самолета и няма да остави входни или изходни следи.

Господин Сайбън сигурно беше прав, естествено. Та значи тук имахме класически случай на безупречен очевидец — капитан Спрък — и безупречни криминалистични доказателства, представени от господин Сайбън. Свидетелствата бяха абсолютно противоречиви и честно казано, аз клонях към Сидни Сайбън.

Погледнах Кейт. Стори ми се замислена или може би също разкъсвана от противоречия. Явно стотици пъти бе обсъждала тия въпроси и кой знае защо, лично клонеше към теорията за кинетичната ракета.

Опитах се да си спомня информацията на Спрък за криминалистичните свидетелства.

— Ами климатиците до главния резервоар? — попитах.

— Какво по-точно?

— Къде са?

Той посочи вдясно от главния резервоар.

— Там. Възстановени са.

— И?

— Няма следи от експлозив, нито пробив от кинетична ракета. Искате ли да ги разгледате?

— Каква част от тях липсва?

— Пак толкова, десетина процента.

— Е, липсващите части може да съдържат важни следи, господин Сайбън. И ако си падах по теорията за заговорите, може би щях да кажа, че нещо всъщност е било открито и потулено.

— Всички останки от самолета, които бяха открити от водолази от флота и ФБР, местни риболовни кораби и драги, са подробно каталогизирани, фотографирани и доставени тук за проучване — сприхаво възрази той. — В това участваха стотици хора и никой освен идиотите, дето само измислят всевъзможни заговори, не е намеквал, че нещо е потулено. Предметите, които са пратени за лабораторен анализ, се водят на отчет. — Следователят ме погледна и прибави: — Единствените липсващи останки все още са на дъното на океана. Операцията беше удивително успешна, като се има предвид, че дълбочината достигаше трийсет и пет метра. Липсващите части не крият никакви изненади.

— И все пак, ако това беше разследване на убийство, патоанатомът нямаше да направи извода, че се е случила злополука, и да изключи извършването на престъпление — възразих аз.

— Нима?

— Да, точно така.

— Какво повече ви е нужно?

— Да знам защо смятате, че е било злополука, а не престъпление. Отсъствието на доказателства за извършване на престъпление не доказва, че е било злополука. Имате ли доказателство за това?

— Няма друго доказателство, освен факта, че взривът е избухнал там, където е най-вероятно — в пълния с пари главен резервоар. Ако искате аналогии, представете си горяща къща. Умишлен палеж или злополука? Умишленият палеж се случва рядко, злополуки се случват постоянно. Пожарният инспектор бързо заключава, че пожарът е започнал в мазето. Той направо отива в сервизното помещение, където започват повечето пожари — пещ, климатична инсталация, елтабло или запалими материали. Не търси коктейл Молотов, хвърлен през прозореца. Следствието му се съсредоточава върху най-вероятната причина въз основа на обстоятелствата, дългогодишния му опит и голямата вероятност злополуката да се случи там, където обикновено се случва.

Погледна ме така, като че ли можех да искам друга аналогия, обаче аз не исках, защото си имах своя.

— Спокойният квартал се промени, господин Сайбън. Кварталът вече е опасен и хвърлените през прозореца коктейли Молотов не са изключение.

— Като криминалист, вие търсите и очаквате да откриете престъпление — отвърна Сайбън. — Като инженер, специалист по безопасността, аз търся и очаквам да открия — и винаги съм откривал, — че причините за самолетните катастрофи са проблеми с техниката или пилотски грешки. Наясно съм с възможността за престъпление. В следствието обаче участваха стотици криминални следователи и нито един от тях не откри нито едно конкретно криминалистично или дори косвено доказателство за каквото и да било престъпление — нито за вражеска, нито за заблудена наша ракета, нито за бомба на борда. Тогава защо хората още вярват, че не е злополука? И кой би могъл да прикрива нещо по-страшно? И защо? Ето какво не разбирам.

— Аз също. — Всъщност в криминалните следствия винаги трябва да питаш защо. В случаите на терористични актове причината е известна — те не ни харесват. Но защо им е на властите да потулват терористичен акт?

От друга страна, разбирах защо хората, случайно изстреляли ракета срещу американски пътнически самолет, биха могли да искат да потулят истината. Както беше казал капитан Спрък обаче, никой от военната йерархия или властите нито би искал, нито би могъл да се съгласи с измама от такава величина.

— Джон явно иска да знае как може главният резервоар да е избухнал случайно — обади се Кейт, която от известно време мълчеше.

Господин Сайбън кимна и погледна самолета, а после и жълтеникавозеления резервоар.

— Първо, започваме с почти празния главен резервоар, на дъното на който се плискат само двестатина литра гориво, които помпата не може да засмуче. После имаме изпаренията в резервоара…

— Прощавайте. Защо резервоарът е бил празен?

— Защото за полета не е било нужно повече гориво. Този полет до Париж е имал малък пътнически товар и прогнозата за времето и попътните ветрове е била добра. — Той млъкна за момент и продължи: — По ирония на съдбата, ако товарът беше по-голям или времето беше лошо, резервоарът щеше да е пълен с реактивно гориво, което трудно се възпламенява. Обаче па̀рите са летливи. Дори само този факт се вписва в сценария с късото съединение, което е възпламенило парите и е предизвикало такава експлозия, каквато убедително предполагат криминалистичните свидетелства.

— За какво късо съединение става дума? Искам да кажа, трябва ли да отменя екскурзията си до Бермудите?

Господин Сайбън не се усмихна на тъпата ми шега.

— Има четири правдоподобни и практически доказани сценария. Първо, късо съединение в електрическите проводници или мотора на помпата, второ, винаги има статично електричество, трето, датчиците за количеството гориво, които са електронни, и четвърто, електрическите проводници на резервоара. С други думи, онзи голям резервоар ей там и отвън, и отвътре е целият в електричество. Ако беше пълен, искрата нямаше да може да възпламени горивото. Обаче парите са съвсем друго нещо.

— Все това повтаряте.

— И ще продължа да го повтарям. Такива са физическите закони, господин Кори, и те не могат да бъдат опровергани от теории.

— Да, но ние не знаем със сигурност…

— Да, не знаем със сигурност. Но смятаме, че се е скъсал елпроводник, че някъде в или извън резервоара е станало късо съединение, че електрическият ток е образувал волтова дъга — искра — и че се е случило нещо изключително малко вероятно, късо съединение и искра на място, където може да доведе до катастрофални последици. Това се е случвало два пъти с боинги — единия път на земята и така успяхме да видим точно какво е станало. В този случай… — той погледна възстановения самолет — парите са се възпламенили във въздуха и са предизвикали експлозия, която сама по себе си може и да не е била катастрофална, но очевидно се е разпространила настрани с достатъчна мощност и топлина, за да възпламени горивото в левия резервоар и да го взриви, и това на свой ред е направило самолета неуправляем.

— От онова там ли — посочих самолета — извлякохте всички тия заключения?

— Абсолютно. Всички доказателства бяха налице още щом установихме, че първата експлозия е станала в празния главен резервоар. Това донякъде се потвърждава от очевидците, някои от които съобщават за малка експлозия, последвана от грамадно огнено кълбо. Тези експлозивни сили са образували ударна вълна, която е откъснала носа от основната част на корпуса. Това също е наблюдавано от хората на земята.

Интересно, помислих си, очевидците, които бяха видели разпадането на самолета във въздуха, нещо трудно понятно, бяха цитирани в подкрепа на теория А, докато показанията на мнозина от същите тия свидетели, които ясно бяха видели издигаща се светлина, не се взимаха предвид. Обаче господин Сайбън доброволно ми посвещаваше времето си, затова не исках да му го натяквам.

Погледнах Кейт.

— Ти вярваш ли на всичко това?

Тя се поколеба.

— Да… донякъде. Но както може да ти каже Сид, с един стар боинг бяха проведени изпитания на земята в опит да възпроизведат последователността на събитията в резервоара и не успяха да предизвикат експлозия.

Обърнах се към Сид.

— Какво ще кажете за това?

— Не можете да възпроизведете на земята условия, каквито съществуват на четири хиляди метра височина в движещ се самолет — без колебание заяви господин Сайбън. — Опитът беше глупав.

— Ако бяхте успели да предизвикате експлозия, нямаше да го смятате за глупав.

— Напротив.

Тоя тип беше непоклатим. Щеше ми се да имах такива свидетели на скамейката, когато бях полицай. Помислих си за капитан Спрък и попитах:

— Ако кинетична ракета беше пробила самолета отдолу и минавайки през климатиците, беше повредила електрическите проводници в и около резервоара, парите в главния резервоар нямаше ли да се възпламенят?

Тоя път отговорът на Сайбън се позабави.

— Възможно е. Обаче няма такива следи.

— Има ли следи от късо съединение?

— Късото съединение ще остави много малко следи след експлозия над водата, за разлика от ракетния удар, следите от който трудно ще останат незабележими.

— Наясно съм с това. Значи, общо взето, единственото доказателство за официалната причина за катастрофата е отсъствието на доказателства за каквото и да било друго.

— Е, може да се каже и така.

— Вече го казах.

— Вижте, господин Кори, за да съм съвсем честен и откровен с вас, ще ми се да бях открил следи от бомба или ракета. Същото се отнася за „Боинг“, ТУЕ и застрахователните компании. Знаете ли защо? Защото механичната повреда предполага, че хората не са си свършили работата. Че Националната служба за безопасност на транспорта не се е справила с този потенциален проблем. Че инженерите по безопасността в „Боинг“ е трябвало да го предвидят. Че ТУЕ е трябвало да обърнат повече внимание на поддръжката с оглед на този потенциален проблем. — Той се взря в очите ми. — В най-тъмните кътчета на душата ни на всички ни се щеше да е ракета, защото никой не може да обвини авиоиндустрията за такова нещо.

Продължихме да се взираме един в друг още няколко секунди и накрая кимнах. Преди пет години си бях мислил за това и си спомнях, че съм стигнал до същия извод. Бих могъл да прибавя, че хората, които летят много, ще предпочетат да заложат на изключително нищожната вероятност да бъдат ударени от ракета, отколкото да се страхуват от присъщи проблеми със самолетната безопасност. Ако трябваше да съм честен, и на мен ми се щеше да е ракета.

— Самолетите не падат от небето просто така — каза господин Сайбън. — Трябва да има причина и за самолетните катастрофи има четири възможни причини. — Той започна да брои на пръсти. — Първо, пилотска грешка, която не обяснява експлозията във въздуха и за която няма данни в бордовото записващо устройство, нито в записа на разговорите в пилотската кабина. Второ, Божие дело — мълния или буря, които онази вечер не са били действащ фактор — или скоростно проникване на частици, с други думи метеорити, което си остава малко вероятно, наред с космически останки, например парчета от спътник или ракетен ускорител. Това е възможно, но няма веществени доказателства за пробив на самолета. Трето, вражеска атака… — Следователят беше стигнал до средния си пръст и ако бях по-чувствителен, щях да си помисля, че ми казва: „Майната ти и на теб, и на твоята ракета“. — Четвърто, механична повреда. — Той ме погледна. — Заложих професионалната си репутация на механичната повреда и спечелих. Ако смятате, че е било ракетен удар, искам да видя доказателствата.

— Разговаряли ли сте с някой от очевидците?

— Не.

— А би трябвало.

Господин Сайбън не обърна внимание на предложението ми.

— Ще ви кажа още нещо, което противоречи на теорията за ракетен удар. Щом сме на вълна предположения, защо им е на терористите да свалят самолет толкова далеч от летището? С една елементарна за употреба и лесна за осигуряване топлинно насочваща се ракета, изстрелвана от рамо — военните им викат „стреляш и забравяш“, — човек може да свали този самолет във всяка точка в радиус от осем километра от летището. Но за да го свали от четири хиляди метра височина на тринайсет километра от брега, е нужна изключително модерна, сложна за употреба и почти невъзможна за осигуряване инфрачервена или радарно насочваща се противовъздушна ракета. Нали така?

— Точно така.

— Ами това е.

— Ясно.

— Имам официалния окончателен доклад за следствието, можеш да го прочетеш — осведоми ме Кейт.

— И стойте настрани от идиотите, на които само заговори са им в главата, както и от техните книги, видеозаписи и безумията им в интернет — посъветва ме господин Сайбън.

Беше време да го поохладя.

— Никога не съм чел, нито съм гледал материали за заговори, нямам и намерение. Освен това едва ли ще прочета доклада ви, който, сигурен съм, е отлично обоснован и убедителен. Всъщност аз само изразих известни съмнения — както се оказва, безпочвени — пред госпожа Мейфилд, моята съпруга и началник, които породиха нейната професионална и лична загриженост. Оттук и присъствието ми тук. И вашето присъствие. Е, благодаря ви, че отделихте време да ме осведомите, господин Сайбън, което, убеден съм, вече трябва да ви е омръзнало. Смятам, че вие и всички други, които сте участвали в това следствие, сте се справили блестящо и сте стигнали до вярното заключение.

Той се вгледа в мен за миг. Сигурен съм, че се чудеше дали не го занасям. После погледна към Кейт, която му кимна утвърдително.

Подадох ръка на господин Сайбън и той я пое и здраво я стисна. Ръкува се и с Кейт, която му благодари; след това се отдалечи в мрака.

После се обърна и пак излезе на светло.

— Можете ли да обясните издигащата се светлина, господин Кори?

— Не — отвърнах. — А вие?

— Зрителна измама.

— Точно така.

Той повторно се обърна и потъна в сенките. Когато стигна до вратата, гласът му отекна в тихия хангар.

— Не, не е така. По дяволите.