Нелсън Демил
Полет 800 (27)

26

Върнах се вкъщи малко след седем. Кейт беше в кухнята по оскъдно боди — готвеше любимата ми пържола с истински пържени картофки и чеснови хлебчета. Дрехите, които бях зарязал на пода в дневната, бяха прибрани и в кофичка с лед ме очакваше бутилка бира.

Това изобщо не беше вярно естествено, освен часа и че Кейт бе там. Седеше на фотьойла и четеше „Таймс“.

— Здравей — казах аз.

Кейт ме погледна.

— Здравей.

Хвърлих блейзъра на кушетката в знак, че имам намерение да остана.

— Е, как мина денят ти?

— Добре. — Тя продължи да чете вестника.

— Днес ходих на лекар — продължих аз. — Остава ми по-малко от месец живот.

— Откога го броиш?

— От около обяд.

— Ще си го отбележа в календара.

— Добре, виж какво ще ти кажа. Няма да се извинявам за поведението си снощи…

— По-добре се извини.

— Добре де, извинявай. Обаче и ти трябва да се извиниш, че ме излъга.

— Извиних ти се. Най-малко три пъти.

— Приемам извинението ти. Разбирам защо си го направила. И освен това смятам, че това е благотворно преживяване и за двама ни и заздравява и разкрепостява връзката ни.

— Ти си пълна откачалка.

— Какво искаш да кажеш?

— По-добре да прекратим този разговор — отвърна Кейт.

— Добре. Обаче искам да знаеш, че те обичам — точно затова се разстроих за теб и Тед Наш.

— Джон, мисля, че повече мразиш Тед Наш, отколкото обичаш мен.

— Не е вярно. Както и да е, какво ново в света на тероризма?

— Почти нищо. Ти какво прави днес?

— Поразходих се на изток.

Тя не отговори.

— Не ме проследиха и изключих мобифона и пейджъра си, за да не ме открият, затова не си успяла да се свържеш с мен.

— Не съм и се опитвала. Но имам съобщение за теб.

— От кого?

— От капитан Стийн. Иска да те види утре в девет сутринта в кабинета си.

— Каза ли защо?

— Не.

Както споменах, капитан Стийн е висш представител на НЙПУ във федералната Контратерористична спецчаст. Под негова опека са всички действащи ченгета, докато Джак Кьоних, агентът от ФБР, който командва целия парад, отговаря за феберейците като Кейт. Като нещатен агент, аз съм в сивата зона и понякога се отчитам на Стийн, друг път на Кьоних или и на двамата. Най съм доволен, когато не се налага да ги виждам.

— Защо Стийн ми праща съобщение по жена ми?

— Не знам. Може да се е опитвал да ти се обади.

— Можеше да ми прати имейл или факс вкъщи, даже да остави съобщение на телефонния секретар или мобифона ми. Освен това имам пейджър.

— Ами, може би иска да те види тъкмо защото мобифонът и пейджърът ти са били изключени. Както може би си спомняш, това е в нарушение на правилника.

— Спомням си. Обаче се съмнявам, че това е причината да ме вика.

— И аз.

— Смяташ ли, че е надушил какво правя?

— Те са надушили какво правим — коригира ме Кейт. — Джак ме вика утре в девет часа.

Не ми се щеше излишно да се стряскам от тая новина, но не можех да повярвам, че с Кейт случайно ни викат по едно и също време в кабинетите на шефовете ни.

— Какво има за вечеря? — попитах.

— Хляб и вода. Свиквай с тази диета.

— Ще те заведа на вечеря.

— Прекалено съм разстроена, за да ям.

— Може би трябва да си поръчаме вечеря — предложих аз. — Китайска манджа? Пица?

— Нито едното, нито другото.

— Какво ти се пие?

— Отворих бутилка бяло вино.

— Добре. — Отидох в кухнята. В хладилника имаше половин бутилка бяло вино и сода. Налях вино на Кейт и си направих скоч със сода.

Играта беше започнала сериозно. По-малко от две денонощия след панихидата. Трябваше да се сетя да поздравя Лайъм Грифит и да му стисна ръката, когато го изритам в ташаците.

Върнах се в дневната, дадох чашата на Кейт и се чукнахме.

— За нас — вдигнах тост аз. — Направихме всичко възможно.

Тя замислено отпи глътка вино.

— Трябва да съгласуваме версиите си.

— Лесна работа. Кажи истината. — Седнах на кожения си фотьойл и се завъртях към нея. — Прецакването не е престъпление, за разлика от лъжесвидетелството. Федералните затвори са фрашкани с хора, излъгали за нещо, което даже не е престъпление или най-многото е дребна простъпка. Спомни си девиза на ЦРУ: „Истината ще те направи свободен“.

— Може да си изгубя работата.

— Не си направила нищо лошо.

— Преди пет години ми казаха да не върша нищо по този случай, освен каквото ми е наредено.

— Е, забравила си. На мен пък преди два дни Грифит ми каза да не се занимавам със случая.

— Той не ти е шеф.

— Права си. Виж, утре най-много да ни посдъвчат, може би ще ни накажат с официално мъмрене и пряко нареждане да престанем да се занимаваме с това. Няма да вдигнат голям шум, защото така ще привлекат вниманието към проблема. Знам ги как стават тия неща. Само гледай да не те хванат в лъжа и всичко ще е наред.

Кейт кимна.

— Имаш право… но това няма да е от полза за кариерата ми.

— Е, това ще се компенсира от факта, че си омъжена за мен.

— Не се шегувам. За мен е важно. Баща ми работеше във ФБР, правеше всичко възможно за…

— Чакай малко. Какво стана с истината, справедливостта и патриотизма? Когато направи първата крачка в тая насока, склонът бързо стана стръмен и хлъзгав. Ти какво си мислеше, че ще се случи?

Тя си допи виното.

— Извинявай. Извинявай, че те замесих в тази история.

— Последните два дни бяха забавни. Погледни ме. Утре няма да се случи нищо лошо. Знаеш ли защо? Защото те имат какво да крият. Те са уплашени. И затова ти не бива да се страхуваш и да криеш нищо.

Кейт бавно кимна, после за пръв път се усмихна.

— По-възрастните мъже разбират как действа светът.

— Мерси за комплимента.

— Чувствам се много по-добре. Утре няма да се случи нищо лошо.

— Даже може да се случи нещо хубаво.

— Какво например?

— Не знам. Но каквото и да се случи, време е да си вземем годишен отпуск. Имаме нужда да се откъснем оттук. Пътуването в чужбина ще ни е от полза.

— Страхотна идея. Аз искам да видя Париж. Ти къде ще отидеш?

Госпожа Кори придобиваше чувство за хумор.

— Аз искам да видя къде е произведен тоя скоч. Ще ти пратя картичка.

Тя се изправи, дойде при мен и седна в скута ми. Прегърна ме и отпусна глава на рамото ми.

— Каквото и да се случи утре, ние ще се справим, защото сме заедно. Вече не се чувствам сама.

— Не си сама. — Обаче още щом го казах, ми хрумна смущаващата мисъл, че ако съм на мястото на Джак Кьоних, знам как да се справя с господин и госпожа Кори.