Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ashes in the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 150 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. Като пепел във вихъра

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1993

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

ISBN: 954-455-013-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)
  3. — Корекция от Еми

Глава тридесет и шеста

Няколко дни по-късно Коул се завърна вечерта от града. Беше в лошо настроение, тъй като поръчката, заради която беше ходил дотам, не вървеше както трябва. На всичкото отгоре кракът го болеше повече от всякога. Лакеят Майлс го посрещна на вратата със съобщението, че доктор Дарви е дошъл на гости и мисис Лейтимър, след като дълго е чакала доктор Лейтимър, накрая е заповядала да сервират вечерята.

Когато Коул влезе в трапезарията, раздразнен видя, че Брегър е заел мястото отдясно на Алена, така че на него не му оставаше нищо друго, освен да седне на другия край на дългата маса.

Негодуванието на Коул се насочи към първия предмет, който попадна пред очите му.

— Кажи на Ани веднага да махне проклетата купа с картофи! — избухна той гневно.

Мърморейки под носа си, готвачката, която в момента влизаше в стаята, изпълни нареждането на господаря.

— Не го взимай присърце, Ани — утеши я Алена. — Сигурно кракът на доктор Лейтимър отново му създава грижи.

— Къде е Минди? — осведоми се Коул.

— Ти закъсня толкова много, че тя вечеря и отиде да си легне.

По време на вечерята Алена усети, че настроението на Коул се развали още повече. Брегър наблюдаваше замислено своя домакин и се питаше дали е разумно сега да говори с него за последното им спречкване.

Коул скоро се изнерви от напрегнатата атмосфера на масата. Той взе бутилката с бренди и попита хапливо Брегър:

— Не са ли ти казвали, че не е учтиво да зяпаш така един сакат човек?

Брегър предпочете да не отговаря. Веднага след вечерята той стана и се сбогува.

Алена хвърли гневен поглед към съпруга си и се оттегли в спалнята. Коул промърмори, че му е дошло до гуша по цял ден да гледа кисели и свадливи жени. Накуцвайки, той се качи в стаята си и затръшна вратата след себе си. Но веднага след това вратата откъм банята се отвори рязко и той се озова срещу младата си жена, която нетърпеливо дърпаше копчетата на роклята си и го гледаше унищожително.

— Тази вечер отново се държа като последен глупак! — изсъска тя. — Ти си най-невъзпитаният мъж, който съм имала нещастието да срещна! — Тя се завъртя и профуча възмутена обратно в стаята си.

Коул не можеше да понесе подобно отношение. Заплашителен като буреносен облак, той закуцука подире й.

— Наричаш ме невъзпитан, а какво правиш ти самата? Настаняваш този тип на мястото ми и го храниш с моето ядене. — Коул дръпна вратовръзката от шията си и разкопча жилетката. — И всичко това в мое отсъствие. Колко хитро наистина!

— Той беше дошъл да се види с теб — отговори Алена.

Коул знаеше дълбоко в себе си, че не е прав, но гневът му беше по-силен от всякакъв разум.

— Ти имаш много обожатели, но този е по-различен, не знаеш каква цел си е поставило копелето!

Вбесена, Алена запрати роклята и фустите върху леглото.

— Една дузина прислужници могат да свидетелстват, че не съм нарушила благоприличието! Какво си въобразяваш!

Коул тъкмо беше свалил ризата си и ожесточено дърпаше единия си ботуш.

— Да не смяташ, че ти дължа благодарност за това, което си направила? — запита той хапливо.

— А аз трябва ли да ти благодаря за това, че се опитваш да ме купиш с хубави дрехи и скъпи бижута? — отвърна му Алена. — Може би други жени могат да бъдат купени по този начин, но с мен не си познал!

Коул се изсмя подигравателно.

— Това е само въпрос на цена, мадам. Колко мислиш, че струва медальонът, който носиш на врата си?

Тази забележка препълни чашата. Да си взема обратно проклетото нещо! Алена бясно измъкна златната верижка през главата си и без да иска, удари мъжа си в лицето. Вдигнатите й ръце караха Коул да очаква и нещо по-лошо. Преди да успее да го удари повторно, той бързо я сграбчи през стройната талия и я притисна до себе си.

Алена моментално усети топлината на тялото му. Дъхът й спря. Самият Коул изведнъж проумя, че държи в ръцете си една полугола жена. За секунди те останаха така, плътно притиснати един към друг, и се гледаха втренчено. След това устните на Коул се сведоха бавно, почти колебливо към устните на Алена.

Целувката разтърси младата жена с невероятна сила. При първото докосване тялото й бе пронизано от огнена тръпка, която изпепели всички намерения и обещания. Горчиво-сладката, дълго потискана страст я грабна с болезнена мощ. Коул чувстваше гъвкавото тяло на жени си толкова близо до своето, както в онази нощ, която вече му се струваше като красив, недействителен сън. Гневът му се превърна в горещо желание, неутоленият глад за тази жена мощно си проправяше път. Дали и сега няма да го отблъсне и да го остави сам с пронизващата болка, която разпъваше на кръст съществото му?

Алена се повдигна на пръсти, обви шията му с меките си като кадифе ръце и му предложи полуотворените си устни. Поддаде се с готовност, която я изуми. Това беше Коул, нейният съпруг, а тя беше неговата жена. Така те отново намериха пътя един към друг, сякаш отдавна посятото семе най-после беше поникнало и разцъфнало с цялото си великолепие. Устните им се разтопиха в нетърпелива целувка и тръпнещите им тела се оставиха да бъдат понесени от огнената вълна на страстта.

Коул мълвеше неразбираеми думи, докато обсипваше с жадни целувки изваяната като от слонова кост шия на Алена и нежните възвишения на гърдите й. Ръцете му милваха закръглените хълбоци и стегнатите бедра. Всичко в него напираше да се слее с нея.

С галещи пръсти той свали ризата от раменете й и мамещото изобилие на гърдите й се разкри пред очите и ръцете му. Алена изтръпна от удоволствие, когато той погали голата им заобленост. След това Коул се наведе и леко я вдигна на ръце. Устата му игриво галеше розовите пъпки на гърдите й и тя тихо простена от неизразимо блаженство. Устните й нежно се плъзнаха по бузата му, след това тя описа с езика си кръг около ухото му и го накара да се обърне и да потърси с жадни устни устата й. Алена почти не усети как бе отнесена от силните му ръце до голямото легло. Като че ли всичко около нея беше изчезнало. На този свят бяха само той и тя.

Вече до леглото, Коул отпусна едната си ръка и остави жена си леко да стъпи на пода. Но преди да е усетила твърда почва под краката си, той умело беше смъкнал гащичките й. Двамата потънаха в меката постеля. Ръцете на Коул се спуснаха през гърдите на Алена надолу. Тя въздъхна леко, когато те смело проникнаха в интимните кътчета на тялото й. Бедрата й потръпнаха и леко се стегнаха, когато пръстите му докоснаха най-потайните ъгълчета на нейната женственост.

— О, Коул, какво правиш с мен? — простена тя с треперещ глас. — Какво мъчение си измислил пак?

— Никакво мъчение — прошепна той дрезгаво. — Искам да те любя, нищо повече.

Коул спря да диша, когато насочи ръката й към напращелия си, туптящ от желание член. И се разтопи, когато нежните й хладни пръсти започнаха да проучват въплъщението на неговата мъжественост. Това възпламени още повече желанията му и срути и последните задръжки.

Коул спусна хълбоците си върху Алена, която го посрещна с разтворени бедра, и проникна дълбоко в нея. Те се сляха, претопиха се сякаш в едно тяло. Мъж и жена. Съпруг и съпруга. Нежността премина в напор, учудването — в захлас. Телата им се стремяха едно към друго, за да изгорят в екстаза. Двама души се намериха в най-чистото блаженство на съединяването, отдадоха се един на друг бързо и страстно, получавайки всичко, което можеха да си дадат.

И сега стана както първия път. Това, което правеше тяхното взаимно обладание така неповторимо, тази вълна от чиста телесна наслада ги заля с цялата си мощ. Алена смътно се досещаше какво беше преживял Коул през всичките тези дълги месеци на въздържание.

Като стенеше опиянено и трепереше с цялото си тяло, Коул се изля в жена си, навлизайки чак до дълбините на нейната същност. Телата им се сляха в съвършена хармония.

По-късно лежаха приятно изтощени един до друг и оставяха, изпълнени с наслада, страстта да се уталожи. Коул мушна лицето си в къдравата коса на Алена и вдишваше дълбоко прекрасния й аромат. Спомни си за многото безсънни нощи, когато не успяваше да прогони тази жена от мислите си. Тя беше възпламенила страстите му, беше изгорял от копнеж по нея. Сега, когато желанието му беше уталожено, той изпита учудване и благодарност от спокойствието, което го беше обзело.

През нощта студът беше покрил земята с блестяща дреха от ледени кристали. Слънцето изгря и събуди с първите си лъчи спящата жена. Пълна с нега, Алена се протегна в приятната топлина на пухената завивка, но внезапно усети, че е сама в огромното легло. Седна и дръпна покривката до гърдите си. Весел огън пращеше в камината и прогонваше студа от стаята, ала той беше само жалък заместител на топлината, която излъчваше тялото на Коул. Тогава Алена дочу през отворената врата на банята леко плискане, което издаваше, че Коул е вътре. Тя бързо загърна тялото си с един чаршаф и изтича по стария дъбов паркет до банята. Коул се беше изтегнал в пълната с топла вода вана.

При вида му Алена се почувства радостна и окрилена. С весело лукавство тя се наведе над него и нежно го целуна за добро утро. Това му напомни за безграничната наслада на тяхната любовна нощ.

Коул беше влюбен повече от всякога в своята необикновена жена, която с такъв безподобен замах беше влязла в живота му. Тя се оказа много по-женствена, отколкото си представяше, и в нея нямаше нищо от грижливо пресметнатото кокетство на Роберта. Ведрият й, непринуден характер постоянно разпалваше огъня в него.

Коул изцяло се отдаде на сладостта на целувката и въздъхна, когато устните й се отделиха от неговите. Очите й блестяха и тя се усмихваше дяволито, докато, без да се срамува, го разглеждаше от глава до пети.

— Желаете ли нещо, янки? — попита го тя с провлечен южняшки акцент.

— Теб! — отвърна Коул, дишайки тежко, и притегли главата й към себе си. — Не мога да ти се наситя!

Чаршафът се плъзна на земята. Коул я дръпна във ваната и покри устата и гърдите й с целувки.

— Най-после мечтата ми се сбъдва — прошепна той дрезгаво в ухото й. — Но никога не съм вярвал, че ще бъде толкова приятно да те изкъпе човек.