Катлийн Удиуиз
Като пепел във вихъра (34)

Глава тридесет и четвърта

На другата сутрин Коул беше изчезнал. На въпросите на Алена Майлс отговаряше, че господарят е заминал за Сейнт Пол, за да купи провизии за дървосекачите.

Алена беше изненадана, че предната вечер Коул не беше благоволил даже да спомене за своето пътуване.

Когато Майлс видя изумлението на младата си господарка, побърза да й обясни:

— Доктор Лейтимър е решил тази година да изсече голямо количество дървен материал от своите гори. Той иска сам да осигури провизии за зимата, тъй като Мърфи няма никакъв опит в това отношение.

Алена не беше доволна от тези обяснения. Просто недоумяваше защо Коул беше заминал така внезапно, сякаш бягаше от нея.

— Каза ли кога ще се върне? — попита тя Майлс.

— Мисля, че мистър Лейтимър ще отсъства няколко дни — отговори лакеят. — Той поръча Оли да ви вози с каретата, където пожелаете.

През следващите дни Алена се занимаваше предимно с Минди, но беше недоволна. Без Коул къщата й изглеждаше чужда. По време на неговото отсъствие се появиха зловещи предзнаменования. От бившата спалня на Роберта долитаха странни звуци, за които Алена не можеше да намери обяснение. Веднъж тя чу зад затворената врата някой да си тананика и си спомни, че Роберта не можеше да изпее и най-простата песничка.

Друг път тъкмо излизаше от стаята си, когато видя, че под вратата на Роберта се процежда светлина. Веднага след това се чу шум от счупено стъкло. Солджър, който обикновено спеше до леглото на Алена, изръмжа заплашително. Тогава Алена събра всичкия си кураж и бутна вратата, но за нейна най-голяма изненада тя беше залостена отвътре.

— Стой тук и пази! — заповяда Алена на кучето и се върна в стаята си, за да си наметне пеньоара. След това изтича надолу по стълбата и вдигна Майлс от леглото.

— Ако е имало някой в стаята, той трябва да е още вътре, тъй като Солджър през цялото време пазеше пред вратата — обясняваше тя на сънения прислужник.

Майлс натисна дръжката на вратата. Тя се отвори.

Напълно объркана, Алена последва слугата в тъмната стая. Посрещна ги студен полъх, който сякаш идваше от вътрешността на гробницата. Алена потрепери.

Майлс запали лампата и претърси цялата стая. Вътре нямаше никой.

— Кълна се, че видях светлина под вратата. Освен това чух как се счупи нещо стъклено — извика поразена Алена.

Не откриха нито парченце счупено стъкло, но Майлс не се осмели да се усъмни в твърденията на своята господарка. От друга страна, не му стана ясно как е възможно някой просто да се разтвори във въздуха.

— Извинявай, че те събудих — каза накрая Алена, сломена и безпомощна. Какво ли щяха да си помислят слугите за нея?

— Няма нищо, мадам — отвърна Майлс приветливо. — Не знам какво става тук, но вярвам на всяка ваша дума.

Алена го дари с признателна усмивка.

— Благодаря ти, Майлс.

— Опитайте се да си починете, мадам. С пазач като Солджър няма от какво да се боите.

В къщата отново настъпи тишина. Алена бързо се успокои, но преди да заспи, си помисли колко добре би било пак да чува стъпките на Коул долу в салона.

През втората нощ след този случай Алена се събуди от скърцането на пода в коридора. Козината по врата на Солджър беше настръхнала. С един скок той достигна вратата, застана там и заръмжа. Навън се чуваше шум от бързо отдалечаващи се стъпки. Когато Алена отвори широко вратата, коридорът беше пуст. Душейки, кучето проследи невидимата следа и заведе Алена отново до затворената врата за стаята на Роберта, но вътре всичко си беше непроменено както винаги. Алена се радваше, че голямото куче се беше привързало към нея и вярно я пазеше. През следващите дни тя обиколи с Минди и Солджър хълмовете около къщата, за да се поразсее малко от зловещата атмосфера на Лейтимър Хаус.

Към края на седмицата Алена отново беше събудена от тих шум, но този път той идваше от спалнята на Коул. Солджър скимтеше пред междинната врата и драскаше с лапа по нея. Когато Алена натисна дръжката на вратата, кучето профуча покрай полата й и заподскача с неприкрита радост около Коул, който стоеше пред гардероба и тъкмо разкопчаваше ризата си. Той поздрави жена си с любезна усмивка.

— Коул! — извика Алена щастливо и се засмя от облекчение.

— Току-що пристигам. Извинявай, ако съм те събудил и стреснал — каза той.

— Как се радвам, че най-после си тук! Полека-лека почвам да виждам призраци в тази къща, когато съм сама.

— Значи все пак съм те изплашил?

— О, не, наистина не. Но без теб къщата ми се струва прекалено голяма. Освен това е пълна с тайнствени нощни шумове. Когато те няма, се чувствам съвсем чужда тук.

Коул не отговори нищо, само я погледна изпитателно.

Тя се обърна и побърза да се прибере в собствената си стая.

На другата сутрин, тъкмо когато Алена се обличаше, от банята се чу яростна ругатня. Обезпокоена, тя почука на вратата и попита:

— Коул! Какво става?

Чу неясен отговор, който прозвуча по-скоро като стенание, и почука отново.

— Ако не ми кажеш веднага какво има, ще вляза, Коул!

Тогава вратата се отвори и Коул застана пред нея. Беше препасал една кърпа около хълбоците си и притискаше друга към дясната си буза, което обаче не му попречи да погълне с поглед полуголата й фигура.

— Помислих, че си се наранил — каза Алена и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Точно така — отговори той и свали кърпата. На бузата му личеше дълъг разрез, стигащ до ъгълчето на устата. — Боли ме, когато приказвам.

— Порязал си се при бръсненето? Трябва да ти кажа, че за хирург си доста несръчен с бръснача. Стой мирно! — Алена натопи една носна кърпа във вода и избърса кръвта от лицето му. С парче стипца спря кръвотечението. — Явно липсата на практика се е отразила на умението ти — пошегува се накрая тя.

— А не смяташ ли, че и като съпруг имам нужда от повече практика? — тросна се той.

— Бедничкият ми — изчурулика Алена с престорено съчувствие. — Толкова трудно ли се носи кръстът на въздържанието?

Коул й хвърли строг поглед от горе надолу.

— Струва ми се, че в мое отсъствие си станала доста палава.

— Открих, че в тази къща има нещо много по-лошо от един сладострастник — отвърна му Алена с весела усмивка.

— Наистина ли? — запита учудено Коул. — И какво е то, съкровище?

— Отсъстващият сладострастник! — подхвърли му дръзко през рамо Алена и с шумящи фусти се втурна към стаята си.

Коул се облегна на рамката на отворената врата. По лицето му трептеше изпълнена с очакване, макар и малко скептична усмивка.

— Да не искаш да кажеш, че по въпроса за нашия брак си решила да бъдеш разумна?

— Аз разумна? Хайде де!

— Добре, да оставим това — каза Коул примирено и си тръгна. Но след това се обърна още веднъж и погледна изпитателно Алена. — Преди да замина, предупредих прислугата, че в края на следващата седмица смятам да дам прием. — С безизразно лице той разглеждаше ноктите си. — Мисля, че е време съседите да се запознаят с теб.

Алена упорито вирна брадичка. Беше огорчена от това, че дни наред той я беше оставил сама, а й беше противна и мисълта да бъде излагана на показ като сервиз от китайски порцелан.

— Значи ще ме показваш като част от имуществото си?

Лицето на Коул беше напрегнато и сериозно.

— Не ми ли каза навремето, че би желала като моя съпруга да поемеш и задълженията на домакиня? — Коул отиде до нощната й масичка и започна да си изрязва ноктите с малка ножичка. — Но ако това те затруднява, мога да помоля Каролайн да ти помага. Или предпочиташ брат й Брегър?

— Не е ли малко късно да се тревожиш за моето целомъдрие? — отвърна Алена с горчива усмивка. — Трябваше да проявиш повече бдителност в деня, в който те измъкнах от реката.

Коул хвърли възмутено ножицата на масата.

— Тогава мислех, че си това, за което се представяше. Така че и ти си виновна за моята заблуда. Много убедително играеше ролята си.

Неговата забележка гореше като сол върху открита рана.

— Пред онази нощ ти наистина не беше наред с главата. В края на краищата, на сутринта дори повярва в лъжите на Роберта!

— Това е вярно, но твоите лъжи повлякоха лавината — подчерта Коул.

За момент Алена изтръпна под пронизващия му поглед, който безцеремонно минаваше през оскъдните й дрехи.

Коул обаче се обърна и без дума повече изчезна в банята. Вътре той се облегна на стената със затворени очи и се опита да отслаби желязната хватка на своето самообладание. Чувстваше се разкъсан и измъчен. Беше употребил всичката сила на волята си, за да не се нахвърли върху жена си. Трябваше някак да овладее опасната си слабост, ако искаше да избегне катастрофата.