Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ashes in the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 150 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. Като пепел във вихъра

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1993

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

ISBN: 954-455-013-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)
  3. — Корекция от Еми

Глава тридесет и пета

Следобеда преди празника в Лейтимър Хаус Алена накара Джилда да вдигне косата й във висока, изкусна фризура. Коул беше назначил това момиче първоначално като лична камериерка на Роберта. Сега тя се грижеше и за Минди, която очевидно продължаваше да смята, че водата не е полезна за кожата.

Алена помогна на малката да се облече. Минди с трескаво нетърпение очакваше празненството. В бялата си дантелена блузка и кадифена пола в царско синьо тя изглеждаше като малка дама и движенията й бяха леко сковани, но пълни с достойнство, когато изтича в приготвения за танците салон.

Докато вървеше по коридора към стаята си, Алена отново имаше чувството, че някой тайно я наблюдава. Тя забави крачките си и се огледа изпитателно наоколо. Вратата към стаята на Роберта беше леко открехната. Алена решително я разтвори, но помещението тънеше в тъмнина. Нищо не издаваше присъствието на друго живо същество.

Алена взе една лампа от коридора и влезе предпазливо вътре. Когато погледна към леглото на Роберта, дъхът й почти спря от изненада. Върху покривката от златист сатен беше просната кървавочервена рокля, точно каквато Роберта би облякла за предстоящия празник, за да прикове погледите на всички мъже върху себе си.

Алена потръпна. Сякаш мъртвата й братовчедка щеше да изскочи от някой тъмен ъгъл на стаята и да се изсмее на наивната „Лени“, че пак се е хванала на номерата й.

Разтърси глава и прогони страшните мисли. Очевидно някой в къщата изпитваше удоволствие да я плаши с подобни груби шеги. Но тя нямаше да се остави да я изкарат от равновесие.

Алена вдигна лампата по-високо и освети цялата стая. Изумена забеляза, че върху писалището на Роберта лежи отворена някаква тетрадка, която вчера със сигурност не беше там.

Тя пристъпи по-близо и видя, че това е дневник, страниците на който бяха изписани с претенциозния почерк на братовчедка й. С треперещи пръсти Алена остави лампата на масата и се зачете.

„Виждам го в очите на Коул. Той стои до леглото ми и погледът му издава, че знае какво съм направила. Знае също, че мен скоро няма да ме има, макар да се преструва, че иска да ми помогне. В действителност той желае колкото може по-скоро да се озове отново в леглото на моята братовчедка, онази мизерна малка скитница. Щом аз умра, веднага ще отиде при нея. Господи, защо оставих да ме използват по този начин?“

Сърцето на Алена биеше до пръсване, докато прелистваше страниците на дневника. Пред очите й отново се мярна името на нейния мъж.

„Почти желая днес Коул да ме беше видял, когато разтварях краката си за оня смрадлив тип и се правех, че съм изгубила ума и дума от страст, докато ме обладаваше. Как ги мразя и двамата! Коул, който тича жадно след Лени и ме мами, и този глупак, когото аз погубих от чиста злоба.“

Алена прелисти още няколко страници и се вгледа разстроена в следните редове:

„Нямам нужда от никакви глупави съвети, за да реша какво да правя. Ако Коул знаеше, щеше да се хване за корема от смях. От деня, в който разбра, че уличницата в леглото му всъщност е била Алена, той вече не идва при мен. Но за сегашното ми състояние няма нищо да разбере. Няма да му доставя това удоволствие. В града имало някаква жена, която може да ми помогне да се освободя от това нещо в корема си. Трябва веднага да действам.“

Алена отдавна беше забравила всичко около себе си. Тя напрегнато прелистваше страниците на дневника, докато на едно място прочете:

„Проклетият глупак вярваше, че ме е хванал в капана, когато ме проследи при закопаването на съкровището. Но сега тайната ми отново е скрита от погледите на подобна паплач. Най-после съкровището ми принадлежи! Ще напусна тази къща като баснословно богата жена!“

Алена не знаеше колко време е прекарала в четене, когато внезапно осъзна, че Коул я вика. Откъм салона долитаха гласове и смях. Тя уплашено си даде сметка, че празненството отдавна е започнало без нея, и побърза да напусне стаята. Намери Коул в спалнята си. Той се разхождаше нервно напред-назад. Когато зърна жена си, въздъхна облекчено.

— Погледни това, Коул — започна Алена и му подаде дневника на Роберта.

— Сега нямаме време, Алена — прекъсна я той нетърпеливо и нехайно хвърли дневника върху леглото, без изобщо да го погледне. — Половината от гостите вече пристигнаха. Ще ме разкъсат на парчета, ако не дойдеш веднага.

— Важно е — настояваше тя. — Това е дневникът на Роберта.

— Извинявай, но никак не ме интересува какво е писала Роберта. Хайде, идвай! Някои от гостите вече заплашиха да разграбят виното от избата и да изхвърлят мебелите през прозореца, ако не се появиш незабавно. Облечи си най-хубавата рокля! — изкомандва Коул почти като в армията. — Тази вечер трябва да изглеждаш както подобава на една дама от рода Лейтимър.

— Ще се облека, както подобава на дама от рода Макгарън — сряза го Алена.

— Макгарън! — изруга Коул по-високо, отколкото трябваше. — Ако се съди по тези проклети черни парцали, твоите родители вероятно са мрели от глад! — Коул погледна с презрение омразната дреха. — Ти си в състояние да се появиш така пред гостите, само и само да ме унижиш!

Преди Алена да успее да се дръпне, Коул хвана роклята й за деколтето и с едно движение я разкъса до талията. Алена беше без корсет. Тя се олюля назад и се втренчи смаяна в насила увеличеното си деколте. Злобна светлина блесна в очите й, тя повдигна леко глава и заби поглед в гърдите му. Доближи се плътно до него и каза тихо и ласкаво:

— Коул?

Ръката й нежно се плъзна по дрехата му.

Коул добре знаеше, че трябва да е нащрек, когато Алена изглежда нежна и покорна, и се подготви вътрешно за някоя изненада. Нямаше представа какво е намислила и откъде ще го връхлети бурята.

Междувременно Алена беше започнала бавно да разкопчава жилетката му.

— Питам се — продължи тя със сладка усмивка, — дали няма да ти хареса… — гласът й звучеше като мъркането на котенце — да ти смъкна ризата от гърба! — С тези думи тя съдра ризата му от горе до долу, така че копчетата се разхвърчаха из стаята. Усмихната, Алена подръпна висящата като жалък парцал вратовръзка на Коул и се отдалечи. Той стоеше като попарен и с невярващ поглед се взираше в съсипаните си дрехи. В края на краищата реши, че ще бъде по-разумно да избегне по-нататъшната разправия с жена си, и искаше да се оттегли в стаята си през общата баня. Но Алена го изпревари.

— Моля те, мини отвън — отпрати го тя хладно. — Трябва да довърша тоалета си.

Със сподавена ругатня на устните Коул излезе в коридора, но за негов лош късмет точно в този момент в горната част на стълбата се появиха Каролайн Дарви и лакеят Майлс. Каролайн се втренчи в Коул със зяпнала уста. Лицето на лакея също отрази за секунди противоречивите му чувства при вида на господаря.

Коул кимна за поздрав и изчезна колкото можеше по-спокойно в стаята си. Той бързо облече нова риза и се смеси незабелязано с гостите, които очакваха появата на жена му със същото нетърпение, както и той самият.

Вече три пъти беше поглеждал часовника си, когато изведнъж в голямата стая стана тихо. Гостите се отдръпнаха настрани и по този начин образуваха шпалир до вратата на салона. В рамката на широко отворената врата стоеше Алена. Широката и бухнала рокля я изпълваше цялата. Залата затаи дъх. В околността много се беше шушукало за новата съпруга на доктор Лейтимър и най-често казваха, че тя е дребна, съвсем обикновена наглед жена. Никой не беше подготвен за това видение.

Самият Коул беше сразен от сияйната й красота. Като я видя, изчезна и последният остатък от яда му за закъснението й. Той забеляза с благодарност, че тя носи една от роклите, които й беше купил, едно вълшебно творение от розова тафта, което оставяше открити очарователните й рамене.

Алена погледна съпруга си с лъчезарна усмивка, която сякаш озари залата. Коул пристъпи към нея и учтиво й предложи ръката си. Погледна я, изпълнен с топлота и нежност, и се обърна гордо към своите гости:

— Дами и господа! Имам честта да ви представя съпругата си Алена!

Залата моментално се изпълни с възбудено шушукане, докато гостите се тълпяха около двамата, за да им стиснат ръцете и да им пожелаят щастлив съвместен живот. Коул беше обгърнал талията на Алена, сякаш за да защити скъпоценното си притежание от напора на толкова много хора, и й представяше по име всеки гост.

През навалицата Алена съзря Брегър Дарви и за малко не се изсмя на глас, когато видя с каква неприкрита жажда я изпиваше с поглед.

Шумът малко поутихна и Алена почувствува ръчичката на Минди в своята ръка. Горда, че никоя друга дама не беше дори наполовина толкова хубава, колкото нейната голяма приятелка, Минди гледаше нагоре към Алена с възхитени очи. Коул даде на музикантите знак и се поклони леко пред жена си.

— Мисля, че първият танц ми принадлежи, мадам.

Когато забеляза тревогата в нейните очи, добави по-тихо:

— Не се безпокой, с бавните танци се справям добре.

Коул обви с ръка талията на Алена и я завъртя в такта на бавен валс.

— Може би не съм най-забавният от твоите обожатели, мила, но сигурно съм най-решителният. Няма да се оставя така лесно всички тези млади мъже в залата да ме изместят.

— Намирам, че танцуваш по-добре, в сравнение с повечето от тях — похвали го заслужено тя. И наистина Коул валсираше елегантно и с такава сигурност, сякаш болният крак не му създаваше никакви грижи. Алена се отпусна и напълно се остави да я води, като отвръщаше с усмивка на сияещите му сини очи.

— Успях ли да постигна класата на дамите от вашия род, милорд? — запита го тя усмихнато.

— Страхувам се, че не, мадам. — Коул я завъртя толкова бързо, че й се зави свят. — Ти постигна класа, за която другите могат само да мечтаят. О тук нататък изискванията стават страшно високи.

— А що се отнася до вашите лични изисквания, сър?

Пламъкът в очите му не оставяше никакво място за съмнение в искреността на думите му.

— Ако бяхме сами, щях веднага да ти докажа горещото желание, което събуди у мен, мила.

Тези думи развълнуваха сърцето на Алена. У нея се породи надежда, че в края на краищата всичко между тях ще се оправи и че един ден ще могат да си принадлежат напълно. Но тя все още се колебаеше.

— Може би трябва да поговорим по-подробно върху това — прошепна тихо.

— Непременно — отговори Коул, — обаче бих искал да го направим на по-усамотено място.

— Моята спалня?

— Защо не? Но можем да се срещнем и при мен.

— Когато свърши приемът?

— Предпочитам веднага, но това навярно е невъзможно.

Алена остави ръката си да се плъзне по рамото му и го помилва нежно по врата. Само неколцина от танцуващите забелязаха това.

— Тетрадката, която намерих днес, действително ли никак не те интересува?

— Дневникът на Роберта? — попита Коул намръщено. — А трябва ли да ме интересува?

— Тя е изповядала там най-интимните си мисли.

— Смятам, че за мен ще е по-добре да не ги знам — каза подигравателно Коул. — Научих какво е направила, едва след като беше ходила при старата акушерка шарлатанка. Опитах се да я спася, но треската излезе по-силна от мен.

— Вуйчо Ангъс обвинява теб за смъртта й.

— Знам.

— А мен ме упреква, че съм те завела в неговата къща.

Коул внезапно се ухили.

— Мисля, че още първия ден трябваше да те взема при мен. Една хубава баня щеше да направи цялата игра на криеница излишна.

— Тогава вероятно щях да ти прострелям крака или друга, по-важна част от тялото — засмя се Алена. — Наистина не можех да понасям янките.

— А сега?

— Постепенно взех да намирам някои от тях за съвсем поносими — пошегува се тя. Нежен плам се появи в очите й, когато той скришом я притисна по-силно до себе си.

Преди да отиде да си легне, Минди получи правото да танцува един път с Коул. Тя беше възхитена, че се върти в кръг с господаря, и под умелото му ръководство ловко нагаждаше малките си стъпки към неговите.

— Всъщност ясно ли ти е, че ти си царицата на вечерта? — попита Коул малката, когато танцът свърши, и се усмихна трогнат над лъчезарното личице.

Минди поклати глава сериозно и посочи с кимване към Алена, която в същия миг ги докосна с полите си в танца като ярка, грациозна пеперуда. Мислено Коул трябваше да се съгласи с момиченцето. Алена наистина вълнуваше със сияйната си младост. Беше омагьосващо да я гледаш. По-късно дойде ред на Брегър Дарви да танцува с домакинята. Тя почти си изкриви врата, опитвайки се да надзърне край широките му рамене, за да намери Коул, но не успя. Под някакъв предлог се измъкна след танца и тръгна да го потърси. Внимателно отвори вратата към кабинета му и се вмъкна вътре. Стаята беше празна. В камината гореше огън. С въздишка на изтощение Алена се отпусна в голямото кресло. Толкова беше уморително да бъдеш добра домакиня и непрекъснато да се усмихваш.

Вратата изскърца леко и някой влезе в стаята. Алена помисли, че е Коул, но с голямо разочарование видя Брегър.

Той застана през камината и се втренчи замислено в огъня, като от време на време отпиваше от брендито си. Очевидно не беше забелязал присъствието на Алена.

— За какво сте се замислили така дълбоко? Тревожи ли ви нещо? — изтръгна го Алена от неговото усамотение.

Брегър я погледна стреснато.

— Е, може и така да се каже! Но тъй като сте жена на Коул и братовчедка на Роберта, по-добре да запазя проблемите за себе си. За умрелите не е прието да се говори лошо.

— Ако мислите, че можете да ми кажете за Роберта нещо, което вече да не знам, много се лъжете, Брегър.

Той отпи голяма глътка от чашата си и започна да се разхожда пред камината.

— Знаете ли, Алена, веднага след пристигането си Роберта даде на сестра ми да разбере, че не желае да я вижда около дома си. Тя стигна дотам, че предупреди майка ми аз да не се срещам повече с Коул, тъй като тя самата е поела всички грижи за него. Роберта не подбираше средствата, за да разруши нашето приятелство. По-късно има нахалството да ми се хвърли на врата. Не че изпитваше някакво особено желание да спи с мен. Тя просто искаше да нарани Коул и да му натрие носа, че най-добрият му приятел го е измамил със собствената му жена. Когато не се поддадох на нейната извратена игра, тя разправи на Коул, че няколко пъти съм се опитвал да…

Брегър се запъна. Беше странно да наблюдаваш как този едър, самоуверен мъж не може да изрече точната дума. Ако темата не беше толкова сериозна, Алена би се изкушила да се засмее.

— Малко преди Роберта да умре, срещнах Коул в града. Все едно че бях празно място за него. От тогава насам той се отнася с мен така, както вие самата вече имахте възможност да забележите. Алена, Роберта сигурно му е разказала нещо, което е предизвикало тази промяна в държанието му. Трябва на всяка цена да открия какво е това нещо.

Алена стана и отиде при него.

— Роберта беше странен човек, Брегър — каза тя с тъжна усмивка. — Като че ли винаги копнееше за любов, но в действителност търсеше само сляпо и безусловно подчинение. Може би нейното проклятие беше, че от ранна младост се стремеше към ролята на съпруга, но когато най-после се омъжи, не успя да се наслади на тази роля.

— Вие наистина носите умна главица на раменете си, хубава млада госпожо — каза той с уважение и се наведе галантно над ръката й. — Благословен да е Лейтимър, че е избрал такава жена за своя спътница в живота.

Те се извърнаха уплашено, когато от вратата прозвуча гласът на Коул:

— Много се радвам, че си успял да оцениш добрия ми вкус по отношение на жените.

Алена разбираше, че от негова гледна точка двамата вероятно изглеждаха точно като хванати на местопрестъплението любовници. Коул блъсна с трясък вратата след себе си и се вгледа така мрачно и застрашително в тях, че и по-силни характери биха се огънали.

— Сър, с удоволствие деля брендито и конете си с вас, но жена си искам само за себе си!

— Коул Лейтимър! — Със зачервени от гняв бузи и скръстени на гърдите ръце Алена застана пред съпруга си. — Как можеш да бъдеш толкова вулгарен! Никой от двама ни не е заслужил подобно отношение!

Брегър застана до нея.

— В последно време преглътнах много неща в името на нашето приятелство, Коул, но всичко си има граници. Ако смяташ, че можеш да ме упрекнеш за нещо, тогава изплюй камъчето!

— Приятелство! — изрева Коул. — Приятелство? В собствената ми къща ми слагат рога и на всичкото отгоре този човек има нахалството да говори за приятелство!

Брегър беше толкова ужасен, колкото и Алена.

— Какво означава всичко това? Толкова ли те боли кракът, че вече не си в състояние да родиш свястна мисъл в главата си? Или пак си пиян? Във всеки случай ти си един освирепял глупак! Преди десет години щях да се бия с теб за подобно обвинение.

Брегър искаше да се обърне, но Коул го сграбчи за ръкава.

— Преди десет години? А какво ти пречи да го сториш сега? Или може би се страхуваш да се биеш с един сакат човек?

— Коул! — извика предупредително Алена.

Брегър се извърна толкова рязко, че рижият перчем падна на челото му. Със зачервен от гняв врат той скочи към Коул.

— По дяволите! Не понасям хора като теб, които отварят голяма уста, но след това подвиват опашка, когато срещу тях застане някой по-силен!

Коул сграбчи бастуна с две ръце и го вдигна високо над главата си.

— Ще ти пръсна дебелата ирландска кратуна! — заплаши го той с кървясали очи.

Със светкавично движение Брегър изтръгна бастуна му и го захвърли в ъгъла. В следния миг той сграбчи Коул за ризата и го запрати към един шкаф с книги.

Алена решително се хвърли между мъжете. Обърната с гръб към Коул, тя заблъска Брегър в гърдите.

— Брегър Дарви! Пуснете го! Пуснете го веднага! — извика тя извън себе си.

Брегър се опомни и отстъпи крачка назад. Алена се обърна към Коул. Всичкият й кураж я напусна. Със зачервено лице той я гледаше, изпълнен с омраза.

— Не се крия зад женски фусти, мадам. — След това се обърна гневно към Брегър: — Тук няма място за двама ни!

— Коул!

Когато погледна Алена, Коул видя върху лицето й израз на най-дълбоко презрение. Спомни си колко възмутена беше тя, когато предишния път бе изхвърлил Брегър. Не можеше да си позволи да го повтори. Вместо това се поклони подигравателно.

— В такъв случай ви напускам, докато бурята премине.

Той се наведе да вземе бастуна си, закуцука към барчето с напитки, откъдето си взе бутилка бренди, и излезе от стаята, без да каже нито дума.

Скоро след това семейство Дарви напуснаха празненството, което продължи до ранните сутрешните часове.

Най-сетне и последните гости си тръгнаха. Уморена, Алена изкачи стълбите към стаята си. Откъм вратата на Коул не се чуваше и най-малкият шум. Дневникът на Роберта беше изчезнал от леглото, но Алена не обърна особено внимание. Вероятно камериерката го беше прибрала, когато е почиствала.

Рано сутринта Алена отново беше на крак. Тя закуси сама. Вратата на кабинета все още стоеше широко отворена и остана така през целия ден. Самият Коул не даваше признаци на живот.

Когато отново настана нощ, Алена започна да се тревожи за него. Безпомощна, тя си легна рано, като остави лампата да свети. По някое време през нощта се стресна в неспокойния си сън. Солджър стоеше до леглото й и ръмжеше. Алена наметна дебелия си пеньоар и взе пистолета от скривалището му в гардероба. В коридора всичко беше спокойно, от спалнята на Коул също не се долавяше никакъв звук. Вратата към стаята на Роберта беше затворена. Минди спеше спокойно в малкото си легло.

Кучето легна на пода в салона и изчака търпеливо, докато Алена огледа добре и трапезарията. Накрая тя блъсна вратата към кухнята и замръзна на място от страх и изненада. Изправен като статуя, Коул стоеше пред огнището, което все още излъчваше топлина. В едната си ръка държеше пълна до ръба чаша, в другата — почти празна бутилка бренди.

— Търсиш ли някого? — попита я той.

Алена се постара гласът й да прозвучи нормално, но от гърлото й излезе само шепот:

— Кучето беше неспокойно, сякаш беше усетило някого. Не знаех, че си тук.

Коул махна пренебрежително с ръка.

— Както виждам, гостите ти са си отишли.

— Аз не съм имала гости. Това бяха твои гости!

Коул пристъпи няколко крачки към нея и я изгледа продължително.

— Алена, бих искал да ти обясня… Не се ядосах на теб, а единствено на онзи проклет ирландски глупак. Не съм имал и най-малкото съмнение, че ти винаги си се държала като безукорна дама.

— Въпреки това беше несправедлив. Казват, че гневът и алкохолът могат да направят от един мъж глупак.

— А и двете заедно го правят пълен идиот! — взе й Коул думите от устата. Замислен, той отпи от чашата си, след което наведе сломено глава. — Признавам се за виновен, Алена.

Тя деликатно се направи, че не е чула тези горчиви думи.

— Не искаш ли да хапнеш нещо? Ани току-що извади хляба от пещта, има и хубава шунка.

Коул поклати глава.

— Вече ядох при Оли.

Алена го погледна с присвити очи.

— А къде прекара нощта?

Той избягна погледа й и се забави с отговора.

— При конете в конюшнята — каза накрая с въздишка.

— Там въздухът по-чист ли е, отколкото вкъщи? — попита младата жена, като се мъчеше да не се засмее.

— Във всеки случай разговорът беше по-приятен и миролюбив от онзи, който в последно време ми се наложи да водя. Разбира се, не мога да се закълна, че между конете е имало чистокръвен ирландски жребец и шотландска кобила.

Възмутена от недвусмисления намек, Алена загърна по-плътно дрехата на гърдите си и каза хладно:

— Ако нямаш нищо против, връщам се в леглото. Студено ми е.

Тя хвърли на Коул многозначителен поглед и напусна кухнята.