Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ashes in the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 150 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. Като пепел във вихъра

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1993

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

ISBN: 954-455-013-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)
  3. — Корекция от Еми

Глава двадесет и четвърта

Ако лятото беше донесло на Юга само низ от загуби, то зимата, която го последва, беше военна катастрофа. Генерал Лий беше обсаден в Ричмънд, Атланта беше превзета от янките, войските на генерал Шърмън достигнаха бреговете на океана. Така източната част на Конфедерацията беше разделена на две зони. През пролетта бяха разбити и последните надежди на Южните щати. Лий трябваше да напусне Ричмънд, на негово място в града се настани генералът на Северните щати Грант. Пет дни по-късно се намеси съдбата — Линкълн беше застрелян! Северните щати наказаха Юга с жестоки искове за репарации. Скоро след това генералите Лий, Джонсън, Тейлър и Смит бяха принудени да се предадат. Непокорните Южни щати бяха получили суров урок за надменното си непослушание. Из страната плъзнаха като скакалци орди от разбойници и съмнителни победители във войната. Цялата държава приличаше на скелет, от който хищниците оглозгваха и последните парчета месо.

На щата Луизиана беше натрапен губернатор, който беше честен, но за сметка на това — твърде екстравагантен. За губернаторския дворец беше закупен полилей със свещи за десет хиляди долара, във всеки кабинет беше поставен позлатен плювалник. Пристанището на Ню Орлиънс изживяваше нов разцвет поради завръщането на чуждестранните кораби. Самият град беше разделен на два лагера. Нископлатената чернокожа работна ръка се сблъска с ирландските, шотландските и германските преселници. Войските на Северните щати трябваше да потушават безбройните бунтове.

Лазаретът постепенно се беше превърнал в съвсем нормална болница за гражданите. Въпреки че официално той все още беше подчинен на армията, само едно отделение беше запълнено с войници. Доктор Брукс беше назначен за директор на болницата. Той съумя да си спечели уважение, заемайки този пост.

Външно беше весел и сърдечен както винаги. Остави Алена на служба, но дори и приятелските й взаимоотношения с мисис Хоутърн не бяха в състояние да облекчат безкрайната й самота. Тя отхвърли предложението за женитба на лейтенант Епълби, като по този начин обезкуражи и всички останали евентуални кандидати. Алена просто не желаеше да бъде ухажвана.

Един ден тя беше повикана в кабинета на доктор Брукс. Той седеше зад писалището си, подпрял беловласата си глава с ръце, и гледаше втренчено пред себе си. Когато момичето седна насреща му, той бавно вдигна поглед и тържествено скръсти ръце върху бюрото.

— Току-що бях при семейство Крейгхъг — каза той, — и имам отново лоша вест за теб.

Алена седеше, изправена като свещ. Мисълта й заработи усилено. Този път кой? Лийла, вуйчо Ангъс? Дулси или Саул?

— Лийла тъкмо беше получила писмо от Минесота.

При тези думи на доктора пръстите на Алена с ужас се впиха в страничните облегалки на стола, но и в най-дълбоките си помисли тя не смееше да признае опасенията си.

Възрастният мъж продължи на пресекулки:

— Роберта е починала вследствие на аборт. Родилната треска дотолкова я е изтощила, че организмът й не издържал.

В този миг Алена неволно се зарадва. От облекчение чак й премаля. Напразно очакваше някакъв знак на покруса в съзнанието си. Сдържано се сбогува с доктор Брукс и се освободи за останалата част от деня. По задължение се отправи към къщата на семейство Крейгхъг, за да изрази съчувствието си и да им предложи подкрепата си. Отвори й Дулси. Лицето й беше подпухнало от плач и белязано с тежка угриженост.

— По-добре недей да влизаш, детето ми. Лийла спи — докторът й даде силно приспивателно. Вуйчо ти Ангъс е бесен — той упреква теб, че си довела онзи янки в къщата и с това имаш вина за смъртта на Роберта. По-добре изчакай известно време и ела по-късно.

Алена кимна безмълвно и се върна при двуколката си. Обзета от тъжни мисли, пое обратно към къщата на мисис Хоутърн. Може би за всички щеше да е по-добре, ако не беше напускала тогава Брайър Хил.

 

 

Едва след няколко седмици Алена видя отново старите Крейгхъг. Лийла я беше посетила в болницата и макар че момичето изпитваше съчувствие към самотата на възрастната дама, в първия момент категорично отказа да изпълни молбата й отново да се нанесе да живее у тях. След смъртта на Роберта, Ангъс прекарваше вечерите си в магазина и обикновено се връщаше едва късно през нощта, най-често пиян до козирката след обиколката на няколко кръчми. При оживените параходни връзки с града, сделките му вървяха по-успешно от всякога. За да не среща племенницата си из къщи, той се затрупваше с работа в кантората и прибираше долар след долар в касата.

От самото начало беше ясно, че Лийла очакваше Алена да замести починалата й дъщеря. Момичето знаеше, че все някога ще бъде принудено да разруши тази илюзия на леля си, преди тя да се е превърнала в кошмар.

— Лельо Лийла — каза един ден Алена, — аз живея у вас, защото ти го искаш, но аз не съм Роберта и не съм в състояние да я заместя.

Възрастната дама нервно скръсти несръчните си ръце.

— Извинявай, детето ми, не исках да те обсебвам, но ти толкова ми помогна да забравя…

След този разговор Лийла от ден на ден видимо започна да се съвзема. Безпощадните думи на племенницата й бяха й помогнали да понесе по-леко болката от загубата на дъщеря си.

Завръщането на Алена в къщата на семейство Крейгхъг беше предпоставка за нова опасност, която стана реална през една юлска сутрин.

Алена точно свиваше по алеята, на която живееха нейните роднини, когато съзря пред себе си голям четириместен файтон, който препречваше улицата. Тя се канеше внимателно да го заобиколи, когато Жак Дюбоне се изправи със зловеща усмивка пред нея и я принуди да спре. Видът му беше самоуверен и охолен, облеклото му беше по-скоро като на богат джентълмен, отколкото на мошеник със съмнителна репутация и дребен гешефтар.

— Добро утро, прелестна госпожице — поздрави той и свали с пресилена вежливост шапката си. — Вече почти бях изгубил надежда, че ще ви намеря отново. Моите хора обърнаха целия град в търсене на младата вдовица. Да разбирам ли, че завинаги сте свалили траурните дрехи?

— Мосю Дюбоне, струва ми се, вече недвусмислено ви казах, че не мога да ви понасям, и не виждам причина да променям отношението си към вас. А сега, бихте ли ме пропуснали да мина… — С тези думи Алена хвана юздите, но дребният мъж бързо положи ръката си върху нейната. Момичето с отвращение впери поглед в късите му, пълни пръсти, след това го погледна право в черните искрящи очи, които я разглеждаха похотливо.

— Имаме ли още нещо за обсъждане? — попита тя с леден глас.

— Знам, че вашият благодетел е напуснал града. — Погледът му не слизаше от младата жена, а пръстите му бавно се плъзнаха по тясната й китка.

— Ще бъдете ли така добър да ми кажете за кого говорите, сър? — настоя Алена със свъсени вежди.

Жак се ухили хитровато.

— Разбира се, че говоря за доктор Лейтимър. — Пръстите му се плъзнаха към рамото на момичето. — А сега, когато няма вече кой да ви закриля, се появих аз, за да ви окажа подкрепата си.

— Това е изключително мило, сър, но за съжаление не се нуждая от закрилник. — Думите на Алена прозвучаха със смразяваща ирония.

Дюбоне отхвърли глава назад и се засмя развеселен.

— Вие, изглежда, не ме разбирате, мадмоазел. Ако отхвърлите закрилата ми, ще се погрижа ден и нощ да не намерите покой.

— Това заплаха ли е, сър?

Повдигайки рамене, мъжът разпери ръце.

— Съвсем нямам намерение да ви заплашвам, мадмоазел. Искам само да разсея страховете ви.

— А на каква цена? — попита Алена с безизразно лице.

Ръката му хищно се плъзна по коляното й.

— Искам само да стана ваш интимен приятел, това е всичко.

Внезапно очите на Алена хвърлиха мълнии.

— Махнете ръката си от мен!

Жак Дюбоне простена от удоволствие, докато ръката му се плъзгаше нагоре по бедрото й, но внезапно пред него зина дулото на пистолет, който Алена светкавично беше извадила от роклята си. По-нататъшните подканвания станаха безсмислени. Дребният мъж бързо дръпна ръката си от крака на Алена и отстъпи назад. Двуколката на Алена едва не премина през върховете на ботушите му, когато тя потегли рязко. Жак Дюбоне стоеше като замръзнал и гледаше втренчено подире й.

Към него се приближи огромният му чернокож слуга и рече:

— Момче от лазарет!

— Какво искаш да кажеш? — попита Дюбоне объркан.

Чернокожият се потупа по гърдите.

— Кофата вода! Гън хванал момче отзад — меко. Той момиче. Пак момиче при мисис Хоутърн. Стреля!

Изведнъж на Жак Дюбоне му се изясни всичко. Потънал дълбоко в мисли, той се качи на файтона и даде знак на слугата си да потегля. Защо момичето се правеше на момче? То явно криеше нещо. Но какво? Той щеше да разбере.

 

 

Вратата на магазина се отвори и един богато облечен мъж, придружен от огромен негър, влезе вътре. Ангъс Крейгхъг тежко се надигна иззад писалищната си маса.

— С какво мога да ви помогна, сър? — попита услужливо той.

С чаровна усмивка Жак Дюбоне прекара ръка по един топ коприна, който лежеше на тезгяха.

— Много изискано, сър. Дочух, че един кораб, идващ от Далечния изток, е бил прехванат в залива и е бил потопен заедно с екипажа. Стоката от кораба е изчезнала.

— Но какво общо има това с коприната, сър? — поиска да узнае Ангъс.

— Ами по една случайност товарът на кораба се е състоял от коприна, слонова кост и от най-редки килими — като тези тук в магазина.

Лицето на Ангъс почервеня от това прикрито обвинение.

— Уверявам ви, сър, за тази стока съм платил куп пари. Ако преди това е била плячкосана от пирати, това не е моя работа.

— Искам само да кажа, че трябва да сте внимателен, да не би някой да реши да си завира прекалено дълбоко носа във вашите сделки.

— Това изнудване ли е? — Ангъс беше нащрек.

— Съвсем не! Но откакто станах човек с положение в този град, се сдобих с много влиятелни приятели — отвърна Жак Дюбоне с многозначителна усмивка. — Една добра дума от моя страна, казана където и когато трябва, може да накара определени служби да си затворят очите за някои нередности. От друга страна, достатъчен е един съвет от мен, за да се заинтересуват от някои сделки, които не намирам за почтени. Между другото вие със сигурност бихте могли да ми кажете нещичко за младата дама, която живее във вашата къща. Роднина ли ви е?

Ангъс беше разгневен, но и объркан.

— Тъй като и без това, изглежда, знаете всичко, по-добре се обърнете направо към вашите влиятелни приятели. Аз имам по-важни задължения, отколкото да отговарям на досадните ви въпроси.

— Както искате, сър. Довиждане!

 

 

През следващите дни Ангъс не беше на себе си. Двама офицери от Северните щати бяха инспектирали склада му за платове. Оттогава те не го оставяха на мира. Появяваха се всеки ден и душеха наоколо под предлог, че искат да купят нещо дребно.

Семейство Крейгхъг разбраха, че къщата им е под наблюдение. Когато Алена си беше вкъщи, отсреща под дърветата постоянно се разхождаше някакъв мъж. Момичето не напускаше никога дома без Саул.

Дюбоне има нахалството да потърси Алена в лазарета. Откри я в стаята за почивка на офицерите.

— Не можете да се измъкнете от мен, мадмоазел Хоутърн — каза той със самодоволна усмивка. — Сега вече зная къде живеете, къде работите и още нещичко.

Алена предпочете да не отговаря. Направи й впечатление, че междувременно дребосъкът беше придобил истински южняшки акцент, в който се усещаше само бегъл полъх от френски изговор. Когато Дюбоне застана пред нея, тя го погледна с отвращение. Той хвана брадичката й и извъртя лицето й към себе си. Тя понечи да се обърне, но той стегна хватката си.

— Ако исках, бих могъл да ви изнасиля още тук. Вие не сте в състояние да ми се противопоставите. Но ще ви предложа нещо по-добро: станете жената, която ще забавлява гостите ми, когато давам приеми, и която ще ме глези. В замяна на това ще ви отрупам с хубави рокли, всички жени в града ще ви завиждат.

— Ваша любовница? — изсмя се високо Алена. — Струва ми се, че бълнувате!

Мъжът грубо хвана момичето за ръката.

— Смей се ти! Имам начини и средства, за да те пречупя.

Тръпки полазиха Алена при тази неприкрита заплаха. Тя не можеше да понася повече блестящия поглед на черните очи. Тъкмо опитваше да се отскубне, когато доктор Брукс се появи на вратата. Той се прокашля шумно и попита:

— Всичко наред ли е, мис Хоутърн?

— Можехте да почукате, старче — изсъска Жак разгневен.

— А вие, господине — отвърна доктор Брукс спокойно, — не би трябвало да се размотавате в моята болница и да тормозите беззащитни момичета. Ако ви хвана още веднъж тук, ще повикам шерифа.

Жак Дюбоне разбра, че възрастният мъж не се шегува.

— Никой не може да ми казва какво да правя. Ако сега си отида, то със сигурност няма да е заради вас.

На тръгване той се обърна към Алена:

— Ние двамата още не сме свършили, мадмоазел, повярвайте ми!

 

 

Ангъс Крейгхъг беше принуден със зъби и нокти да се бори срещу обвиненията, че имал пръст в обира на войнишките заплати, които уж били откраднати с помощта на изчезналата Алена Макгарън. В касата му бяха открити няколко банкноти, чиито серийни номера съвпадаха с тези на откраднатите. Мигновено върху него се нахвърли цял ескадрон от офицери янки, които го разпитваха надълго и нашироко за произхода на парите. Много след като си бяха отишли, Ангъс седеше на писалището си и гледаше с невиждащ поглед купа писма, които му беше изпратила Роберта преди смъртта си. Той протегна ръка и взе най-горния плик. Усъмнен, разгърна писмото и огледа изпитателно лежащите между страниците банкноти. Това бяха част от парите, които беше депозирал в банката, без да знае нищо за тях. Банкнотите изглеждаха съвсем нови и неизползвани. Само това писмо съдържаше повече от две хиляди долара. С другите положението беше същото. Общо се събираше цяло състояние от двайсет хиляди долара. Ангъс нямаше представа как дъщеря му се беше сдобила с толкова много пари. В едно от писмата си тя го беше помолила да ги запази до завръщането й.

Когато някой почука на вратата, Ангъс бързо скри банкнотите. Влязоха доктор Брукс и Тали Хоутърн, поздравиха и седнаха срещу него.

— Дойдохме да поговорим с теб за Алена — започна възрастната дама без заобикалки.

— Какво означава това? — попита Ангъс разстроен. — Нали знаете, че аз това момиче съм го отписал.

— Тя е твоя племенница — отвърна Тали спокойно. — Освен това наистина е едно мило, сладко момиче.

— Тя донесе в къщата ми само грижи и страдания! — каза с огорчение старият Крейгхъг. — Най-добре изобщо да не я виждам повече, може би тогава в живота ми ще настъпи отново спокойствие.

— Известно ли ти е, че някой си Жак Дюбоне я преследва и заплашва? — попита нетърпеливо доктор Брукс.

— Аз поех инициативата и осведомих за това Коул — допълни Тали.

— Коул? На съвестта на този нещастен янки тежи смъртта на дъщеря ми! — кресна Ангъс.

— Това са глупости, Ангъс. Вината не е била негова — скастри го доктор Брукс. — По-добре чуй какво ще ти каже Тали.

— В отговора си майорът моли за ръката на Алена. — Тали както винаги беше пряма.

— Никога! — избухна възрастният мъж и размаха юмрук срещу нея. — Да върви по дяволите!

— Аз не съм тук, за да се карам с теб, Ангъс. Като единствен роднина на Алена искам да те помоля да дадеш съгласието си за сватбата. Дюбоне прави всичко възможно, за да я вземе за любовница. Ако остане в града, може да й се случи нещо лошо. Не бива да допускаш това, ако носиш сърце в гърдите си.

— Не искам да ви слушам повече! Хайде, изчезвайте! — изрева Ангъс.

— Е, добре. — Тали въздъхна и се надигна. — Дано да не съжаляваш за това.

— Алена знае ли за предложението на Коул? — върна се Ангъс към разговора.

— Първо искахме да говорим с теб — обясни доктор Брукс.

— Няма да й казвате нищо! — настоя Ангъс.

— Ще ти оставим време да размислиш, но след това — кой знае… — заплаши го Тали.

Без да кажат нищо повече, доктор Брукс и мисис Хоутърн напуснаха магазина.

Ангъс нервно се разхождаше в полумрака на кабинета си. Той се чувстваше притиснат до стената. От една страна, му беше противно да изпълнява желанията на Коул, от друга страна, Дюбоне само чакаше Ангъс да му падне в капана. А ако този тип разбереше, че Алена Макгарън му е племенница, животът му щеше да се превърне в ад. Той се сети за съмненията, които беше изказала жена му, но побърза да отхвърли тези мисли. Роберта никога не би скроила такъв мръсен номер някому. Ако той, Ангъс, дадеше благословията си за сватбата на Коул и Алена, щеше да се погрижи двамата да не бъдат особено щастливи заедно. Ангъс спря, потънал в мисли. Прецени всичките си възможности. Какво можеше да направи?

 

 

През този горещ августовски ден Ангъс се беше прибрал вкъщи по-рано от обикновено. Повече от две седмици Дюбоне го беше оставил на мира, но старият Крейгхъг не се осланяше на този мир. Това беше затишие пред буря.

Алена седеше на един стол на верандата и си почиваше след работа, когато вратата се отвори със скърцане и Ангъс се приближи. Изкашля се и от поведението му личеше, че иска да й каже нещо. След продължително мълчание той подхвана:

— Писах на Коул и го помолих за помощ в онази неприятна история с Дюбоне. Той предложи да те приюти за известно време в дома си, докато отшуми скандалът. Аз, разбира се, му напомних, че подобно решение на въпроса би могло да навреди на доброто ти име и затова му предложих да се омъжиш формално за него. Той прие с условието, че бракът ще бъде временен и ще съществува само на хартия. Когато се разрешат твоите проблеми, бракът ще бъде анулиран.

Алена го слушаше притихнала. Това, което разправяше вуйчо й, не й беше твърде приятно.

— Колко мило, че така се грижиш за мен, чичо Ангъс — отвърна момичето с леден тон. — Но предпочитам да не създавам главоболия на майор Лейтимър. Мога и така да напусна града! Не ми е необходима неговата закрила.

— Но нали хората на Дюбоне ще бъдат по петите ти. Той познава всички твои маскировки и не вярвам да има съвсем почтени намерения спрямо теб.

— Не искам да тежа никому и плюя на благодеянията на майор Лейтимър! Ако желаеш, мога веднага да напусна твоя дом.

— И къде ще отидеш? Може би при мисис Хоутърн или доктор Брукс? И тях ли искаш да изложиш на опасност? Помисли си. Поне това ни дължиш!

Алена скочи на крака и влезе в къщата.

 

 

През късния следобед на следващия ден тя беше повикана в кабинета на доктор Брукс. Със свито сърце се запита какви ли неприятности я очакват сега. Когато влезе в малкия кабинет, доктор Брукс се надигна иззад писалището си и затвори вратата след нея. Едва тогава погледът й попадна на мисис Хоутърн, която с горда осанка седеше в ъгъла на вратата. Възрастната дама кимна окуражаващо на момичето и се усмихна.

— Нещо лошо ли съм направила? — попита притеснено Алена.

— Не съвсем, просто една голяма глупост — обясни мисис Хоутърн.

Алена беше силно объркана. Тя просто физически чувстваше упрека на по-възрастните си благодетели и приятели.

— С големи усилия успяхме да намерим начин ти да напуснеш Луизиана, докато отмине напрежението. Трябваше доста дълго да убеждаваме Ангъс, докато се съгласи да ни съдейства. А сега разбираме, че ти с лека ръка си отхвърлила плана — упрекна мисис Хоутърн Алена.

— Не съм! — запротестира Алена енергично. — Добре чух аргументите на чичо Ангъс. Но не разбирам защо трябва да прекосявам половината страна, за да се скрия. Освен това не знаех, че вие…

Доктор Брукс се наведе напред, ръцете му си играеха с един скалпел.

— Питам се, Алена, доколко си наясно със сериозността на положението. Жак Дюбоне е придобил такова влияние в града, че може да стане опасен за теб. А ти знаеш, че той не се шегува. Ангъс все някак ще се справи с повдигнатите срещу него обвинения, защото не може да бъде уличен в нищо. Но ако се разбере коя си ти, ще загазиш зле, а Ангъс и Лийла рискуват да им се отнеме цялото имущество и да бъдат хвърлени в затвора.

Доктор Брукс млъкна. Алена напразно се мъчеше да намери аргумент срещу логичните му доводи.

— Ние те обичаме, Алена — подкрепи мисис Хоутърн доктора. — Но ти се превърна тук в опасност за всички. Майор Лейтимър ни увери в писмото си, че се отнася с разбиране към положението, в което се намираш. — Мисис Хоутърн спря и затърси нещо в чантата си. — Впрочем ето писмото му. Слушай:

„… тя има склонност да върши глупости и да изпада в трудни положения. За съжаление твърде рядко се вслушва в здравия разум. С най-голяма готовност отправям предложението си към нея, а на Вас желая успех в опита си да я убедите. Но донякъде се съмнявам, че тя ще се съгласи. В очакване на скорошния ви отговор…“

Мисис Хоутърн прибра писмото в чантата. Алена седеше, почервеняла от срам. В главата й цареше хаос. „Не се вслушва в здравия разум! Този побъркан янки! Да ме съжалява и да си играе на спасител! Но не иска да ме вземе за жена!“

Вътрешно Алена се стегна. „Добре тогава, и аз не го искам за мъж“, каза си тя. Но аргументите на двамата й приятели отново и отново се редяха в ума й, докато накрая тя се предаде. Алена се изправи и каза с тих глас:

— Е, добре, тръгвам. Ще се омъжа за него и ще остана там, докато отмине опасността, но само толкова.

По-възрастните й приятели въздъхнаха облекчено. Първата крачка от плана им беше направена. Но по този начин те губеха влиянието си над нея. След това биха могли да разчитат само на висшата сила, която единствена беше в състояние да оправи нещата.