Катлийн Удиуиз
Като пепел във вихъра (19)

Глава деветнадесета

Войната неотклонно следваше своя ход. На изток враждуващите армии се бяха окопали по двата бряга на река Рейпидън и се подготвяха за пролетната офанзива. Южняците нямаха основание за прекален оптимизъм. Войските на генерал Браг бяха принудени да се оттеглят на другия бряг на река Чикамагуа. Браг беше сменен от генерал Джонсън, който проведе безупречно отстъпление с бой до Атланта. В Луизиана генерал Дик Тейлър с нежелание трябваше да отстъпи с войските си пред Бенкс и да чака подкрепление.

От другата страна генерал Бенкс преследваше целта на своя поход, без да бърза особено. Като бивш политик той предпочете да изчака резултата от президентските избори на първи април и едва на шести същия месец той пое с кораб за Александрия и оттам към фронта. След ожесточени боеве неговите войски завзеха Шривпорт и след това се оттеглиха към Гранд Екър. Там те намериха закрила под тежките оръдия на бойните кораби от флотата на генерал Портърс. За съжаление при това оттегляне всички ранени, които не можеха да вървят, бяха оставени на произвола на армията на Конференцията, тъй като оттеглянето беше станало толкова бързо, че линейките и полевите лазарети не смогваха да следват основните части. Тези бяха обстоятелствата, които поставиха капитан Лейтимър в незавидно положение, и той нямаше да се измъкне от него без последствия.

 

 

Почти три седмици наред обитателите на Брайър Хил се хранеха със сушена риба, кокошки, яйца и зайци. При мисълта за пушената шунка в килера на семейство Гилът слюнката им потичаше, но от това не ставаха по-сити.

Алена с отвращение втри йодната тинктура в кожата на лицето си, докато Саул използва прикритието на вечерния здрач, за да отиде до реката и да изведе конете от скривалището им.

Те завързаха конете в края на една горичка недалеч от дома на семейство Гилът и изминаха останалата част от пътя пеша. Внимателно си пробиваха път през гъстите храсталаци, докато стигнаха на няколко крачки от бараката за опушване на месо. Емет Гилът и едно негърче се бяха излегнали пред нея. От своето скривалище Алена и Саул ясно долавяха всяка тяхна дума.

— Виждаш ли, Тейтър — перчеше се Емет пред негърчето, — онзи янки там го залових съвсем сам. — При тези думи той със замах се хвана за черния колан, пристегнат здраво около кръста му. Коланът, който беше част от униформата на войските на Северните щати, видимо притискаше внушителното му шкембе.

— Хайде, хайде, Емет — отвърна малкият чернокож, — много добре чух, когато извика баща си, като видя лодката с янкито да се носи по течението.

— Лъжеш! Мен не ме е страх от янките. Ето, виж! — Емет вдигна един тежък кол, провря го през тесния процеп на вратата и заръчка усилено в пространството зад нея. — Хей, янки, събуди ли се вече?

В този миг колът рязко беше дръпнат отвътре и Емет се препъна напред с облещени очи. Главата му силно се удари в грубите дъски на вратата. Колът изчезна, но още преди Емет да възстанови равновесието си, беше ударен от него с пълна сила в корема. Младият мъж се олюля, препъна се назад и падна по гръб в една мръсна локва.

— Ти само отвори вратата, гадино — изрева дрезгав глас отвътре, — и ще ти покажа колко съм буден.

В този миг в скривалището си Алена положи ръка върху рамото на Саул и прошепна:

— Трябва да извадим онзи глупав янки оттам!

— Не е ли по-добре да се откажем от шунката и да хванем няколко кокошки, мис Алена? — отвърна Саул също шепнешком.

— Въпросът не е в шунката. — Алена разбра, че Саул не беше схванал мисълта й. — Трябва да освободим северняка!

Междувременно разяреният Емет Гилът беше скочил на крака.

— Внимавай в картинката, янки, иначе ще ти надупча корема със собствения ти пистолет!

— Баща ти обеща да те претрепе от бой, ако само извадиш пистолета от кобура — напомни му Тейтър.

— Изчезвай, мърльо — изсъска Емет.

Малкият се отдалечи с провлачена стъпка.

На изток хоризонтът вече просветляваше. Емет се прозина. Беше му омръзнало да стои сам на пост. Спеше му се.

Вкиснат, той закрачи към бараката.

Изведнъж някакъв тих шум го накара да се сепне.

— Ти ли си, Тейтър? — попита той.

Отговорът беше дълбока тишина. Емет сви рамене и тъкмо се канеше да продължи обхода, когато от тъмнината изникна огромна черна фигура. Две силни ръце се протегнаха към него. Обзет от дива паника, Емет се опита да бяга, но се блъсна с все сила в солидната постройка на пушалнята. Той се свлече със стон на земята.

Саул се наведе над него и го обърна по гръб. С облекчение установи, че младият мъж се беше разминал само с голяма цицина на челото. Алена се появи като сянка до Саул.

— Хей, вие там, дойдохме, за да ви помогнем — изсъска тя през тесния процеп на вратата.

Саул без особени усилия отстрани напречната греда, с която беше залостена бараката, и разтвори широко вратата. Коул Лейтимър изпълзя на четири крака и задъхан се облегна отвън. Междувременно освободителите му внесоха Емет Гилът в бараката, като прибраха набързо и парче шунка. След това Саул положи едната ръка на Коул върху раменете си и тримата напуснаха мястото. С един кол Алена заличи следите, които бяха оставили. Когато стигнаха при конете, Саул повдигна капитана на седлото.

Те яздиха през открити поля, докато стигнаха до ухаещ магнолиев храст, през който Коул съзря очертанията на къща, която въпреки треската му се стори някак позната.

Саул пренесе капитана в къщата, докато Алена се погрижи за конете. Когато влезе вътре, чернокожият беше запалил вече две свещи. Коул объркано се вгледа в двамата, но когато по-ниската от двете фигури свали шапката си и разпусна тъмните си коси, той извика смутено:

— Алена! — Обзе го чувството на облекчение. — Слава богу! — Думите му прозвучаха като благодарствена молитва.

Лицето на Алена излъчваше дълбока загриженост, когато протегна ръка и с треперещи пръсти докосна бедрото на Коул. Десният му крак беше превързан от хълбока до коляното с лека превръзка, подгизнала от кръв. Прясна кръв продължаваше да блика отдолу. Униформата на капитана беше покрита със засъхнала кал, като да беше прекарал дни наред из мочурищата. Той очевидно беше много отслабнал.

Коул с въздишка се свлече на пода. Най-сетне беше в сигурни ръце. Дълго се беше борил да не загуби съзнание, но сега се предаде доброволно.

Алена съчувствено гледаше изпадналия в несвяст. Накрая каза твърдо:

— Саул, мисля, че е по-добре да отнесем капитана в леглото.

— Но, мис Алена! — Предложението го накара да загуби ума и дума. — Че вашето легло е единственото в цялата…

— Хайде, побързай, иначе ще му изтече кръвта!

Без повече възражения Саул подхвана ранения янки и го занесе горе, в спалнята на Алена. Положи го внимателно на леглото й.

— Нека първо проверим доколко е опасна раната, преди да я промием.

Алена изу покритите с кал ботуши на капитана, докато Саул внимателно отстраняваше превръзката. При гледката на зеещата рана стомахът на момичето се сви. Студена ръка сграбчи сърцето й и внезапно й се привидя смъртно ложе, на което под бял чаршаф лежеше безжизнено тяло. Устните й трепереха в мълчалива, гореща молитва.

— Вярно, че не съм доктор, мис Алена — каза Саул, като огледа раната, — ама изглежда толкова зле, че комай ще трябва да го заведем при някой, дето наистина разбира от тия работи.

— Не можем да разчитаме на лекарите тук. — Алена угрижено прехапа устни. — Би трябвало да го закараме в северняшки лазарет.

— Може и да стигнем до Александрия, ами ако янките вече са се дигнали и там няма лекар?

— Сигурно си прав, Саул — въздъхна момичето обезсърчено.

— Да вземем да стоплим вода и да промием раната, че поне да видим какво е положението.

При тези думи Алена се завтече към кухнята, бързо накладе огън и постави голям котел с вода на печката. На кухненския асансьор натовари един поднос с мехлеми и всякакви церове от домашната аптека на майка си. Прибави още няколко ленени кърпи и чаршафи и издърпа асансьора на горния етаж. За щастие спалнята й се намираше точно над кухнята. Когато водата се стопли, тя я помъкна нагоре по стълбите и установи, че междувременно Саул беше съблякъл мръсните дрехи на капитана.

При влизането й Саул припряно покри слабините на ранения.

— Аз ще го измия, а ти се погрижи за крака му — каза Алена кратко.

— Простете ми, че питам, мис Алена… — Саул очевидно се чувстваше неудобно. — Защо този янки е тъй дяволски важен? Не е ли той същият, дето ви търсеше?

Алена тъкмо разкъсваше един чаршаф на ивици.

— Ами той е съпругът на мис Роберта.

Лицето на Саул издаваше недоверчиво изумление.

— Мис Роберта се е омъжила за един янки, въпреки че мистър Ангъс ги мрази толкоз много?

— Той пак си ги мрази, а за този тук дори има основателна причина. Но хайде сега най-после да продължим, защото иначе целият дюшек ще се изпоцапа с кръв.

— Да, мис.

Саул беше виждал младата си господарка толкова тъжна и потисната само на смъртното ложе на майка й.

— Има треска — заяви Алена след малко. Тя загрижено се приведе над пепелявосивото лице на Коул. Клепачите му потрепваха, сякаш се намираше в делириум.

„Не го оставяй да умре — отново и отново мълчаливо се молеше тя, — не го оставяй да умре!“

Двамата със Саул продължиха да работят безмълвно, разменяйки си само от време на време по някоя дума. Коул стенеше и се мяташе под големите черни ръце, които внимателно докосваха ранения му крак. Мускулите му се гърчеха от болка, за кратко време той изплува от безсъзнанието. С блестящи очи се взираше в малката, обрамчена от разрошени коси глава, когато Алена се навеждаше над него и миеше с топла сапунена вода мускулестите му ръце и косматите му гърди. Той безсилно повдигна ръка, опитвайки се да я докосне. Промърмори името й, но усилието бе прекалено голямо за него. Ръката му се отпусна назад и той отново потъна в нежния, тъмен свят на забравата.

Погледът на Саул угрижено се местеше от ранения янки на господарката му. С присвити вежди посочи раната.

— Обзалагам се, че има още нещо в тази дупка. Не знам какво, но ако е парче олово, трябва да се извади, защото иначе ще получи отравяне от кръвта.

Алена беше силно обезпокоена.

— Можеш ли да го извадиш?

— Прекалено надълбоко е, мис Алена, съвсем близо до костта. А и нямам с какво да бръкна да го извадя.

— Ще издържи ли до Ню Орлиънс?

— Не знам. Ако превържем крака му добре, сигурно ще издържи.

— Призори огледай наоколо и разучи откъде може да се промъкнем най-лесно. Предполагам, че в южна посока ще срещнем по-малко войски на Конфедерацията.

Когато направиха здрава превръзка на Коул, която притискаше огнестрелната рана, Алена наново смени чаршафите. Усилията й очевидно облекчаваха капитана. Сега той спеше толкова дълбоко, че нищо не беше в състояние да го събуди. Алена обръсна наболата му тъмна брада. След това той изглеждаше почти както по-рано и тя изведнъж осъзна, че беше гол. В мъждукащата светлина на лампата загорялата му кожа се открояваше на белия чаршаф. Дългата му, силна снага беше с безупречен ръст, широки рамене и тесни бедра. Горещина обля лицето на Алена, когато осъзна колко дълго беше наблюдавала Коул. Тя припряно го зави с един чаршаф.

— Стой още малко при него, Саул. В това време аз ще приготвя нещо за ядене. — Под този предлог Алена бързо се измъкна от стаята, без да дочака одобрителното кимване на Саул. Тя безцелно излезе в нощта.