Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ashes in the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 150 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. Като пепел във вихъра

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1993

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

ISBN: 954-455-013-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)
  3. — Корекция от Еми

Глава тридесета

Потънала в мисли, Алена стоеше пред прозореца на своята стая и гледаше навън във вечерния здрач. Беше се появил лек ветрец от югозапад и беше нарушил околната неподвижност. Повърхността на виещата се река блестеше златисто в угасващата светлина. От време на време по нея минаваше полъх на вятъра и накъдряше огледалната вода. Подобна бе картината в мислите на Алена. Сред привидния мир на нейната душа се появяваха мрачни спомени, които изплуваха от дълбините и се разбиваха на малки вълни в скритите под повърхността скали.

Досега беше приемала станалото с вдигане на рамене, но мисълта, че Коул се е оженил за нея, защото тогава е смятал това за единственото правилно решение, стърчеше като застрашителна скала в потока на нейните чувства. Тя упрекваше Коул, че я е използвал единствено заради взаимната изгода. Но все не успяваше да го накара да почувства справедливия й гняв, който по нейно мнение той заслужаваше.

С тъжна въздишка Алена отново се зае с прекъснатия си тоалет. Докато се мъчеше да се справи с малките блестящи копченца на жълтата си рокля от тафта, тя пожела Коул да е до нея, за да й помогне. Но адвокатът от Пенсилвания бе пристигнал скоро след завръщането им от Сейнт Клауд и Коул веднага се оттегли с него в кабинета си. Обзета от лошо настроение, Алена махна стола, с който беше подпряла бравата на вратата, намираща се на отсрещната стена на банята. Това беше съвсем излишно, тъй като от съседната стая не долиташе и най-малкият шум.

Някакъв часовник удари с ясен звън половин час. Изненадана, Алена погледна към полицата над камината. През деня някой трябва да е поставил там богато украсения часовник без нейно знание. Едва доловим шум край вратата я накара да се обърне. Косите й настръхнаха, но нямаше никой. Бързо взе една лампа и изтича в коридора да провери. И тук не се виждаше никой. Страхуващият се от светлината посетител беше изчезнал безследно. Алена не можеше да намери обяснение на това. Коя беше тази Минди, чието име Коул беше извикал в деня на тяхното пристигане? Какво общо имаше тя с къщата и с Коул?

Замислена, Алена се върна в спалнята си. След няколко минути семейство Дарви щеше да пристигне, а Коул още не беше се преоблякъл за вечеря.

Младата жена застана пред голямото огледало и за последен път се огледа със задоволство. Въпреки първоначалния отказ да носи дрехите, които Коул й беше подарил, този път тя се беше облякла много грижливо. Не можеше да открие и най-малкия недостатък във външния си вид. Блестящата й коса беше прихваната на тила от фина прозрачна копринена мрежа. На ушите й се поклащаха капковидните диаманти. При цялото си непредсказуемо държание Коул сигурно щеше да е доволен от нея, помисли си Алена.

Гласове долетяха от залата. Очевидно Майлс посрещаше вече гостите. Докато Алена слизаше надолу по стълбите с шумящи тафтени поли, Брегър заряза своите дами и избърза насреща й.

— Вашата красота е като топъл пролетен ден в тази студена страна, мадам — поздрави я той с дълбок поклон.

— Много сте любезен, мистър Дарви — отвърна Алена с усмивка.

Когато минаваше през залата под ръка с Брегър, за да поздрави майка му и сестра му — Елеонор и Каролайн Дарви, тя забеляза въпросителния поглед на лакея и му каза дискретно:

— Моля ви, Майлс, уведомете доктор Лейтимър, че нашите гости са пристигнали.

— Едва дочакахме да се запознаем с вас, мисис Лейтимър — каза сърдечно майката на Брегър. Дъщеря й само кимна. Не искаше толкова лесно да отстъпи пред новата мисис Лейтимър. Нали тъкмо тя е насърчила Коул в неговата глупост и го е тласнала в ръцете на Роберта? Навремето Каролайн бе хранила надеждата да стане жена на Коул. Но те бяха израснали като близки съседи и се чувстваха по-скоро брат и сестра. След смъртта на Роберта надеждата на Каролайн бе пламнала отново, но Коул пак си бе довел съпруга отдалече. Още една жена от Южните щати! Каролайн беше вече на двадесет и седем години, а още не беше минала под брачния венец.

Вратата на кабинета на Коул се отвори и отвътре се чу гласът му:

— Добре, Хорас, по този въпрос съм готов изцяло да ви се доверя.

Когато двамата мъже влязоха в залата, Алена веднага забеляза, че Коул се опира на бастуна си по-тежко от обикновено. Не беше се преобличал след пътуването. Той поздрави дамите с бегла усмивка, при което погледът му за секунди се спря върху жена му. Към Брегър отправи само кратко кимване. Алена отиде при него и го хвана под ръка.

— Няма ли да се преоблечеш преди вечеря? — попита го тя така, че другите да не чуят.

Коул само я изгледа хладно и отчуждено и поклати мълчаливо глава. Когато придружи Алена до салона, младата жена с тревога забеляза колко несигурна беше станала походката му.

— Има ли ти нещо? — запита тя уплашена.

— Не, нищо. От дългото седене кракът ми съвсем се вдърви. Това лесно ще се оправи, щом малко го раздвижа.

Когато Майлс сервираше в салона напитки на гостите, Коул улови погледа на лакея и посочи с незабележимо кимване гарафата с бренди. С непроницаем израз на лицето Майлс изпълни нямото желание на своя господар. Коул обърна първата чаша на един дъх и подаде да му налеят отново. Направи се, че не забелязва загрижения поглед на Алена.

— Винаги ли пиеш сам, Коул? — пошегува се Брегър. — Ценя твоя навик да пиеш бренди преди вечеря. Това е признак на добро възпитание!

Елеонор Дарви намръщи нос при думите на сина си като възмутена матрона.

— Струва ми се, че доста мъже са разсипали здравето си от това, че прекалено често са прибягвали към алкохола — забеляза тя поучително.

За щастие в този момент се появи лакеят и обяви, че вечерята е сервирана. Алена се изправи с облекчение, хвана мъжа си под ръка и тръгна пред гостите към трапезарията, както подобаваше на изискана домакиня. Адвокатът мистър Бър предложи ръката си на мисис Дарви, а Брегър, ще не ще, трябваше да се задоволи със сестра си. В замяна на това на масата беше настанен до домакинята. Коул седеше на другия край на дългата маса. В погледа му се четеше неприкрит яд и Алена се питаше с какво този път си е навлякла гнева му. Може би защото Брегър седеше толкова близо до нея и непрекъснато я обсипваше с комплименти?

При ордьовъра разговорът вървеше едва-едва. Говореше се за повече или по-малко незначителни неща. Но накрая Елеонор Дарви не можа да обуздае своето любопитство и подхвана тема, която от дълго време я занимаваше.

— Коул, ти още не си ни разказал как всъщност се стигна до вашата женитба. Честно казано, и досега не мога да проумея как е бил сключен този брак в твое отсъствие. Всичко е законно, нали? Искам да кажа, вие наистина сте женени или…

— Разбира се, лельо Ели — отговори Коул, явно раздразнен. — Но ако не ми вярваш, мистър Бър може да го потвърди. Все пак той е адвокат.

— Така е — побърза да ги увери Хорас Бър. — Сключването на брака е извършено съгласно всички изисквания на закона.

— Но какво казаха вашите родители за това? Те не биха ли предпочели обичайната женитба с венчаване в църква, мисис Лейтимър? — осведоми се старата дама, обръщайки се към Алена.

— Моите родители не са между живите, мадам — отговори Алена на явно невинния въпрос. — Те, както и двамата ми братя, загинаха през войната.

Неловко мълчание се възцари след нейните думи. Алена скръсти ръце в скута си и попита с достойнство:

— Имате ли други въпроси, на които бих могла да отговоря, мисис Дарви?

Брегър се чувстваше задължен да извини майка си за неприятното любопитство.

— Моля ви да ни простите, Алена, че така безсрамно ви разпитваме. — Той усмихнато положи ръката си върху нейната.

Младата жена му отвърна с благодарна усмивка, но когато видя как Коул мрачно се бе втренчил пред себе си на другия край на масата, веднага стана сериозна. Очевидно нейният мъж не одобряваше нищо от това, което Брегър вършеше или казваше. Тя направо не можеше да повярва, че той ревнува, защото беше много по-мъжествен, а и изглеждаше много по-добре от Брегър. Трябваше да има и нещо друго зад цялата работа.

— Не е възможно Коул да се е оженил за вас само от чувство за дълг, Алена — продължи да бърбори Брегър. — Винаги досега се е представял достойно като мъж, не само през войната, но и в любовта. За това има достатъчно доказателства. — Когато другите напрегнато замълчаха, той грабна чашата и произнесе тост за младоженците. — Пия за вашия брак, независимо по какви причини е сключен!

— Брегър! — Мисис Дарви беше ужасена от липсата на всякакъв такт у сина си. — Искаш целият свят да ни сметне за простаци ли?

Брегър само повдигна рамене.

— Исках само да обясня на Коул, че с втората си женитба е направил по-добър избор. Ако не вижда какво съкровище е довел по нашите земи, тогава е просто един проклет глупак!

— Ти я познаваш едва от вчера — припомни Каролайн на брат си.

— Въпреки това би било истинско безобразие, ако Коул се е оженил за Алена, само заради някакви си съображения и интереси — продължи Брегър.

Коул ядосан бутна чинията с десерта настрани и се изправи.

— Всемогъщи боже! — изруга той. — Всичките тези приказки ми дойдоха до гуша! Нахвърлихте се върху мен като лешояди на мърша и оставихте само кокалите.

— Лешояди? — повтори Елеонор Дарви засегната. — И таз добра!

Коул не обърна внимание на нейната забележка.

— Не можете ли да разберете, че съм се оженил последователно за две жени, които случайно се оказаха братовчедки. Може би начинът, по който беше сключен този брак, не е съвсем по вкуса ви. Но това, което ни доведе пред олтара — продължи той, спирайки погледа си върху Алена, — беше просто съдба!

Думите му боднаха остро Алена. Тя не можа да устои на изкушението да върне удара на мъжа си.

— Слушай, янки — каза тя с очарователен южняшки акцент, — ако още веднъж ме сравниш с Роберта, така ще те наредя, та ще имаш чувството, че цялата армия на Южните щати заедно с каруците и мулетата те е прегазила!

При тези шеговити думи тя се усмихваше толкова лъчезарно, че компанията на масата имаше нужда от известно време, за да проумее дълбочината на казаното. Най-после Хорас Бър се изкашля, а Каролайн се изкиска приглушено. Брегър стана и започна да ръкопляска. Когато шумът поутихна, Коул измърмори:

— Моля за извинение, Ал. Не исках да кажа това.

— Ал! — извика Каролайн и почти се задави. — Да не искаш да кажеш, че тя…

Мисис Дарви изпитваше неудобство да постави въпроса, но любопитството й надделя.

— Това същият Ал ли е, който те беше попарил, Коул? — Нейното семейство с дни се беше смяло на тази комична история, а ето че виновницата за всичко това се намираше пред тях.

Коул отново беше седнал и погледът му мрачно се местеше от един на друг.

— Точно така. Тогава Алена се беше преоблякла като момче и се наричаше Ал. Узнах това, едва когато вече се бях оженил за Роберта.

Алена погледна усмихнато присъстващите и запита с престорена наивност:

— Коул разправял ли ви е какво се случи в конюшнята? А историята с коритото за вода? Споменавал ли е, че щеше да ме набие, ако не беше се намесила Дулси?

Когато видя, че погледът на Коул все повече и повече предвещаваше буря, усмивката й стана още по-лъчезарна. Но за да го укроти, тя стана от масата и предложи като любезна домакиня:

— Може би дамите ще предпочетат да минем в салона и да оставим господата с техните пури и брендито.

На вратата тя се обърна още веднъж. Очите на Коул я пронизваха, но в тях се четеше и нещо друго, освен гняв. Нещо, което Алена не можеше точно да определи. Мистър Бър се надигна пръв и се сбогува. Трябвало рано на другата сутрин да пътува.

— Ще получите колкото е възможно по-скоро вест от мен, Коул — каза той, докато домакинът го придружаваше до вратата. — Бъдете сигурен, че ще направя всичко възможно да разреша проблема, за който говорихме.

Когато Коул се завърна при компанията, лицето му представляваше изкривена от болка гримаса. Той забеляза, че Брегър внимателно го наблюдаваше, и се стегна. Без да каже дума, се отправи към кабинета си.

В салона Алена слушаше бърборенето на мисис Дарви само с половин ухо. Всичките й мисли бяха при Коул. Пронизващият му поглед я беше обезпокоил дълбоко.

Внезапно разговорът на дамите бе прекъснат от трясъка на счупено стъкло и от вбесения глас на Коул.

— По дяволите, човече, чух вече достатъчно!

— Слушай, Коул! — долови се гласът на Брегър.

— Вън! Напусни веднага къщата ми, преди да съм те изхвърлил!

Неприятно изненадани, трите жени бяха млъкнали. Разстроена, Алена се изправи и последва мисис Дарви и дъщеря й до гардеробната. Брегър изскочи от кабинета на Коул със зачервено от гняв лице.

— Ужасен човек — мърмореше той под носа си. Когато забеляза загрижения поглед в очите на Алена, припряно се извини. След това се обърна и напусна къщата, придружен от майка си и сестра си.

Коул наблюдаваше прибързаното тръгване на гостите, подпрян на вратата на кабинета си. Жена му се опита да поиска някакво обяснение за изблика на гняв, но Коул изсумтя презрително и тръшна вратата зад себе си. С високо вдигната глава обидената Алена се изкачи по стълбите. Ако господарят на къщата можеше да размишлява насаме, то и господарката имаше същото право.

В стаята си тя застана пред огледалото и разгледа загрижено отражението си. Знаеше точно какво я мъчи. Онези часове в хотела не й излизаха от главата. Всяко докосване, всяка целувка горяха като огън в паметта й и събуждаха в тялото й дълго потискани желания.

В залата прозвучаха неравномерни стъпки. С напрегнати сетива и разтуптяно сърце Алена се ослушваше. Дали ще дойде, изпълнен с гняв или с нежност, при нея? Или щеше отново да се наведе над леглото й и да я наблюдава как спи?

Стъпките замряха пред стаята й, след това вратата се отвори рязко и Коул прекрачи прага. Устните му бяха стиснати, а очите зачервени. Все още носеше черните панталони. Копринената му риза беше разкопчана до колана. Алена подозираше, че е пиян, но изглежда, добре се контролираше.

Дълго време стояха мълчаливо един срещу друг. Лампата зад Алена пронизваше с лъчите си тънката й нощница и разкриваше пред възхитения поглед на Коул женските й прелести.

— Желаете ли да говорите за нещо с мен, майоре? — запита го тя с треперещ глас.

Коул се опита да избегне темата, която така го глождеше.

— Ти беше красива тази вечер, Алена.

Когато жена му не отговори нищо, той се доближи до гардероба и докосна с върха на бастуна си една фуста. Очевидно износеният вид на дрехата не му харесваше.

— Когато вчера отидохме в полето, имах чувството, че виждам Ал в тези мизерни дрехи.

Алена се направи, че не разбира.

— Това винаги ви е дразнило.

— Но сега, изглежда, Ал е престанал да съществува — измърмори Коул разсеяно.

— Наистина ли мислите така, майоре?

Това обръщение унищожи и последния остатък от самообладанието на Коул.

— По дяволите, Алена! — изрева той с такава сила, че младата жена потрепери. Той дръпна и другата врата на гардероба и гневно посочи съдържанието му. — Там висят куп изящни рокли, а ти се обличаш с парцали!

— Точно така, сър. Дрехите може да са мизерни, но са си мои. Нима тази вечер ви разочаровах? Нима не проявих уважение към гостите?

— Не, разбира се, че не! — махна ядосано с ръка Коул. — Ти правеше чест на дома ми.

— Въпреки това ми се струва, че с нещо съм предизвикала вашето недоволство — продължи Алена успокоена. — През цялата вечер имахте толкова мрачен вид.

— Това беше само заради онзи проклет ласкател, който непрекъснато се усукваше наоколо ти. От първия ден си загуби ума по тебе, но аз нямам намерение да те деля с никого. — Още не довършил думите си, Коул вече знаеше, че се е изтървал като последен глупак. Алена беше скочила и го гледаше, пламнала от гняв.

— Не бива да се безпокоите за това, доктор Лейтимър. Аз не съм жена, която се захласва по всеки мъж! — Ядосана, тя закрачи напред-назад из стаята и попита с хаплива подигравка: — Що за човек сте вие? Какво ви скимна да поканите хора на вечеря, а след това просто да ги изхвърлите? Вашите маниери като домакин трудно могат да се нарекат безупречни. Държахте се като магаре…

Коул я прекъсна гневно:

— Аз посочих вратата само на Брегър!

— Защо го мразите толкова? Да не би случайно причината да е в това, че за разлика от вас той все още практикува професията си на лекар?

— Доктор, пфу! Този дръвник…

— Достатъчно! — извика Алена, когато забеляза, че мъжът й се готви да продължи с ругатните по адрес на Брегър.

Но Коул не можеше да бъде спрян.

— Ако останеше на него, отдавна да е отрязал проклетия ми крак!

— Казах, престанете! — извика Алена, докарана до границата на самообладанието си. — Пет пари не давам за вашите долни клеветнически излияния. Пълен сте с омраза и злоба!

Коул се засмя цинично.

— Роберта и ти имате повече общи неща, отколкото ти се ще да признаеш. Злоба и омраза! Колко често съм слушал тези думи от нея! Вие сте от един дол дренки с твоята братовчедка.

Гласът на Коул беше прегракнал и почти пресекваше. Жестока борба кипеше в гърдите му. С голяма мъка успяваше да обуздае плътското си желание към Алена. С каква радост би удавил тази отвратителна препирня в страстна прегръдка. Въпреки това той продължи:

— В едно нещо обаче превъзхождаш братовчедка си: тя обещаваше неща, които не можеше да даде, а ти ми отказваш това, което можеш да дадеш.

Чашата преля. Извън себе си от възмущение, Алена пристъпи към Коул.

— Предупредих ви да не ме сравнявате с Роберта, проклет янки!

— Аха, сега играеш ролята на невинна девица, но едва-що Роберта си отиде и се яви ти. Да се омотае проклетият янки! Да се примами синята куртка в капана, да се притисне до стената! Колко ти плати тая кучка Роберта, за да прахосаш девствеността си с мен?

Чу се силно изплющяване.

Алена бе ударила на Коул звучна плесница. Преди да успее да си отдръпне ръката, той я сграбчи за китката. В следващия миг устните му се впиха в устата й. Той я притисна бурно и задуши всички нейни протести с брутална целувка. Дълго потисканото желание си проправи път с всичка сила. Той повдигна Алена, докато тя почувства между бедрата си властния напор на неговата мъжественост. Пламенната му атака прониза Алена като огън. Останала без дъх, тя беше неспособна да мисли трезво. Липсваше й както волята, така и желанието да отблъсне Коул от себе си. Но той внезапно я пусна. Тя политна назад и си пое дълбоко въздух. Всичкият й гняв се беше изпарил.

— Това трябва да ви е за урок, мадам — задъхано и с прегракнал глас каза Коул. — Досега търпях този ненормален брак, но вече край на всичко. Ти ми принадлежиш и аз ще те имам където и когато поискам!

— Но ние се споразумяхме…

— Където и когато поискам! — повтори Коул натъртено.

След това се наведе за бастуна си, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Алена крачеше като сомнамбул напред-назад из стаята си. Скъси фитила на газената лампа, докато спалнята се изпълни с дълбоки сенки. Както беше с дрехите, тя се пъхна под завивките и се сви на кълбо, но дълго време не можеше да заспи. Споменът за възбудата на Коул твърде силно се беше врязал в паметта й. Едва в ранните сутрешни часове дрямката се смили над младата жена и я освободи от мъчителните мисли.