Джоана Линдзи
Отдай ми любов (9)

Глава девета

Кристен бе в конюшнята и оправяше хамута на белия си жребец, когато пристигна вестоносецът от замъка на Рагнар Харалдсон край Педфорд. Непознатият не посмя да се доближи до буйния кон.

Ройс бе търсил със седмици такъв едър и бърз жребец, обиден от насмешката, с която тя бе посрещнала първия кон, който й бе подарил — дребна и кротка кобила, от тези, които заделяха специално за дамите. Но съпругът й трябваше да признае, че малкото конче не подхождаше на жена с нейния ръст, затова бе купил този буен млад жребец от онази порода, която бе предназначена за войската. Кристен бе успяла да го обучи и сега нито една дама в околността не можеше да се похвали с толкова добър ездитен жребец.

Точно в този момент съвсем не й беше до пратеници, още повече непознати. Мислеше само как по-бързо да намери Ройс и не искаше да се бави.

До вратата я чакаха Ивар и Торолф, възседнали конете си. Двамата се бяха завърнали тази сутрин и бяха съобщили за слуха, достигнал вчера до стените на Уиндхърст. Бяха съгласни с господарката си, че тя не може безучастно да стои в замъка, очаквайки Ройс да провери дали е верен слухът за смъртта на брат й.

Този слух се бе разнесъл из цялата местност. Упорито се говореше, че епископът и придружителите му са били нападнати от крадци на следващия ден от потеглянето им на североизток от Уиндхърст и навярно всички са загинали.

Кристен не повярва на мълвата. Какво ли не измисляха хората… Говореше се, че са били нападнати, но нищо не бе доказано със сигурност. Но макар че повечето от слуховете се оказваха измислици, често се сбъдваха именно най-мрачните от тях. Нищо чудно да са нападнали свитата на епископа и Селиг, но може би нападението е било отблъснато и всички благополучно са се добрали до Източна Англия.

По нейно настояване Ройс веднага бе заминал, за да провери дали слуховете са верни. Но той й бе казал да не напуска замъка и да чака завръщането му.

Неразумно бе от негова страна да иска от нея да го чака в замъка, разкъсвана от тревожни предчувствия и напълно безпомощна, само защото имало опасност от повторно нападение. Той отлично знаеше колко силно обича тя брат си. Вече се бе случвало да го обявят за загинал в една от безбройните свирепи битки, но не след дълго се бе установило, че е оцелял, макар и с две-три рани. Но тогава бе изживяла толкова мъчителни мигове, че се бе заклела да не вярва в смъртта му, докато не се увери с очите си. Не можеше да стои в замъка и да чака завръщането на Ройс, особено с всички тези жени в замъка, които вече оплакваха смъртта на Селиг и подкопаваха последните остатъци от надеждата в сърцето на Кристен.

На тръгване Ройс й бе обещал, че ще препуска с все сили и ще се върне днес сутринта, ако му стигнат силите да язди и през нощта. Но утрото вече отминаваше, а Ройс все още не се бе завърнал и търпението й се изчерпваше с всяка измина минута.

Сега пък се бе появил някакъв вестоносец. Никак не й се искаше да губи време с подобни натрапници и дори изведе коня от конюшнята. Но слугата, който й бе съобщил за вестоносеца, я следваше неотстъпно.

— Той настоява да говори с вас или с лорд Ройс, милейди.

Кристен въздъхна, но не спря.

— Не му ли каза, че лорд Ройс не е в замъка?

— Да.

— Е, и мен ме няма.

— Нося съобщение от брат ви.

Последните думи бяха произнесени от пратеника, който незабелязано се бе приближил до вратата на конюшнята. Кристен веднага остави поводите на слугата и застана пред непознатия.

— Откъде идваш?

— От Гронууд, на юг от Бедфорд.

— Къде се намира този град?

— В Източна Англия.

Тя се засмя. Олекна й, като разбра, че брат й е жив, макар че безпокойството не я бе напуснало изцяло.

— Значи е пристигнал в стана на крал Гутрум?

— Не зная нищо по този въпрос. Лейди Ерика от Гронууд го държи в плен…

Кристен го сграбчи за дрехата и го дръпна към себе си. Тя бе с една глава по-висока от него и очевидно доста по-силна. Мъжът дори не се опита да се съпротивлява.

— Защо е затворен под стража? — властно запита тя.

— Помислиха, че е вражески съгледвач.

Тя го отблъсна ядосано, но в първия миг недоумението й бе по-силно от гнева й.

— Съгледвач? Това е пълна глупост. Брат ми замина със задачата да бъде преводач на саксонския епископ. Какъв съгледвач може да бъде той?

— Не зная причината, която е накарала лейди Ерика да мисли така — призна вестоносецът. — Изпрати ме телохранителят на нашата господарка, Тургайз Триметровия, като ми каза да бързам колкото силите ми позволяват. Така и сторих.

— Откуп ли искат?

— Тургайз не ми каза. Но ако желаете, мога да ви заведа дотам.

— Ако пожелая? — Кристен изсумтя и след това запита: — Колко се пътува до този… Гронууд при усилена езда?

— На мен ми бяха достатъчни два дни.

— Ние ще стигнем по-бързо. Приготви се да потеглиш след час.

— Но конят ми…

— Избери си друг кон — тя му обърна гръб и махна с ръка на Ивар и Торолф, че ще ги чака в замъка. Тъкмо казваше на Еда какви дрехи да й приготви за пътуването, когато те влязоха.

— Това само ще ни забави — промърмори Ивар.

Кристен бързо се извърна и го изгледа предупредително.

— Не ме дразни, Ивар, ако искаш да не пострадаш.

Всички знаеха колко лесно избухваше господарката. Ивар побърза да отстъпи две крачки и се опита да я умилостиви с плаха усмивка. За негово щастие тя нямаше време за наказания на слугите.

— Вече знам къде е Селиг и трябва да препускаме с всички сили, за да го освободим. Оказа се, че е някъде в Източна Англия.

— Но нали точно натам бе тръгнал — намеси се Торолф.

— Да, но вестоносецът каза, че някаква лейди Ерика го държи под стража.

Ивар избухна.

— Кълна се в Тор, той е дарил тази дама с една-две от неговите прословути усмивки и сега тя не иска да го пусне на свобода.

Кристен се опита да се усмихне.

— Отначало и аз си помислих същото, но се оказа, че не е така. Обвинявали го, че е съгледвач на враговете им. Вестоносецът не ми каза защо, но ми каза, че трябва да побързам да го освободя.

— Не се съмнявам, че ще го освободят, но срещу пълна кесия жълтици — ядосано изрече Ивар.

— Вестоносецът не ми спомена за откуп, но аз все пак взех една кесия злато от ковчежето на Ройс. Лошото е, че ще трябва да заминем преди той да се е върнал. Той ще побеснее, когато разбере, че съм заминала да се срещна с един от заклетите му врагове, но аз съм готова на всичко, дори и да се бия с него. А сега трябва бързо да съберем хората на Селиг и да разберем колко от тях са съгласни да ни придружат.

— Ще дойдат всичките — успокои я Торолф.

Тя също бе убедена в това.

— Тогава кажи им, че ще тръгнем веднага и ще се движим колкото може по-бързо. Пригответе храна за ден-два, защото ще спираме само да си починат конете. Искам да освободя брат си. Ще взема и няколко от хората на Ройс. Всички трябва да са готови да тръгнат след един час.

— Датчаните са майстори на изненадите и внезапните атаки — напомни й Торолф.

Тя кимна. Отлично познаваше способностите на датските викинги.

— Ние не отиваме да се бием с тях.

Ивар сви рамене в знак на отчаяние.

— Тогава остава само да се надяваме, че, ако се наложи, някой ще дойде да ни освободи.