Джоана Линдзи
Отдай ми любов (2)

Глава втора

Въпреки опасенията на Кристен се оказа, че не ги заплашва нова война. Крал Алфред и съветниците му бяха измислили нов план за укрепване на съществуващото споразумение за мир. Делегацията с петима воини, която бе пристигнала в Уиндхърст от запад, пътуваше към двора на крал Гутрум с покана от крал Алфред. Никой не ги бе нападнал по пътищата. Водачът им, мъж с болнав вид, не страдаше от рани, а от някакъв вроден недъг, поради който крайниците отказваха да му служат и болките му бяха непоносими.

Кристен не разбра с каква цел пътуват пратениците. Сложиха болния водач да легне и повикаха лечители от околността. Когато се отправяше към залата при съпруга си, тя чу да се споменава, че мъжът, който бе водач на групата, може да се прости с живота си. Двама от лечителите казаха, че му остават малко часове живот и признаха, че причината за болестта не им е известна.

Младата жена съобщи тъжната вест на останалите четирима пратеници на крал Алфред. Те се огорчиха, когато узнаха, че дни наред смъртта е препускала по дирите им. Ала не бяха толкова опечалени от съдбата на водача си, когото бегло познаваха, а се измъчваха заради неуспешния край на мисията си. Бяха уплашени от гнева на крал Алфред. Познаваха добре характера на господаря си. Но Ройс не беше сигурен, че кралят ще се разгневи. Допускаше, че Алфред ще се раздразни от това неочаквано забавяне на преговорите, но бе убеден, че господарят му бързо ще намери някой, който да замени умиращия водач.

Разбира се, това не беше лесна задача, тъй като водачът изпълняваше и ролята на преводач — той бе единственият в двора на крал Алфред, който владееше езика на датчаните и щеше да превежда на епископа дипломат в двора на крал Алфред. Останалите пратеници бяха телохранители, понеже трябваше да прекосяват земи, населени с разбунтувани племена, разбойници и крадци. Можеха да намерят друг епископ, но трудно можеха да намерят в кралството мъж, който добре да владее езика на датчаните.

Селиг слушаше обясненията на зет си. Стоеше в залата до масата заедно с Ройс и кралските пратеници, но не разбираше много от разговора им.

За разлика от сестра си, която още в детството си у дома бе научила езика на робите, включително и езика на съпруга си, Селиг бе изучавал само тези езици, които му се струваха полезни за търговията. Затова говореше с лекота датски и шведски, донякъде разбираше и езика на финландските и прибалтийските славяни, а келтите често го вземаха за един от своите, тъй като бе научил много добре езика им от майка си. Но не можеше да говори свободно езика на саксите. За щастие Ройс говореше свободно и келтски.

Селиг не мислеше, че трябва да научи всички езици, които владееше сестра му. За разлика от другите викинги не одобрявайте идеята за завладяване на нови земи на изток, а възнамеряваше да последва примера на баща си и да се занимава само с търговия. Не бе отчаян от неуспеха на първите набези в тази страна. Това бяха само опити да се заграбят богатствата на саксите, преди датчаните да са ги оплячкосали докрай.

Сега, разбира се, трябваше да изучи езика на саксите, тъй като бе решил да се засели в тази страна. Дори вече бе започнал да го усвоява, но не бе имал много време да се посвети на тази цел и затова все още не можеше да го разбира напълно. Особено сега, когато обстановката бе напрегната и никой не говореше бавно и отчетливо, за да може един чужденец като Селиг да схване разговора им. Всъщност всички саксонски думи, които бе усвоил досега, бяха по-подходящи за нежни разговори с някоя дама, а не за сериозен мъжки спор.

Когато Ройс се върна в залата и се приближи до масата с бурето с тъмно пиво, към тях се присъедини и Кристен. Тя бе приспала децата и сега покани гостите да вечерят с тях. Навън вече се бе стъмнило, но в залата все още бе пълно с хора.

След като напълниха отново халбите си с тъмна бира, Кристен за първи път заговори:

— Добре ли чух? Наистина ли крал Алфред желае да сключи нови съюзи с помощта на изгодни женитби?

Ройс сви рамене. Той, за разлика от съпругата си, не бе изненадан.

— Така разбрах. Трима от неговите благородници доброволно са решили да пожертват дъщерите си, хубавици и с богата зестра.

Кристен не реагира на думата „пожертват“, защото много добре знаеше, че съпругът й никога няма да забрави как датчаните бяха изклали близките пред очите му, тук в Уиндхърст.

— Техните зестри включват ли земи?

— Да.

— Да се молим за божията милост, Ройс! — възкликна тя, изпълнена със съмнения. — Твоят крал и братята му, които царуваха преди него, се бориха през всичките тези години да отблъснат датчаните от Уесекс, а сега той се готви да им даде земи тук?

— Намеренията му са ясни — отвърна съпругът й. — По-добре да им даде три имения, отколкото да отстъпи цял Уесекс. Трудно ще спре многобройните им набези. Ние знаем, че половината от армията на Гутрум също е уморена от войната. Те не желаят нищо друго, освен да се заселят по тези земи, които вече и без това извоюваха. Но другата половина от войската му е съставена от млади бойци, които все още не са спечелили достатъчно плячка. Именно те започнаха последната война.

Тези войни почти бяха постигнали пълен успех. Всъщност повечето от датчаните мислеха, че са победители и че крал Алфред е мъртъв. И не само те мислеха така. Датчаните се бяха установили в Чипънхейм и бяха плячкосали цялата околност.

Отначало Ройс се бе присъединил към войската на крал Алфред преди битките с датчаните при Уеърхем през 876 и при Ексетър през 877. Но след като през зимата войската на саксите бе разпусната, датчаните изненадващо се появиха в близост до двора на крал Алфред в Чипънхейм, където кралят се бе оттеглил, за да си отдъхне от битките. Той и семейството му едва бяха успели да избягат. Придворните му се бяха разбягали, датчаните, необезпокоявани от никого, бяха опустошили околността и бе плъзнал слух, че крал Алфред се е предал. Но кралят продължаваше войната. С малка група от верни привърженици Алфред се бе укрил в затънтените гори на Сомърсет, където бе изграден нов укрепен лагер, който по-късно използваха за всички набези срещу датчаните. Там кралят подготвяше новите попълнения във войската си за битките, които неминуемо щяха да бъдат подновени с нова сила през пролетта.

През миналата пролет Ройс бе получил заповед от краля да се присъедини към войските му в Екбристейн. Той поведе към уреченото място хората си, към които се бе присъединил и Селиг. Битката бе ожесточена и кървава. Те се сблъскаха с датските пълчища при Етандън и ги обърнаха в бягство, преследваха ги чак до укрепения с ровове и дървени стени лагер, който бе издигнат след последното примирие. Никой не вярваше в него — толкова пъти в миналото датчаните бяха престъпвали клетвите за вечен мир. Разбира се, този път всичко бе по-различно. Сега датският крал Гутрум и тридесетина от неговите военнопленници бяха покръстени в християнската вяра.

Гутрум бе изтеглил остатъците от разбитата си войска в Чипънхейм, бе прекарал там есента и зимата и сега отново, за пръв път през тази година, бе нахлул в Източна Англия. Датчаните тържествено обещаха, че вече слагат край на набезите и ще се заселят окончателно в тази област, която отдавна бяха покорили. Но малцина им повярваха, защото не забравяха поуките от близкото минало. Ала се срещаха доверчиви благородници, които бяха щастливи от примирието и вярваха в него. Мислеха, че за пръв път крал Алфред вече е освободен от унизителното задължение да плаща налог на датчаните, за да напуснат Уесекс. Кралят поиска от нашествениците да се покръстят и да му предадат заложници. Имаше и още едно важно обстоятелство, каквото никой не помнеше от предишните примирия — кралят най-после призна, че земите на север от Уесекс принадлежат на датчаните.

Нашествениците получиха западната част на графство Мерсия и превърнаха жителите му в крепостни селяни. Източната част на Мерсия отдавна бе завладяна от тях. От години вече никой не можеше да ги изтласка от Северна Нортумбрия. С това се приключваше завоюването на цяла Източна Англия. Сега като че ли за саксите бе настъпило времето да се простят с надеждата, че ще могат да изтласкат датчаните от всички свои земи. Нашествениците се бяха укрепили, твърдо решени да останат тук завинаги, и Алфред бе достатъчно мъдър, за да признае този факт и да се опита да постигне траен мир. Един от начините за това бяха династичните бракове.

— Значи Алфред е изпратил свои пратеници при крал Гутрум — продължи Ройс. — И е подбрал нарочно такава малобройна група, която да не изглежда заплашително, докато прекосява земите на датчаните, но все пак доста многобройна, за да не бъде нападната от странстващите разбойници. И епископът е трябвало да преговаря с Гутрум за уговорените женитби между двата кралски двора. Крал Алфред се е надявал, че тримата младоженци, които крал Гутрум ще избере, ще бъдат прославени воини.

— Излиза, че придворните му са го посъветвали по всякакъв начин да избегне подновяването на войната? — запита Кристен.

— Точно така — отвърна Ройс. — Но сега тези пратеници ще трябва безславно да се върнат в двора на крал Алфред, докато се намери друг преводач, а това ще отнеме месеци. Той сега не е в замъка си, обикаля благородниците от западните области, така че ще мине доста време, докато го открият.

— Защо да се губи време — неочаквано се намеси Селиг, — след като аз мога да се заема с това?

Кристен изсумтя недоволно, но съпругът й посрещна предложението с усмивка.

— О, да, ти наистина можеш лесно да разговаряш с Гутрум, но кой ще превежда думите ти на епископа?

Младият викинг леко се изчерви. Не се бе досетил за това.

— Аз наистина се затруднявам да разбирам езика ви — промърмори той и се обърна с укоризнен поглед към сестра си. — Защо не ми помогна да науча езика на саксите? Ерик и Торал могат да говорят техния език.

Ерик и Торал бяха по-младите му братя.

— Те винаги се вслушват в съветите ми, защото са по-млади — напомни му Кристен. Брат й изсумтя пренебрежително и тя бързо добави: — Защо искаш да се заемеш с тази задача, която въобще не те засяга?

— Това е нещо различно — той сви рамене. — Сега имам много свободно време и не правя нищо друго, освен да се забавлявам тук.

Младата жена погледна отново към влюбените лица на жените в залата и се обърна към съпруга си.

— Може би идеята не е за изхвърляне.

Ройс се засмя.

— Не ти ли се струва, Селиг, че сестра ти иска да те отдалечи от замъка?

— Никак не е смешно, саксонецо — ядоса се Кристен. — Аз много обичам брат си, но искам в дома ми да цари спокойствие, а това е невъзможно, когато той е тук. Може би ако го изведеш навън и му натриеш носа, както неведнъж съм ти предлагала…

— Никога не си ми предлагала подобно нещо — прекъсна я съпругът й.

— Но сега ти предлагам.

— Мисля, че мога да замина с него като втори преводач — примирително рече Ройс.

— Но ти толкова много мразиш датчаните. Нали докато траят преговорите едната ти ръка непрекъснато ще държи меча, а другата кинжала? По-добре аз да замина вместо теб и тогава въобще няма да има нужда от втори преводач, тъй като говоря и двата езика.

Ройс присви зелените си очи и тя разбра, че съпругът й не е съгласен с предложението. Да изпрати красивата си жена в лагера на датчаните, които от години плячкосваха и опустошаваха цялата околност? По-скоро отново би я оковал във вериги, макар че тази мисъл му причиняваше болка.

— Не, ти няма да заминеш — отсече той.

Думите му я предизвикаха и тя понечи да възрази, но Селиг я изпревари.

— Баща ни ще ме одере жив, ако те оставя да се отправиш към Източна Англия без многобройна охрана, Крис, и ти много добре знаеш това. Пък и не можеш да оставиш съпруга и децата си толкова дълго. И двамата сте достатъчно заети с по-важни работи, а аз съм свободен. А и Ройс има достатъчно слуги, които говорят келтски и всеки от тях може да бъде вторият преводач.

— Мисля, че Елфмар е в състояние да се справи с тази задача — призна Ройс. — Но това може да не се хареса на епископа, защото словата му трябва да бъдат превеждани от двама души, преди да достигнат до слуха на Гутрум.

— Колкото до това — отвърна Селиг, — много е вероятно Гутрум да използва свой преводач, а аз и Елфмар ще присъстваме там само за да се убедим, че не се накърняват правата на саксите. Но така или иначе делото трябва да се доведе докрай.

— О, да, това е нещо, за което може да се спори и последната дума ще бъде на епископа — Ройс се ухили, за да покаже, че следващите му думи не изразяват истинските му чувства. — Епископът може да предпочете да се върне в двора на крал Алфред, вместо да се довери на един норвежки викинг в преговорите между саксите и датските викинги. Сигурно ще се изненадате, но много от саксите не правят никаква разлика между викингите на Норвегия и Дания.

Последните му думи предизвикаха смеха на Селиг.

— Много добре си спомням времето, когато и ти самият не правеше тази разлика.

— Това беше преди да срещна тази представителка на викингите — Ройс притегли към себе си Кристен. — Тя може да накара един мъж да забрави за войната и да мисли за други неща.

— А за какво мислиш сега, съпруже мой? — гальовно попита младата жена и обви ръцете си около врата му.

— Мисля, че вече е време за лягане.

Селиг наблюдаваше сцената с усмивка. Той и семейството му се бяха примирили със силната любов на сестра му към Ройс.

— Да, и аз трябва да си потърся легло и да се наспя, ако искам да потегля рано сутринта към Източна Англия — рече Селиг.

— Вероятно вече си го намерил — язвително подметна сестра му. — Ако не си, побързай с избора, защото не желая жените да се бият за теб и да безпокоят гостите.

Брат й се престори на възмутен.

— Вината не е моя, Крис. Едит все още не е разбрала, че ревността й не ми харесва.

— Струва ми се, че в най-скоро време ще предизвикаш тази ревнива жена да стигне до убийство.

— Не се заяждай с него, жено — прекъсна я Ройс, който едва сдържаше смеха си. — Достатъчно го дразни тази вечер. Той започна да се изчервява.

— Той? — присмя се Кристен. — Спря да се изчервява от жените още когато беше на петнадесетина години. Брат ми е лишен от всякакъв срам…

— Тъй като тя не слуша съпруга си — прекъсна я Ройс и я вдигна на ръце, — ще се опитам да я накарам да мисли за други неща.

Младата жена не се опита да протестира, а само изрече:

— Ще си счупиш врата, ако се опиташ да ме носиш по стълбите, милорд.

— За бога, не ме предизвиквай.

Ройс я изнесе на ръце чак до спалнята им на горния етаж и макар това да не беше лесно, с нищо не се издаде.

Кристен не бе сгрешила в преценката за брат си. В замъка имаше прекалено много жени, от които можеше да избира, и всяка от тях се надяваше да сподели леглото му. Но тъй като той не бе направил окончателния си избор, това беше причината за много разправии. Наистина би трябвало да бъде по-взискателен.

Красивият викинг се ухили и направи знак на Едит. Младото момиче се бе борило за него и бе спечелило, но той бе предпочел да утеши съперницата й, което бе истинско наказание за влюбената девойка. Селиг никога не бе срещал жена като Едит — толкова ревнива и властна.

Самият той никога не бе ревнувал, а жените знаеха как да спечелят ласките му, макар че трябваше да се примиряват с изневерите му.

— Искате ли още пиво, милорд? — нацупено попита Едит.

Той я дари с онази усмивка, с която бе спечелил повече жени, отколкото можеше да преброи.

— Искам само теб, сладка моя.

Девойката радостно се хвърли към него и той едва не изгуби равновесие. Устните й жадно се впиха в неговите, а ръцете й се плъзнаха под ризата му. Младият мъж се засмя. Може би, все пак, ревността не беше чак толкова лошо нещо.