Джоана Линдзи
Отдай ми любов (38)

Глава тридесет и осма

Отначало Селиг полагаше много усилия, за да спазва тяхното споразумение, но с всеки изминат ден ставаше все по-трудно да удържа обещанията си. Младият викинг бе отстъпил спалнята си на Ерика — отлично съзнаваше, че ще дойде мигът, когато няма да издържи на изкушението да спи до нея, без дори да я докосне. Но непрестанните смени на стаите, в които се опитваше да преспи за поредната нощ, вече започнаха да му досаждат.

А Лида, тази проклета развратница, вече се бе превърнала в непоносима напаст за младия и красив мъж. Денем и нощем дебнеше стъпките му и не пропускаше дори и най-дребния повод, за да започне да се умилква около него, макар че той само веднъж си бе позволил да й подари онази своя прословута усмивка, с която в недалечното минало щедро даряваше всяка срещната. Трябваше да й се тросне с думите, че въобще не го вълнува. И това бе самата истина, но не му помогна да се отърве от безсрамната натрапница, решила да не вярва на нито една негова дума, която противоречи на себелюбивите й копнежи. Странно, обаче безочливото й сладострастие му напомняше много за собственото му поведение от предишните безгрижни месеци.

Не можеше да отрече, че е привлекателна, при това много, но той бе прегръщал толкова други красавици. Можеше отчаяно да се нуждае от мекотата на женско тяло или поне така да му подсказва повикът на плътта, но косата на тази Лида не беше огряна от милувките на слънчевите лъчи, гласът й не му напомняше за приказния Север и за истинския му дом — не, това не бе жената, за която жадуваше.

„А ти си най-глупавият хлапак на този свят, щом копнееш за собствената си съпруга, но имаш нещастието тя да се нарича Ерика Безсърдечната…“

Селиг не можеше да си спомни в кой ден се бе предал и отказал да се самозалъгва повече с мисълта, че не бленува за нея. Но не се осмели да се рови по-надълбоко в чувствата си, защо гневът все още оставаше спотаен в сърцето му. Тогава, замислен за бъдещето, което го очакваше с една леденостудена към него жена, смелият викинг усещаше как необясним страх пропълзява в душата му. Можеше ли да очаква топлина от нея? Не, със сигурност не. Можеше да получи само тялото й. Тогава защо го докарваше до полуда пълното пренебрежение, с което тя го наказваше откакто бяха влезли в новия им дом?

Измина една тягостна седмица. Селиг достигна до мъчителния извод, че трябва да събере смелост и да наруши споразумението, което бе имал лекомислието да й предложи. После щеше да му мисли за последиците — най-важното бе сега да направи първата крачка към съпружеското ложе.

В късния нощен час нещастният съпруг изчакваше замъкът да утихне. Надяваше се, че Ерика не би посмяла да събуди с виковете си прислугата. Голда и Тургайз бяха удостоени с честта да спят в две от спалните на горния или „господарския“ етаж. Но Селиг завари Тургайз заспал на един сламеник пред прага на спалнята на господарката му.

Цялата седмица Селиг ни веднъж не бе посетил горния етаж и не знаеше дали бдителният гигант винаги препречва с туловището си достъпа до спалнята й. Побесня от ярост — беше принуден да преодолее подозрителността на исполинския телохранител, за да се добере до покоите на жена си. На своята жена. Но нито за миг не му мина през ум да махне ядно с ръка и да обърне гръб на спалнята й.

Събуди Тургайз с първото побутване на ботуша си.

— Ако възнамеряваш да ми пречиш да видя своята съпруга…

— По-кротко, човече — сряза го гигантът и бавно надигна застрашителната си снага. — Тук съм, за да я браня както винаги, още от детските й години. Но ако съпругът й спи при нея, тогава той ще я пази, а аз ще мога най-сетне да се наспя в леглото си.

Селиг дори се развесели от нескрития упрек в думите му.

— Все пак може ли да те запитам от кого ще я браниш?

— От всеки, който би дръзнал да се опита да й напакости. От всеки, който и да е той.

При този намек господарят се изчерви.

— Никога не съм й причинявал зло.

— Тя казва същото, но има и злини, които не са телесни — рязко изрече гигантът и повдигна мощните си рамена. — Твоята майка ме помоли да те оставя на мира, поне засега… Каза ми още, че може би не всичко между моята господарка и теб е такова, каквото изглежда. Ала тук, в този замък, Ерика не е щастлива. Ако можеш да промениш нещо, не се бави, направи го. Иначе…

Исполинът не довърши заканата си, така че Селиг можеше да я тълкува както пожелае. Но все пак Тургайз се наведе, събра с един замах сламеника и тръгна към стълбището.

Селиг го изпрати с кисела усмивка. Дали гигантът повярва на думите му? Съмнението не го напускаше. Ако Ерика се развика, Тургайз Триметровият ще се втурне на помощ, а младият викинг не беше забравил силата на гигантския му юмрук.

Успя да си наложи да не мисли повече за последиците и безшумно влезе в спалнята й. Очакваше да я намери заспала в леглото. Но разговорът пред прага на спалнята я бе събудил. Седеше в леглото, облечена с елече и скромна долна риза — както спеше всяка нощ в Уиндхърст, в ъгъла в неговата стая. Ще трябва да се погрижи за няколко нощници, подходящи за една истинска господарка на имението му. Не, това са глупости. Предпочиташе да я намира всяка вечер чисто гола в леглото си, както спеше и той.

Младата съпруга изглеждаше уплашена до смърт.

— Какво търсиш тук?

— Нима това не е моята спалня?

— Не бях забелязала досега — промълви тя. Сухотата в интонацията й го подразни, ала още по-лошо се оказа безразличието, което прозираше от следващите й думи. — Но ако си решил да ползваш спалнята си, аз ей сега ще се изнеса оттук и ще се преместя някъде другаде.

— Не, ти също ще спиш тук.

Тя се замисли за миг и отново на лицето й се появи онова упорито изражение, което неизменно го вбесяваше.

— Тогава може пък този път ти да поспиш на пода. Вече свикнах с това разкошно легло.

Селиг благо й се усмихна. Очевидно не бе схванала целта на среднощното му посещение.

— Все пак… нали досега не можах да изпробвам новото си легло, така че сега ще трябва да си го поделим.

При тези думи златокосата красавица трескаво отметна завивките и скочи на крака от другата страна на необятното ложе.

— Какво искаш да кажеш с думите „ще си го поделим“? — натъртено запита тя.

— Ами аз ще легна от едната страна, а пък ти — от другата. Е, може по случайност, разбира се, да се озовем и двамата в средата му…

В първия миг не схвана какво й се предлага, но рязкото й изохкване го възнагради за мъчителното изчакване:

— Не! Това няма да го бъде!

— Може би вече си забравила, че аз съм твоят съпруг — вежливо й напомни той.

— Но ти стана мой съпруг само след взаимното ни споразумение — сега беше неин ред да му опресни паметта.

— Споразумението ни досега винаги е било спазвано.

Последва още едно изохкване.

— От мен — да, но не и от теб. Нима ще нарушиш думата си?

Той ядосано изръмжа. Мъжката дързост не можа и този път да надделее над женската упоритост.

— Припомни си собствените си думи, момиче. Ти поиска от мен да не те докосвам след сватбата. Но не каза, че никога повече не трябва да те докосвам. След сватбата означаваше по време на първата брачна нощ и едно денонощие след нея, а аз се въздържах и те отбягвах съзнателно много по-дълго. Но вече трябва да се сложи край на това…

— Изопачаваш думите ми, както ти е угодно! — проехтя тревожният й вик.

— Не, само че ги тълкувам по различен начин.

— И всичко, което правиш, е, за да удължаваш отмъщението си до безкрайност! Признай го!

Гласът му се снижи до сладострастен шепот.

— Всичко това е, защото те желая, Ерика, сърдечна или безсърдечна моя, и аз вече не зная как да те нарека… Не можем да продължаваме все така.

— Въобразяваш си, че ако се любим, нещата между нас ще се оправят? Нима забрави защо съм тук?

Селиг се опита да отговори, но тя го изпревари. Тогава той се ядоса и поиска най-сетне да го изслуша.

— Тургайз ми спомена, че си много измъчена.

— О, така ли било? Едва сега започвам да разбирам. Излиза, че възторженото ти предложение да се любиш с мен е само поредната проява на твоята загриженост към мен.

Въпреки язвителния й тон Селиг се обузда, дори намери сили да се усмихне.

— Е, не мисля, че би те направило чак толкоз нещастна, момиче.

Ерика се опасяваше, че той има право, и точно това я безпокоеше. И без друго бе вбесена от безочието на невъзпитаната му любовница. Нима сега очакваше от нея да забрави за старите и новите унижения, да легне в леглото и да изиграе ролята на покорна съпруга? Не, това няма да го бъде!

Всяка нощ си го представяше в обятията на онази безсрамница. Всяка сутрин очакваше да й заповяда да се изнесе от спалнята, за да влезе там другата. Обстоятелството, че все още не беше пропъдена от леглото му, не означаваше нищо. И сега не бе късно да се случи най-лошото. Или възнамеряваше да ги редува и двете в едно легло?

Докато кошмарните мисли препускаха в пламналия й мозък, Ерика не бе забелязала, че се е изчервила до уши.

— Въобще не ме интересува предложението ти, затова можеш да вървиш отново при любовниците си.

— Слушай, момиче, пак ти казвам, че не съм бил с друга жена откакто се оженихме.

„Откакто се срещнахме“ би било по-точно казано, но тези думи биха прозвучали като пълна измислица, особено след щедрите възможности, с които красивият викинг бе разполагал. Но той наистина не се беше възползвал — и всичко това заради нея.

— Бих искала да мога да ти повярвам — презрително го изгледа младото момиче, — но как да го сторя, когато само да си обърна главата и онази чернокоса безсрамница вече се е насадила в скута ти? Ха!

Сега беше негов ред да се изчерви. Това беше оскърбление и то напълно незаслужено.

— Никога не съм спал с Лида. Попитай и нея… не, недей — побърза да добави той. — Тя може да те излъже. Ще трябва да се задоволиш само с моята дума.

— Ха!

Второто „Ха!“ преля чашата. Вбесен, той едва успя да се сдържи да не се нахвърли върху нея.

— Е, така се случи, че другите девойки са заети тази вечер. Едната е неразположена, а другата вече си намери мъж за през нощта…

— Значи ще останеш сам! — извика тя. — Не можеш ли поне една нощ да бъдеш сам?

Той не искаше да й признае, че всяка нощ бе самотен в леглото си, но не успя да се овладее.

— Понеже съм се лишавал от жена, откакто те срещнах, не повече, кълна се, не мога така. Аз съм твой съпруг независимо дали ти харесва, или не. Тази нощ ще бъдеш истинска моя съпруга, каквото и да става. Затова лягай в леглото, момиче, и ме чакай там. Не ме принуждавай да използвам силата си.

Селиг никога не бе лягал с жена против волята й и не желаеше тази нощ да го стори, макар и за пръв път. Винаги бе нежен с жените, но с Ерика Безсърдечната нямаше друг избор, освен да охлади яростта й.

Младият викинг въздъхна и се приближи към единия от двата прозореца, които през деня обливаха спалнята със слънчева светлина. До прозореца бе оставено едно кресло и той уморено се отпусна в него. Дали тя често бе седяла тук, потопена в безрадостни размисли за отминалите, изпълнени с безгрижие дни?

В спалнята настъпи тягостна тишина. Ерика не се доближи до леглото.

— Не можем ли да започнем всичко отначало? — тихо запита той.

Тя не му отговори, но се чу шумоленето на завивките. Селиг се обърна и я видя седнала в леглото, насочила тревожен поглед към него. Без да отделя очи от красивото му лице, тя бавно се отпусна на възглавниците. Селиг рязко пое дъх. Сърцето му заби учестено. Тялото му се напрегна и страстта разпали кръвта му.

С колеблива стъпка младият викинг се приближи до леглото, уплашен, че може би не е разбрал поканата й. Но девойката не помръдна, застинала в очакване. Все още бе изнервен, като че ли тя бе първата жена в живота му. Не знаеше защо този миг бе тъй съкровен за двамата, само усещаше, че не бива да бърза, не бива да я изплаши с буйните си чувства.

Трябваше да изгаси свещта, оставена на поставка до леглото, но не го направи. Искаше не само да почувства, но и да се любува на тялото, с което бяха изпълнени сънищата му седмици наред. Когато легна до нея и я притисна в обятията си, снагата му усещаше всяка нейна извивка.

Първите минути изтекоха без той да посмее да помръдне. Омаян от топлината й за пръв път, откакто се помнеше, Селиг изрече безмълвна молитва този блажен миг да продължава безкрайно. Страхуваше се дори да проговори, за да не пропъди магията на тази нощ, тяхната първа нощ. Досега никога не си бяха разменяли нежни думи. Но как да разбере дали е легнала при него в безропотно примирение със стиснати зъби, или наистина желае да започнат отначало? Не можеше да се закълне, че е второто.

Притихнала в скованата му прегръдка, Ерика не знаеше какво да мисли. Той й остави прекалено много време за размисъл. Досега не бе имала подобно преживяване. Безумие беше да се надява на щастие след сватбата им, когато зад тях остана толкова горчивина.

Но гневът му бе успял да я убеди. Ако не й бе крещял така обидено, тя нямаше да повярва в искреността му. Ала ето че му бе повярвала и тъй дългото му целомъдрено въздържание, убедително проличало във всеки негов жест, бе успяло да промени чувствата й до неузнаваемост.

Онова негово „желая те“ я бе потресло много по-дълбоко, отколкото й се струваше. Селиг се бе опитал да го прикрие зад яростта си, но след като гневът му се бе стопил в пламенното му признание, Ерика се озова безпомощна сред вихъра на връхлетелите я чувства.

И тя го желаеше. Колко просто бе всичко! Тя никога не бе искала той да прекарва нощите си с други жени, тя винаги, винаги бе искала да бъде в леглото до нея. Като негова съпруга имаше право да познава тялото му, имаше право да познава страстта му, имаше право да му ражда деца. О, богове, тя искаше да се възползва от всяко свое право, не, от всичките наведнъж.

Трябваше да престане с колебанията си, наистина всичко бе толкова просто.

Той започна бавно, с едва доловими докосвания, нежни като полъха на вятъра. Ръката му погали гърба й, талията, докато накрая стигна до бедрото и леко го притисна. После повдигна крака й и го отмести, за да може да обходи с пръсти цялата му дължина, без да отлепва устни от гърдите й. Ръцете му не пропуснаха нежните й глезени, сгъвките под колената, вътрешната страна на бедрата, от което тръпки полазиха под кожата й. После я повдигна, за да легне върху нея. Тя почувствува как тялото му се притисна съвсем плътно към нейното.

Ръцете му се заплетоха в косите й, разпиляха ги по раменете й, докато вдишваше уханието им. Пръстите му, нежни като шепот, се спуснаха по страните й, докоснаха устните, заобиколиха очите, плъзнаха се по врата, а сладостните тръпките пропълзяха към главата й. Нито едно кътче от прелестното й тяло не остана непогалено от дългите му пръсти — ръцете, раменете, шията… и когато я обърна по гръб, гърдите й затрептяха в буен танц като разцъфнали цветя. От устата й се отрони първият стон — преди още да са захвърлили дрехите си, дори преди първата целувка.

Когато Селиг я целуна, Ерика вече бе окончателно покорена. Нежността, с която я бе обсипал, бавното възбуждане на сетивата й — всичко се стопи в изблика на непреодолимото, непоносимото желание. От тази целувка, довела я до захлас, усетила чувственото проникване на езика му, сетивата й се възпламениха, а нозете й омекнаха. Не искаше да има край. Искаше още, искаше останалото, но не желаеше да се откаже и от този миг. Още откакто го видя за пръв път край онази ужасна яма, този мъж я смущаваше и едва сега разбра защо. А тялото й е знаело още тогава.

Младият викинг с един замах скъса елечето й и го запрати на пода. Останалите й дрехи го позабавиха, но нейните треперещи пръсти нито за миг не спряха да милват голото му тяло. Случайно откри, че докосването на някои точки по кожата му го принуждаваха да изохка и да отлепя устни от нейните, ала тя не искаше да се разделя с устата му. Да изучава тялото му бе за нея като откритие. Селиг бе стегнат, мускулест и жилест. А как ли е изглеждал преди раняването и гладуването? Сигурно е бил още по-привлекателен и мъжествен…

Когато откри мъжествеността му, набъбнала от страст, Ерика изтръпна, уплашена като всяка девственица, но веднага прикри уплахата си. Страхът не я напусна, но желанието бе много по-силно.

Младият викинг отново легна върху нея. Допирът на телата им изгаряше кожата. Тя се отвори, за да го пропусне, но усети само ръката му между бедрата си. Ерика отново потръпна от безкрайно нежния му допир, ласкав и успокояващ.

И тогава той бавно проникна в нея.

Когато телата им се сляха, Ерика вече бе обезумяла от страст. За миг я прониза болка, но толкова кратка, че веднага я забрави. Но не и той. Тя видя изненадата в очите му. Тогава той я целуна още по-силно, за миг целият замря, но когато започна да се движи в нея, остана само насладата.

Като че ли нямаше край… А всъщност бе тъй кратко. Достигнали върха, сетивата им се обляха в екстаза, а душите им се изпълниха с благоговение.

Най-после тя забрави за прелъстителната му усмивка. Най-после тя си помисли, че тази усмивка може да бъде предназначена само за нея.