Джоана Линдзи
Отдай ми любов (3)

Глава трета

На следващата сутрин Селиг отпътува за Източна Англия. Старият епископ прие с удоволствие новия си помощник, макар че самият той имаше скромни познания за езика на келтите. За всеки случай взеха и Елфмар. Само епископът не се страхуваше от пътуването през земите, които бяха завладени от датчаните. Останалите пратеници се бяха сражавали толкова често с тях, че не можеха да се чувстват спокойно сред довчерашните си врагове, въпреки че бе сключено примирие. Селиг не изпитваше злоба към датчаните, защото ги познаваше много преди да се срещне със саксите.

Изминаха няколко дни преди да напуснат границите на Уесекс. Не можеха да яздят много бързо поради напредналата възраст на епископа. Спираха във всяко имение, а понякога се налагаше да нощуват и в открито поле, край пътищата.

Бавното придвижване не притесняваше Селиг. Той имаше безгрижен характер, трудно се ядосваше и лесно се развеселяваше.

Преди да отпътуват, сестра му обеща, че ще надзирава Ивар и останалите мъже от свитата на брат й, ще наглежда довършителните работи по строежа на замъка му. Кристен го предупреди да не се заплита в любовни интриги с дамите в двора на Гутрум.

Той само се бе засмял. Сестра му обичаше да го дразни, макар че всичките й упреци бяха наполовина верни. Хората от неговата свита също си позволяваха волности като го наричаха Селиг Ангелското лице, а не Селиг Благословения, както бе наречен от рождение. Този прякор не се дължеше на красивото му лице, с което хипнотизираше жените, а на спомена от появата му на този свят — жената, която помагаше при раждането, бе обявила, че е мъртвороден, но баща му го бе спасил.

Привършваше вторият ден от пътуването. Яздеха много бавно под палещото слънце и безоблачното небе, за да пестят силите на епископа. Въпреки това, цялата група бе в добро настроение, всички се наслаждаваха на красивата долина, обсипана с пъстри цветя.

Докато пресичаха една малка гора, гостоприемно разпростряла сенките си над тесния път, Елфмар развличаше Селиг с разказ за една езическата богиня, която слязла на Земята, за да си намери любовник сред простосмъртните. Ала всички силни и смели воини били заминали на война. Но на Земята бил останал само един скромен свинар, който можел да оцени прелестите й и да бъде удостоен с нейната благосклонност. Ала се оказало, че този свинар съвсем не е обикновен жител на Земята, а онзи преоблечен бог, който бил наказан от богинята да се съгласи на всичко, само и само да прекара една нощ с нея, дори и ако ще трябва за това да изгние после в купчина оборски тор. Но богинята отгатнала хитростта му и…

Засадата бе съвсем изненадваща за цялата група. Те се спуснаха от дърветата и изскочиха от храстите, като размахваха тояги и ками. Ударите светкавично се посипаха върху главите на пратениците. Никой нямаше време да извади меча от ножницата си, нито дори да прочете последната си молитва. Селиг запомни лицето само на един от нападателите — навярно някакъв крадец, макар че дрехите му бяха твърде изискани, а мечът, с който съсече епископа, бе с изящни златни инкрустации по дръжката. В този миг ужасяваща болка прониза главата му и той се свлече от коня.

Един млад мъж поведе коня на Селиг към благородника, скрит зад дърветата. Лордът гледаше навъсено убитите пратеници, които лежаха в локви кръв.

— Вземете конете им — нареди той на своя капитан. — Приберете и златото от джобовете им, за да изглежда като грабеж.

— А какво ще правим, ако Алфред изпрати други пратеници?

— И тяхната участ ще бъде същата.