Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Викинг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Surrender My Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 230 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Отдай ми любов

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Американска. Първо издание

Технически редактор: Мариета Савунджиева

Коректор: Лидия Николова

ISBN: 954-17-0066-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Соня)
  3. — Корекции от hrUssI

Глава четиридесета

Селиг изчака залеза и чак тогава тръгна да търси Ерика. Откри я в кухнята, заета с последните указания за вечерята. Преди час той също се бе отбил в кухнята, за да вземе храната за разходката и я сложи в торбата, окачена за седлото на коня му.

Междувременно господарят се разпореди да повикат Тургайз и му съобщи, че този път няма да се наложи да ги придружава. Не може да се каже, че гигантът посрещна вестта с одобрение, но все пак се надяваше, че Ерика ще бъде в безопасност щом е със Селиг.

Макар че свадата между двамата млади съпрузи се бе разразила рано сутринта, по облеклото на младия викинг все още личаха следи от разпиляната сол. Но по две причини той не искаше да се измие и да почисти дрехите си. Младият викинг искрено се забавляваше с изблиците на темпераментната си любима, а от друга страна така си създаваше повод да я убеди да се изкъпят в реката. Опитваше се да открие начин да й се извини. Веднъж вече я бе видял през деня, но тя му бе хвърлила такъв смразяващ поглед, че Селиг остана като закован на място. Очевидно все още не се бе успокоила.

През целия ден Ерика беше ядосана и като че ли не понасяше никого около себе си. Но имаше поне едно обстоятелство в негова полза — след като бе прекарала почти целия ден в горещата кухня, сега съпругата му изглеждаше зачервена и изпотена не по-малко от него. Селиг трябваше да се възползва от горещината, която в този ден бе непоносима. Разбира се, като си помисли за буйния нрав на съпругата си, той не очакваше, че ще бъде лесно да я убеди да отстъпи и да приеме предложението му да се изкъпят в онова прохладно езеро.

Може би въобще не би трябвало да я пита, а да я метне на седлото пред себе си, да я отведе до езерото и да я потопи в прохладната вода. Пък после могат да поспорят, колкото искат, дали е трябвало да стане така, или не.

Селиг обичаше да дразни и предизвиква околните и последният вариант му допадаше, но за да го осъществи, трябваше да се престори на много сериозен и загрижен, за да успее да се отърве от гигантския телохранител на жена си, който неизменно я следваше по петите. Ако успееше да изиграе тази роля достатъчно убедително, така щеше да си спести спора със самата нея.

Селиг намери някакъв повод, за да я накара да излязат от кухненската пристройка, и веднага, след като се озоваха на двора, започна да я уговаря:

— Ела с мен — подхвърли небрежно той и се насочи към оседлания кон.

— Къде? — намръщено запита тя, без дори да помръдне от мястото си.

Наложи се да се върне при нея и да й подаде ръка, за да я накара да тръгне с него.

— Ще се поразходим малко — кротко предложи той, но без да се впуска в обширни обяснения.

Тя все още не помръдваше.

— Но вечерята…

— Вечерята може да почака.

Селиг я повдигна и я постави на седлото. Все още намръщена, Ерика упорито избягваше погледа му, затова той, след като се настани на седлото зад нея, побърза да я омилостиви.

— Не ти бях споменал досега, но наблизо има една много хубава местност, където отдавна искам да те заведа. Копнея да отдъхнем малко и да се порадваме на спокойствието и прохладата на този приказен кът и то двамата заедно след всичко, което преживяхме… Ще си починеш и ще ти хареса много, сигурен съм в това.

Младата жена не отговори нищо, но пътят до езерото не бе дълъг. Докато яздеха, Селиг си мислеше упорито дали все пак, когато пристигнат на брега на езерото, да не се опитва да я уговаря, а направо да я метне в прохладната вода. Но ето че пристигнаха. Той скочи от коня и й протегна ръце, за да й помогне да слезе. Вече се смрачаваше и едва се виждаха горските цветя, обсипали смълчаните поляни сред дърветата край езерото. Младият викинг съзнателно бе избрал да дойдат тук привечер — така жена му по-малко би се притеснявала да се съблече, преди да се изкъпят, ако той успее да я убеди да влезе с него във водата.

— Сестра ми обича много това място и често идва тук заедно с Ройс — промълви той. — Всъщност не само те двамата се отбиват тук. Родителите ми също идват да поплуват в езерото при всяко свое гостуване в Уиндхърст.

Ерика не можеше да си представи как баща му и майка му биха плували в прохладните, но тъмни езерни води, но думите му, като че ли я успокоиха малко.

— А ние какво ще правим тук?

Той се усмихна, преди да й отговори:

— Бих искал да измия следите от твоя гняв. Обърни внимание на това, че не настоявам ти сама да заличиш тези следи, макар че имам право да поискам това от теб. А ти можеш също да се насладиш на прохладата на езерото след такъв жарък ден като поплуваш с мен.

Селиг не изчака отговора й, а се обърна към водата и се гмурна, без дори да съблече дрехите си. Ерика толкова силно се изненада от постъпката му, че за миг забрави за подозренията си. Той се засмя и започна да пръска вода около себе си, размаха ръце и разтърси косата си. Капките достигнаха чак до пейката на брега. Приличаше на хлапак, който се радва на любимата си игра, и когато се обърна с гръб към нея, тя не можа да сдържи усмивката си при вида на смешните му движения във водата.

Искрящата вода изглеждаше тъй подканваща и приятна, че за миг си представи колко приятно би било да се изкъпе и тя, но не, тя не можеше да влезе при него. Това би означавало, че му е простила и е забравила, а вече бе твърдо решила повече да не повтаря тази грешка.

Дори и не смяташе да му благодари, че продаде любовницата си, защото всъщност той не я бе прогонил от замъка, Лида все още оставаше в имението, макар и вече като робиня на Ивар. Пък и кой можеше да й гарантира, че Селиг нямаше да продължи да се среща и да й изневерява с нея, като използва помощта на предания си приятел? Тогава щеше да се окаже, че съпругът й се е отървал от всички неудобства с един показен жест, а тя не бе успяла да постигне нищо, освен да се прояви като истинска глупачка. Единствено печелеше Селиг като си осигуряваше забавление за месеци напред.

Ерика не беше много сигурна, че съпругът й наистина само се забавлява от гневния й изблик, но всичко бе тъй объркано, че нямаше смисъл повече да си напряга въображението. На негово място всеки друг мъж би побеснял след това, което днес сутринта направи с него, особено след като се нахвърли с обидни думи и го засипа с остатъците от закуската. Всеки друг би я набил с камшика си. Разбира се, Селиг не би успял да я накаже толкова сурово, защото верният Тургайз бдеше над нея и щеше да го спре с мощната си десница. Но съпругът й би могъл да измисли някакво по-умерено наказание — а той е дяволски способен да състави подобен план — и дори самият Тургайз не би могъл да се намеси, ако вината е нейна.

Но гневът й почти се бе изпарил и поради още една много важна причина. Тя нямаше право да се нахвърля върху съпруга си и да го излага публично. Тук вината беше нейна и — което бе още по-лошо — всичко бе започнало по доста глупав повод. Не бе чудно, че приятелите му се забавляваха толкова и се смяха до сълзи. Съпрузите никога не са били верни на жените си. Защо Селиг да бъде различен? Но тя все още не проумяваше защо той се възхищаваше от буйните прояви на ревността й.

Ерика все още гледаше унесено, когато Селиг започна да се съблича. Ризата, ботушите, гамашите, жартиерите, бельото — всичко бе захвърлено на пейката до брега, съвсем близо до нея. Вече бе доста тъмно и той се потопи до кръста в езерото, така че тя, поне засега, не трябваше да извръща глава настрани. Но точно това очакваше той от нея — да го гледа гол, и красив в прохладната вода. Затова младата жена остана нащрек, изпълнена с подозрения към всяко негово действие, особено към опитите му да използва очарованието си. И тази негова усмивка. Най-подозрителна си оставаше прословутата му усмивка.

Проклет викинг! Защо е толкова различен от другите мъже? Защо е тъй привлекателен, събуждащ желанията й против волята й?

„Не е в природата му да наранява жените…“

Не, наранява само тези, които са били достатъчно глупави, за да се влюбят в него.

— Не ми е приятно да плувам сам — внезапно я стресна подканващият му глас.

— Тогава не си намерил онази, която ти трябва — отвърна му сърдито тя.

— Не, намерил съм точно тази, която ми трябва.

Отговорът му стопли сърцето й, макар че все още отказваше да си го признае. Предусетила накъде ще я поведат чувствата й, младата жена се уплаши, че с всеки изминал миг за нея става все по-трудно да устоява на обаянието му. Ала трябваше да устои. Този мъж бе роден само за да съблазнява жените. Нито една негова дума не трябваше да се възприема сериозно.

Тя се отдръпна, за да потърси къде да се настани удобно на поляната сред ухаещите цветя. Той се опита още веднъж да я прикани да се изкъпе с него. След като и този пореден опит завърши с неуспех, Селиг започна нарочна да се разтакава с къпането, а тя се зачервяваше все повече, докато гледаше мускулестото му тяло, залято с искрящата вода.

Най-после Ерика се сепна и го попита:

— Дали ще ни запазят вечерята, за да се нахраним, когато се приберем?

— Не, тази вечер ще хапнем тук, на брега — отговори й той. — Ако вече си огладняла, можеш да започваш без мен. Ще намериш храната в торбата, която е привързана към седлото.

Ерика не искаше да останат тук за вечеря и едва се сдържа да не започне нова кавга. Наистина мястото беше много романтично, с този топъл бриз, с плътното ухание на горските цветя, с лениво плискащата се вода до брега. И така усамотено. Дори прекалено усамотено.

Тя отиде до коня и взе торбата с храната. Най-отгоре намери мях с вино, отпи две глътки, за да се успокои, но не се успокои или по-точно се успокои прекалено много, защото дори не се стресна, когато долови леките стъпки на Селиг, който бе излязъл от езерото и сега се прокрадваше към нея.

В този миг се показа луната и светлината й обля пустия бряг. Преди да отпие от мяха с виното, младата жена се чувстваше нещастна, но сега всичко й се стори прекрасно, като преобразено с вълшебна пръчица. Този мъж изглеждаше като млад бог, току-що появил се загадъчно от водите като дар от небето. Изпита странно желание да протегне ръка и да го докосне, да се убеди, че не сънува. Но желанието да го докосне си имаше и друга причина…

Ерика изведнъж проумя какво може да се случи и бързо се изправи. Несъзнателно сграбчи винения мях като оръжие за отбрана. Селиг не каза нито дума, не я докосна дори, но въпреки това тя усети как нозете й отмаляват.

Младата жена се извърна, за да не гледа предизвикателната му голота. Задъхана, успя само да прошепне:

— Ще настинеш, ако облечеш тези мокри дрехи.

— Взел съм си чисти и сухи.

— Тогава защо не ги облечеш?

— Днес за пръв път изпитвам хлад — отвърна той. — Нима ще ме принудиш да се облека, когато тук сме само двамата, а ти вече познаваш тялото ми, и с дрехи, и без дрехи?

Думите му отговаряха на истината и щеше да бъде глупаво от нейна страна да настоява повече да се облече.

— Хм, да, така е — смотолеви тя.

Селиг гръмогласно се засмя. В смеха му пролича лукаво задоволство. Още не бе млъкнал и ръцете му вече се плъзгаха по гърдите й и притискаха снагата й към мокрото му тяло. Тя само ахна, докато вихърът на страстта помете всичките й други чувства.

— От какво се страхуваш, малка датчанке? — прошепна той в ухото й. — От това, което ме караш да изпитвам, или от това, което аз те карам да изпитваш?

„И от двете!“ — този вик отекна в мозъка й, но вече не можеше да говори. Лявата му ръка остана на гърдите й, а дясната се плъзна по корема и слабините й и се пъхна между бедрата й, въпреки гънките на ризата и робата. Устните му погалиха шията й и бавно се насочиха към нейните…

 

 

На отсрещния бряг Ройс се отдръпна от пейката и постави пръст пред устните на жена си, за да я накара да запази тишина. Устните на Кристен останаха затворени, но само се разтеглиха в игрива усмивка.

— Добре, че забелязахме коня му — прошепна Ройс, докато предпазливо отстъпваха назад към двата коня сред дърветата. — Не мисля, че брат ти би се зарадвал много от нашата компания в миг като този…

— Искаш да кажеш…

— Ясно ти е какво исках да кажа.

— Значи си бил прав. Той не е способен дори да намрази тази жена, която му причини такива страдания…

Раздразненият тон на Кристен го разсмя.

— Като че ли не е със собствената си съпруга.

— Не би го повярвал, дори ако знаеше какво ми разказа Торолф днес. Не можеш да се досетиш какво е станало в замъка му и как е реагирал Селиг след свадата. Брат ми наистина понякога не знае какво върши.

— Е, в този момент бих рекъл, че много добре знае какво върши.

 

 

На другия край на езерото Брена гледаше с усмивка, докато Гарик мърмореше, че заради тези лекомислени и ненаситни младоженци не може да се изкъпе и да се разхлади. Ройс и Кристен се бяха отбили до селото край Уиндхърст, преди да тръгнат към езерото с намерение да поплуват, а Брена и Гарик идваха направо от замъка. Двете семейни двойки се бяха приближили към езерото от различни посоки, затова не се бяха срещнали. Но и четиримата бяха забелязали отдалеч коня на Селиг.

Гарик подаде ръка на жена си, за да й помогне да се качи на седлото, и я попита учудено:

— Не мислиш ли, че все пак той скоро ще свърши и ще е по-добре да го изчакаме?

— Ако прилича на теб, мили…

— Е, вече няма значение. И да не си започнала пак с твоето „Нали ти казвах…“ Бих предпочел точно сега да не се убеждавам, че той харесва жена си повече, отколкото ни показва на нас.

Брена само се засмя.