Джоана Линдзи
Отдай ми любов (27)

Глава двадесет и седма

Трима рицари насочиха конете си към здраво залостената крепостна врата. Единият от тях беше Тургайз Триметровия. Тръпки побиха Кристен при вида на огромната бойна секира, стърчаща зад гърба му. „Няма да им потрябва стенобойно оръдие“ — помисли си тя и пред очите й изплува зловеща сцена — как с ужасната си секира гигантът разбива на трески дървената крепостна врата.

Тя реши, че Рагнар трябва да е рицарят, застанал в средата, въпреки че шлемът скриваше лицето му. „Доста е висок — каза си тя, — но брат ми е по-висок от него. Ако се възстанови напълно, Селиг ще успее да го победи в двубой. За съжаление все още не е готов за схватка на живот и смърт, макар че вече е на крака.“

Конниците спряха пред крепостния ров. Двама от рицарите свалиха шлемовете и откриха лицата си. От тримата само Тургайз не носеше шлем и ризница.

— Аз съм Рагнар Харалдсон.

Кристен го изгледа с преценяващ поглед. Красив мъж със златисточервеникава коса и небесносини очи, също като сестра си.

— Знаем кой си — провикна се тя, надвесена сред зъберите на крепостните стени. — Аз съм Кристен от Уиндхърст.

— Да, и ние сме чували за теб, лейди.

Сега гласът му прозвуча по-особено. Долавяше се гневна нотка, без съмнение заради самата нея, Кристен. Тя се запита дали трябва да благодари за това на Тургайз и си отговори утвърдително. По всяка вероятност гигантът е разказал дума по дума на господаря си за всичко, което се бе случило пред крепостните стени на Гронууд преди завръщането на Рагнар.

— Сестра ми жива ли е?

Преди час този въпрос би прозвучал неочаквано за Кристен, но сега не я изненада. Присъствието на Тургайз обясняваше всичко. Може би гигантът е съобщил на Рагнар най-подробно, без да е пропуснал да спомене, че тя, Кристен, не отстъпва по жестокост на мъжете. Но това можеше да се окаже и полезно — ако Рагнар я смяташе за опасна, това можеше да им послужи при преговорите, ако се стигнеше до надлъгване.

— Откакто е при нас, сестра ти се радва на добро здраве.

Трябваше да благодари на бога, че Ройс не разбираше датски, иначе би я смъкнал от стената и би й дръпнал един хубав пердах заради прикритата заплаха в думите й. А Рагнар, изглежда, не бе очаквал нещо по-добро.

— Бих искал да я видя с очите си — сухо започна той.

— Ще те пуснем да влезеш през крепостната врата, но само теб, без никаква охрана. Иначе ще трябва да се задоволиш с думата ми, че е напълно здрава и невредима.

Той не се задоволи от този отговор.

— Къде е твоят мъж? Може ли да преговарям с него?

— Моят съпруг, лорд Ройс, е тук до мен. Може да говориш с него, но трябва да владееш езика на саксите. В противен случай ще се наложи аз да превеждам думите ти.

Този отговор му се понрави още по-малко.

— Знаеш защо съм тук, лейди. Нямаше право да отвличаш сестра ми.

Гласът й проехтя не по-слабо от неговия.

— Право? Искаш да говорим кой е имал право и кой не? Първо, брат ми отпътува с пратеници на крал Алфред при вашия крал Гутрум. По пътя са го ранили тежко и той едва се е добрал до твоя замък, Гронууд, за да потърси помощ. Там го обвинили, че е вражески съгледвач. Не повярвали на думите му, макар че е казал цялата истина. И го наказали да бъде бит с камшик. Бичували го при положение, че брат ми Селиг е бил повален от треска и е страдал от болки в главата. Той има пълно право да потърси възмездие и сестра ти ще отговаря за деянията си.

— От нейния телохранител, Тургайз, разбрах, че сестра ми е била жестоко обидена и в пристъп на гняв е заповядала да го накажат с камшика. Тургайз съобщи, че тя се е готвела да отмени заповедта си, но точно тогава малкият ми син си счупил ръката и тя е трябвало да се занимава само с детето. Тя е сгрешила, но първата грешна стъпка е извършил твоят брат, като се е обърнал към нея като към някоя уличница вместо като към дъщеря на благородник, каквато е всъщност. Никога не бих я упрекнал, никога не бих казал, че Ерика е постъпила неправилно.

Ройс беше подметнал на Кристен, че вероятно „гневът“ е бил причината за боя с камшик, но трябваше ли да повярва на думите на Рагнар, че Ерика е щяла да отмени наказанието, ако вниманието й не е било отвлечено от друго събитие? Нали са били достатъчни само няколко думи, за да се спре изпълнението на заповедта й? Кристен бе изпълнена с недоверие.

Пък и разказът на Рагнар не обясняваше женския смях, за който Селиг ясно си спомняше. Това е било смях на жена, която е присъствала там и е изпитвала наслада от страданията на пленника. Тя би трябвало да е наблюдавала бичуването на Селиг, а това означава, че или Тургайз е излъгал господаря си, или самият Рагнар я лъже сега, в момента, за да спаси сестра си. Кристен не би могла да го упрекне за това, тъй като и тя самата би постъпила по същия начин.

Усмихна се на датския воин, с което искаше да покаже, че не му е сърдита, макар че не вярва на думите му.

— Ще освободим Ерика, когато тя заплати за всичко, което е причинила на Селиг.

— Ако всичко, което иска брат ти, са само пари…

— Той няма да приеме откуп.

Настъпи дълга пауза. Рагнар обмисляше думите си.

— Селиг изнасилил ли е сестра ми?

— Ако тя не е девица, то това няма да е по негова вина.

— Искаш да кажеш, че той не я е изнасилил?

— Искам да кажа, че не съм я питала дали е била изнасилена от брат ми или не, така че всъщност не знам. Но тя няма да си тръгне оттук, докато той не я освободи. Мисля, че Селиг все още не желае да я пусне.

Конят на Рагнар усети гнева на господаря си, изправи се на задните си крака и изцвили.

— Лейди, това е неприемливо за мен. Нека брат ви излезе да се бием.

— Той все още не е възстановил силите си и не може да участва в двубой. Но тъй като аз отвлякох сестра ти, аз съм готова да се бия с теб. Ще приемеш ли това предизвикателство?

— За това, че си дръзнала да нападнеш замъка ми, ще ти искам откуп. А за това, че си отвлякла сестра ми заради брат си, искам живота му.

— Ако той се съгласи, ще се биете. Но мисля, че трябва да се изчакат няколко дни. По-добре се върни в замъка си и ела отново.

— Ще се бия с него още сега — каза Селиг зад гърба й.

Кристен се обърна и се опита да му препречи пътя. Изруга наум слугата, който му бе казал за пристигането на датчаните.

— Мислиш ли, че си достатъчно силен, за да излезеш на двубой?

— Вече съм достатъчно укрепнал.

— Не, още не си готов. И не ме заблуждавай, защото знам, че все още те боли раната на главата.

— Няма защо да спорим — настоя Селиг.

— Да, няма да спорим. Ти ще приемеш предизвикателството на този датчанин, но само след като оздравееш напълно.

Младият мъж разбираше нейната загриженост и я обичаше още повече за това, но сега Кристен не биваше да се намесва.

— Крис, пусни ме да мина. Сам ще се оправя.

Но тъй като тя не помръдна, той се наведе напред, хвана я за ръка, отмести я и тръгна по стъпалата нагоре. Когато се изкачи до крепостните стени, той погледна надолу към датчаните, видя лицето на Рагнар Харалдсон и започна да ругае.

— Ти! — извика Рагнар, когато на свой ред позна Селиг.

Селиг се обърна с гръб към датчаните. Видя прозореца на стаята си и Ерика, която оттам можеше да вижда половината от войската, пристигнала да я освободи. Беше забравил да я прикове отново към стената с вериги, а трябваше…

— Той май те познава — тихо се обади Ройс зад гърба му.

— Разбира се, че ме познава — раздразнено отвърна Селиг. — Това е онзи датчанин, който ми спаси живота. Бе помислил, че съм един от датчаните, които бяха разбити от твоите хора.

— Помня, че след това много се смяхме, въпреки че му беше признателен. И тъй като си задължен на този мъж, можеш да му се отплатиш, като върнеш сестра му.

— Не! — твърдо заяви Селиг и тръгна надолу по стъпалата. — Аз съм задължен на него, но не и на нея. Ще му върна дълга си като откажа да се бия с него — той въздъхна и отново изруга. — Защо, по дяволите, точно този мъж се оказа неин брат?

— Чудесно! — промърмори Ройс и се обърна към жена си, която не откъсваше поглед от брат си. — Значи се намираме в безизходица — добави той с ирония в гласа.

— Може и да не е точно така — намеси се Кристен, наведе се над стената и се провикна към чакащия Рагнар: — Селиг е не по-малко изненадан от теб, че се налага да се срещнете отново при такива обстоятелства. Той признава, че ти е задължен и затова няма да се сражава с теб.

— Не ми дължи нищо, защото спасих живота му по грешка. Нямаше да го сторя, ако знаех, че е мой враг — гневно отвърна Рагнар. — А сега или да приеме предизвикателството ми, или да върне сестра ми.

Кристен се почувства много неловко. Цялото й семейство имаше причина да бъде благодарно на този мъж, независимо дали той приемаше благодарностите им. А сега постъпваха крайно непочтено с него. Изпита силно желание да ритне скъпия си брат.

— Съжалявам — искрено каза тя. — Но брат ми все още иска да я задържи за известно време.

— Няма да си отида оттук без нея. Щом искате обсада, ще я имате! — и Рагнар рязко изви коня си и потегли към лагера на своите бойци.

По лицето на Кристен се изписа раздразнение.

— Забележи, че си тръгна, преди да съм му отправила каквито и да било заплахи.

— Какви заплахи? — намръщи се Ройс.

— Вече няма значение. Той ще обсади замъка и няма да си тръгне без Ерика.

— Значи сме обсадени заедно с краля на Уесекс.

— За бога — изохка тя. — Съвсем бях забравила за крал Алфред.