Джоана Линдзи
Отдай ми любов (28)

Глава двадесет и осма

На Кристен се падна неблагодарната задача да разкаже на семейството си за преговорите пред крепостната врата, понеже Ройс не бе стоял непрекъснато до нея и не бе чул всичко, пък и не разбираше датски. За съжаление, тя не успя да скрие истината от крал Алфред. След това се оказа невъзможно да не се съобразяват с решението му поради обстоятелството, че дори и кралят не можеше да напусне замъка, преди да падне обсадата.

Но поне в началото, когато цялото семейство се зае да търси изход от трудното положение, кралят не се намеси. И без това нямаше кой знае колко възможности, защото Селиг категорично отказваше да отстъпи и да освободи пленницата си.

— Ще се съглася с всичко, което решите — гневно отсече той след продължителния спор, — но само при условие, че не поискате от мен да освободя датчанката. Готов съм даже да се бия не само с брат й, но дори и с онзи гигант Тургайз.

Ала никой от останалите не се съгласи с него. Най-благоприятният вариант за тях бе да изчакат свалянето на обсадата, ако крал Алфред не беше принудително задържан в замъка. Мъжете предпочитаха да нападнат пришълците. Никой не се осмели да предложи да накажат Ерика със смърт.

Накрая именно крал Алфред откри най-логичното решение, за което всички членове на семейството на Селиг въобще дотогава не се бяха досетили. Затова го посрещнаха с недоверие, макар че всеки от тях реагира по различен начин.

Ройс просто се изсмя.

Гарик се изкашля и започна пръв:

— Не бих желал да препоръчвам точно това на сина ми, но все пак е неразумно Селиг да упорства в желанието си да задържи момичето.

— Сега вече това няма значение — настоя Кристен. — Селиг никога не би се съгласил. Ако му заповядаме да я върне, мигом ще се затърчи да я убие със собствените си ръце. Пък и кой ще може да го убеди?

— Аз мога да се заема с това — предложи Ройс.

— Ти само ни се надсмиваш!

— Не, сигурен съм, че ще бъда съвсем сериозен, когато се изправя пред него, като знам колко е разгневен и объркан. Е, ако преди това не ми друсне един юмрук по брадата…

Кристен го изгледа учудено.

— Би ли могъл все пак да ми кажеш какво чак толкова смешно намираш в цялата история?

— Ами че то си е за смях — промълви той, без да спира да се смее.

Само Брена мълчеше, толкова ядосана, че дори не можеше да каже дума. Гарик забеляза, че жена му се измъчва, наведе се към нея и тихо й каза:

— Ще ми кажеш ли за какво си се угрижила толкова?

Брена сви рамене.

— Защото ми се струва, че все пак накрая Селиг ще отстъпи.

Гарик повдига вежди въпросително.

— Да не би да криеш нещо от мен?

— Е, нищо не крия — погледна го тя и се усмихна добродушно. — Той твърди, че я мрази, но всъщност тя го привлича. Същата история беше навремето и между дъщеря ни и зет ни.

— Но сега обстоятелствата са по-други, скъпа моя. Ройс не търсеше отмъщение.

— А и Селиг се държи доста странно — допълни Брена.

Гарик поклати глава.

— Прекалено си сантиментална и затова си въобразяваш, че зад необичайното поведение на нашия син се крие нещо повече, отколкото изглежда.

— Аз да съм сантиментална? Дори и да се опитам да намекна нещо такова с една-единствена дума, Селиг ще побеснее, сигурна съм в това. Но нека да изчакаме и да видим докога ще упорства, преди да отстъпи.

— Нима очакваш, че можем да го убедим да се откаже от датчанката?

— Честно казано не вярвам, че ще се примири.

Гарик не беше толкова уверен, но все пак предложи да повикат Селиг и да му съобщят решението си, като всички заедно се опитат да преодолеят упорството му. Пък и Селиг все още имаше две възможности. Именно това бе разсмяло Ройс — шурея му отказваше да върне датчанката на брат й, но това означаваше, че ще бъде принуден да я понася заедно с всички неудобства от съжителството с нея.

Намериха го в ковачницата, погълнат от обясненията, които даваше на ковача относно изработването на новия меч — старият бе изчезнал при нападението на крадците. Още щом видя, че цялото семейство идва да разговаря с него, Селиг се досети, че разговорът няма да е от най-приятните.

— Да се оженя за нея! Вие всички сте полудели!

От всички най-убедително говореше Ройс:

— Крал Алфред желае да използва женитбата ти, за да заздрави връзките си с датчаните. Ти знаеш това много добре, нали беше заминал като преводач на преговорите с тях. Такива брачни съюзи между бивши врагове не са чак толкова необичайно явление.

— И няма да бъде необичайно, ако откажа — отсече Селиг.

— Но поне не можеш да отречеш, че датчанката те привлича — внезапно се намеси Брена.

Сега Селиг се убеди, че майка му е видяла Ерика легнала под него в коридора до стълбите, но не е споделила това с никого.

— Това няма нищо общо с отказа ми — хладно отвърна той. — Да се оженя за жена, която ме ненавижда? Това ли искате всички вие от мен?

— Не, разбира се, че не желаем това — възмутено извика Кристен. — Но очакваме най-после да се вразумиш и да я върнеш на брат й, защото или трябва да я освободиш, или трябва да се ожениш за нея.

Сега заговори Гарик, най-спокойният от всички:

— Ние не можем да си позволим да задържаме в замъка крал Алфред. Той трябваше да отпътува на сутринта. И ако допуснем обсадата да се проточи, братът на девойката ще се умори да чака и ще ни атакува, без да знае, че с нас е кралят на Уесекс. Нима, синко, искаш върху нас да падне вината за още една война между саксите и датчаните?

Откъде усвояваха бащите умението тъй да сгъстяват чувството за вина, че да пропадне всяка надежда за измъкване? Как е могъл да си въобразява, че те са били на негова страна? Може ли да забрави, че Рагнар Харалдсон му бе спасил живота и да го победи на двубой? Не, не можеше да направи това. Ще трябва да освободи пленницата си. Нямаше намерение да се жени за жена, която презира.

В този миг на вратата се появи крал Алфред — висок, красив… величествен.

— Виждам, че сте го намерили — спокойно започна той и внезапно прониза Селиг със сините си очи. — Какъв е твоят отговор?

Селиг можеше да спори до безкрайност с всеки от своето семейство, но много трудно бе да си позволи да се противопостави на един крал, макар и да не бе полагал клетва за вярност пред него.

— Ще се оженя за нея.

Алфред не бе очаквал друг отговор.

— Отлично. Тогава ни остава само да решим дали да поканим брат й на церемонията, или да му съобщим, след като извършиш този подвиг.

— По-добре е след церемонията, за да не ни нападнат — предложи Ройс.

Кристен вече се бе съвзела от изненадата и побърза да се намеси:

— Брат й може да атакува замъка. Мислиш ли, че няма да се досети, че сестра му е била принудена да се омъжи за брат ми?

Думите на Кристен жегнаха Селиг. Всяка друга жена, която познаваше, би се разтреперила от щастие, ако й предложи женитба. Всяка друга, освен тази проклета датчанка…

— Няма да бъде принудена — процеди Селиг през зъби. — Ще се омъжи за мен с желание и дори ще успее да убеди брат си в това.

Майка му сви вежди.

— Как мислиш да се справиш с такава вироглавка, щом сам признаваш, че те мрази?

Младият викинг я изгледа разгневено. Наистина Брена не изглеждаше разстроена, дори напротив, бе развеселена. Ако някой беше принуден насила да извърши нещо, това беше именно той, Селиг, и поне собствената му майка би могла да прояви поне малко съчувствие.

— Ще се погрижа за това — отсече той.

— Тогава не е зле да побързаш — продължи Брена. — Ако наистина смяташ да се заемеш с тази работа, най-добре е да я свършим още тази вечер, а на разсъмване да съобщим на брат й. Той трябва да узнае, че първата брачна нощ е минала и да се прости с мисълта, че може да провали брака ти.

Първа брачна нощ? Мисълта бе и възбуждаща, и смразяваща. Първа брачна нощ с нея… не, нямаше да има такава нощ. Не искаше да я изкушава, не искаше и той да бъде изкушаван. Отмъщение — това бе всичко, което искаше, което винаги бе искал… и което винаги щеше да иска.