Джоана Линдзи
Отдай ми любов (34)

Глава тридесет и четвърта

Рагнар бе поискал да разгледа замъка на Селиг и целият следобед след заминаването на краля бе посветен на брат й. Ерика все още беше силно изнервена, защото не я бяха поканили да ги придружава, дори я бяха изоставили и бяха изчезнали от погледа й, преди тя да може да се съвземе и да се втурне по следите им. Брат й и съпругът й тръгнаха с домакините, от което тя още повече се раздразни.

Тя остана в Уиндхърст, самотна и объркана. Никой не й бе заповядал какво да прави. Всъщност с нея разговаряха само роднините на Селиг, при това доста пестеливо. От останалите обитатели в замъка, особено от женската половина, тя бе удостоена само с някой и друг враждебен поглед. Бе се осмелила да се венчае за техния Селиг и никога нямаше да й го простят.

Но сега нямаше време да мисли за жените от Уиндхърст. Не можеше да разсъждава за нищо друго, освен за опасността брат й и съпругът й да извадят мечовете си и да пролеят кръвта си без някой дори да се опита да ги спре.

Но за нейна изненада Рагнар и Селиг се върнаха преди смрачаване без нито една драскотина, дори брат й бе необикновено развеселен, както никога досега.

От устата му се сипеха безброй похвали за дома на Селиг, без нито един упрек към този викинг, който бе похитил сестра му. Е, разбира се, всички преценки бяха от мъжка гледна точка — за замъка, за конете, за оръжията и броните.

— Съпругът ти има малобройна, но опитна и чевръста прислуга. Може да решиш да изхвърлиш някой, който няма да ти хареса, но все пак мисля, че там ще живееш много добре.

Рагнар наблегна на думата „чевръста“ и тя, като забеляза необичайното веселие и добродушие, изписани на лицето му, се усъмни дали внезапната промяна в настроението му не се дължи на някоя особено „чевръста“ робиня. С тревога подири същите издайнически признаци и по лицето на Селиг, но, за нейно облекчение, съпругът й не изглеждаше променен — както винаги бе готов още в следващия миг да се усмихне на всяка жена и да я обсипе с шеги дори и ако трябва да се присмива над самия себе си.

Не че щеше да се разтревожи, ако и той се е възползвал от услугите на онези чевръсти робини. Той имаше правото да постъпва както намери за добре и със сигурност нямаше да пропусне всяка удобна възможност — както всички мъже — а от нея се очакваше да мълчи примирено, но не поради особените им отношения, а защото жените много рядко се намесваха в мъжките дела. Съпругата би трябвало да се чувства щастлива, ако любовниците на съпруга й не живееха под общ покрив с нея.

Ако не се окажеше една от тези щастливи съпруги, Ерика нямаше да дръзне да нарушава традицията и да му дотяга с оплакванията си. Тя щеше да се погрижи за това и щеше да очаква повече ласки и топлина от него като го дарява с цялата си любов. Това бе единственият начин една съпруга да постигне щастието.

Но за разлика от брат си, изпълнен с радост и задоволство, Ерика с всеки миг ставаше все по-мрачна. Рагнар можеше да я обвини за всичките лъжи, които му бе наговорила днес.

— Той е много духовит, Рика — подхвърли Рагнар, преди да седнат около масата. — Но ти, несъмнено, отдавна си открила тази негова способност.

Нищо подобно не й се бе случвало и нямаше изгледи да се случи. Селиг в ролята на сладкодумен и остроумен събеседник? Нима може да бъде забавен един празнодумец, един женкар!

Рано следобед Тургайз се бе върнал в лагера пред крепостните стени, но на вечеря гигантът отново се появи. Съгласно обичая той седна на масата за прислугата и местата около него скоро се опразниха. Всички отбягваха застрашителното съседство на смълчания исполин. Прислужниците така трепереха, докато му поднасяха обилната вечеря, че дори на два пъти изтърваха подноса.

Тази гледка още повече раздразни Ерика. Приятелят й не бе дал повод на тези сакси да се страхуват от мощните му юмруци, но те се стряскаха само щом зърнеха невероятния му ръст. Тургайз на няколко пъти изгледа намръщено Селиг, а когато гигантът бе решил да гледа намръщено, за околните това означавате свиреп поглед. Така положението се влоши още повече. Но все пак Селиг нямаше разтревожен вид и постепенно слугите се успокоиха.

Това напомни на Ерика, че Тургайз и тук, както и в замъка на Рагнар, ще си остане самотник. Обитателите на Гронууд се бяха приспособили към него, което означаваше, че с всички средства се стараеха да го избягват. За нейно дълбоко огорчение никой не се осмеляваше да се сприятели с този исполин, никой не подозираше какво честно сърце тупти в могъщата му гръд.

Всъщност тя бе единствената му близка душа. В миналото Ерика се бе опитала да промени нерадостната участ на гигантския си телохранител като нарочно му възлагаше задачи заедно с другите слуги, но не постигна успех. Дори се бе постарала да събуди интереса на жените от Гронууд към него, но те посрещнаха намеците й с викове на ужас или с присмех. Тургайз наближава четиридесет години, мислеше си тя, крайно време е да си създаде семейство.

Тя не се надяваше, че преданият й придружител ще може да се спаси от самотата и тук, в Уесекс, сред тези напълно непознати хора. Наистина имаше доста негови сънародници, преселници от Норвегия. А жените вече бяха привикнали с високи мъже като Ройс и Селиг. Та нали Тургайз бе само с една глава по-висок от тях? Но от преживяното досега в Уиндхърст Ерика не можеше да подхранва надеждите си, че гигантският й приятел ще успее да промени самотното си съществуване.

Младата жена бе седнала между брат си и съпруга си, за да направи благоприятно впечатление на шурея си, Селиг доста често я прегръщаше през рамото в изблик на съпружеска привързаност. Дори в един момент се наведе и я целуна по врата и за миг рояк от приятни усещания пропълзяха по тялото й. Но само за миг… И веднага я споходи горчивата мисъл, че тази милувка е по-скоро проява на разсеяната му небрежност, поредният израз на доста свободното му държане.

Почти цялата вечер премина в оживен разговор между двамата мъже. Понякога се включваха и някои от останалите сътрапезници. На нея почти не й обръщаха внимание. Всички членове на семейството на Селиг се постараха да създадат в Рагнар впечатление за благопристойност, като истински радушни домакини, и тя им бе искрено благодарна за любезното внимание, с което отрупваха брат й. Не можеше да се отрече, че поднесените ястия не бяха от най-вкусните, но развеселеният Рагнар не обръщаше прекалено внимание на храната. Също и Селиг, който не спираше да разсмива околните. Но за разлика от предишната вечер, сега бе доста по-внимателен с тъмното и гъсто английско пиво. От цялата компания единствено Ерика искаше да се махне от залата час по-скоро, ала заради брат си не помръдна от мястото си преди края на угощението.

Когато най-сетне настъпи моментът да се оттегли благопристойно в стаята си, за нейна изненада Селиг също се надигна, извини се пред останалите и тръгна с нея. На всичкото отгоре я прегърна през кръста докато я съпровождаше през залата. Несъмнено и този жест бе предназначен да успокои окончателно брат й, но въпреки това пръстите му я притискаха плътно. Ръката му не се отдръпна, когато изкачиха стъпалата и навлязоха в коридора, където преструвките вече бяха излишни. Ерика направи плах, но безуспешен опит да се изскубне от прегръдката му.

— Трябва да признаеш, момиче, че така мога да те държа край мен не по-зле, отколкото с веригата към нашийника на вратлето ти — подхвърли той и отвори врата на стаята, станала вече тяхната съпружеска спалня.

Беше готова да се отскубне от ръката му и да се втурне надолу по стълбището. Искаше й се, особено след тази язвителна забележка, да одере с нокти красивото му лице. Поне нямаше да му спести презрителния си отговор, ако вниманието й внезапно не бе привлечено от дрехите, оставени на леглото.

Селиг застана зад нея, но без да я докосва.

— Сестра ми е доста щедра — рече той.

Наистина Кристен не се бе скъпила. Пред смаяния поглед на младата жена бяха разстлани три разкошни рокли, с подбрани към тях елечета. Такова изобилие на сърма, брокат и коприна Ерика не помнеше да е виждала досега.

— Щедростта й е предназначена за теб, а не за мен — горчиво отбеляза тя.

— Как така?

— За да не попадаш в неловко положение, ако трябва да се показваш под ръка с жена, облечена в дрипи. Нима не се досещаш?

— От къде на къде ще ме притеснява това, момиче?

Ерика долови подигравка в тона му, обърна се и видя присмеха в погледа му.

— Значи аз нещо не съм разбрала — промълви тя и сви рамене. — Е, щом не трябва и аз да се притеснявам, моля те, бъди така учтив да й върнеш щедрите дарове. Брат ми ще изпрати дрехите ми, но ако предпочиташ, може да съблека и дрехите, с които сега съм облечена, и да ги върнеш на сестра си заедно с тези тук.

— Или предпочиташ да ги захвърлиш през прозореца, както имаш вече навика да разчистваш вещите ми? — ехидно запита той.

Ерика рязко се извърна и погледна към своя ъгъл. Надяваше се да не намери веригите в стаята, но остана разочарована. Само при вида им в гърдите й се надигна ярост.

— Няма да ти позволя отново да ме оковеш в тези противни железа — тихо процеди младата жена през стиснати зъби.

— Ако пожелая, пак ще ги носиш.

— Тогава трябва да използваш цялата си мъжка сила и грубост — твърдо отсече Ерика.

Селиг се разсмя.

— И двамата отлично знаем какъв ще е изходът от борбата, нали?

Ерика го изгледа със свити вежди.

— Наистина ли смяташ, че ще победиш? Нямах предвид себе си. Говорех за Тургайз. Той ще побеснее, ако ме види окована.

Веселото му настроение мигом се стопи.

— Този проклет колос…

— Не ме предизвиквай, иначе всичките ни усилия от днешния ден — и твоите, и моите — ще отидат на вятъра. Брат ми ти е спасил живота в онази битка. Аз пък спасих преди години Тургайз от смърт. Но за разлика от теб този проклет колос, както току-що го нарече, е посветил живота си да се отплати за добрината ми…

— И аз се отплатих на брат ти — изръмжа Селиг. — Нали се отказах да се бия с него в двубой на живот и смърт!

— Изходът от двубоя не беше предрешен, така че не можеш да ме залъжеш по този начин.

Младият викинг я изгледа свирепо и просъска:

— Рискуваш много с тези обиди, момиче! Пази се да не предизвикаш честолюбието ми! Ако не искаш да съжаляваш после, съветвам те да прекратим този спор.

Обърна се и с гневен жест й посочи ъгъла. Нейният ъгъл. Но зад гърба му, съвсем неочаквано, проехтя кънтящият й въпрос:

— Днес следобед и ти ли се позабавлява с робините като брат ми?

Селиг рязко се завъртя и я изгледа с недоумение. В очите му след миг отново проблеснаха веселите искрици. На устните му заигра онази усмивка, която Ерика вече бе успяла да намрази от цялата си душа.

— И да развалим илюзията, че сме влюбени младоженци, така ли? Разбира се, че не съм толкова глупав. Ще трябва да отложа забавленията си, докато брат ти замине.

Тя мълчаливо се обърна с гръб към него и отиде в ъгъла си. Беше решила да не му обръща внимание. Не можеше да повярва, че този въпрос се бе изплъзнал от устата й. Само защото той бе споменал за буйния си нрав, а това й припомни всичко, което бе чула за любовните му завоевания…

Чувстваше се унизена. Бе му показала, че го ревнува! И този красив негодник се забавляваше с това!

Опита се да намери някакво оправдание. Сигурно ще може да обясни поведението си с женско любопитство, а не с ревност. Тя не го ревнува, не, това е толкова глупаво.

— Аз не те ревнувам! — изкрещя Ерика, все още обърната към стената.

— Това ме успокоява — хладно отвърна той и захвърли към нея трите рокли на Кристен. — Виж дали можеш да ги използваш. Независимо дали ще ги носиш или не, няма да ги върна на сестра ми, преди да ти купя нови дрехи. Ще я обидиш, ако не приемеш щедрия й подарък.

— Искаш да ме накараш да не те разпитвам повече, така ли? — остро запита Ерика.

— Ние с теб сключихме споразумение, момиче, но всеки момент мога да се откажа от него. Ако бях на твое място, тази вечер не бих го подлагал на изпитание.

Тя не каза нито дума повече.