Джоана Линдзи
Отдай ми любов (11)

Глава единадесета

Кристен притискаше датчанката пред себе си и никой не смееше да се нахвърли с оръжие върху нея, но гърбът й бе незащитен и в момента бе обърнат към крепостната стена вдясно от главната порта, по която вече се показваха лъковете на бранителите на замъка. Ала тя се опасяваше повече от телохранителите на датчанката, от които я деляха само няколко метра, особено от гиганта Тургайз, който бе с две глави по-висок от нея.

— Дръпни се назад! — извика му тя и посочи с глава към портата.

Той не помръдна.

— Няма да ти позволя да й причиниш зло, лейди — процеди той. Гласът му звучеше спокойно, но се усещаше неясна заплаха в глухото изръмжаване, което последва думите му.

В гърдите на Кристен се надигна ярост.

— Ако се опиташ да ме нападнеш, ще я убия на място!

Ерика изтръпна, когато острието на кинжала се опря до шията й. Почувства как тънка струя кръв потече по бялата й плът. Заплахата и думите на Кристен замъгли за миг разсъдъка й.

— Изпълни заповедта й, Тургайз! — умолително извика тя към верния си страж.

Той се подчини, но не така бързо, както би желала Кристен, която се ужаси от внезапно пронизалата я мисъл, че Селиг е напълно безпомощен срещу лъковете на защитниците, които се подаваха от крепостните стени. А и гигантът бе по-близо от нея до каруцата.

— Дръпни се от каруцата! — изкрещя му тя.

— Какво правиш, Кристен? — едва сега се осмели да се намеси ужасеният Торолф.

Двамата с Ивар бяха застанали до каруцата.

— Селиг е почти мъртъв от мъченията, на които е бил подложен.

Двамата обърнаха конете си към колата, за да се уверят с очите си. При вида на Селиг Торолф пое дълбоко дъх, а Ивар започна да ругае.

Тургайз побърза да опровергае думите й.

— Не, лейди, той беше ранен, преди да се добере до замъка.

— Той ми каза, че вашата господарка е заповядала да го пребият — озъби се Кристен. — А аз вярвам на брат си, не на теб.

Тургайз не се отказваше и упорито продължи:

— Ала той и тогава не беше на себе си, целият пламтеше от треска. Беше ранен в главата, а господарката ми не знаеше за тази рана.

Ерика изстена тихо. Смъртоносното острие не й позволяваше дори да помръдне устните си. Кристен я чу и просъска в ухото й:

— Той се опитва да те спаси с лъжите си, нали? Или ти също ще твърдиш, че си невинна? Тогава излиза, че раненият ми брат е дошъл да потърси помощ в замъка ти, а ти си го затворила?

Ерика разбра, че ще излезе виновна, както и да се опитва да се оправдае. Неблагоприятното стечение на обстоятелствата и лъжата на Уилнот за раната на Селиг не я освобождаваха от отговорност, нито намаляваха вината й в очите на Кристен. Пък и Кристен не искаше да слуша оправданията й.

Ерика отново чу как тя просъска в ухото й:

— Кажи им да се откажат от преследването или ще свършиш зле. Съдбата ти е в моите ръце. Не, по-точно в ръцете на брат ми, когато се възстанови, и честно казано, лейди, ако той умре, ще трябва да се простиш с живота си.

Ерика затвори очи. Не се съмняваше в думите на похитителката си, но не можеше да повярва, че Селиг ще умре. Трябваше да се уповава само на надеждата, че той ще оцелее и тя отново ще бъде свободна. Но нещо не беше наред. Искаше да попита Тургайз защо Селиг е толкова зле, дали този път Уилнот не се бе престарал с камшика, което можеше да се очаква от този негодник. Но не смееше да попита. Навярно е бил бит много жестоко, щом сега е толкова зле, че сестра му дори се страхува, че брат й ще умре.

Нима Тургайз лъже, за да я спаси? Сигурно е така, защото Ерика не можеше да повярва, че раната на главата, истинска или измислена, е повалила този як мъж. Когато се появи за пръв път преди четири дни, той изглеждаше само изтощен до предела на силите си. Искаше й се Тургайз да не бе премълчал истината пред нея. По-добре да бе узнала всичко, колкото и да е ужасяващо. Поне щеше да се погрижи да облекчи страданията на красивия пленник. Но Тургайз се бе постарал да й спести безпокойството и ето че сега кинжалът на тази ужасна жена бе опрян до гърлото й и нямаше друг избор, освен да изпълнява заповедите й.

Ерика предупреди с предпазлив жест, че иска да я помоли да отдръпне за миг кинжала, и извика с все сили, за да я чуят всички:

— Ще замина с тях за няколко дни. Изчакайте завръщането на брат ми и му кажете какво се е случило — после се извърна към Кристен и я предупреди тихо: — Това може да доведе до война.

— Ако има война, ти няма да си жива, за да я видиш. Не храни напразни надежди. Когато твоят крал узнае какво престъпление си извършила, той ще се опита да заглади нещата и едва ли ще помръдне и пръста си, за да те спаси.

Докато казваше това, Кристен не изпускаше Тургайз от погледа си. Независимо дали бе чул или не заплахите, които си размениха двете жени, тя не вярваше, че гигантът ще се подчини на заповедта на господарката си. Другите й хора щяха да се подчинят, но не и той.

— Ако се опиташ да придружиш господарката си, тя ще пострада жестоко — заплашително се обърна Кристен към Тургайз. — Ако дори за миг те зърна край нашия замък, тя ще получи десет удара с камшик, ако вече не съм я убила с един удар.

— Тогава няма да ме видите нито за миг, лейди.

Кристен се ядоса от дръзкия отговор и го изгледа свирепо. Двамата отлично се разбираха и без думи. И той като нея беше норвежец и винаги държеше на думата си. Тя нямаше да го види, но той щеше да се навърта около замъка и тя нямаше да може да го упрекне в престъпване на даденото обещание. Така и стана.

Кристен се огледа за коня си, но бързо отхвърли намерението си да язди заедно с Ерика. Ако я преметнеше през седлото, щеше да остане незащитена. Затова я издърпа до задната част на каруцата и спусна задния капак. Искаше да я вмъкне в каруцата, но без да маха кинжала от гърлото й. Ивар смушка коня си и застана зад нея, за да я предпази от лъковете на стрелците. Но Селиг, който бе чул повечето от разменените реплики и се бе извърнал така, че видя приближаването на двете жени, прошепна:

— Дръж я по-далеч от мен, Крис, защото още не мога сам да се браня от нея.

При тези думи Ерика пребледня. В следващия миг си помисли, че веднага ще я убият — толкова силна ярост бе изписана на лицето на Кристен. Тя теглеше гърбом своята пленница към каруцата и затова Ерика не можеше да види в какво състояние е Селиг. Но думите му бяха ясни. Той се страхуваше от Ерика и това ужаси както нея, така и сестра му.

Кристен успя да се овладее и повика Ивар.

— Вземи я със себе си.

Той не чу шепота на Селиг:

— О, бих я удушил със собствените си ръце.

Кристен бе изненадана от злобата в гласа му — брат й никога не бе мразил жена.

Тя се обърна към Торолф, но той я изпревари:

— Нека върви сама.

— И да ни бави по целия път?

Кристен изръмжа раздразнено. Проклетите упорити викинги! Те се чувстваха оскърбени, че една жена бе сторила това със Селиг. Ако Ерика беше мъж, те веднага щяха да го убият. Ако мъж бе измъчвал и унижавал брат й, тя собственоръчно щеше да го прободе с кинжала си още тук, пред стените на замъка и после щеше да се опита с меч в ръка да си проправи път за отстъпление. Но не искаше да влиза в спор с хората си пред датчанката.

— Тогава доведи коня ми — ядосано процеди тя. — А ти, Ивар, вземи поводите и тръгни с каруцата, докато стигнем при останалите.

Придърпа Ерика в каруцата и без да поглежда към брат си, рязко каза:

— Повече нито дума, Селиг. Няма да посмее да ти стори нищо, докато аз съм с теб.

Кристен поведе Ерика към предната част на каруцата. После спусна платнището, за да не се вижда отвън, че вече не притиска кинжала към гърлото на пленницата. Преди да поеме поводите, тя внимателно повдигна главата на брат си и я положи в скута си, опря острието на кинжала до гърдите на Ерика и я притисна към пода на каруцата до сламеника на Селиг.

Ерика едва не се задушаваше от пристегната яка на роклята си. Но щом се опиташе да помръдне, неизменно усещаше острието на кинжала. А и предпочиташе да лежи неподвижно в тази поза, отколкото да се обърне на другата страна и да срещне погледа на Селиг.

Когато за пръв път се бе осмелила да го погледне, бе потреперила от ненавистта, изписана на лицето му. За миг си помисли да се извърне, да сграбчи кинжала от ръката на сестра му и да се опита да скочи от каруцата. Но бе легнала в много неудобна за бягство поза и се съмняваше, че ще може да се измъкне. Не беше сигурна, че нейните воини ще успеят да й помогнат. Нападателите можеха да я убият, особено тази свирепа сестра на Селиг, чиято ръка ставаше нежна само когато се докосваше до бузата на брат й.

От задната част на каруцата се виждаха крепостната стена и главната врата на замъка. Кристен наблюдаваше мъжете, които стояха там и гледаха как каруцата се отдалечава. С ужас видя как Тургайз прекърши с един удар врата на един от мъжете.

Тя потръпна и извърна глава. Знаеше, че исполин като Тургайз притежава невероятна сила, но не се страхуваше от него. Той нямаше да предприеме нищо, докато господарката му беше при тях. Все пак, независимо от обещанието, което той бе дал, тя не се чувстваше много спокойна.

Това, което се бе случило, възбуди любопитството й и тя попита Ерика:

— Защо гигантът уби един от твоите хора?

Ерика затвори очи и неволно простена от ужас. Вероятно жената говореше за Уилнот, защото Тургайз никого не би убил безпричинно.

— Ако наистина го е убил, това е защото е помислил, че ще страдам, докато успее да ме освободи. Вероятно се чувства виновен за това, което се случи с мен.

— А ти срамуваш ли се от някого? — презрително запита Кристен.

— От себе си — призна Ерика с тон, в който се долавяше искрено съжаление.

— Съгласна съм с теб — рече Кристен.

— Да, не се съмнявам в това.

Селиг отново прошепна нещо и макар че не се осмеляваше да се обърне към него, младото момиче си представи с каква ненавист я гледа. Тургайз имаше право, като се страхуваше, че господарката му ще страда. Селиг Благословения щеше да се погрижи за това.