Джоана Линдзи
Отдай ми любов (31)

Глава тридесет и първа

Рагнар накара Кристен да го чака почти час на крепостната стена, преди да отговори на поканата й за нов разговор. По този начин братът на Ерика искаше да й покаже, че той ще диктува условията. Единствената причина, поради която Кристен не избухна и не си тръгна, беше мисълта за удоволствието, което щеше да изпита, когато обясни на Рагнар колко много се е заблуждавал.

Ройс вече бе започнал да губи търпение. На три пъти се бе изкачвал до бойниците на стената, на четвъртия път дори бе готов да хване Кристен за ръка и да я прибере в замъка. Беше вбесен от държанието на брата на Ерика.

Брена не беше с тях на стената, тъй като не говореше датски. Но Гарик беше дошъл и отначало искаше сам да говори с Рагнар, но после се отказа, защото Кристен настояваше лично да уведоми датчанина за сватбата между брат й и Ерика.

Селиг обаче все още не бе изтрезнял и не можеше да стане от леглото. Би било истинско чудо, ако е могъл да консумира брака си, след като бе паднал под масата в залата и Ройс с помощта на Ивар го бе занесъл в стаята му. Но Рагнар нямаше откъде да узнае тези подробности. Междувременно Кристен трябваше да го убеди, че сестра му е вече омъжена, изцяло принадлежи на Селиг и той, Рагнар, не може да настоява да се анулира този брак.

Към стената се приближи Тургайз без придружители и заяви, че ако Кристен няма нищо ново за господаря му, то Рагнар няма намерение да си губи времето в празни приказки. В тона му се долавяше смущение, но Кристен успя да запази самообладание, въпреки че в душата й се надигна силен гняв.

— Уверена съм, че господарят ти, лорд Рагнар, няма да откаже да разговаря с мен — в гласа й прозвучаха тържествуващи нотки. — Трябва да поговорим за сестра му и нейното ново положение.

След това добави, че ще чака пет минути и нито минута повече. Ако Рагнар не дойде през това време, ще трябва доста да почака, преди да научи последните новини за сестра си.

Тургайз веднага обърна коня си и препусна към лагера на датчаните. Не бяха изминали пет минути, когато се върна, придружен от Рагнар.

— Сега разбирам защо наричаш този мъж гигант — обърна се Гарик към дъщеря си, — но ти трябва да бъдеш по-снизходителна към него. Той просто изпълнява заповедите на своя господар.

— Е, и какво от това?

— Ами това, че този мъж се е поболял от тревога по господарката си и не знае какво е станало с нея в замъка.

— Видях с очите си как този исполин с един удар прекърши врата на един от техните мъже — отвърна Кристен. — Това едва ли би могло да предизвика снизхождение.

— Мисля, че не си ядосана на Тургайз — ухили се баща й. — Нещо друго е причина за гнева ти.

— Така е — въздъхна Кристен. — Предполагам, че ще трябва да се извиня на този Тургайз. Вероятно се държах така грубо с него, защото присъствието му ме изнервя. Веднъж вече бях лице в лице с него и не бих искала отново да преживея това. Макар че аз съм тук, горе на стената, а той е там долу, все пак сме доста близко…

Тя не довърши, тъй като в този момент Рагнар се доближи до крепостната врата, но спря коня си доста далеч и се наложи разговорът да продължи с викове. Не изглеждаше разтревожен от съобщението, получено чрез Тургайз, по-скоро се държеше прекалено самоуверено и арогантно. Очевидно датчанинът все още си въобразяваше, че последната дума ще бъде негова.

— Кажи какво имаш да ми съобщиш, лейди Кристен — извика Рагнар, — но не го усуквай много.

Тя започна с няколко ругатни, които едва ли биха се понравили на датчанина.

— Но ти говориш много тихо — намеси се баща й.

— Зная.

Рагнар не чу нищо от нелюбезното й встъпление.

— Говори по-силно, лейди!

Тя събра длани на фуния пред устата си, като че ли се готвеше да извика силно, но отново зашепна, за да може да я чуе само Гарик:

— Този Рагнар много се лъже, ако си въобразява, че ще напрягам гласа си само защото той може да вика по-силно от мен и затова не си прави труда да се доближи до стената.

Гарик запуши устата си с ръка, за да прикрие усмивката си. Долу, пред стената, Рагнар държеше ръка на ухото си, но все още не можеше да чува думите й. Виждаше, че устата на Кристен се отваря, но до слуха му не достигаше нито звук.

Накрая братът на Ерика изгуби търпение и се приближи до стената.

— Сега чуваш ли ме, лейди Кристен?

Тя се наведе леко напред през стената и той видя ехидната й усмивка.

— Разбира се, лорд Рагнар. Много мило, че се отзова на поканата ми. Откакто разговаряхме за последен път, се случиха някои събития, за които трябва да поговорим.

— Сигурно е така — самодоволно отвърна той. — Ще освободиш ли сестра ми?

Кристен продължаваше да му се усмихва.

— Не, но ти спокойно можеш да влезеш в замъка, дори ще бъдеш добре дошъл.

— Защо смяташ, че ще приема това предложение?

— Защото вече сме роднини. Сестра ти се омъжи за моя брат.

Той се вцепени за миг, като че ли не можеше да повярва на ушите си, а след това избухна:

— Какво сте направили всички вие там вътре? Ако сте я принудили насила да се омъжи за него…

— Точно обратното — прекъсна го тя, но все още с любезен тон. — Ерика, според мен, бе изпълнена с желание да стане негова жена, но ако не вярваш на думите ми, можеш да попиташ самата нея.

— Къде е тя?

— Все още е в леглото.

Лицето му почервеня.

— Нима съм забравила вчера да ти спомена, че сестра ти и брат ми се влюбиха един в друг? — ехидно добави тя.

— Говореше ми само за неговото желание за мъст.

— А не мислиш ли, че това е най-доброто отмъщение — да я накара да се влюби в него? За съжаление, той попадна в собствения си капан и също се влюби в нея.

— Лъжеш!

— Всъщност точно вчера, преди да пристигнеш с бойците си, майка ми ги завари в една много неудобна поза и… с една дума, никой от тях двамата не е викал за помощ…

— Никой от тях? Искаш да кажеш, че сестра ми доброволно… — той не можа да довърши. И този миг в гърдите му се надигна дива ярост, дори бе готов да я удуши, но знаеше, че бе безсилен да го стори.

— Можеш да я разпиташ сам и да узнаеш всички подробности от самата нея, лорд Рагнар. Трябва да ти напомня, че сега тя е моя снаха, член на нашето семейство. Сватбата се състоя снощи и церемонията беше много пищна. Угощението продължи до късно през нощта. Може би си чул виковете и музиката?

Той продължаваше да я гледа свирепо. Ако можеше, би я разкъсал на малки парчета.

— Тя не може да се омъжи без моето съгласие — ядосано процеди той.

— Тя не се нуждае от твоето разрешение, тъй като крал Алфред лично благослови брака им.

Лицето на Рагнар стана аленочервено, а след това внезапно пребледня.

— Кралят на саксите е бил в замъка, а ти да не ми кажеш нищо за това?

Кристен сви рамене.

— Неговото присъствие няма нищо общо с историята между Селиг и Ерика.

„Нямало нищо общо?“ Той бе дръзнал да обсади краля на Уесекс… Ако Гутрум узнаеше за това, Рагнар щеше да изпита върху гърба си гнева на своя крал. И за всичко това трябваше да благодари на тази лисица.

Кристен, като че ли прочете мислите му и добави:

— Алфред иска днес да напусне Уиндхърст. Понеже двамата крале сега поддържат много добри отношения, предполагам, че няма да се осмелиш да усложняваш обстановката и ще осигуриш безпрепятственото излизане на крал Алфред и свитата му от замъка.

— Разбира се — бързо се съгласи Рагнар, очевидно облекчен от предложението й. — Може да излезе от замъка още сега.

— Ако ти влезеш в замъка, ще докажеш, че не замисляш нападение срещу него и ще можеш лично да го убедиш в добронамереността си. Може би трябва да ти повторя, че ти се гарантира пълна безопасност, защото ние с теб сме вече роднини. Но ако все още си изпълнен с недоверие, мога да изпратя по-малкия ми брат, Торолф, като заложник в твоя стан, докато разговаряш със снаха ми. Бих могла дори да предложа себе си, но мъжът ми е много ревнив и няма да ми разреши да бъда сама сред толкова викинги наоколо. Какво ще кажеш, лорд Рагнар Харалдсон?

— Отвори крепостната врата, лейди!