Джоана Линдзи
Тайната принцеса (8)

Глава 8

Таня отстъпи крачка назад, за да огледа по-внимателно четиримата мъже пред нея. Добре облечени джентълмени, получили образованието си в Уест Пойнт, или в друга някоя офицерска школа. С това тя си обясняваше присъщата за военните отсеченост на движенията и заповедническото им поведение. Но в такъв случай трябваше да са млади момчета, а тези тук бяха минали тридесетте. Като тип хора те й бяха познати — богати, привилегировани и несъмнено скучаещи — такива обожаваха да играят ролята на големи шегаджии. Би трябвало веднага да се сети, че просто я премятат. На тези мъже очевидно им беше много забавно да баламосват бедно и простичко момиче от малък град и да го накарат отново да повярва в приказки. Каква ужасна шега! Повечето момичета не биха проумели, че е грижливо разиграна шега, докато тези тук не решат да сложат край на играта, за да се насладят на болката му. Щом го проумя, Таня веднага намери логичното обяснение за всичко.

Добс им е разказал за нейната майка — няколко монети лесно са го направили бъбрив. Дори белегът, ако наистина има такъв, и то там, където твърдяха, можеше да е бил зърнат за миг през прозореца й. Миналата вечер трябваше толкова бързо да се преоблече за танца, че забрави да дръпне пердетата. Но колко унизителна беше мисълта, че някой от тези мъже се е катерил на старото дърво пред прозореца, за да я види в евино облекло. Да си представи, че е открил върху тялото й нещо, за което тя самата не е подозирала.

Надяваше се все пак, че никой не си е правил толкова труд и историята с белега е лъжа. Всъщност липсата на белег трябва да е замислена като завършек на шегата. Докато тя проверява дали го има, господата ще се позабавляват, нали? Бяха сигурни, че безкрайно са я ощастливили с разказа си, а сега очакваха да се насладят на безмерното й разочарование, когато разбере, че няма да види своя приказен крал.

Грешката им беше, че се бяха спрели на момиче, което няма да им падне на колене, няма да целуне краката на тъй наречения крал, на приказното същество, готово великодушно да я вземе за жена. О, не, тя никога няма да се омъжи, та ако ще било и за крал, за истински крал и дори той да я моли за това. Тези мъже не биваше да прекаляват, да пресилват чак толкова — крал! Иначе, току-виж, се хванала на въдицата. Но за тях това беше гвоздеят на шегата — да я докарат дотам, че да е готова да повярва дори на такава фантасмагория.

Дотук шегата им успя. Нали им повярва, че знаят коя е. Повярва, че може да чуе от тях нещо за семейството си, за неговата история, онези подробности, които винаги бе мечтала да научи. Това беше важно за нея, а не някаква идиотска сватба с главозамайващ щастлив край. Но те тъкмо това не можеха да подозират.

Божичко, беше се показала смешно наивна. Но четиримата мъже нямаше да го разберат, ако успее да го предотврати.

— Крал, значи? — попита тя и отвори широко, сякаш учудено, очи. — Мили боже! Значи все още има знамения и чудеса! — Този възхладен възторг беше най-доброто, което можеше да измисли. Затова премина към още по-скептични интонации, леко оцветени с презрителни нотки. Искаше да види колко далече ще отидат тези мъже, за да я уверят в истинността на измамната приказка.

— Но кой е той? — попита тя Стефан. — Вие? Едва ли, не сте достатъчно арогантен. Онзи там трябва да е.

Тя гледаше към Васили, а мъжете гледаха Стефан в очакване на реакцията му. Само за няколко минути втори път го беше сложила на място.

— Чудесно, признавам! — каза сухо Стефан. — Това наистина е крал Васили Кардински! Сега доволна ли сте?

— Хм, така ли мислите? — попита тя, без да сваля поглед от Васили. После изведнъж се обърна към него: — Та, както разбирам, вие сте истински крал, така ли?

Васили, който през цялото време беше стоял, удобно облегнат на стената, веднага се изправи. Погледът, с който удостои Стефан, а после и Таня, беше изпълнен с презрение.

— Изглежда, че е така, госпожице.

— Но как тъй ви се налага да вземете за жена момиче като мене?

— Уверявам ви, че нямам никакво желание.

— Вие сте обещана на краля от деня на вашето раждане — побърза да обясни Стефан. — Дали желае да се ожени за вас, или не, кралят трябва да изпълни дълга си. Ако имате белега, разбира се. Вече е време, струва ми се, да го установим.

— Не смятам — прекъсна го Таня. — Но мога да ви кажа за какво е наистина време. Стига, край на театрото! Изчезвайте! Доста време си пропилях с вас…

— Значи не вярвате, че пред вас стоят аристократи? — прекъснал я беше Васили, който, изглежда, беше започнал най-сетне да се забавлява, поне ако се съди по леко дръпнатите нагоре ъгълчета на устните му.

— Не зная какво точно ви накара да повярвате, че съм глупава и лековерна — изсумтя презрително Таня. — Само че, уверявам ви, не съм.

— Това е по-скоро съмнително, госпожице — парира Васили. После се обърна към Стефан и предложи: — Защо не й запретнеш полите, та да се види краят на цялата тази идиотщина.

Пръстите на Таня тутакси се впиха в дръжката на ножа.

— Ръката, която ме докосне, ще бъде отрязана — заяви тя. — И веднага да се омитате от тук!

Стефан въздъхна и се запита, как толкова просто нещо можа така да се усложни.

— Изключено е да си тръгнем, преди да сме сигурни във вашата идентичност. Хайде, опитайте се и вие да ни разберете, влезте ни в положението.

— Но аз много добре ви разбирам. Само че не ви вярвам.

— С каква цел бихме си измислили подобна история?

— Мога да дам куп обяснения и нито едно няма да е особено ласкателно за вас. Мога да предположа например, че сте актьори, репетиращи пиеса из живота на аристокрацията. В такъв случай има още много да учите, например на тема арогантност и високомерие. В това отношение можете да научите нещо и от мен.

— Белегът…

— Той изобщо не ме интересува.

— Но интересува нас.

— Щом още държите на лъжата си — въздъхна Таня, — ще ви го обясня другояче. Ако ще и да ме позлатите, аз няма да се омъжа за вашия крал. Тъй че няма никакво значение дали нося белега, или не.

— Ако го носите, вие ще се омъжите за краля на Кардиния. Вашето желание е просто без значение, защото вашият баща е дал дума вместо вас.

— Ако мога да ви вярвам, баща ми е мъртъв и следователно вече няма значение какво е направил. Сега решаваща е моята дума. Никой няма да ме принуди да се омъжа, това е.

— Може да ви бъде заповядано.

— Бе я вървете по дяволите! — избухна Таня. — Не се подчинявам на ничии заповеди, дори на тези на Добс.

— Вие сте кардинка…

— Аз съм американка!

— Няма значение къде сте израснала — опита се да й обясни Стефан. — Родена сте в Кардиния и сте поданица на кардинския крал, комуто дължите подчинение.

„Ако казаното от него е истина, би трябвало да се вцепеня от ужас — помисли си Таня. — Поданичка на този отвратителен Адонис? Принудена да го вземе за мъж, въпреки че той не крие отвращението си към нея и изобщо не го интересува какво мисли тя по въпроса. Убедена беше, че в цялата тази невероятна история всичко е лъжа. Но защо не искаха да сложат край на този цирк? Нали им заяви, че не й е изтрябвал този хубавец — крал. Какъв смисъл имаше да продължават? На тяхно място не би упорствала.“

— Писна ми от тая дивотия! — заяви тя и тръгна към задната врата.

— Белегът, госпожице — напомниха й още веднъж и този път в гласа прозвуча нескрит бяс. — С риск да се повторя. Ние трябва да разберем дали носите белега. Или ще ни го опишете, или ще ни принудите ние да надникнем.

Тя хвърли смразяващ поглед на Лазар, който отново й се изпречваше на пътя. О, господи! Защо лицата на четиримата бяха толкова сериозни, защо са толкова категорични? Тези мъже са играли спектакъла си безброй пъти, само така можеше да си обясни, защо са така убедителни.

— Е, добре — изскърца тя със зъби, обърна се на пети и профуча нагоре по стълбата. — Нека завършим играта, както вие пожелахте. Но ако се върна и ви уверя, че няма никакъв белег, ще направите повече от добре, ако се ометете от тук и… не се появите никога вече.

Серж едва успя да й направи път и да я пусне да измарширува нагоре по стълбата.

Стефан следеше с поглед как се премятат полите й, докато тича нагоре и си представяше как тя ще ги вдигне след малко, за да види част от тялото си, част, която и той щеше да познава, ако снощи нещата се бяха развили другояче. Бог му е свидетел, че той горещо го беше желал.

Белезите по брадичката му бяха побелели, толкова силно беше стиснал зъби, преди да се обърне и срещне погледа на Васили.

— По-добре си мълчи — предупреди го Стефан. — Сигурен съм, че нямаше да се държи така, ако можеше да повярва… По дяволите! Тази жена просто не е нормална!

— Този път, по изключение, съм съгласен с теб — забеляза саркастично Васили.

— Ти просто си ядосан, Васили — разсмя се Лазар. — Сочат й тебе като бъдещ съпруг, а тя не припада от щастие. Ех, не изключвам и друга реакция, ако ни беше повярвала. Но, ако не сте забелязали, скъпи приятели, тя не вярва на нито една наша дума.

— Ако открие белега, ще се позамисли — предрече Серж.

— Изобщо не знаем как ще постъпи — заяви Лазар. — Можехме ли да очакваме, че ще пренебрегне крал? Нали я чухте. Тя просто не го иска.

— Стефан вече го каза, тя не е нормална — заключи Васили.

— Дори да намери белега, бас държа, че ще го скрие от нас. Така, че питам ви. Ще й вярваме ли?

— Разбираш не по-зле от мене, че тя е Татяна Яначек — отсече Стефан.

— Но тя така ни мрази, Стефане, че няма да се учудя, ако си изреже собственоръчно белега от месото, само и само да обърка плановете ни. И тогава вече нищо няма да е сигурно.

— Стефане, не забравяй, че държането й е твърде двусмислено, може да се тълкува и така, и иначе — добави Васили.

— Какво?

— Да предположим, че тя не е Татяна Яначек и знае, че няма никакъв белег — какво по-хитро поведение, ако иска да ни убеди в противното? Тя може да изстърже късче кожа от задника си и да твърди, че не е намерила белег. Така ще ни накара да се усъмним в нещо, което е всъщност самата истина. А тя ще получи всичко, което можем да й предложим, макар да не притежава никакви права.

На Стефан не му се искаше да повярва, че тези двамата може и да са прави, но не беше ли твърде правдоподобно, че за да стане кралица, една жена няма да се поколебае и да се самонарани. При това на толкова скрито място, че освен съпруга никой никога нямаше да го види. В името на такава цел жена, която не може да очаква много от живота, би се обезобразила и на по-лично място. Но Стефан не беше склонен да отхвърли и предположението на Лазар. Жена, решила категорично никога да не се омъжва, та дори и за крал, би била способна да издере с нокти белега от милото си задниче, само и само да избегне нежелан брак. Тази Таня изглеждаше достатъчно упорита и темпераментна, за да реагира така. А те бяха пуснали момичето горе с нож на кръста.

Стефан изрева люта ругатня и в очите му блесна разтопено злато.

— Трябва ми още един свидетел — изкрещя той на Лазар и изхвърча нагоре по стълбата.