Джоана Линдзи
Тайната принцеса (35)

Глава 35

— Всичко започна с екзекуцията на Юри Стамболов. Той беше първороден син на могъщ барон и навярно затова си беше въобразил, че стои над закона. Уби любовницата си, само защото я подозираше в изневяра. Направи го не в пристъп на ярост, или заслепен от страст, а напълно обмислено и хладнокръвно, на всичкото отгоре и глупаво — пред петима свидетели. Понеже беше син на барон, трябваше да го съди крал Леос, вашият баща. Младежът бе осъден според закона и екзекутиран. Друго решение просто не беше възможно, но неговият баща, Янос Стамболов не вярваше, че синът му е убил. Трябва да знаете също, че убитата е била преди това любовница и на вашия брат.

— Имала съм брат, достатъчно голям, за да има любовници? — попита, изненадана, Таня. — Не съм ли била по това време още бебе?

— Когато стана убийството, не бяхте родена — обясни й Стефан и добави: — Майка ви беше бременна с вас. Вие имахте трима братя. Най-големият, престолонаследникът, беше тогава на шестнадесет.

Таня беше не толкова учудена, колкото ужасена:

— На шестнадесет той вече е сменял любовниците си?

— Има жени, способни да прелъстят и бебе, само и само да постигнат целите си. При двора няма значение кого използват, стига това да ти свърши работа. Шестнадесетгодишен младеж е чудесна плячка за какви ли не развратници.

— Познавате, изглежда, женската безскрупулност от собствен опит — попита го тя направо.

— Естествено — засмя се той за пръв път този ден.

Таня с изненада разбра, че изпада в ярост само като си представи табуните от жени, които са обкръжавали Стефан и са го прелъстявали, за да се опитат да изкопчат нещо от него. А тази негова проклета усмивка, когато добави, че се е наслаждавал на всеки миг, изживян с тези жени, независимо от това дали маневрите им са били успешни.

С мъка се въздържа да не го изгледа мрачно и не се реши да продължи темата.

— И така, убитата е била преди това любовница на моя брат. Но какво е дало на Янос основание да смята сина си за невинен?

— Просто не можеше да повярва, че Юри е способен на подобно нещо. Твърдеше, че друг е извършил престъплението и реши, че е най-правдоподобно убиецът да е брат ви. Според Янос, младежът е убил жената в пристъп на болезнена ревност, защото тя се е колебала дали да се върне при него. Беше сигурен, че брат ви е подкупил свидетели, които да обвинят Юри. Вярваше, че Леос е заповядал Юри да бъде екзекутиран, вместо да го прати на заточение, защото в противен случай Леос би могъл да отърве собствения си син.

— Възможно ли е Юри да е бил невинен?

— Не, един от свидетелите беше епископ, а друг — доверен слуга на Юри. Само един предубеден баща можеше да оспорва показанията им. Освен това се оказа възможно да се установи точно къде е бил вашият брат в деня на убийството.

— И какво стана после?

— Янос накара да убият брат ви.

— Как?

— Има ли значение, Таня? Достатъчно е да ви кажа, че…

— Как?

Той я изгледа продължително и белезите му се опънаха, защото стисна зъби в знак на протест срещу нейната настойчивост. Таня беше готова да се откаже от въпроса си. Краят на тази история й беше известен, а няколко подробности не биха я направили още по-ужасна. Бяха изтребили цялото й семейство. Вече го знаеше, смяташе, че е наистина трагично, но не беше изпитала досега някакви лични чувства към тези хора.

Те всъщност не съществуваха за нея, защото нямаше спомен за тях. Как тогава можеше да скърби? Натъжаваше я само липсата на спомени.

Опита се да го обясни на Стефан:

— Ако се колебаете, за да ме щадите, трябва да ви кажа, че е излишно. Тези хора са мои най-близки роднини, но цели двадесет години аз не знаех нищо за тях, пък и сега зная само онова, което ми разказахте. След всичко, което чух, изпитвам към Стамболови не по-малко съчувствие, отколкото към Яначек. С изключение на Юри, разбира се.

— В такъв случай, нека се опитам, принцесо, да променя нещата. Вашият абсолютно невинен брат е бил измъкнат една нощ от леглото му, довлечен пред семейство Стамболови в пълен състав и изправен пред незаконен съд, който го е намерил за виновен. Янос накарал да го вържат за стена в двора и всеки член на този проклет род изстрелял в него по един куршум, дори осемгодишният внук на Янос. После хвърлили трупа му пред двореца. До него намерили бележка: „Един син срещу един син“. Според закона, дори това не беше сигурно доказателство за престъплението на Янос, но една от снахите му се напи на някакво празненство и издрънка, пред когото не е трябвало всички подробности около извършеното убийство. Била е при това горда с участието си.

— Надявам се, че Янос е бил тутакси разстрелян?

Стефан я изгледа учудено, а после пребледнялото му лице бавно поруменя.

— Никаква милост за тези фанатици, нали така?

— Никаква — потвърди тя, вече поуспокоена.

— Не, не го убиха на място. Беше изправен пред съда и осъден на смърт чрез обесване. В деня на екзекуцията намериха единствения брат на Леос, жена му и двете им деца в дома им с прерязани гърла. Този път оставената бележка беше повече от ясна: „Ще умре всеки Яначек!“.

— Какво брутално отмъщение! Опитаха ли се някак да го оправдаят?

— Не им беше необходимо да го оправдават. Двама от тяхното семейство бяха мъртви. Останалите гледаха на всичко това като на лична война с краля, като на кръвно отмъщение. Пък и Стамболови все още бяха много: вторият син на Янос, петима внуци, двама по-малки братя и трима племенници. Освен това последните думи на Янос под бесилката, малко преди да умре, са били вик за мъст. Само че сега беше застрашен вече животът на Леос и кръвната мъст се превръщаше в държавна измяна. Петимата възрастни мъже бяха убити при опит да се противопоставят на арестуването си, внуците и единственият останал племенник бяха пратени в изгнание, защото бяха тогава на по-малко от осемнадесет години.

— Не споменахте нищо за жените. Какво стана с онази снаха?

— В семейство Стамболови снахите бяха две, а Янос имаше и дъщеря. Те също бяха изгонени от Кардиния заедно с мъжете си, когато възникна съмнение, че вашата сестра е била удавена в банята си.

— Имала съм и сестра? — попита Таня с тънко гласче.

— Беше на четиринадесет, идваше след брат ви. Но дори след като всички Стамболови бяха прогонени от страната, убийствата не престанаха. Йон Стамболов, най-големият внук на Янос, бе заловен при опит да убие племенник на Леос. Този племенник беше единственият останал жив син на тогава вече покойния брат на дядо ви.

— Него защо е трябвало да убиват?

— Защото носеше името Яначек — отговори простичко Стефан.

— Но той е останал жив, нали?

— Не, месец по-късно подновиха опита си, този път успешно. Тогава хванаха дъщерята на Янос, преди да успее да напусне града. Няколко седмици преди да се родите, бяха застреляни двамата ви по-малки братя. Това стана причина родилните болки на майка ви да започнат по-рано и да се родите много дребничка, но за щастие, здрава. Майка ви не можа да се възстанови напълно. Беше загубила всичките си деца, с изключение на вас. Затова бяхте сгодена още в деня на раждането си. Леос настоя церемонията да се състои същия ден, очевидно не е разчитал да живее още дълго. Казват, че това допринесло много състоянието на майка ви да се влоши. Бяхте на три месеца, когато тя почина от естествена смърт, от болест, на която при други обстоятелства би надвила с лекота.

— А баща ми?

— Леос бе убит с нож в гърба. На собствената му маса, докато вечерял. Човекът, нает да го убие, успял да стане слуга в двореца, помагал известно време в кухнята, докато му позволили да прислужва на масата. Той знаел, че ще го хванат. По-късно се разбра, че страда от неизлечима болест, а парите, получени за убийството, били единствената възможност да осигури семейството си.

— Признал ли е, че някой от Стамболовите му е платил?

— Не някой от Стамболовите, принцесо. Семейството беше станало толкова безогледно в омразата си срещу всеки Яначек, че изобщо не криеше кой е платил на убиеца. Този човек ги изброи всичките наред, от двете жени, останали живи, до Иван, най-малкия внук на Иван Янос. И тъй като всеки беше дал по някоя скъпоценност, за да се плати на убиеца, за победата бяха допринесли всички. Защото за тях това беше победа. Тогава качиха на трона един Барани. А за последната Яначек всички бяха сигурни, че остане ли в Кардиния, до края на годината вече няма да е между живите.

— Значи тогава са ме пратили надалеч?

— Не веднага. Едва след първото покушение срещу живота ви. Вместо вас умря тогава вашата дойка. Чак тогава баща ми реши да ви прати тайно с баронеса Томилова, която единствена трябваше да знае къде се намирате. Освен това баща ми обяви висока награда за главата на всеки Стамболов.

— Даже за децата?

— Стамболови никога не са спирали пред това, че става дума за дете — отвърна сухо Стефан. — Най-малкият ви брат беше шестгодишен. Вие самата бяхте на шест месеца, когато куршумът улучи вместо вас дойката ви. Това е то кръвната мъст, Таня. Тя свършва, когато от едното или от другото семейство не остане жив човек. Тя нямаше да спре преди вие да сте мъртва. Затова не можахме да ви върнем, преди да бъде открит и обезвреден и последният Стамболов. Всъщност, без съпротива от негова страна беше заловен само един член от това семейство. Той бе върнат в Кардиния и осъден за държавна измяна. Останалите се браниха до последен дъх. Единственият останал жив, Иван Стамболов, бе открит едва тази година. И пак за малко да избяга с един кораб. Но тъй като се видели принудени да напуснат много набързо пристанището, потеглили с твърде малоброен екипаж. Излязла буря и корабът потънал в Черно море. Хората на Сандор са били, естествено, наблизо и спасили част от моряците. Иван не е бил между спасените.

— Сигурен ли сте, че е бил наистина последният?

— Стамболови бяха врагове не само на вашето семейство. Убийството на крал на Кардиния ги превърна във врагове на короната. Беше формирана група от двайсет души мъже, чиято единствена задача беше да ги изтребят. Тези мъже не допуснаха грешка. Необходими им бяха цели двадесет години, но всичко беше изпълнено докрай.

— Но в момента говорим за дете, станало междувременно мъж и което не сте виждали десет или петнадесет години. Кой би могъл да каже с увереност: Този е Стамболов.

— Чудесно възражение, малка Таня — засмя се Стефан, а после продължи, без да обръща внимание на изчервяването, предизвикано от интимното му обръщение. — Стамболови бяха от онези редки семейства, чиито членове ужасно си приличат, най-вече мъжете. Всички внуци, останали живи, бяха доста мургави, но руси и синеоки, всички поразително приличаха на Янос и на доживелите по-голяма възраст негови синове. Освен това не един, а петима от хората на Сандор познаваха лично Стамболовите. Откриеха ли някого от тях, не можеше да има съмнение, че са намерили, когото трябва.

Таня поклати бавно глава, сякаш за да отпъди чувството, което я обземаше:

— Толкова хора е трябвало да умрат — въздъхна тя, — само защото един възрастен човек е отказал да приеме, че синът му е убиец. Изглежда Юри добре е прикривал истинския си характер, дори пред хората, които са го обичали.

— Това е в човешката природа.

— Наистина ли? — прошепна тя. — Не мога да съдя. Никога не съм била заобиколена от хора, които бих могла да обичам.

Стефан разбра какво замъгли погледа й, посегна да я хване за ръката, но веднага се дръпна, защото каретата спря. Тя не забеляза порива му, заета да бърше припряно очи.

— Къде сме?

— Пред къщата ми в края на града. Ще прекараме тук нощта, докато приготвят всичко за последния етап от пътуването.

— Ваша къща толкова далеч от родината?

— Взех я под наем, когато минахме през пролетта през Данциг.

Тя го изгледа смаяна.

— И сте я задържали за цялото това време, само за да има къде да прекарате на връщане една нощ? За бога, Стефане, все някой трябва да ви вразуми да престанете да хвърляте парите си през прозореца.

— Къщата не ми струва скъпо, Таня — засмя се той, разбрал, че тя говори сериозно.

— Не вярвам, сигурно струва цяло състояние! — възкликна тя, вдигнала поглед към двуетажната постройка.

— Тук живяха и слугите, които останаха да ни чакат.

— В такъв случай може и да е имало смисъл — отговори тя сухо, — още повече, че от тук до Кардиния се стига само за няколко седмици. Но откога всъщност сте на път? Седем месеца, или осем?

Той свъси чело, хвана я под лакътя и я заведе до пътната врата.

— Разходите нямаха значение — отсече той кратко и ясно. — Пък и моите слуги предпочетоха да ме изчакат тука. Тъй че не виждам, защо…

Вратата рязко се отвори и червенокоса жена с разкошни форми се обеси на врата на Стефан и впи устни в неговите. Стефан може и да не разбра, но Таня веднага схвана, защо този слуга беше предпочел да го чака именно тук.