Джоана Линдзи
Тайната принцеса (27)

Глава 27

Съчувствие? Въпреки всичките си усилия, Стефан не разбираше как тази жена е стигнала до такава дума. Кой нормален мъж би й съчувствал? Беше красива и от кралско потекло. Щеше да разполага с повече пари, отколкото е способна да похарчи. От майка си ще наследи огромно богатство — земи из всички краища на Кардиния и още повече в Австрия, да не говорим за кралските замъци и скъпоценностите. Тя ще дава тон в двореца, ще се допитват до нея, ще искат мнението й. Ще разполага с огромна власт и единствения човек, с когото ще трябва поне донякъде да се съобразява, е бъдещият й съпруг, но него ще върти на… малкия си пръст, стига да пожелае. Е, да де, но тя още не го знае. Тя изобщо не им вярва. И въпреки това — съчувствие.

Но защо ли си блъска главата за отговор? Тя просто си измисли повод, за да го отпрати. Не, не бива да й прави никакви предложения. Лазар се бе опитал да го убеждава, че единственият двигател на постъпките й е ядът и че тя няма никакво желание за бързи наслади в чаршафите. Дали беше така? „Не, аз наистина съм идиот — завърши той разсъжденията си, — но откакто зърнах тази жена, виждам в нея само онова, което искам да видя.“

— Защо не преспиш с тая жена, та да се отървеш веднъж завинаги?

— Дръж си устата, Васили — избоботи Стефан.

Бяха застанали и четиримата край тезгяха в трапезарията, трима от мъжете отпред, а Серж зад тях. Само на една маса още имаше хора. Други две бяха строшени в завършилата преди малко свада. Повечето пътници бяха предпочели да си легнат. Също и барманът, след като заключи пиенето. Наложи се да извадят доста едри банкноти, за да бъдат обслужени. В допълнение към онези, разбира се, с които възстановиха на собственика нанесените щети. Ех, в края на краищата барманът се съгласи да отвори.

— Стефане, по изключение, Васили този път е прав — каза Лазар. — Все по-добре, отколкото да се напиваш всяка вечер, за да можеш после да пренощуваш криво-ляво в кабината й. На сутринта си готов да нападнеш всеки срещнат, с изключение на нея, естествено.

— Дръж си езика, Лазаре.

— Защо не го оставим за известно време сам? — предложи Серж. — Виното е кажи-речи единственото убежище за мъж, комуто желаната жена прави толкова много спънки.

— Дръж си…

— Той беше на твоя страна, Стефане.

Стефан хвърли мрачен поглед на празната си чаша и издърпа шишето с уиски от ръката на Серж. Преди две вечери бяха изпили последната водка от бара, щастливи, че изобщо я има на кораба. В тази страна, в достатъчно количество имаше само бира и уиски. Какво ли можеше и да се очаква от държава, в която копелета от рода на Добс бяха способни да отгледат едно дете в кръчма! На Стефан му се разливаше жлъчката, като си помислеше, че е осигурил този тип до края на дните му, че ще му угаждат и ще изпълняват всяко негово желание.

— Ако искаш да спиш с нея, защо не й кажеш истината, Стефане? Може да промени държането си — обади се пак Лазар.

Васили кимна в знак на съгласие и добави:

— Тогава бихме могли да й покажем най-сетне документите си, та да престане най-сетне да се съмнява във всяка наша дума.

Стефан не ги слушаше, все още погълнат от израза на Таниното лице, когато изтърси, че нуждата й от мъж е сигурно толкова силна, че би приела дори него. В първия миг беше безкрайно изненадана, дори объркана, но после го изгледа така, че му стана ясно: възмутена е от начина, по който се изразява. Как да й обясни, че това беше единственият начин да се възпре да не я целуне. Реакцията й беше сарказъм и негодувание. Трябваше въпреки това да я целуне. Най-често се отдаваше на устните му, а това колкото му харесваше, толкова го и вбесяваше.

Трябваше да си признае, че просто развали всичко и не му беше за пръв път. С хубави жени губеше всякакъв такт. Обикновено оставяше парите си да говорят вместо него и това уреждаше нещата. Не и при Таня. От други мъже беше приемала по-малко, много по-малко, но той й беше толкова противен, че парите не можеха да изиграят никаква роля.

Пък и защо да бъде любвеобилна към него? Беше по-лесно да се справи с нея, преди на бял свят да излезе хубостта й. Тогава още не изпитваше такава несигурност и това беше прекрасно. Трябваше да търпи не само нрава й, но и последиците от това, че Таня не беше получила подобаващо възпитание. Нещо, за което горчиво съжаляваше.

Понякога фактът, че тя не е девствена, изобщо преставаше да го интересува. Тази вечер например така силно я беше желал, че се уплаши да не се издаде, да не разкрие истинските си чувства. При други обстоятелства щеше да мисли само за нейната внезапно разкрила се хубост. Понякога се разкъсваше между отвращението заради богатия й опит с мъже и безумното желание да я има, което дори отвращението не можеше да угаси. Щеше да се наложи да се примири с едното, или с другото, да я приеме такава, каквато е, или да се откаже да я има. Но в момента истинският проблем беше друг, защото по-важно беше какво именно изпитва тя. Но възможно ли беше човек да разбере тази жена?

— Стефане, ти изобщо не слушаш.

Той погледна към Серж, после се обърна към Лазар, който го беше заговорил. И двамата се олюляваха пред него. Е, добре, пиян е и тази нощ ще може да подремне. В трезво състояние, с Татяна в същата кабина, му беше направо невъзможно. Но колкото пъти беше помислял да спи другаде, отпъждаше подобна възможност, без да е в състояние дори да каже защо.

А тя ни най-малко не се затрудняваше да спи близо до него. Третираше го, сякаш е въздух.

— Каза ли нещо достойно за вниманието ми? — попита Стефан.

— Още не е достатъчно пиян — забеляза Серж и отново напълни четирите чаши.

— Още говори почти членоразделно…

— Не им обръщай внимание, Стефане — прекъсва ги Лазар. — Васили си въобразява, че имаш нужда от жена, от която и да е жена.

— Васили прекалено много разсъждава — отговори Стефан. Този път той с мъка разпозна Лазар.

— В твоя случай сме единодушни. Виж какво, симпатичната малка блондинка, с която Васили прекарва нощите, откакто сме на парахода, вече го чака в кабината му. Може да бъде и твоя, ако пожелаеш.

Стефан отметна глава и от това му се зави свят.

— Значи, пак преотстъпваш жените си, братовчеде?

— Щом е с добра цел — сви рамене Васили.

— Великодушен, както всякога, нали? Ценя жеста ти, Васили. Но, ако споменът не ме лъже, въпреки че в момента не съм в най-добра форма, малката блондинка е прекалено хубава за мен.

— Господи, колко те мразя, когато почваш да…

— По дяволите, Стефане…

— Я стига — избоботи Стефан, — много важност си придавате и тримата тази вечер. Кога не съм уреждал сам и по свой вкус проблемите си? Хайде, вървите да спите, няма смисъл да сте утре заран всичките с главоболие.

— Боя се, че вече не можем да го предотвратим — ухили се Серж и продължи да си налива от кехлибареножълтата течност. — Не сте броили май колко бутилки пресушихме само след сбиването.

— С удоволствие ще останем да ти правим компания — добави Лазар.

Стефан си пресуши чашата и я отмести.

— В такъв случай се запътвам към леглото. Ако чуете нашата малка Таня да крещи, не й обръщайте внимание. Взех присърце съветите ви.

Тримата го гледаха зяпнали.

— Сериозно ли говориш? — попита Лазар.

— Защо не? Нали имам единодушното ви съгласие? Но имам ли наистина нужда от него?

— Стефане, трябва, може би, да изчакаш да…

— Стефане, не вярвам, че…

— Това пък какво значи? Съмнения? Или се досетихте изведнъж, че е принцеса от кралско потекло? Я не берете грижа. Докато стигна до кабината, положително ще променя намеренията си, впрочем кой знае.

Стефан излезе с беззвучен смях от трапезарията — беше доволен, че е объркал приятелите си, но доброто му настроение го напусна само след няколко секунди. Беше уморен, изчерпан, но съзнанието му беше съвсем ясно. Главата му беше приятно замаяна, но умът му отказваше да го признае и той изпита благодарност към приятелите си, задето му бяха внушили съблазнителната идея.

Колко ли ще се съпротивлява една проститутка, ако чисто и просто я обладае? Сигурно не много, нали е свикнала да си има работа с мъже, които настояват да получат от нея повече, отколкото тя иска да им даде. При нейната професия положително ги е срещала всякакви, била е принудена да приема и лошите, и добрите. Все пак не можеше да се реши. Колкото и да я искаше, още по-силно беше желанието тя да му се отдаде доброволно.

Наистина, добре се е подредил. Вече знае как изглежда пъкълът, а краят на мъчението още е далеч. Пътуването по Мисисипи се оказа непоносимо, а предстоеше да прекосят океана и то без салон за игри, където да се поразвлече. Пък и много ли му помогнаха картите, нали при всяко раздаване мислеше за Таня, а не за тях.

Когато застана след малко с ключа в ръка пред кабината, изпита едва ли не страх да влезе. Таня сигурно вече спеше, но за него това нямаше абсолютно никакво значение. И защо всъщност се измъчва? Нали не се налага да спи тъкмо тук, но той знаеше защо го прави. Защото продължаваше да се надява, защото тъкмо онова, което го караше да изпитва отвращение към нея, би могло да я хвърли в неговите прегръдки. В тъмното тя можеше да забрави как изглежда мъжът. Или си въобразява? Таня е с толкова силна воля, тя няма да се поддаде на желанията на тялото си. Такава сила на волята го възхищаваше. Каквото и да мислят другите трима, тя ще бъде великолепна кралица. Питаше се само, дали той ще го преживее.

Божичко, Исусе, трябва да беше по-пиян, отколкото предполагаше. Само в пияно състояние го налягаше меланхолия, чувство съвсем чуждо за него. Таня беше само една жена, а жените — твърде достъпна стока, даже за него, ако сложи повечко пари на масата. Докато я търсеха, не очакваше тя да го приеме с особен възторг, защо тогава се чувстваше разочарован?

Отвори внимателно вратата, за да не я събуди, но изведнъж реши, че подобен жест е твърде великодушен и затръшна вратата. Тя веднага седна в леглото и го погледна без изненада. Вече му беше направило впечатление, че бързо се събужда и не е нито сънлива, нито объркана.

Както всяка нощ, беше оставила лампата да гори с нисък пламък, сигурно искаше слабата светлинка да я предпази от пълния мрак, който би настъпил в кабината. Едва ли беше заради него. Всяка нощ, щом влезеше, той гасеше лампата, но тя нито веднъж не се оплака, че се събужда сутрин в тъмна стая. Впрочем до тази вечер тя изобщо не беше разговаряла с него.

Още носеше жълтата рокля. Както винаги, спеше с дрехите си. Днес беше разкопчала все пак няколко копчета на тесния корсаж, от едната страна роклята се беше смъкнала почти до лакътя. Корсажът би се плъзнал и по-надолу, но го придържаха пълните й гърди.

По-добре да не беше забелязал всичко това. В очите му лумна безумен пламък, толкова силен, че сигурно можеше да изпепели постелята му, разстлана на пода.

— Колко е часът? — чу я да пита, не ядосано, най-спокойно и безразлично.

— Откъде, по дяволите, да зная? — избоботи той с нескрито раздразнение.

— Зададох най-обикновен въпрос, нямате повод веднага да ми извиете врата.

Той се обърна толкова рязко, че пак му се зави свят и стаята се олюля за миг, докато притисне ръце към слепоочията, за да си върне равновесието. Видя, че си е оправила роклята и го гледа с широко отворени очи…

— Господ да ни е на помощ, пиян сте, нали? — попита с непресторено учудване. — Няма смисъл да отричате, по една случайност имам дългогодишен опит в тази област.

— Е, да, наистина богат опит — измърмори той презрително.

— Подигравайте се колкото си щете. Но аз наистина зная какво помага на пияни хора… Когато го научих, вие още не сте знаели какво е уиски.

— Уиски ли? — ухили се той злобно. — Нека ви осведомя, че дойката ме е отбила с водка, купена от руските ни съседи. Мога да претендирам за превъзходство в консумирането на всички видове питиета.

— Вземам си думите назад.

— Да се надявам ли, че не сте луда, малка Таня, и няма да си позволите подигравки? — попита той, втренчил в нея присвити очи.

— И през ум не ми минава.

— Мъдро решение, защото никак нямаше да ми хареса.

— Зная.

Очите му още по-силно се присвиха, но изразът на лицето, което се олюляваше пред него, ту размито, ту съвсем ясно, беше непроницаем. Предпочете да запази подозренията за себе си. Пък и нямаше желание тъкмо сега да се кара с нея, умората го надвиваше. Разбра го, защото не беше в състояние да си свали дрехата. В усилията си да смъкне проклетото палто, Стефан се завъртя около собствената си ос.

— Да ви помогна ли, Стефане?

Беше му необходимо време, докато я открие отново върху леглото. Помощ? От нея? Сигурно не е разбрал добре.

— От проклетото уиски е — обясни той за в случай, че е чул добре. — Това питие сякаш се вмъква в човека.

— Точно така е — потвърди тя.

— Хм, може би неслучайно ми предложихте помощ при събличането, а, Таня?

— Помислих си само, че трябва да се опрете на някого, за да си намерите постелята.

Отговорът го разочарова толкова дълбоко, че събуди гнева му.

— Ако позволите, ще ви осведомя, че имам отлично зрение — изсъска той.

— По този въпрос мненията ни могат и да не съвпаднат — измърмори Таня.

— Как, моля?

— Казах, че съм на друго мнение.

Думите й го ядосаха и той избоботи достатъчно арогантно:

— Мадам, това легло би видял и слепец. — За да го докаже, той бе приближи с широки крачки към леглото и седна на него. — Е, видяхте ли?

— Но, Стефане…

— Няма да мирясате, докато не ме ядосате, така ли?

— Нищо подобно — увери го тя, — но не зная дали сте наясно, че не спите тук?

— Не ме обърквайте — каза той и се наведе да си събуе обувките, маневра, при която за малко не се изтърколи от леглото. Опря ръка в пода, докато се справи с непослушните обувки и добави: — Зная, че споделяме една и съща кабина и това вече е на път да ме влуди. Тъй че не го забравям нито за миг.

— А защо ви влудява?

Той впери мрачен поглед в краката си:

— Не се опитвайте да смените темата, Таня, говорехме за кабината.

— Прав сте, за кабината и за това, че я споделяме. Аз спя в леглото, а вие на пода. Съвсем точна съм, нали?

Трябваше ли така глупаво да му напомня? Не беше ли достатъчно, че й отстъпи леглото и нито веднъж не се опита да я посети там.

— О, не, не бяхте точна, принцесо. — Едната обувка най-сетне поддаде, изхвърча от ръката му и се удари в стената. — Нямам нищо против да лежа на пода, но не си спомням да съм успявал да заспя там.

— Затова ли претендирате днес за леглото?

Стефан се изправи толкова рязко, че му притъмня пред очите. Усети остра болка в главата и отново се просна на леглото. Вдигна ръце да притисне слепоочията си, забравил, че още държи втората обувка. Усети как някой ловко я издърпа от пръстите му.

— За бога, какво още има да става? — възкликна тя. — Избягвайте резки движения, Стефане.

Ако болката не беше толкова силна, щеше да се разсмее. Каза само:

— Без блудкави шеги, ако обичате.

Стефан най-сетне проумя, защо е цялата тази идиотска препирня, проклетата жена му се подиграваше. Така де. Ако е сбъркал адреса, защо не му каже направо да се маха от леглото. Ами не знае ли, че не върви да се държиш така с пиян човек? Какво може да й направи, ако му се опре? Знаеше отговора и на този въпрос. Същото, което вече й беше направил веднъж, загубил в яда си всяко самообладание.

За миг се запита на какво ли е способна Таня, за да го превърне в щастлив пияница? Колко изгодно за нея, че е капнал и пиян. Е, не, не му е времето сега да търси отговора на този въпрос. Лошото беше, че въпреки всичко, още не можеше да заспи.

Отвори очи и видя, че Таня го гледа. Тя се поотдръпна и му даде да разбере, че меката възглавница, на която почиваше главата му, са нейните бедра. Уплахата в очите й също си имаше причина. От продължителното му мълчание беше заключила, че е загубил съзнание.

— Вече сте в леглото, Стефане, и можете да останете в него. За мене не е трудно да прекарам една нощ на пода.

— Много великодушно от ваша страна, но понеже говорим за причини, не намирам нито една, поради която да не споделим това легло, само за една нощ.

— Спомням си и повече нощи…

— Млъкнете!

— Но аз чисто и просто…

— Мълчете, Таня. Тъкмо престана да ме боли главата. Само не правете резки движения, пак ще започне.

Не беше сигурен, но му се стори, че тя стисна зъби, преди да предложи:

— Няма ли да ви е по-удобно, ако качите и краката си на леглото, ако се изтегнете?

Ако се надяваше, че той ще освободи бедрата й, щеше да я разочарова:

— Благодаря за добрия съвет — каза Стефан и се отърколи встрани, за да намести краката си върху леглото. После бързо обви ръце около нейните крака. Главата му остана да лежи върху бедрата й, не му беше удобно, но търпеше, за да обърка сметките й.

— Стефане! — възропта тя.

— Шшт — измърмори той, — бяхте толкова мила, не почвайте да протестирате, тъкмо когато заспивам.

Таня се отпусна с шумна въздишка върху възглавницата. А Стефан си помисли, че ще е върховна справедливост, ако тази нощ тя не успее да заспи, малък реванш и за това, че я има в леглото си, но не е в състояние да се възползва. Впрочем в момента вече изобщо всичко преставаше да го интересува.