Джоана Линдзи
Тайната принцеса (40)

Глава 40

Веднага съжали за постъпката си, слисана от нея не по-малко от Стефан. Не бе имала, естествено, и най-слабия шанс да го улучи. Ножът се удари в стената вляво от него, издрънча шумно на пода. Просто изпита желание да го замери с нещо, все едно с какво, да го нарани, както той я беше наранил. Но не биваше да хвърля проклетия нож.

Съжали двойно, когато мигновеното му смайване се превърна в бесен гняв. Сатанинските очи не само пламтяха, те бяха станали по-светли от когато и да било.

Съзнаваше, че този път е загазила дълбоко. Затова му направи доста неубедително предложение за мир:

— Не бяхте в опасност, никога не съм се упражнявала в хвърляне на нож.

Отговор не последва, нито промяна в израза на лицето му. Мълчанието му събуди и нейния гняв:

— Съжалявам, разбира се, че не съм се упражнявала — побърза тя да добави. — Стоите и ми разказвате преспокойно, че сте си правили кефа с друга жена, докато мен за малко не ме удушиха. Мога ли да попитам какво всъщност очаквате от мен след всичко това?

Пак никакъв отговор, но той затръшна вратата и се приближи към нея. Таня не загуби нито миг и хукна да бяга, но ръката му я сграбчи за косата и я накара да спре. Втора ръка, върху рамото й, я обърна с лице към него.

— Вие нямаше да бъдете удушена — каза той с глух глас, не предвещаващ нищо добро. — Освен това не си правех в този момент кеф с друга жена.

— Лъжец!

— Отклоних направеното ми предложение — продължи той, без да обръща внимание нито на гневния й упрек, нито на юмруците, барабанящи по гърдите му. — Реших, че щом ще трябва, така или иначе, да бъда с курва, по-добре да си избера по свой вкус.

Устата, вече впита в нейната й каза ясно, че предпочитаната курва е тя. В момента разбра от думите му само това. Стана й ясно, че Стефан е пил. Гняв и алкохол са опасна комбинация. Беше копняла да се озове в прегръдките му, но сега се бореше отчаяно да се освободи. Напразно.

Небето й е свидетел, забрави, че това е начинът, по който Стефан укротява яростта си. Нали се канеше да извърши нещо безразсъдно, дано го изкара от равновесие. И дано реагира по точно този начин. Как не се сети! Вярно, кроеше планове как да го разяри, но то беше преди срещата й с Алиция. Васили отдавна й беше обяснил, че Стефан е свикнал да уталожва гнева при любовницата си. А нали сега Алиция е тук, от другата страна на коридора…

Най-сетне й стана ясно какво иска да каже Стефан: отблъснал е Алиция, защото предпочита нея, не е преспал с Алиция, въпреки че е била до него, в неговата стая. Но ще си изкара яда на жената, която го е предизвикала. Таня не знаеше какво да мисли и за миг престана да се съпротивлява. Но все още беше толкова зашеметена, че не побърза да му подаде устните си.

Искаше ли той да я обладае в пристъп на безразсъдство и само защото трябва на всяка цена да уталожи гнева си? Ако няма друг начин да го притежава — да. Но нали не е така, нали Стефан сам призна, че би искал да дойде при нея не в гнева си, а защото я желае. Да, такива са били намеренията му, преди да го разяри и ето, резултатът е налице. И все пак, ако го възпре сега, няма ли да се обиди и повече да не я потърси?

Обезумял беше при мисълта, че тя е искала да го убие, ядосан беше, защото не вярваше, че някой е искал нея да убие. Много му беше дошло и не беше на себе си. А тя си беше представяла всичко толкова различно, беше копняла да се любят за първи път, само защото се привличаха взаимно. Но ако се опита сега да го успокои, нали миг след като си възвърне равновесието, ще изхвърчи от нейната спалня и ще отиде при Алиция да доуталожи гнева си. А след това щеше отново да се разпорежда хладнокръвно с нея.

Но решението как да постъпи едва ли зависеше вече от нея. Чувствеността й беше пробудена и тя изгаряше от желание. Зададе си простичкия въпрос: обичаше ли Стефан Барани?

Боеше се, че да, но още не беше напълно уверена. Знаеше само, че го желае и не иска той да задоволява страстта си с друга жена, та макар и подтикнат от мимолетно желание, или от гняв, който е свикнал да усмирява с бездушен разврат. Това е отговорът. Ще го приеме и бесен, въпреки че ще бъде грубо и краткотрайно… Или се лъже и няма да е така? Защо мисли само за гнева му, защо сравнява Стефан с други мъже. Защо забравя, че дори ядосан, той не престава да е внимателен, не проявява грубост и е неудържим само в своята категоричност.

Още нещо забравих, помисли си Таня и потръпна от вълнуващо предчувствие. Нали знаеше, че нищо не може да възпре Стефан да изпълни намерението си. Тя поне никога не е успявала. Досегашните му опити останаха безуспешни заради пречки отвън: подозрителни шумове, появата на хора. Сега изведнъж разбра, че иска да ускори нещата и отговори на целувката му със страстна целувка.

Той я беше повел бавно и неусетно към леглото. Вече до него, Таня трепна от изненада, но не се учуди, когато се озова положена върху възглавницата. Стефан го беше направил леко и внимателно, без да откъсва устни от нейните. Нетърпението на Таня не му се предаде, но и това не я учуди. Беше всецяло обзет от гнева си, от желанието да го угаси, но така, както той искаше, а не както би се харесало на нея. В начина му на любене нямаше припряност, инстинктивно вършеше всичко, сякаш не го пришпорва гнева. Би трябвало да му е благодарна за това и щастлива, ако този път не дойдеше пак някой да попречи. Преди да я положи на леглото, той беше вдигнал нощницата й, беше отпуснал, без тя да усети, връзките на гърдите й. Целувката бе прекъсната за миг, докато бялата тъкан прехвръкне като облак над главата й. Но устните му се върнаха почти мигновено. Сега усещаше вече и тялото му, парещо като неговия гняв. Кожата му пламтеше под пръстите й, лицето му й създаваше чудесно усещане, като се притискаше към гърдите й, към корема, към краката, които тя покорно разтвори.

Докато езикът му се движеше с възбуждаща леност в устата й, ръцете му затърсиха нейните гърди и почнаха да мачкат нежната им плът, пощипваха леко пъпките, после ги смачкаха, вече не толкова нежно, превърнаха ги в две потръпващи връхчета. Каквото и да правеше, то пробуждаше в нея още по-силен глад и огънят пламнал дълбоко в нея се превърна в същинско мъчение.

Сега обсипваше с целувки ръцете и лицето й, беше ту невъздържан, ту нежен. Струваше й се, че ще полудее, защото Стефан все още не реагираше на безумното желание, което тя не можеше да сравни с нищо преживяно от нея до този миг. Между две целувки не оставаше време да му го каже, но се надяваше, че няма и да стане нужда, защото се боеше от последиците. Ако гласът й го стресне, можеше да дойде на себе си и да спре, да я остави сама в това състояние на мъчително желание.

Опита се да се успокои, да се отпусне, да размисли разумно. Не грешеше ли в нещо? Предпочиташе да се остави Стефан да я води, защото, макар и да се досещаше за някои неща, беше твърде неопитна в любовта, особено що се отнася до подробностите. Но разумът не помогна. Тя търсеше тялото му, притискаше се в него, плъзгаше ръце по бедрата му, по косата, по кожата му. Той не бързаше, но тя имаше чувството, че изгаря.

Най-сетне усети коравата му мъжественост между слабините си и с бързо движение се притисна към нея, за да му подскаже какво иска. Той свали ръката си точно там, но сякаш не бързаше да я докосва. Стори й се, че ще се стопи от изпитаното облекчение, когато разбра, че си е свалял панталона.

Стефан беше разбрал, навярно интуитивно, че Таня не се брани, напротив, отвръща безрезервно на страстта му. Долавяше, че тук има нещо, което би трябвало да го смути. Но сега от тъмните води на съзнанието му вече нищо не можеше да изплува на повърхността, мислите му тънеха в блажена мъглявина, а там, където мъглата не достигаше, царяха страст и гняв. Действаше с първична непосредственост, а след огромното количество погълнат алкохол и с увереността на пияния, че не взема нищо, което да не му принадлежи.

Удоволствието изместваше гнева, защото се увери, че тя е влажна и тясна. Само след миг страстта избликна толкова силно, че изобщо не забеляза колко трудно проникна в нея. Лекият тласък и разкъсването на химена бяха миг, след който дойде насладата от влажната топлина, в която потъна. Когато стигна най-сетне дълбините й, остана там и възторгът му беше толкова голям, че единственото му желание беше да продължи.

Изпитаният екстаз го върна към действителността и угаси гнева му. Вече знаеше много добре какво е сторил. Беше почти трезвен, дяволски трезвен. Беше в нея, дълбоко в нея, но не можеше да си спомни що-годе ясно как всъщност се беше озовал там.

Чувството за вина го заливаше с високи вълни и сигурно би го докарало до отчаяние, ако не беше обгърнат от най-тясното и най-топло женско тяло, което някога бе притежавал. Не можеше да сравни това прекрасно и силно чувство с никое друго.

След деня, в който това за малко не се беше случило, Стефан се беше зарекъл никога да не обладава Таня в яда си. Това беше една от причините, поради които странеше от нея на кораба, където принудителната теснота можеше лесно да възбуди страстта му. Един ден близо до нея беше достатъчен, за да не устои и я обладае. А тя? Дали се беше съпротивлявала упорито, или не се бе съпротивлявала? Струваше му се, че го беше приела, или само му се искаше да бъде така? Възприе поведението й като страстно лудуване, но не е ли било всъщност съпротива?

Още размисляше, когато ръцете й обвиха шията му. Стефан лежеше неподвижен и беше наистина невероятно, но тя стигна въпреки това до върховния миг, до оргазъм. Пулсиращата й възбуда го обгърна, тя го притискаше на възхитителни тласъци и разпали в него диво, неудържимо ликуване, пришпорващо желанието да я обладава, докато и той не стигна апогея на лудата си страст. Сливаше се на тласъци с нея, отново и отново, докато изживя кулминацията с толкова силна вътрешна експлозия, че за миг му се стори, че ще умре.

Таня го беше прегърнала силно и се усмихваше доволна, докато той даваше пълна свобода на чувствата си, неукротим, но и облекчен. Беше горда, че тя е предизвикала изживяното и ако той е изпитал поне нещо сходно с изпитаното от нея, би трябвало да коленичи и да целуне пода, по който стъпват краката й. Нямаше намерение да крие колко е щастлива. Бяха й казвали: „Чудесно е, опитай!“, но сега знаеше, че думите не дават ни най-малка представа за лавата от чувства, за нея нищо не може да даде представа.

Стефан беше отпуснал глава на рамото й, сърцето му биеше до нейните гърди, диханието му докосваше косата, разпиляна по врата й. Пръстите й отмятаха черните му къдрици. С другата ръка го галеше по гърба. Чувстваше се толкова близо до него в този миг и това усещане беше прекрасно. Не искаше той да помръдне, не искаше онази част от него, която беше проникнала в тялото й, да го напусне, защото присъствието й там продължаваше да й доставя наслада.

Най-сетне той все пак се размърда, не повдигна глава, но напрегна силно тялото си:

— Причиних ли ти болка?

Болката, с която загуби девствеността си, се оказа толкова слаба, че не си заслужаваше да я споменава.

— Не, но защо тъкмо това е първата ти грижа, щом се успокоиш?

— Таня, тревожа се. Кажи… причиних ли ти болка?

— Е, да, заболя ме, разбира се, но малко, само за секунда.

Чувството му за вина ставаше все по-силно. За секунда? Милостиви боже, нима я беше ударил? Надигна се, за да види лицето й, но не можа да различи синини. Дали не са по други части на тялото й, или щяха да се появят утре? Алиция винаги твърдеше, че я е насинил, но никога не можа да му покаже синина. Дали не беше сторил същото и на Таня?

Таня изстена нечуто, когато той се отърколи от нея и бързо закопча панталона. После скочи от леглото и изхвърча през вратата. „Това ли беше?“ — запита се тя. Изобщо не реагира, когато разбра, че не е курва, за каквато я мислеше. Васили й бе казал, че ще побеснее, ако разбере, че е още девствена, но той не побесня. Държеше се странно, сякаш се чувстваше виновен, че й е отнел невинността. Би било смешно, та нали през брачната нощ щеше да му принадлежи, а събитието беше съвсем близко.

— Добре съм, Стефане — каза му тя, подчертавайки всяка дума. — Дори повече от добре. Нали разбра, че не съм крехко цвете, което човек се бои да докосне.

При вратата той се обърна. Очите му пак пламтяха. Тя не можеше да знае, че сега е ядосан на собственото си държане. Още по-малко да предположи, че когато каза:

— Вие може да сте изкусна във всички любовни игри, принцесо, но това не е извинение за… не, това няма да се повтори, давам ви честната си дума. — Той даде израз единствено на разкаянието си, че я е обладал в гнева си.

Таня втренчи широко отворени очи във вратата, която той затръшна след себе си. Добре ли чу? Току-що й обеща никога вече да не я люби? Едва сега проумя значението на думите му. О, боже, той продължава да я смята за курва! В безмерния си гняв изобщо не е забелязал, че е девствена.

Таня за малко не се разсмя. Фантастично! Беше изгубила единственото доказателство за своята невинност. Беше й го отнел, без изобщо да си дава сметка. Хубава шега на неин гръб. Добре де! Нали искаше той да я пожелае, независимо от това какво мисли за нея. Нали използва единствения сигурен начин. Да, но той изживя своята „единствена нощ“ и по всяка вероятност не искаше от нея нищо повече.