Джоана Линдзи
Тайната принцеса (13)

Глава 13

— За бога, Стефане, тя трябва да направи нещо с проклетата си коса! — възкликна Васили, когато всички се настаниха в каретата. — Видът й е на същинска повлекана.

— Чистичка, спретнатичка, нали, приятелю? Това ли е търсеният ефект? — попита Стефан с неподражаемо сух тон.

Таня реши да добави масло в огъня. Пренебрежителният поглед на Васили я разгневи достатъчно, за да се наведе сега напред и да разтърси енергично глава. Стефан и Лазар седяха до нея, единият отляво, другият отдясно. Косата й отхвърча първо в скута на Лазар, после в този на Стефан и още повече се разроши. Лазар високо се разсмя. Серж стисна устни и се загледа в тавана. Васили пламна и впери поглед през прозореца, за да покаже колко голямо е пренебрежението му към нея. Ех, не е лошо да видиш за разнообразие как и друг някой се изчервява.

Стефан пое тежката вълна на косата и спаси, колкото можа, от фибите й. Събра ги и й ги подаде.

— Ще бъдете ли така добра, Татяна…

Непокорният израз на лицето й беше повече от отговор.

— Е, понеже аз разпилях косата ви, мога сега и да я прибера — сви рамене Стефан.

Беше готов да се натовари с толкова интимна задача? Тя издърпа фибите от едната му ръка, а после и косата си от другата. Лазар продължаваше да се смее, а гневният й поглед ни най-малко не го смути.

— Кой да помисли, че косата ви е толкова буйна! Как ли се събира във възелчето, което излагате на показ? — изкоментира, все още ухилен, Лазар. — Чувал съм, че майка ви е имала златиста коса — продължи той. — За разлика от Стефан, аз не съм я виждал, но той е присъствал, доколкото зная, на годежа ви с бъдещия крал. Та би могъл да ви опише как е изглеждала вашата майка. Ако го помолите, разбира се.

— Изобщо не се интересувам от вашите измислици. Всеки случай не си правете труда да продължавате, ако ще е заради мен.

— Това пък какво значи? — възкликна Васили. — Да не би още да се съмнява коя е?

— Но, моля ви, какви съмнения бих могла да имам, господине? — предвари Таня отговора им. И докато изпъваше старателно косата си назад, продължи: — Вие четиримата трябва да сте наистина последни тъпоумници, ако си въобразявате, че ще повярвам на думичка поне от брътвежа, който трябваше да изслушам днес.

— Виж я ти! Ами как си обяснявате този белег на задника си? — изтърси той грубо.

— Питайте Стефан — беше краткият отговор. С този отвратителен, нафукан пуяк тя изобщо не желаеше да разговаря.

Всички погледи се впериха в Стефан. Дори Лазар се наведе напред да чуе обяснението му.

— Тя е сигурна — засмя се Стефан, — че някой от нас има слабостта да се катери по дърветата и да наднича през прозорците на спалните на втория етаж.

— Под нашето достойнство е! — изсумтя Васили.

— Ти така смяташ, Васили — ухили се Лазар. — Аз лично съм на мнение, че подобно мероприятие си струва усилията, ако изгледът, който се открива, си го заслужава.

— Но тебе е по-вероятно да те види човек да скачаш от прозорец, отколкото да се катериш към него.

Таня беше безкрайно учудена, че в момента друг, а не тя е прицел на подигравките на Васили. Хвърли изкосо поглед към Стефан и установи, че обрата, който бе взел разговорът, го забавлява. Що се отнася до нея, тя не намираше нищо смешно. Каквото и да се случеше, тези мъже си правеха майтапи, обръщаха всичко на смях. Сякаш друго не знаеха. Как да ги разбере?

Дано само не й се наложи продължително време да ги разгадава.

Оправи още веднъж кока си, без много да я е грижа дали не е вързан накриво. После погледна през прозореца, за да разбере колко време още й остава. Вече наближаваха пристанището. Още една или две минути…

Едно не биваше в никакъв случай да допуска: да я завлекат на парахода. Там ще има толкова много хора, че Стефан положително ще я заключи в кабината, за да не може с никого да говори. Беше почти чудо, че той изобщо се надяваше тя да се качи спокойно и покорно на борда. Наистина ли вярваше, че ще сдържи обещанието си, когато свободата й е поставена на карта?

Каретата спря и един нисичък, силно почернял от слънцето мъж, отвори вратата и забъбри на чужд език. Четиримата изглежда го познаваха. Дали не беше слугата, Саша? Таня не разбра нито дума, но съдейки по тона му, реши, че се оплаква от нещо. Освен това, ако тълкува вярно бурното му ръкомахане, припряно я подкани да побърза. После човекът изтича напред, навярно за да осведоми капитана, че и последните пътници най-сетне са тук.

Толкова скоро ли щеше да потегли параходът? Таня много се надяваше на това, защото би улеснило осъществяването на плана й. А този план, замислен през минутите преди да стигнат до пристанището, не беше кой знае колко сполучлив. Всичко щеше да зависи от пъргавината й. И все пак, можеше и да успее, ако се откачи от Лазар и Стефан.

За Васили не се тревожеше. Той единствен не държеше на нейното идване и изобщо не го криеше. Ако хукне покрай доковете, той няма да си направи труда да я преследва. Серж ще се опита да я хване, но той е прекалено тромав, за да я настигне. По това време на деня на пристанището е пълно с народ и това ще я улесни, особено ако Серж реши да я преследва. Тя ще се шмугне в тълпата, а той ще трябва да заобикаля ту отляво, ту отдясно идващите насреща му хора. Нямаше да е равностойно състезание.

В този план най-уязвимият момент беше, че мъчно ще изчезне от полезрението на Лазар и Стефан. Не се съмняваше, че и двамата лесно биха я хванали. Проклетите им дълги крака щяха добре да им послужат, а бяха и силни, пъргави мъже. Тези двамата трябваше да бъдат изключени от лова, още преди да е почнал. Виждаше само една възможност това да стане и господ да й е на помощ, ако не успее.

За голямо нейно облекчение, Васили и Серж слязоха първи от каретата. За да успее планът й, те трябваше да вървят пред, а не след нея, докато се качват един след друг по трапа. Колкото по-напред са, толкова по-добре. Оказа се, че чак толкова късмет няма.

Серж плащаше на коларя, когато Стефан помогна на Таня да слезе. Багажът трябва да беше вече на кораба, заедно със слугата Саша. Още една причина мъжете да не рискуват да изтърват „Лорелай“, за да тичат подир непокорната бегълка. Положително щяха да се откажат, а тя щеше да се прибере у дома и да загърби неприятната случка. След това щеше непременно да се снабди с пистолет.

Трапът беше доста широк, но не толкова, че двама душа да могат да вървят редом, без да се излагат на опасност, тъй като нямаше парапет. За това можеше само да благодари на Бога. Серж и Васили наистина тръгнаха напред, след тях Лазар, но Стефан беше зад нея, което означаваше, че щеше и пръв да се изкъпе. Не очакваше, че ще върви толкова плътно зад нея и ще я държи за лакътя.

— Внимавайте къде стъпвате, Татяна — каза Стефан и я наведе на мисълта веднага да се спъне.

Успя преди това да му отвърне ядно:

— Името ми е Таня. Та-ня. Ако се обърнете още веднъж към мене с това чуждоземско Татяна, ще се развикам и ще пратя по дяволите всички споразумения. Освен това чудесно мога да мина по трапа и без ваша помощ. Покорно благодаря.

С тези думи тя издърпа със сила ръката си. Но, както и очакваше, той беше предвидил подобно движение и я държеше здраво. Добър повод за нея да се обърне и почне кавга. С рязко движение Таня го блъсна с лакти. Имаше опасност, разбира се, той да я повлече със себе си надолу, но вместо това Стефан я пусна и й позволи да се обърне. Навярно беше очаквал тя да се опита да скочи във водата, докато минават по мостика, но не беше допуснал, че ще се осмели да блъсне него. Тъкмо това реши успеха на нейния план.

Всичко се нареждаше чудесно, по-добре, отколкото се беше надявала. Още преди да чуе как Стефан цопва във водата, Таня вече се беше обърнала, за да се препъне в Лазар. Лек тласък наляво и Лазар вече хвърчеше към водата, само че от другата страна на трапа. Тя не загуби време да изчаква реакцията на Серж и Васили. Двамата не бяха видели какво точно е станало и можеха само да предположат, че приятелите им са се озовали във водата. По кой начин, те засега не можеха да си обяснят.

Таня се втурна към пристанището и си плю на петите. Но спринтът й продължи точно пет секунди. „Нее!“ — изкрещя тя, губейки почва под краката и чу в ухото си гласа, който най-малко би искала да чуе:

— Дръж си устата, жено, че като ти зашлевя един, веднага ще млъкнеш!

Е, нямаше основание да не вярва, че това копеле ще изпълни заканата си. Ръката му, обхванала кръста й, беше готова да я смачка, за да я накара да млъкне. И той я повлече безмилостно към кораба. По дяволите, не бе очаквала от Васили, че ще я преследва. Беше висок и дългокрак като Стефан и Лазар. Знаеше, че ако поиска и той може да я стигне. Просто не бе очаквала това от него.

— Защо не им кажете, че не сте ме намерил…?

Не можа да продължи, защото острото му рамо се заби силно в стомаха й. Щом си пое дъх, тя почна отчаяно да се съпротивлява и да крещи с все глас за помощ. Но Васили успя да я задържи високо на раменете си, още веднъж я раздруса яко и сложи край на виковете й за помощ.

Принудителното й мълчание продължи достатъчно дълго, за да може да го чуе как казва на човек, който навярно я беше зяпнал с отворена уста.

— Жената на моя слуга. Мрази параходите, но пък него го е страх да я оставя тук сама.

— Много добре го разбирам — отговори непознатият.

— Аз също, но този будала я обича, представяте ли си? Какво да се прави.

— Той лъже — изписка Таня, колкото да си спечели още едно болезнено впиване на рамото на Васили.

Когато най-сетне си пое дъх, беше вече на борда на парахода. По време на отчаяната й битка, косата отново се беше разпиляла и сега се влачеше по палубата. Не беше лесно да я прибере, за да се изправи на крака. Скоро съжали за решението си, защото видя тълпата пътници, струпани край парапета на парахода, за да наблюдават Васили и ритащия му товар, вместо да хвърлят прощален поглед към Натчез. На мъжете им беше забавно, някои даже се смееха, но жените гледаха строго и явно възприемаха случилото се като обидно за тях. Видя и Серж, който разговаряше с човек от екипажа. Дали не беше капитанът? Серж сигурно го заглавичкваше с някоя лъжа, както беше направил и Васили. И Серж трябва да беше скроил някакво обяснение за начина, по който я завлякоха на борда. Бяха разпространили измислицата си сред пътниците и навярно поради това нито един от тях нямаше намерение да й се притече на помощ. От Стефан и Лазар нямаше и следа. Дали не се бяха удавили? Е, дано!

Таня все още се опитваше да изкрещи истината — пък който ще да я чуе. За нея това беше единствен и последен шанс. Но от устата й се изтръгваше само нечленоразделно писукане.

Мигове по-късно чу как зад нея се затръшна врата и Васили заповяда ядосано:

— Саша, ела да й запушиш с нещо устата.

Свали я от раменете си и я изправи грубо на крака.

Беше я раздрусал ужасно, но това не й попречи да се опита веднага да удари мъчителя си с юмрук. Не успя, защото и той беше пъргав като Стефан и умееше да се пази от удари. Всичко завърши с това, че инерцията на собствения й удар я завъртя около оста й. Залитна, а когато най-сетне се изправи, видя Саша с парцала в ръка.

Обсипа слугата с всички хули, които й дойдоха на ум:

— Само да си посмял, джудже гадно, шут нещастен!

Саша не обърна внимание на обидите и погледна въпросително Васили. Таня проследи погледа му и се дръпна по-надалече.

— Остави я, Саша — каза Васили, комуто изведнъж беше хрумнало нещо забавно. — Да я оставим на Стефан и дяволския му темперамент. Днес ще станем свидетели на най-ужасяващия му пристъп на гняв от дълго време насам.

Ако искаше да сплаши Таня, беше постигнал целта си. До този миг не се беше замисляла за неприятните последици, които Стефан й беше обещал. А тя не само беше вдигнала скандал, но беше накарала двама мъже да се изкъпят пряко воля в реката. Сега единият от тях имаше основание да прави с нея каквото си ще. Но нали и това не беше я възпряло да се опита да избяга. А сега я заплашваше непосредствена опасност.

Таня сви пренебрежително устни. Този златен Адонис и отмъстителното му злорадство не можеха така лесно да я сплашат.

— Твърдите, че съм обещана на вас, нали? — изсъска тя. — Но сам разбирате, защо не мога да повярвам.

Кехлибарените му очи я пронизваха с презрение по-силно от нейното:

— И аз не съм много сигурен дали наистина е така, но, уверявам ви, вие никога няма да споделите моето легло — изсмя се саркастично и продължи: — Кралските бракове не изискват дори елементарна почтеност между мъж и жена. Благодарен съм на Създателя, че след сватбените тържества ще ви срещам много по-рядко от сега. А вие, принцесо, ще можете да имате тогава толкова любовници, колкото си пожелаете.

— С вашата благословия?

— Естествено — заяви той великодушно. — Дори ще ви препоръчвам подходящи господа, ако желаете, разбира се.

— О, нека отгатна. Вашия скъп братовчед например?

Васили сви рамене.

— По необясними за мен причини, вие не го отблъсквате толкова силно, колкото би могло да се очаква. Тъй че ще направите добре, ако запазите интереса му към вас, вместо да предизвиквате гнева му. Влиянието му при двора е твърде голямо.

Стори й се, че чува лекия смях на Саша, който през цялото време на разговора беше стоял неподвижен до нея. Изглеждаше някак шокиран от думите на Васили.

— Престанете! — отсече тя с повелителния тон, който беше чувала от Стефан и Васили вдигна учудено вежди. — Не ми е ясно, защо настоявате на продължението на този фарс, но и вие, и аз, и двамата знаем, че трудно понасяте присъствието ми, все едно закъде пътуваме. Тогава, защо не ме оставихте да избягам?

— Дългът стои по-високо от желанието, принцесо — отговори простичко той. — Още нещо, което ще ви се наложи да усвоите.

— За нищо на света.

Той пак сви рамене и даде знак на Саша да напусне помещението. И той тръгна към вратата, но преди да излезе, спря на прага и изгледа Таня със злобен къс смях.

— Любовницата на Стефан обича да разказва наляво и надясно по кой начин си изкарва той гнева върху й, независимо от това дали го е заслужила, или не. Ако трябва да й се вярва, после едва събира душа. Предполагам, че няма дълго да чакате…

Каква сатанинска злоба — да я остави сама след всичко, което се случи. Но защо ли се чуди — през живота си не беше срещала по-достоен за омраза човек от Васили. Кой знае защо, но й беше по-отвратителен и от Добс, а това не беше малко. Добс поне само я набиваше и се залавяше за работа, без да мисли повече за нея и за боя, който й беше хвърлил. А Васили не изпускаше случай да забие отровни тръни в тялото й. На всичкото отгоре четиримата очакваха тя да е във възторг от перспективата да се омъжи за това магаре, за този лицемер. Трябваше да й кажат, че Лазар е кралят, или Стефан. Стефан…

„Значи, той има любовница? Каква ли е жената, която се оставя да бъде любена от този капризен, тъмнокос дявол? — запита се тя. Но и ти за малко не му позволи, малката. Целувката му така ти замая главата, че забрави всичко и всички. Преди да си дадеш сметка, вече се беше случило.“

Тази мисъл я накара да се изчерви. Единственото й утешение беше, че сега поне нямаше кой да види пламвалите й бузи.