Джоана Линдзи
Тайната принцеса (43)

Глава 43

— Ще ви затрудни ли да ме целунете?

От ужас и изненада Васили се изправи в целия си внушителен ръст:

— Как, моля?

Таня се изчерви, но още не искаше да се откаже. Бяха на три-четири дни път от Кардиния, поне така й казаха. Откакто напуснаха Данциг, Стефан пак упорито я отбягваше, не така подчертано, както на „Карпатия“, но достатъчно явно.

Вече не пътуваха в една карета и той пращаше Лазар или Серж, понякога и двамата, да й правят компания. Той и Васили яздеха с телохранителите и свитата. Беше щастлива, ако го зърнеше през прозореца. Не идваше при нея и когато спираха в села или големи чифлици, за да се нахранят, или да преспят. Веднъж нощуваха на открито. Таня не знаеше той къде е спал.

Заедно с Данциг бяха напуснали, изглежда, и цивилизацията. Пейзажът стана пустинен и безрадостен, студен зимен пейзаж. Къщите и чифлиците се срещаха все по-нарядко, още по-рядко минаваха през градове. Изникващите тук-таме замъци привличаха най-силно вниманието на Таня, но за кратко. Някои дни каретите бяха така плътно обгърнати от облаци и мъгла, че с мъка можеше да се види нещо на няколко метра разстояние. Все още не й беше подарен нито един слънчев ден. Често валеше, а вчера запрехвърчаха и снежинки, бързо отвявани от ледения вятър. Обърканите й отношения със Стефан и без туй й навяваха мрачни мисли, а времето ги правеше още по-безрадостни.

Вече горчиво съжаляваше за детинското си поведение при последния им разговор. Както винаги, беше я подвел нейният темперамент. Този път беше проявила ревност, чувство, което отблъсна Стефан. Как можа да направи гафа тъкмо когато се увери, че той не е равнодушен към нея. Сама си е виновна, ако отново му е станала безразлична. Но пък, от друга страна, не беше ли безобразно да й изтърси, че й било все едно кой я целува и гали, важното е някой да го прави. Почувства се дълбоко засегната. Според него излизаше, че тя отначало протестира, но вкуси ли веднъж от насладата, бързо става лесна плячка.

Беше й отправял и по-жестоки обиди, беше й казвал, че й е все едно с кого дели леглото. Но можеше ли Стефан да знае, че това не е истина? Нито той, нито друг мъж можеше да е сигурен, по простата причина, че никому не беше позволявала да я целува така, както я целуваше Стефан. Ами ако е прав? Не, не, тя не искаше друг мъж да я целува. Имаше поне дузина в свитата си, но не беше пожелала нито един от тях. Но ако някой от тези мъже я целунеше, ако я целунеше истински…

Изведнъж реши да го провери, поне за себе си. Ако наистина е толкова разпътна и податлива, както твърди Стефан, трябва да се убеди в това. Съвсем логично, изборът й падна на Васили. Нека си помисли, че мнението му за нея все пак се потвърждава. Откакто прие, че тя наистина е била девствена, той все се чувстваше виновен. Сега ще се зарадва на възможността да докаже, че тя си е по природа курва, въпреки че преди Стефан не е имала други мъже.

Ако иска опитът й да даде неоспоримо доказателство, трябва да го започне със сериозна атака и да се подложи на труден тест. Та нали не е срещала по-красив мъж от Васили. Ако доказателството е в нейна полза, а Таня беше сигурна в това, тя ще притежава ново оръжие против Стефан. Тъй или иначе, предпочиташе да си е свършила работата, преди да пристигнат в Кардиния.

Стефан каза, че ще й се наложи да живее с него, но тя не искаше да споделя живота му, ако не може да храни поне слаба надежда, че той ще я обикне. В противен случай предпочиташе да изчезне, преди да стигнат в Кардиния, и цялата страна да разбере за съществуването й.

Погледна Васили право в очите и повтори въпроса си с тон, в чиято сериозност той не би могъл да се усъмни:

— Попитах дали ще ви бъде трудно да ме целунете?

— Разбира се, че ще ми е трудно — отговори той с възмущение и хвърли бърз поглед към изградения набързо лагер, за да потърси с очи Стефан.

Таня отгатна мислите му.

— Лазар ми каза, че Стефан и Серж са отишли до селото, на няколко мили от тука.

— Ако не е наблизо, какво означава смешната ви молба? — присви очи Васили. — Нали целта ви е да го накарате да ревнува?

— Не сте ме разбрали — изсумтя презрително Таня. — Задала съм си въпрос, който интересува преди всичко мен. Стефан твърди, че ми било безразлично кой ме целува, казва, че бих реагирала еднакво, на който и да е мъж. Искам да разбера дали наистина е така.

— Шегувате се, нали? — възкликна той.

— Имам ли вид на човек, който си прави шегички?

— Но аз дълбоко се съмнявам, че Стефан е искал да каже именно това. Напоследък не е в блестящо настроение, ако не сте забелязала. А в такива дни…

— Стефан изрази това мнение, още преди да напуснем Данциг.

След като първият му аргумент бе оборен, Васили опита с втори и сега в гласа му прозвуча упрек.

— Недопустимо е да тичате така от мъж на мъж, принцесо, и да молите за целувка.

— Ако не беше толкова важно за мен, нямаше да го правя. Неслучайно помолих именно вас, а не някой чужд. Да си остане в семейството, тъй да се каже. Е, ще го направите ли най-сетне, за да приключим с този въпрос? — настоя тя с пламнали бузи.

— Не, не искам — отсече категорично той.

— Защо не?

— Защото Стефан ще ме убие, ако научи.

— О, не, няма да го направи — възрази тя подигравателно.

— Предпочитам да не опитвам. Покорно благодаря!

Таня беше изненадана. Надяваше се той да й помогне.

— Е добре, ще се наложи да потърся друг — каза тя.

Обърна се на токчетата си и понечи да си тръгне, но той протегна ръка и я хвана за лакътя. Изглеждаше ужасно объркан.

— Не е възможно да нямате поне малък опит, на който да се опрете. Нито един мъж ли не ви е целувал преди Стефан? За бога, напрегнете паметта си.

— Вече го направих. Била съм целувана много рядко, винаги против волята ми и затова набързо. Бях готова всеки път да измъкна ножа.

Васили най-сетне отстъпи, макар и неохотно.

— Е, добре — съгласи се той, после се наведе и доближи устни до нейните. Всичко продължи не повече от пет секунди.

Когато се изправи, Таня поклати разочаровано глава.

— Не разбрахте ли каква целувка имам предвид, Васили? Вашата не беше такава.

Думите й го накараха да пламне от яд, той я хвана за ръката и я повлече със себе си през целия лагер.

— Къде отиваме? — попита го Таня.

— Ако се налага да го направя както трябва, няма да е пред очите на всичко живо, та Стефан непременно да научи — изгледа я той сърдито. — Нямате намерение да му казвате, нали?

— За всеки случай, няма да споменавам имена.

Изглежда остана доволен от отговора й, защото замълча. Целта му беше каретата, която й служеше за спалня, когато преспиваха на открито. В момента наблизо нямаше никой, но за през нощта най-малко четирима слуги си постилаха пред вратата на каретата, между тях и двете жени, които й бяха на разположение по време на пътуването. Освен това и няколко телохранители пазеха каретата цяла нощ. Преди да пристигнат в Европа, Таня не беше се чувствала като принцеса. Сега я обграждаше тълпа слуги, които не й даваха пръстта си да помръдне и да свърши нещо сама.

Щом се увери, че никой няма да ги види, Васили спря и веднага притегли Таня в прегръдката си. Целувката му, отначало колеблива, ставаше все по-страстна. А Таня твърдо реши да го поощрява. Искаше да се отпусне и в този опит да се отдаде изцяло на чувствеността си. Не се затрудни, защото междувременно беше станала твърде добра в този род занимания. А Васили беше направо експерт и едва ли отстъпваше на Стефан. Но нали тъкмо в това беше смисълът на експеримента, нали искаше да се подложи на изпитание.

Опитът завърши близо пет минути по-късно, когато Васили я докосна по раменете. Той отстъпи крачка назад и прокара с бързо движение ръка през златните си къдрици.

Очите му блестяха меко, но се овладя, преди да й отправи въпросителен поглед:

— Получихте ли отговор?

— О, да! — засмя се тя.

— Е, и?

— Надявам се, не настоявате за отговор, Васили? — Лицето й сияеше, а това означаваше пределно ясно, че не е успял да я възбуди. Сега и той се разсмя.

— Вие никога не сте допринасяли за самоуважението ми, принцесо. Тъй че пощадете поне чувствата ми.