Джоана Линдзи
Тайната принцеса (22)

Глава 22

Беше се почти стъмнило, когато Стефан ги поведе встрани от шосето, да потърсят място за пренощуване. Преди малко бяха минали край плантация, където биха им дали подслон, но нито един от четиримата не предложи да поискат гостоприемство. Таня заключи, че тя е причината мъжете да предпочетат неудобната нощувка на открито. Не знаеха какво може да направи в присъствието на други хора, по-точно изобщо й нямаха доверие. Отказано й бе категорично, дори когато поиска да се отдалечи за няколко минути сама в храсталака.

Между вещите купени в плантацията, имаше и въже. Навярно идея на Стефан, защото той върза единия му край за ръката й и хвана другия, преди да й разреши да изчезне от погледа му. Имаше още едно условие: тя трябваше през цялото време да говори, да пее, или да бръмчи. Нейна работа по какъв начин ще показва къде е, важното е да я чува. Таня му заяви, че прекалява, но изпълни условието, беше й пределно ясно, че в противен случай ще нахълта подире й в гъсталака.

Реши да брои на висок глас и се върна, преди да стигне до петдесет, изобщо не се замисли дали да не отреже въжето, въпреки че бе имала време. Не, не докато всички са будни и бдителни. Но през нощта би се опитала да избяга. За предпочитане на кон, ако успее. Още не беше решила как точно. Възпираше я ясното съзнание, че ще се наложи да нарани сериозно мъжа, който ще е на пост. Серж или Лазар? Не би било редно да нарани някой от тях, защото те само изпълняваха заповедите на двамата братовчеди. Васили? Не би имала скрупули. Стефан? За него не беше съвсем сигурна.

Когато излезе от храсталака и Стефан хвана ръкава й, за да развърже въжето, другите вече бяха проснали дюшеци върху тревата, Серж тъкмо палеше огън, а Лазар разопаковаше донесената от плантацията храна — свински бут, сладки картофи и няколко вкусно миришещи хляба. Имаха провизии за цяла седмица, бяха купили и кухненски съдове, и пушки, за да могат да си набавят прясно месо. Но, както се разбра от разговорите, бръмчали край ушите й през целия ден, никой от мъжете не знаеше да готви. Питаше се колко скандала да вдигне, преди да склони да поеме тази задача. Най-добре нито един. Защото утре просто няма да е с тях. Да им готви — как не! Ще направи всичко, да не се стига дотам.

Мъжете насядаха по наредените край огъня дюшеци. Таня забеляза, че нейният беше много, много близо до този на Стефан. Тъкмо седнаха и той я помоли да танцува за тях. Беше толкова неочаквано, че в първия миг Таня онемя. През целия ден този мъж й беше демонстрирал презрението си, като се почне от гадните намеци сутринта и до сатанинските уроци следобед. Изглежда, симпатиите му към нея просто се бяха изпарили и Таня не проумяваше, защо пожела изведнъж да види нейния танц. Или това беше още един начин да я унизи? В такъв случай можеше да последва заповед преди танца да се съблече.

Мисълта, че това е причината, я вбеси и тя отговори:

— Няма да танцувам за всички, а само за вашия крал, ако много настоява.

Каза го, не само за да уязви Стефан, но и защото беше сигурна, че тъкмо Васили няма да я моли, дори ще има желание да се отърве за малко от скуката. Молбата би означавала, че танцът му е харесал. А Васили така дълбоко я презираше, че никога не би го признал.

Не беше уверена, че отговорът й е оказал на Стефан желаното въздействие. На лицето му не трепна нито мускул, а гласът му прозвуча умерено хладно:

— Кралят е твърде уморен, за да изпита сега удоволствие от вашия танц. Прав ли съм, Ваше Величество?

— Наистина съм уморен — отсече Васили, изгледа Стефан, а после му обърна гръб и легна да спи. Таня чу приглушения смях на Лазар откъм отсрещната страна на огъня, но и той вече й беше обърнал гръб. Отляво на нея Серж последва приятеля си. Щом и тримата се канеха да спят, значи Стефан пръв щеше да е на пост. Но той продължаваше да лежи на дюшека си. Беше се подпрял на лакът и я наблюдаваше.

— Не е ли по-разумно да поразмислите? — попита той, когато погледите им се срещнаха и никой не наведе очи. Тя усети как помежду им възниква странно напрежение.

Чудна работа, мисълта да танцува само за него я дразнеше. Би ли могла с танца си да го накара отново да я пожелае? Иска ли той отново да я пожелае?

Подобни мисли в нейното положение ужасно я ядосваха, но не можеше да отрече — занимаваха я. Не беше изключено той да престане да я харесва, но можеше ли да твърди същото и за себе си? Трябваше да признае, че той продължава да я привлича. Ето и сега, излегнат и без връхна дреха, с коса падаща на черни къдрици върху челото. В проточилото се мълчание златистият му поглед ставаше все по-настойчив.

Мислите й се върнаха към въпроса му и Таня си даде сметка, че може да не го види никога вече. А когато поклати мълчаливо глава в знак на отрицание, това означаваше, че е решила за себе си — никакво разколебаване. Никога и към никой мъж не бе изпитвала такова влечение, но тъкмо това правеше Стефан особено опасен. В плановете й за бъдещето нямаше място за мъж, за никой мъж. Най-малко за този тук с неговите лъжи и арогантност, с безкрайното му презрение към нея. Беше истинска лудост да се опитва да го съблазни.

Той отговори на повторния й отказ със свиване на рамене. Но само след миг се надигна и каза:

— Тогава елате тук.

Изгледа го с ядно присвити очи. Беше и без туй твърде близо до него, дюшеците им бяха почти долепени.

— Защо?

— За да ви подготвя за през нощта. — Той издърпа въжето в скута си и добави: — Съжалявам, Таня, има ли смисъл един от нас да се лишава от сън, след като разполагаме с това тук.

Това тук беше въжето. Когато разбра, че иска да я върже, за малко не се изсмя. Колко добре стана, че не предложи тази заран да потърси нещо за ядене, щеше да се наложи да използува скрития нож. Сега този мъж ще я освободи от всички ужаси, защото мъжете щяха дълбоко да спят, сигурни, че тя е вързана добре. Изпълзя много бавно, сякаш насила, по-близо до него и попита:

— Наистина ли е необходимо?

— Разбира се — увери я той. — Освен, ако не предпочитате да спите под мен.

Беше отвратително да й приказва такива неща тъкмо сега. Саркастичното му убождане беше съвсем излишно. Въпреки това усети как ударите на сърцето й зачестиха.

С мъка се въздържа да не изкрещи в отговор на безочието му някоя ругатня. Вместо това замърка като котенце:

— О, как да ви кажа? Свикнала съм да ме смазват под тежестта си без дълги предисловия. Но подобен начин на спане едва ли ще бъде удобен за вас.

Изглежда, пак засегна оголен нерв, защото той стиска устни и зъби, а в очите му се появи познатият пламък. Интересно, всеки намек, че тя е свикнала да си има работа с мъже, продължава го изкарва от равновесие. Подобна реакция беше необяснима. Дори докато още не я желаеше, никак не му харесваше мисълта, че е проститутка. Като се изключи онази първа вечер в кръчмата, разбира се. Било му е все едно, докато е смятал, че може да си плати за услугата? Защото онази вечер той нескрито се радваше при мисълта, че сигурно е проститутка.

Таня реши, че трябва да си изясни въпроса, преди да напусне тези мъже. Добре ще го чукне по носа, ако му докаже, че и четиримата имат грях към нея. Опияняваше се от мисълта, че ще го накара да се засрами. Господи, но защо това непрекъснато я занимава. Ех, да речем, че не иска да приключи тази глава от живота си с познания за проституцията. Само това й липсва! Достатъчно неприятно беше, че разбра за сладостта на целувките.

Тя протегна ръка, но Стефан не бързаше да я поеме. Затова му подаде и другата. Той обви няколко пъти въжето около двете й китки и направи няколко възела, които сигурно трудно би развързал на сутринта. После обви няколко пъти другия край на въжето около кръста си.

Това беше неочаквано за Таня, но още не всичко беше загубено. Между нейните ръце и гърдите му въжето беше цяла стъпка дълго, предостатъчно, за да свие колене и измъкне ножа, без да докосне Стефан. Но така, както беше вързана за тялото му, и двамата бяха принудени да се гледат в очите. Ако той се обърне в съня си, ще я повлече за ръцете. Нямаше как. Трябваше или да го дръпне обратно, или, което щеше да е най-добре, вече да е изчезнала. Стефан си легна, тя направи същото и веднага почувства неудобството на положението си. Не беше много удобно да лежиш на хълбок, без да е свободна поне едната ти ръка, да подпреш на нея глава. Няма да може да заспи, докато Стефан е толкова близо и я наблюдава. А той наистина я наблюдаваше. Очите му вече не святкаха. Огънят беше угаснал и те лежаха в тъмното. Още можеше да различи израза на лицето му, но не и да отгатне мислите и настроението му. Не я напускаше чувството, че иска да й каже нещо, или очаква тя да му каже. В начина, по който лежаха, имаше нещо много интимно. Беше приятна, почти доверчива близост и, очевидно, съвсем не им се спеше.

За да го постави на изпитание, попита:

— Кога най-сетне ще ми откриете истинската причина, заради която съм тук?

— Кога най-сетне ще приемете, че сте принцеса от кралско потекло?

— Нула на нула, значи. Лека нощ, Стефане.

— Не искате ли да научите нещо за историята на вашия род? — попита той меко.

Тя затвори очи, сякаш за да се предпази от изкушението да повярва, че той знае нещо за истинското й семейство. Разбира се, че не знаеше нищо. Но каквото да й разкаже, ще бъде плод на фантазията му и от полза само за него.

— Не си правете труда — каза тя с горчивина. После добави: — Всяка вечер, когато ме слагаше да спя, Айрис измисляше по някоя историйка. Но Добс разбра и набързо я отказа от този навик. Не искаше да раста разглезена и с разни измишльотини в главата.

— Затова сте толкова калена и…

— Трезва.

— Бих казал, скептична.

— Също и това.

— И недоверчива?

— Не съм се замисляла, но допускам, че е така — отговори Таня. — А вие?

— Аз съм арогантен — отговори той без колебание.

Погледна го право в очите и се засмя.

— Признавате, значи?

— Зная слабостите си, малка Таня.

— А много ли са?

— Не смятате ли и вие така?

— О, не зная. Допускам… Но ми се струва, че постепенно свиквам с някои от тях. С темперамента ви, да речем.

Това пък защо го каза? Нали напомнянето за темперамента му можеше да наведе и двамата на мисълта да се любят, а неговите ръце не бяха вързани. Достатъчно беше да ги протегне към нея. Господи, чудесна мисъл, наистина!

— Лека, нощ, Таня.

Грубият му тон й даде да разбере, че не желае да му се напомня. Таня затвори очи и нечуто въздъхна: „Сбогом, Стефане“.