Джоана Линдзи
Тайната принцеса (42)

Глава 42

Много неща можеха да привлекат вниманието на Таня, когато излезе от къщата. Тълпата слуги, които сновяха нагоре-надолу и товареха на една от многото карети последния багаж, или двадесетте телохранители, вече яхнали конете. Дори не забеляза Стефан, който я чакаше с тримата си телохранители до първата каляска. Единственото, което й направи впечатление тази сутрин, беше отсъствието на Алиция.

Нямаше намерение да пита за причините. Ако Стефан е решил изведнъж, че е по-разумно да бъде дискретен и да не пътува с любовница в свитата си, сетил се е доста късно.

— Закъснявате — каза лаконично Стефан, когато тя се присъедини към малката група.

— Много важно! — сопна се тя. — С удоволствие бих останала тук.

Той отпрати с повелителен жест хората си, изненадан от нейната раздразнителност. А тя успя да установи, че Серж не изглежда гузен, значи не е издрънкал нищо излишно на приятеля си.

— Това пък какво значи? — попита Стефан, щом останаха сами.

— Надявам се все някой ден да разберете какво, Ваше Величество, нали не сте лишен от способността да правите заключения.

Таня се опита да се качи без негова помощ в каретата, но той я дръпна обратно.

— Защо не казахте на мен онова, което сте споделили със Серж?

Значи затова е ядосан.

— Не бяхте в настроение да ми вярвате.

— А него успяхте да убедите, така ли? Защо не се опитахте да ми обясните?

— Вече ви казах, не бяхте в настроение.

— Таня, аз отговарям за вас. Аз! И ако се случи да се усъмня в думите ви, ще ги повтаряте, по дяволите, докато ви повярвам. Нещо толкова важно…

— Не бива да се поставя веднага под съмнение.

— Права сте — съгласи се той, а когато видя широко отворените й очи, добави: — Ако бях трезвен миналата нощ, щях веднага да ви повярвам. Дължа ви извинение, задето съзнанието ми не беше ясно, както бихте желали.

Това намек ли беше? Едва ли. Миналата нощ той я облада. Не си направи труда да попита, дали и тя го желае. Ех, не беше трезвен, тъй че не подозираше, че и тя го беше обладала.

— Не мога да приема извинението ви, Стефане. Вашето пиянство направи куп пакости, от които недоверието в думите ми не е най-голямата. Заедно с гнева то стана причина да ми отнемете нещо, което нямах намерение да ви давам. Нямате представа за какво говоря, нали? Бих ви простила, може би, ако не беше така. Сега не остава нищо друго, освен да забравим за случилото се.

Таня пристъпи към каретата, но Стефан я хвана за раменете и отново я дръпна към себе си. Тя се вкамени, но чу само едно предупреждение:

— Не се надявайте да ми се изплъзнете с тази тайнствена малка загадка. Настоявам за обяснение, Таня, и то веднага.

— Ако откажа?

— Не е изключено още веднъж да ви нашаря задника.

Лицето й стана пурпурночервено, предупреждението му я вбеси.

— А пък аз отново ще запратя ножа си срещу вас.

Той въздъхна и я пусна.

— Добре, Таня, качвайте се. Тази заран ни задържахте достатъчно дълго.

— Защото тази нощ нескопосният убиец не ме остави да се наспя. Освен това и заради вас — сопна му се тя.

Спечели си толкова силен тласък, че за малко не изхвърча през отсрещната вратичка на каретата. Стефан също се качи и седна срещу нея. В същия миг в очите му отново заиграха пламъчетата, които тя дебнеше с напрежение.

— Таня, нали обещах, че няма да се повтори. Какво друго искате от мен?

Да върви по дяволите! Сега беше трезвен и пак й го повтаряше. Заявяваше й повече от ясно, че отсега нататък вече няма да я докосва.

— Не искам… нищо… от вас, абсолютно нищо! — прошепна Таня.

Обърна се към прозореца, защото още малко и щеше да се разплаче. Той не пророни дума повече. Напрегнатото мълчание продължи секунда.

Изведнъж Таня усети, че нещо пада в скута й.

— Това е за вас.

Беше продълговато ковчеже, украсено със скъпоценни камъни. Отвори го и впери поглед в диамантите, перлите и смарагдите. Бяха дузини, монтирани в огърлици, пръстени и гривни. С онова, което държеше в ръцете си, можеше да купи сто кръчми, но сега се замисли срещу какво й бяха дадени тези бижута. Стефан й плащаше с кралска щедрост за изминалата нощ, понеже на курвите им се плаща, нали така?

Жестът му така я вбеси, че с най-голямо удоволствие би изхвърлила ковчежето през прозореца, или би го запратила в главата му. Ядът й се изля не в тона, а в самите думи.

— Това би ми стигнало за обратния път — каза твърдо.

Той грабна ковчежето толкова бързо, че тя само примига, а после сви рамене:

— Добре, ще намеря друга възможност. И ви предупреждавам — не мислете, че не зная как се печелят пари.

С известно удоволствие видя как Стефан се изчерви. Тя имаше предвид работата си в кръчмата, но знаеше, че той подозира друго.

— Разбрах, че поне със сватбата сте се примирили — каза той.

— Така беше, преди да ми напомните, че сте едно отвратително същество.

Очите му отново придобиха цвета на стопено злато.

— Докато съм жив, ще съжалявам за миналата нощ, но вие въпреки всичко ще се омъжите за мен и ще живеете с мен, независимо от това дали ви харесва или не.

— Така ли?

Нямаше намерение да иронизира, но той го възприе именно така. Преди да разбере какво става, Таня се озова в скута му, а той вече беше заровил пръсти в косата й и безпощадно й разваляше прическата. Жаждата, с която устата му се впи в нейната, я изпълни с възхитително удоволствие. Замайваща лекота изпълни тялото й, потопи я във вълни от екстаз. Той отново я галеше и целуваше, и тя му позволи да прави каквото иска. Изпита неимоверно облекчение, защото разбра, че не е по силите му да сдържа обещанието си, а чувствата, които събужда у него, са по-силни и от дадената дума.

Таня не разбра, че той я целува с добре пресметната цел — да сломи съпротивата й, докато тя още го прегръща. Но тя се бе вкопчила в него и изобщо не се опитваше да се съпротивлява. По-късно щеше, може би, да се замисли и да си каже, че е било непочтено от негова страна да я целува, докато тя още кипи от гняв, но сега можеше само да отвръща на целувките му.

Стефан я обсипваше с целувки, търсеше с леки ухапвания устните й, ушите, шията, а тя долавяше инстинктивно, че това, което прави сега, едва ли ще има продължение. Разочарованието й помогна. Той й беше дал възможност да се овладее и вече беше в състояние да протестира. Още не бързаше да го прави, предпочете да му остави инициативата. Начинът, по който бавно си играеше с нея, беше греховно прекрасен и толкова възбуждащ, че я бе оставил в тръпнещо очакване. Тялото й се топеше от нега, готово да се слее с неговото.

Той най-сетне я погледна и вдигна брадичката й, за да не може тя да избегне погледа му. Сега очите му бяха с цвета на шери и по-топли от когато и да било. Той мълчеше и това би трябвало да я върне към реалността. Но Таня не смени позата си и остана полулегнала в неговите обятия, прегърнала с една ръка шията му.

— Къде остана обещанието ви? — попита го с оттенък на самодоволство.

— О, бях само малко ядосан.

— Изобщо не бяхте ядосан — измърмори тя.

— Тогава ще го формулирам другояче — засмя се Стефан. — Спирам дотук, защото запазих пълно самообладание.

— Вие поискахте, въпреки всичко, да ме целунете?

Смехът му веднага секна.

— Защо, по дяволите, сте толкова учудена?

— Но вашето обещание…

— То няма нищо общо.

— Но моля ви… — Беше толкова объркана, че мина време, докато се сети да попита: — Стефане, какво всъщност ми обещахте?

Ако се съди по променилия се израз на лицето му, темата не му допадна.

— Мисля, че се изразих достатъчно ясно.

— В такъв случай напомнете ми.

— Дадох ви дума за в бъдеще никога да не си изкарвам яда на вас.

Облекчението й беше толкова голямо, че й идеше да заподскача. Но изведнъж си спомни нещо и очите й се присвиха.

— На кого тогава ще си изкарвате яда?

— Ще се наложи да си намеря друг отдушник.

— Алиция?

Идеше й да си прехапе езика, задето допусна да й се изтръгне този въпрос, но той широко се усмихна. Изглежда, настроението му внезапно се бе подобрило, за разлика от нейното.

— Охо, ти да не ме ревнуваш от Алиция случайно?

— Ни най-малко — излъга тя. — Впрочем, къде е Алиция?

Уф, не биваше да задава този въпрос! „Дръж си устата, малката…“

— На път за Кардиния, предполагам. Тръгнала е в зори.

— Мислех, че ще пътува с нас.

Той й хвърли дълъг, замислен поглед, после сбърчи чело. Ръцете му я прегърнаха по-силно, а белезите му се опънаха.

Отново не знаеше какво да мисли и смущението й нарасна, когато той припряно я попита:

— Искахте ли тя да пътува с нас? За да не мога да ви целувам, когато ми се доще?

„Как можа да му дойде на ум?“ — попита се тя с досада. Само заради безобидната й забележка? Беше малко вероятно.

— Какво ви наведе на подобна мисъл?

— Доколкото ми е известно, вие сте споделяли с Алиция нещо от този род.

Таня се задави от ужас.

— Не съм й казвала нищо подобно! Истината е, че сега чувам от вас почти същото, което ми внушаваше Алиция, а именно, че трябва да съм благодарна за присъствието й, понеже не допускала да ми е приятно да ме нападате в гнева си. Тя щяла да се погрижи това да не се случва. Беше достатъчно нагла да твърди, че знае какво искам аз. Какви още лъжи ви е изтърсила тази никаквица по мой адрес?

Стефан не отговаряше. Не знаеше на кого да вярва, на Таня, която разказва понякога за себе си толкова невероятни неща, че човек се чудеше кое е истина и кое не, или на Алиция, която, според него, никога не го беше лъгала. Освен това Алиция му беше казала само неща, за които той, в отчаянието си, отдавна се беше досетил.

Тъкмо това го накара миналата нощ отново да посегне към чашата. Но след като откъсна с мъка Алиция от тялото си, след като й заповяда да си стяга куфарите. Беше се държал доста грубо с нея и сега, вече трезвен, съжаляваше. Трезвен, разбра също, защо излъга Таня, че когато чу вика й, Алиция е била при него. Въпреки че тя беше напуснала спалнята му близо половин час по-рано. Искал е да причини на Таня болка, равна на онази, която изпитваше той. Изглежда нищо не постигна, защото тя се възмути само от факта, че той се е забавлявал, докато тя е била изложена на опасност.

На обвиненията на Таня срещу Алиция не можеше да повярва нито за миг. Алиция може да е дребнава и зла, но не и убийца.

Навярно през целия му живот нищо не му беше струвало толкова усилие като следващия му въпрос:

— Щом не искаш тя да е наблизо, готова ли си да ме приемеш такъв, какъвто съм, с белезите ми и всичко останало?

Таня не подозираше колко важен е за него отговорът й, колко терзания би му спестила, ако отвърнеше с простичко „да“.

— Пак тези белези! Двамата с Алиция сте от едно тесто месени. Място не си намирате заради проклетите белези, така ли?

Той чу само, че Таня избягва да даде ясен отговор и това му беше предостатъчно.

Рязко я върна на мястото й, изчака тя да се настани удобно и констатира хладно:

— Близостта с мен очевидно не ви очарова, мила Таня, но ще се наложи да свикнете. Впрочем, и двамата знаем какво става, когато ви целувам. Тогава ви е все едно чии са целувките и чии ръцете, които ви галят, нали?

— Аз наистина с мъка го установявам — не остана назад и тя, но в същия миг проумя, че за разлика от много други, тази странна забележка отговаря на истината.