Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора (10)

Глава 9

Обявата на Тайния съвет постави началото на последната среща на „конспираторите“ на Йън Махони. Целта беше една-единствена и времето беше настъпило.

„Конспирацията“ беше подготвяна твърде дълго, за да се чувства Махони сигурен в успеха й. По принцип, краткото време и редките срещи на участниците за обсъждане на тайните планове намаляваха неимоверно вероятността операцията да се провали. Мислено беше поставил и конспирация, и конспиратори в кавички. Защото, извън това, че всеки от тях си рискуваше главата, ако бъдеха разкрити, не ги сплотяваше кой знае какво.

Махони беше издирил при своите „разследвания“ много от старите си колеги, както беше казал и на Стен. След мнимата му смърт тайните му бродения от галактика в галактика бяха зачестили. Целта му беше проста. Когато влезеше в контакт с някой от старите си познайници от службата, започваше опити да го поведе по сладкия път към убийството. Така постъпваше с всички.

Съгласни ли бяха, че нещата се влошат още повече? Ако да, смятаха ли, че нещо може да се направи по въпроса? Трябваше ли да се предприеме нещо? Можеха ли те самите да го извършат? Желаеха ли да вземат участие?

Цялото това „ухажване“ отнемаше време. И то доста. Често в параноичното съзнание на Махони присветкваха сигнали за опасност и той прекъсваше връзката.

От всички високопоставените офицери на служба или от цивилните длъжностни лица искаше да разбере общо взето едно — какво би направил, ако Тайният съвет внезапно стане безсилен? В идеалния случай Махони искаше от офицера да мобилизира всички сили под негово командване за:

1. Запазване на обществения ред.

2. Разоръжаване или обезвреждане по някакъв друг начин на всички въоръжени сили, верни на Тайния съвет, като се започне със силите за сигурност на Съвета и частните му армии.

3. Контрол над медиите и отстраняване на привържениците на Тайния съвет.

4. Поддръжка на формираното временно правителство. Махони не беше съвсем наясно какво точно ще представлява то — мислеше си за свободна федерация, оглавявана от тези членове на Парламента, които не бяха покварени от Тайния съвет, представители на дисидентски системи/галактики, и други, които щяха да се открият впоследствие. Федерацията можеше да се управлява от напълно неподатливите на корупция Манаби.

Горе-долу нещо такова. Махони не спираше да повтаря „първо трябва да уловим рибата“. И разговорите общо взето спираха дотам. Малцина проявяваха интерес как точно Тайният съвет ще бъде „обезсилен“. Тъй като познаваха кръвожадния нрав на бившия шеф на разузнаването, с доста голяма доза сигурност можеха да допуснат, че начинът едва ли ще е толкова цивилизован като поставянето под домашен арест например.

Когато — и ако — се справеха с Тайния съвет, правителството, което щеше да го замести, трябваше да реши две много ясни задачи: първо, да забави, доколкото е възможно, потъването на Империята в хаоса и, второ, да открие източника на АМ2.

Махони имаше едно-единствено изискване за временното правителство: да не бъде военно. Не, че Йън Махони ще бъде лош крал или пък някой от старите му приятели щеше да се справи зле, но тъкмо това беше причината, поради която военните не биваше да припарят до правителството. Не и щом самият той усещаше лекото плъзване на пипалата на ламтежа за власт в собствената си глава.

Но организирането на подобен заговор отнемаше време. Скланянето към действия, които в края на краищата си бяха държавна измяна, трябваше да се извършва предпазливо, но освен това и огромната бюрократична машина правеше труден достъпа до високопоставените му познати. Махони винаги се беше гордял със своето праволинейно и ефективно командване, докато ръководеше разузнаването. Всеки от подчинените му можеше да се срещне с него по всяко време. Сега се чудеше, докато прекарваше часове, че дори и дни в чакалнята, преди някой от старите му приятели изобщо да бъде уведомен за посещението му, дали конспиративната организация, която изгражда, е толкова добре смазана.

С всеки миг опасността от провал на операцията се увеличаваше. Опита се да не вини хората, които не се бяха включили. Някои например смятаха, че военните нямат място в политиката. Други вярваха, че проблемите са временни, че постепенно Тайният съвет ще подобри положението. Според тях сегашното състояние беше неизбежно, като се вземат предвид настъпилият в края на войната хаос и смъртта на Императора. А имаше и такива, които мислеха, че Тайният съвет не се справя толкова зле — с оглед на обстоятелствата. Разбира се, намираха се и вербувани от Съвета, а също и страхливци, дори сред военните, както Махони си мислеше с яд.

Пред никого, освен пред Стен и Килгър, Махони не беше разкрил тайното си убеждение, че Императорът ще се завърне. Начинанието, с което се нагърбваха, и без това изглеждаше твърде налудничаво, така че нямаше нужда да се добавят и подозрения за остра психоза.

Беше успял да привлече в съзаклятието около хиляда същества, на които смяташе, че може да вярва. Сега щеше да се състои последната — а за повечето от тях и единствена — среща, за да уточнят последните подробности.

Събирането им криеше ужасен риск, но Махони знаеше, че трябва да впечатли сподвижниците си с действителните размери на конспирацията, тъй като досега те си бяха разменяли само кодирани съобщения и се бяха срещали единствено с него. Беше се постарал да намали риска от разкриване — поне така се надяваше, — като уреди срещата не само пред очите на всички, но и кажи-речи в самото леговище на звяра. Щеше да се състои в системата Клисура — изцяло военизирана група от светове. Самият Стен, преди много години, се беше обучавал за имперски гвардеец на главния свят на системата.

От няколко века един по-малък свят в близост се използваше за военни игри. Военни игри без войници, без кораби — Махони бе чувал, че в древния свят ги наричали „кригсшпил“. Замисляне на бойни операции по карти, което сега се проиграваше с компютри и бойни симулации. Конкретно тази игра беше предложена от флотски маршал Уентуърт, стар и доверен съмишленик на Йън.

За да може всички сподвижници на Махони от разпръснатите из цялата Империя постове да се присъединят към нея, без да предизвикват съмнение, играта трябваше да бъде универсална. Тя изглеждаше така:

ДАДЕНОСТИ: Текущото състояние на военните сили (радикалното разоръжаване, последвало Таанските войни); моментната икономическа обстановка (недостиг на АМ2 гориво); и сегашната политическа ситуация (изразеното в по-деликатна форма мнение, че Тайният съвет е неспособен да раздели правилно сеното и на две магарета).

СИТУАЦИЯ: Внезапна, широкомащабна заплаха за Империята с възможност за прерастване в открита война.

ЗАДАЧА: Възможните военни отговори през първите две И-години от подобен конфликт.

Накратко, в играта щеше да се проиграе началото на Таанските войни, но при отсъствието на Императора и при силните ограничения на АМ2.

Това широкомащабно упражнение, въпреки че в него участваха само военни командири, бе привлякло вниманието на Тайния съвет. Идеята за нов мощен враг, който да изплува от нищото, им се стори донякъде абсурдна, но имаше смисъл в това военните им водачи да свикват с мисълта за все по-големите ограничения в бъдеще. Отначало бяха приели неохотно, че играта ще се развива по реалистичен логистичен сценарий, но накрая решиха, че не е зле войниците им да знаят — въпреки че беше изключително неприятно — колко много е намаляло количеството на АМ2.

Затова решиха да се заемат с организацията и самата игра да бъде проведена при най-строги мерки за сигурност, което напълно съвпадаше с желанията на Махони. Кес дори сметна, че може да се разработят някои интересни, макар и без особено значение, концепции по време на играта.

Надеждата им укрепна, когато научиха, че Уентуърт е предложил да се включат цивилни наравно с военните. Цивилните — всеки от които, разбира се, беше получил необходимите разрешителни — бяха пенсионирани военни, експерти по логистика и дори неколцина технопророци с отнесен поглед. Кес беше донякъде приятно изненадан, че военните, които винаги беше смятал за закостенели, са способни да приветстват външен принос.

Така адмиралите и генералите, флотските маршали, специалните разузнавачи и техните помощници се събраха на Клисура XII. Също и цивилните, както и един възрастен мъж, който твърдеше, че е специалист по морала. Махони беше избрал да се скрие под името Стивън Потър.

Играта в действителност щеше да бъда разиграна на няколко нива — с различни участници. В първото щяха да участват заговорниците на Махони, а в следващите — други участници, които изобщо нямаше да подозират, че предлагат идеалното прикритие за заплетените му схеми. Щеше да е най-добре, ако можеше да се изиграе само веднъж, като невинните овце осигурят прикритие за вълците. Но твърде много хора познаваха Йън Махони и той си даваше сметка, че няма начин да задържи колебливите, несигурните, скептичните или недотам отдадените на каузата, ако не присъства лично, за да сподели риска.

Пристигнаха и сиви, мълчаливи същества без лица. Бивши служители на корпус „Меркурий“ — агенти и техници, вербувани от Махони. Тяхното присъствие трябваше допълнително да засили сигурността.

Махони предположи, че когато светът е бил одобрен от Съвета, навсякъде са били поставени подслушвателни устройства. И се оказа прав. Но за неговите техници не беше трудно да ги намерят и пренастроят. Нищо не беше унищожено — Махони сметна за уместно да докладва за някои от тях на местните власти. Управителите изразиха пълно недоумение и веднага ги изключиха.

Останалите бяха оставени по местата им и захранваха Съвета с фалшива информация. Някои показваха само един кадър — сякаш нищо не се случва точно в тази стая. Други излъчваха записи на фалшиви срещи, предварително режисирани и после възпроизведени със синтезирани гласове — уж генерал Хикс обсъжда с екипа си дали ще разполага с необходимия превоз за транспортиране на войските и каква част от основната им екипировка може да бъде пренесена. Докато по същото време въпросният генерал докладваше на Махони доколко може да се разчита на войските му, когато бъде обявен денят за действие, да се придвижат и да овладеят казармите на частните охранители на близначките Краа и колко от тях трябва да бъдат пуснати и колко задържани.

Имаше съвсем малко агенти от контраразузнаването. Те бяха бързо разпознати и следени непрекъснато. Само един от тях надуши нещо подозрително и беше обезвреден, преди да успее да докладва или да се измъкне от планетата.

Махони беше разочарован от враговете си. Беше командвал по-добри контраразузнавачи, още когато беше помощник-водач на патрул в Имперския младежки корпус.

Стен и Алекс се вписваха добре в обстановката. И двамата бяха доста опитни — особено Стен.

Заговорниците бяха уведомени кога ще бъде проведена операцията. Бяха им дадени допълнителни инструкции да държат войските си в готовност на тази дата, а заповедите да бъдат издадени, без да се вдига излишен шум.

Неколцина от тях настояваха за повече гаранции. Не че не вярваха на Махони, но единствено вярата не стигаше. Появата на Стен възприеха като добър знак. Повечето го познаваха най-вече като герой от ранните етапи на Таанските войни. Но фактът, че един адмирал лично ще води набега към Земята, явно ги успокояваше.

Най-подозрителни бяха високопоставените служители от разузнавателните служби. Те обаче бяха чували за Стен или го познаваха — поне по репутацията му — и в техните очи той беше напълно приемлив водач в тази опасна мисия.

Към края на игрите Стен намери Махони и го заведе в напълно обезопасена срещу подслушване стая. Без заобикалки запита флотския маршал дали наистина вярва, че всички тези същества ще се задействат според уговорката, и то в уреченото време.

— Разбира се, че не — сопна се Махони. — Както питомният ти главорез би казал, аз може и да съм луд, но определено не съм малоумен. Да предположим, че ти изпълниш твоята част… Ето каква е прогнозата: ако седемдесет и пет процента спазят уговорката, не само ще видим сметката на убийците, но и смяната на властта ще стане безболезнено. Ако се решат само петдесет процента… ще се пролее малко кръв, но мисля, че ще се справим. Стига, разбира се, тези, които се уплашат, да не се опитат да ни спрат. Ако пък на наша страна останат по-малко от половината… При по-малко от половината, приятелю, ще ти трябва целият късмет във вселената и отлично подготвено бягство. Това е, адмирале. Ти си на ход. Събери си хората и започни да ги тренираш както намериш за добре.

Докато с Алекс напускаха планетата, Стен направи собствена прогноза. Той вярваше дори по-малко и от Махони, че конспирацията ще постигне успех. Твърде много хора бяха замесени, твърде много време беше минало, а и Стен хранеше дълбоко недоверие към всяко съзаклятие, чиито участници имат интереси — независимо колко яростно се отричаше това — в държавата. От генерали и адмирали не излизаха добри дисиденти.

А шансът те двамата с Алекс да успеят… в покушението… беше дори по-малко от петдесет на петдесет.

По дяволите, за агент на „Богомолка“ това означаваше почти стопроцентова вероятност. Много добре тогава. Ще елиминира Тайния съвет, а какво ще стане след това тепърва ще се разбере. Това щяха да решат други — след като телата изстинеха.

Беше наистина жалко, че Стен никога не беше срещал бригаден генерал Мейвис Симс — и никога нямаше да има тази възможност.