Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора (9)

Глава 8

Хонджо бяха малка, но доста сплотена общност на търговци. Предците им се бяха специализирали в този занаят още през ранните дни на Империята. Населяваха система на няколко светлинни години от Дюрер, където се бе водила една от известните битки в Таанските войни. Домът им се намираше сред незабележителен с нищо звезден куп и планети с твърде малко полезни ресурси.

Но това не беше пречка за Хонджо. Техните далечни предци бяха кръстосвали океаните и поддържали търговията между островите. Те бяха древните майстори-посредници в предлагането на всякакви видове стоки и услуги. Корабите им бяха конструирани по техен проект, макар и изработени в някога притежаваните от Суламора фабрики. Имаха олекотена конструкция, правоъгълна форма и като компенсация за малката скорост, можеха да летят във всяка атмосфера, благодарение на което успяваха да бъдат навсякъде, където беше възможно да се търгува.

Хонджо бяха и едни от най-пестеливите създания в Империята. Тъй като ресурсите им по принцип бяха доста ограничени, те ги трупаха и пазеха ревниво. Особено АМ2.

От време на време скъперничеството им дразнеше Вечния император. Тъй като цената се определяше от доставките — които сам контролираше, — той винаги беше малко докачлив по отношение на големите количества, с които те се запасяваха. Когато оставяше цената да падне, Хонджо бяха първи на опашката, за да купят още. Но това беше всъщност дреболия и след като нахока няколко пъти дебелоглавите създания, той остави нещата така. Императорът беше научил, че е най-добре да се избягват ексцентриците. Хонджо бяха добри търговци, честни, а системата им беше толкова малка, че не можеше да окаже съществено влияние.

Още нещо за Хонджо — те бяха ужасно докачливи. Особено чувствителни бяха към неща, които смятаха за своя собственост. Накратко, ако бъдеха притиснати, щяха да се бият, без да се замислят особено за шансовете си.

Когато Тайният съвет набеляза Хонджо, всички се съгласиха: ставаше ли въпрос за кражба, близначките Краа винаги правеха добър избор.

— Със сестра ми го обсъдихме — каза дебелата Краа. — Стиснатите отрепки държат горивото складирано на едно място. Така че просто трябва да изпратим флота и да им видим сметката. А после обратно насам с достатъчно АМ2, за да ни поддържа доста дълго време.

— Не мисля, че трябва да сме толкова директни — възрази Малперин.

— Защо не, по дяволите? Тези Хонджо са истински копелета и всички го знаят!

— Добър план, но му липсва малко дипломатичност — засмя се Ловет.

Кес забеляза, че са доста по-оживени от миналия път. Дали защото се обмисляше план за действие? Или пък мисълта за въоръжен грабеж беше толкова вдъхновяваща? Кес и неговите съмишленици бяха участвали в безброй кражби, но те винаги бяха извършвани на хартия. Самите те бяха стоели на разстояние, скрити зад маска на почтеност, създадена от легионите им юридически съветници. А това беше истинско и Кес трябваше да признае, че е невероятно възбуждащо! Затова се обади:

— Защо не го направим така — обади се той. — Да изпратим достатъчно кораби, за да свършат работата, както нашите колеги предложиха. Само че най-напред да изпратим малък кораб, слабо въоръжен и не особено скъп… който нарочно да премине границите на системата на Хонджо.

— Това със сигурност ще ги вбеси — изхили се слабата Краа. Харесваше й начинът му на мислене. — После просто ще ги подразним и ще ги предизвикаме да стрелят…

— Отвръщаме и бум! Горивото е наше! — довърши Ловет.

Всички бяха доволни от плана. Колкото и да бе странно, именно Краа обаче направиха важната забележка.

— Имаме нужда от алиби — каза дебелата. — За да не възникнат подозрения, че ние сме го планирали, ако схващате какво искам да кажа.

Е, схващаха.

— Може би трябва да организираме нещо като икономически събор? — предложи Малперин. Никога не бяха правили такъв — не беше останала много икономика за обсъждане, — но всички разбираха връзката. — Така и ще направим — продължи тя. — Пък и по този начин с един куршум ще убием два заека. Време е за малко добри новини.

Около масата се понесе одобрителен шепот. Ситуацията се влошаваше толкова бързо, че ги беше страх да я погледнат в лицето, и докато система след система се изплъзваха от хватката им, тя винаги оставаше на ръба на полезрението им, като повтарящ се кошмар.

Малперин предложи да разпространят нагласено проучване, показващо, че стабилно спадащата крива на икономиката вече е достигнала дъното и най-накрая отново бележи растеж. Едновременно с това щяха да съберат Тайния съвет за икономически събор, който според твърденията им щеше да определи курса на Империята за следващите шест или седем години.

Щяха да провъзгласят събора за най-важното събитие след смъртта на Императора. Пълно медийно огласяване. Абсолютно никакви тайни. Малперин предложи и най-подходящото за събитието място, за да има максимален интерес. Щяха да го организират на Земята, в стария рибарски лагер на Танз Суламора, сега превърнат в квартира на Съвета, където осъществяваха най-тайните си срещи.

Там щяха да се съберат и да обсъждат нещо от огромна и свещена значимост — общественото благо. В този миг Хонджо щяха да извършат непредизвиканото с нищо нападение над беззащитния имперски кораб.

Краа изчислиха, че плячката ще запълни космически влак, дълъг десетина или петнайсет километра.

— Това е добро количество от проклетото АМ2 — отбеляза тънката Краа.

Кес се съгласи. Наистина беше доста от проклетото АМ2.

Махони сновеше из апартамента на Стен и весело тананикаше каквото си спомняше от една средновековна балада: „Нека очите ми… да… да… да-да-да ден, по зелените хълмове на Земята…“

Приближи се до видеодисплея на Стен и разгледа обявените новини:

„Нов курс за Империята“

и по-подробно:

„Големите пет ще се съберат“

„Икономически събор“

„В историческо убежище“

Стен прочете информацията внимателно, а Алекс надничаше над рамото му.

— Изглежда, ще имаме прекрасна възможност да си свършим работата.

Махони се оживи:

— Така и не можех да разбера защо управниците си мислят, че са в безопасност на някое забутано място. Може би защото обикновено са бивши пройдохи от големите градове?

— И аз не знам — отвърна Килгър, — но дай ми поля с малко скали, зад които да се скрия, и върви да си почиваш. Ще бъда щастлив като месар с нов сатър.

— Точно така — каза Стен. — Сега… хайде да убием малко политици.