Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора (24)

Глава 23

Бедните и кротките може никога да не наследят земята, но понякога могат да я разтърсят по-лошо и от най-разрушителното земетресение.

Заради хемороидите си Наполеон беше спал лошо в нощта преди битката и бе задрямал на следващия ден. Двайсет и пет хиляди от войниците му загинаха и той престана да бъде император.

Три жени шифровчици участваха в заговор. Тайните на земния Трети райх бяха разкрити. Поне десет милиона германци загинаха.

Зоран спомена през кикот какво беше докладвал един от техните луди умове. Имало ново място за поклонение, каза тя, докато клатеше глава при мисълта за лековерността на своите последователи. Не било планински връх, където Вечният император се е разкрил пред верните си последователи, нито огромна купчина от патерици, изоставена след като той е творил чудеса.

— Хлябовете и рибите — кис-кис-кис — могат да послужат за сравнение — продължи тя. Кес остана безизразен. — О, моите извинения — каза. — На Земята е имало древен култ. Последователите му са се наричали християни. Та хлябовете и рибите участват в едно от техните чудеса. Нашият последовател разказва за нещо подобно. За яйца — ки-кис-кис — за бога. Не че били милиони, нито че ги раздавали, за да заситят гладните. Продавали ги. Имало малък ресторант на космодрума на света, наречен Йонгчукл. Не мога да го открия в атласа, но предполагам, че си съществува някъде.

Според послушника на Зоран там сервирали предпочитаната от Императора храна. И използвали точно неговите рецепти.

— Или поне — добави тя — тези, които ни бяха известни, преди Вечният император да се оттегли за известно време. Малък… наш — кис-кис-кис — фетиш. Аз самата съм приготвяла и съм се наслаждавала на някои от тях.

Интересът на Кес се разпали — Вечният император наистина се смяташе за майстор готвач. Но ако Зоран беше приготвяла някои от рецептите… тогава информацията не значеше нищо. Сигурно собственикът на ресторанта също се е добрал до тях.

Но не, продължи Зоран. Рецептите били дадени на собственика от мистериозен готвач, който се е появил, работил известно време и после е изчезнал.

— Нашият човек е взел това за предзнаменование. Разбира се, той се кълне, че описанията на този мистериозен мъж в бяла престилка са точни, но и какво друго ще чуем от някой, търсещ чудеса. Както и да е. Когато Императорът избере да се завърне след прекараното със Свещените сфери време, съмнявам се, че ще го направи точно с мазна лъжица в ръка.

Кес се свърза с Йонгчукл. Нареди на най-кадърните и опитни психолози от света да разговарят с члена на Култа — както и с всеки клиент на ресторанта, виждал готвача.

Описанията се различаваха, разбира се, но като цяло отговаряха напълно на облика на Вечния император. Кес поиска да разпитат собственика на ресторанта.

Той обаче отказа да сътрудничи. Направо изхвърлил следователите от заведението си, наречено, отбеляза си Кес, „Последен взрив“.

Кес нареди да проследят собственика на име Патипонг. Мъжът сменяше дрехите си и се измиваше, преди да затвори заведението, така че електронните устройства за проследяване нямаше да свършат работа. Експертите по наблюдението, сами или в екипи, се опитаха да го проследят. Патипонг успяваше да се изплъзне от всички, всеки път, и се появяваше на следващата сутрин, за да отвори „Последен взрив“, като се усмихваше, сякаш нищо не се е случило и изобщо не е забелязал вниманието, което му оказваха.

Кес понечи да нареди ареста на Патипонг, но се отказа. Беше напипал нещо. Най-накрая. Не биваше да се паникьосва. Нито да прибързва с решението.

Каза на Лагут и компютърния екип да качат и анализират данните от всички събития, случили се на този свят през последните шест години, като се концентрират върху последните няколко месеца. Ако мистериозният готвач беше Императорът, едва ли бе използвал дълго Йонгчукл за база. Поне така реши Кес — без да има каквото и да е основание за подобно предположение.

Компютърът откри имение, всъщност само останките му. От няколко поколения то беше, заедно с редица други притежания, било собственост на много богато и много загадъчно семейство от друг свят, което никога не го посещавало. Наскоро обаче някакъв кораб беше кацнал в земите на имението и от него слязъл мъж. Корабът излетял веднага. Мъжът явно бил наследникът на семейството. Прекарал там известно време в уединение, а после изчезнал. На служителите в имението било платено, сградите били разрушени, а земите — дарени на правителството. Имението — както и собственикът му — вече бяха станали любимата мистерия на местните медии. Разрушаването му бе предизвикало сензация. Но повече информация нямало и историята се позабравила.

Имение, помисли си Кес развълнувано. Снабдено с най-съвременна библиотека и компютър. Това беше достатъчно. Нареди Патипонг да бъде арестуван. Двама от най-добрите агенти на Йонгчукл отидоха да заловят дребния мъж. Патипонг уби и двамата и изчезна още веднъж, този път завинаги.

Кес изпадна в изгаряща ярост. Насили се да помисли отново. Не, станалото не беше провал. Трябваше да анализира събитията. Разузнаването се беше провалило — не особено учудващо. Но изкуственият интелект…

Той подложи Йонгчукл и световете около него на всеки възможен анализ. И откри каквото търсеше.

Проучването на Кес почти беше приключило.