Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора (27)

Глава 26

Учените на Нютон имаха вечно озадачено изражение, което един студент от агросветовете беше сравнил с това на крава, в която осеменителят току-що е вкарал якия си юмрук. Но с наближаването на откриването на трибунала, Стен забеляза, че озадаченото изражение се превръща в открити усмивки на изненада. Килгър подхвърли, че видът им се е променил така, сякаш юмрукът е бил заменен от правилното нещо.

В цялата си прашна академична история хилядите професори, подвизаващи се на университетския свят, никога не бяха получавали толкова много внимание.

Когато мълвата за предстоящите събития беше умишлено разпространена, снимачни екипи от цялата Империя започнаха да се надпреварват да кацат на Нютон, за да видят предстоящия крах на Тайния съвет. Администрацията на планетата беше залята с искания за разрешение за присъствие, не само от новинарските екипи, но и от политически експерти, познавачи на законите, историци и обикновени любопитни поданици на Империята.

Стен, Алекс и Махони полагаха всевъзможни усилия да създадат сигурна система за пресяването на милионите молби. Задачата беше особено трудна, защото искаха да се даде най-голяма възможна публичност на заседанията на трибунала. Успяха да се справят с това — както и да се погрижат за стотици други подробности — преди тържественото откриване.

Междувременно, Дийн Блайт, преподавателското настоятелство, както и милионите студенти, които посещаваха множеството колежи в университетската система, бяха обсадени да дадат интервюта. Нито един скучен факт, отегчена реакция или суховат нюанс не беше пренебрегнат от гладните за новини медии. За кратко време всеки жител на Нютон стана медийна звезда.

Информационният глад беше особено изострен, защото, въпреки че господин Еку беше разкрил общата цел на трибунала — да се докаже виновността на Тайния съвет, — той беше запазил естеството на обвиненията в тайна, известна само на съдиите. Всички вярваха, че основанията за процеса са свързани с АМ2. С други думи, доказване на конспирация за измама. Господин Еку можеше да си представи изненадата, когато истинските обвинения бъдеха оповестени. Заговор за убийство.

Господин Еку беше избрал Нютон заради дългата му история и славата му на неутрално място. Очакваше обаче огромни трудности при убеждаването на Дийн Блайт да се съгласи да организира трибунала. За негова изненада, щом веднъж мерките за сигурност бяха уточнени, споразумението беше постигнато бързо. Много помогна фактът, че Дийн Блайт беше служил като имперски генерал, преди да се превърне в схоластик. Имаше и още нещо, което мотивира съгласието му — Нютон беше едно от първите места, на което Тайният съвет бе съкратил бюджета. Тези съкращения бяха последвани от редица други — имперските сили отрязваха излишните клони, за да поддържат икономиката жива.

Солидното дарение от АМ2, което Стен беше откраднал, проправи останалата част от пътя.

Огромната аудитория беше преправена бързо. Дълга съдийска скамейка беше сложена на сцената за членовете на трибунала. Задната част беше превърната в кабинети за спомагателната група от законови експерти. Потенциално опасните области бяха преградени. Към техниците на снимачните екипи, отговорни за инсталирането на комуникационните линии, бяха прикрепени охранителни отряди.

Междувременно бойните кораби на Бор се разгърнаха в системата Юра и около главният й свят Нютон, като изпращаха патрули в най-вероятните за вражеско нападение области.

Членовете на трибунала и придружаващите ги лица пристигнаха. Стен и Алекс лично приветстваха всяко същество и определиха телохранителите, които да бдят над тях от този миг нататък.

Господин Еку се беше спрял на три същества, които щяха да бъдат съдиите на Тайния съвет. Въпреки огромната опасност кандидатите не бяха никак малко. Депресията, предизвикана от действията на Тайния съвет, се беше задълбочила дотолкова, че много от системите се страхуваха за собственото си оцеляване повече, отколкото от репресивните мерки на Империята.

Трите системи, от които той направи избора си, бяха сред най-уважаваните в Империята — такива бяха и създанията, които щяха да станат членове на трибунала.

Първият беше Уарин, от огромните аграрни светове на Ряниа. Той беше едро, разсъдливо създание, чийто тежък, обвит в костен щит череп криеше тримозъчна ментална система, способна да пресее тонове противоречаща си информация. Уарин беше бавен и педантичен, но винаги стигаше до смислено заключение. Пък и беше напълно непредубеден относно приписаните на Тайния съвет престъпления.

Вторият беше Ривас, от далечната гранична територия Джоно. Той беше висок, остроумен човек, известен с умението си да създава условия за разбирателство там, където такива не съществуваха — важна и много тачена способност сред дивите обитатели на Джоно, където често се раждаха повече спорове, отколкото същества. Ривас предупреди господин Еку, че макар да презира сегашните действия на Тайния съвет, не е напълно убеден, че членовете му са действали от чисто егоистични подбуди. Мнението му за Кес например беше доста високо. Предишните му взаимоотношения с него бяха показали, че е почтен.

Последният член беше може би най-уважаваният. Нейното име беше Апус и тя беше кралицата-майка на купа Ферномия. Беше много стара и изобщо не се интересуваше, че титлата й не носи кралска власт. Многото й дъщери и внучки надзираваха милиардите жени и няколкото милиона мъже, които формираха населението на купа Ферномия. Въпреки възрастта си тя беше в отлично здраве, шестте й дълги и тънки крака все още бяха напълно стабилни, а челюстите й си бяха влажни и подвижни, както в дните на нейната младост. Тя призна на господин Еку, че презира членовете на Тайния съвет, особено близначките Краа, които преди няколко години измамили нейните хора и ги лишили от цяло състояние, като им отнели правата за добив на минерали. Господин Еку беше сигурен обаче, че това няма да се отрази върху безпристрастната оценка на кралицата-майка.

Трите същества бяха настанени в удобни и добре охранявани покои. Точно преди да започне заседанието на трибунала, Еку помоли тримата съдии да изложат правилата, по които ще процедират.

Съгласиха се той да бъде арбитърът. Неговата отговорност щеше да е да се увери, че всички улики са правилно представени и оценени. Никоя от неговите преценки не можеше да бъде отхвърлена. Същевременно той щеше да е и публичният говорител на трибунала. Всички запитвания щяха да бъдат отправяни към него и само той имаше пълномощията да отговаря, след като се консултира с тримата съдии. Беше постигнато съгласие, че господин Еку ще е отговорен за събирането на доказателствата и представянето на свидетелите. Тримата също така му делегираха правото да заклева съдебните пристави.

След разговора им господин Еку се разхвърча, за да доуточни и последните детайли.

Когато беше повикан в градинските покои на господин Еку, Стен забеляза колко изтощен изглежда старият дипломат. Сетивните му мустачки трептяха от нервно изтощение. Цветът на кожата му беше сив и нездрав. Но Стен нямаше време да разпитва или да изразява съчувствието си — господин Еку му нареди да вдигне дясната си ръка.

Стен го стори.

— Заклеваш ли се да спазваш реда на тези заседания и древните закони на Империята, под чиято свещена сила действаме?

Стен се закле.

— Тогава, по силата на властта, която ми е дадена, те назначавам за главен съдебен пристав на трибунала — обяви напевно господин Еку.

Макар да знаеше какво точно ще се случи, Стен леко се стресна от строгата реч. Не го успокояваше и фактът, че старият дипломат беше убеден във всяка дума, която произнасяше. Този трибунал нямаше да бъде преструвка.

На излизане от градината срещна Алекс и Махони, които също бяха повикани. Няколко минути по-късно те се върнаха, също толкова тихи и смирени.

Мълчаливо се отправиха към стаите си. Група стражи се откъсна от кордона часови. Стен зяпна от почуда, когато го наобиколиха.

Позна Синд сред тях. Очите й блестяха от възбуда, докато подреждаше подчинените си в правилния строй. После се изпъна пред Стен и рязко му отдаде чест.

— Всичко ли е по ваш вкус, сър!

— За какво, по дяволите, говориш, жено? — изръмжа Стен.

— Това са вашите телохранители, сър — поясни Синд, едва сдържайки усмивката си. — Ако имате някакви оплаквания, моля ви, обръщайте се към мен. Аз съм командирът на личната ви охрана.

Стен запелтечи. Ама че работа. Не искаше телохранители, не се нуждаеше от тях. И освен това…

— Заповед на господин Еку, сър! — долетя отговорът на Синд.

Преди той да успее да възрази, двамата му приятели избухнаха в смях.

— Най-добре е да се съобразяваш с разпоредбите, младежо — смъмри го Махони.

— Да, момко — подкрепи го проклетият Килгър. — Нали сега си важна клечка. Не можем да рискуваме живота на главния съдебен пристав, нали?

Докато невероятно щастливата Синд го съпровождаше до стаята, Стен изгаряше от желание да убие някого — имаше двама много подходящи кандидати, които се подхилкваха наблизо.

Откриването на трибунала бе насрочено за сутринта. Хиляди същества се отправиха към залата. Всички места бяха запълнени и температурата бързо се покачи, климатичните инсталации изнемогваха. Отвън хиляди любопитни се мъчеха да се приближат до огромните видеоекрани и високоговорители, по които щяха да се предават заседанията.

Войници проправиха път на снимачните екипи през тълпата. Воинското им търпение беше подложено на изпитание — блъскаха и ръгаха, вместо да чупят глави или просто да открият огън. Накрая редът беше възстановен.

Възцари се тишина, всяко създание се взираше във все още празната сцена. Не само страхът от насилие и очакването на единствено по рода си събитие в историята на Империята накараха съществата да притихнат.

Над сцената беше окачен огромен портрет на Вечния император. Ликът му бе изобразен в романтичния, пропит с героичност стил, предпочитан от покойния Танз Суламора. Но очите бяха като истински. Стен потръпна от погледа им. Те проникваха направо в душата.

Стен познаваше този поглед. „Ех, вие, жалки създания — сякаш питаха. — Какво можете да кажете за себе си?“

Ледената хватка на тези нарисувани очи се разчупи, когато господин Еку плесна с опашка и се понесе над подиума. Единствената реакция на тълпата беше несъзнателна въздишка. Тримата съдии на трибунала го последваха и заеха местата си на скамейката.

Чу се сподавен шепот, когато чиновниците докараха колички, пълни с документи. Дийн Блайт зае поста си в дъното от дясната страна. Той отговаряше за неприкосновеността на компютъра, който щеше да води официалните протоколи на заседанията.

Снимачните екипи се приближиха за серия от символични кадри. Започнаха с Уарин, после Ривас, после кралицата-майка Апус — и най-накрая господин Еку. Старият дипломат изчака няколко драматични мига, после заговори:

— Заседанията на този трибунал са официално открити.

Изречението беше простичко, но предизвика ахване от страна на тълпата. Всеки разбираше, че от този миг насетне, всяка проронена дума става директно предизвикателство към властта на Тайния съвет.

— Събрали сме се, за да разгледаме уликите по сериозните обвинения, отправени към управляващото тяло на Империята. Фактът, че тези заседания протичат в присъствието на въоръжени сили, които ни предпазват от евентуалните репресии на обвиняемите, не трябва да оказва каквото и да е влияние върху който и да е от членовете на трибунала. И тримата съдии се съгласиха и се заклеха в това. Първото ми официално действие ще бъде да поканя всеки от членовете на Тайния съвет да отговори или да опровергае уликите. Това не е символичен призив от моя страна. Аз лично се надявам всеки от тях да се отзове… А сега ще прочета текста на обвинението: „Членове на Тайния съвет, вие сте обвинени в заговор за убийството на Вечния император. Ако не се явите лично, автоматично ще се смята, че пледирате «невинни»…“

Останалото потъна във виковете и крясъците на тълпата. Отне му три часа да усмири залата. Така че времето напредна и трибуналът се оттегли за почивка. Преди това съдиите изтеглиха жребий кой да говори от името на обвинението и кой да защитава Тайния съвет.

Кралицата-майка Апус — която ненавиждаше близначките Краа — се оказа официалният им поддръжник. Стен беше изумен колко бързо и умело тя пое задачата въпреки омразата си, също както го направиха и колегите й. Ривас, който изпитваше симпатия към Кес, стана обвинител. Гласът му веднага се насищаше с горчива ирония всеки път, когато срещу Съвета беше изваждана нова улика.

Стен повече от всичко искаше да е един от зяпачите в тълпата, за да наблюдава събитията и да види как правосъдието ще възтържествува.

Но това, както биха казали Бор, не това беше неговата съдба.

— В ковачницата на боговете — каза веднъж Ото след поредния рог стрегг — нашето проклятие е винаги да бъдем чукът, с който удрят.