Джудит Макнот
Преди да те срещна (60)

60

— Нещо не е ли наред, скъпа? — попита я Ники.

Слънцето вече залязваше.

Шери извърна очи от прозореца на каретата и поклати глава:

— Не, само… очаквам промяната… Нова работа, прекрасна заплата, собствен просторен апартамент, кон за езда… Изглежда прекалено добре, за да е истина.

— Защо тогава сте толкова сериозна?

— Неудобно ми е, че така внезапно напуснах семейство Скефингтън — призна тя.

Сега те имат две гувернантки вместо една. Сър Джон беше толкова щастлив, че дори ви помогна с приготвянето на багажа!

— Ако познавахте дъщеря им, щяхте да ме разберете. Оставих й бележка, но ми се искаше лично да се сбогувам с нея. Всъщност неприятна ми е мисълта, че я оставям сама сред тях. Във всеки случай благодарна съм ви за това, което правите за мен — добави с усмивка Шеридан.

— Надявам се, че ще продължите да мислите по същия начин и когато пристигнем — с лека ирония подхвърли Ники. Той извади джобния си часовник и отвори капачето. — Много закъсняхме. Може да е решил, че изобщо няма да отидем.

— Защо ще си мисли подобно нещо?

Той се замисли доста, преди да отговори, но тази подробност убягна от вниманието на Шери.

— Виконтът би могъл да си помисли, че не съм успял да ви убедя да смените мястото си.

Тя избухна в смях.

— Кой нормален човек би пропуснал подобна възможност? — Внезапно лицето й помръкна. — Не искате да кажете, че мястото вече може да е заето от друга кандидатка, нали?

Погледна я развеселено.

— Сигурен съм, че мястото ще бъде ваше, стига да го желаете.

— Какъв прекрасен ден! — промълви Шеридан половин час по-късно. Тя млъкна и се хвана за страничната облегалка, тъй като конете рязко намалиха хода си, после внезапно завиха наляво. — Трябва вече да сме наблизо — предположи тя и оправи полите и ръкавите на прекрасната бледосиня рокля с богата бродерия, която Ники й беше донесъл, после посегна към косата си, за да се увери, че прическата й не се е развалила.

Той се наведе напред и се загледа в редицата старинни каменни постройки покрай пътя, после доволно се усмихна.

— Имаме още малко път до дома на виконта, но мисля, че по това време той трябва да е някъде тук. Според него това е най-подходящото място, на което може да ви отправи предложението си.

Обзета от любопитство, Шеридан надникна през прозореца и озадачено сви вежди:

— Това църква ли с?

— Доколкото знам, да. През XVI век е била построена в Шотландия, а после със специално разрешение са я разглобили и пренесли на това място. Сградата с от огромно значение за семейната история на виконта.

— Какво значение би могла да има една църква в историята на някое благородно семейство? — запита го Шеридан.

— Един от основателите на рода на виконта е принудил един свещеник да го венчае за отвлечената от него девойка точно зад тези стени. — Шеридан потръпна и Ники сухо добави: — Всъщност това май се е превърнало в семеен обичай.

— Звучи като история, излязла от готически времена, и изобщо не е забавна! Виждам две карети, спрени встрани, но в тях няма никого. Каква служба могат да отслужват по това време и на такова откъснато от света място?

— Много лична — осведоми я Ники и бързо смени темата: — Я да видя как изглеждате.

Тя извърна лице към него и той се намръщи:

— Няколко кичура са се измъкнали от стегнатия ви кок. Шеридан посегна да докосне прибраната си коса, но Ники беше по-бърз от нея.

— Позволете на мен — рече той, — тъй като нямате огледало.

Той измъкна дългите игли от косата й и буйните червени къдрици се разпиляха по раменете й.

— О, не! — проплака Шеридан.

— Имате ли четка за коса?

— Да, разбира се, но ми се искаше да не…

— Не протестирайте. Ще се чувствате много по-свободна да изкажете възраженията си, ако изглеждате малко по-весела.

— Какви възражения бих могла да имам срещу подобно предложение?

Дьовил изчака кочияша да спре каретата, после скочи на земята и подаде ръка на Шеридан.

— Мисля, че в началото може да имате едно-две възражения — отвърна на въпроса й той.

— Има ли нещо, което не сте ми казали? — попита го тя и неволно отстъпи назад.

Какъв беше този човек, който беше готов да заплати цяло състояние, за да задържи на работа една обикновена гувернантка?

Стори й се, че нещо вляво от нея помръдна, и тя уплашено сложи ръка на сърцето си.

— Какво ви е? — остро я изгледа Никълъс.

— Нищо. Стори ми се, че виждам някого.

— Сигурно е виконтът. Каза, че ще чака някъде тук.

— Тук ли? Че какво ще прави навън?

— Най-вероятно медитира. Моли се за опрощение на греховете си — сериозно отвърна Ники. — Хайде, изтичайте при него и чуйте какво ще ви каже. И, скъпа?

Тя се спря и въпросително го погледна:

— Да?

— Ако наистина не искате да приемете работата, която ви предлага, можете да си тръгнете с мен. Не се чувствайте длъжна да останете, ако не желаете. Ще получавате още много предложения. Е, може би не толкова… съблазнителни като това, но… Запомнете какво ви казвам. Ако решите да му откажете, ще си тръгнете оттук под моя закрила.

Шери кимна и пое по пътеката, опитвайки се да не изцапа обувките си. Приближи се до бялата ниска ограда и отвори вратичката. Озова се в малката горичка, обграждаща църквата. Трябваше да примигне няколко пъти, за да свикнат очите й с тъмнината. Точно срещу нея се очертаваше високият силует на някакъв мъж. Той се беше облегнал на едно дърво, скръстил ръце на гърдите си. Имаше нещо познато в тази стойка, но Шери предпочете да продължи към него, без ла мисли. Притесняваше се от това странно интервю.

Направи три крачки към мъжа, той също пристъпи към нея.

— Страхувах се, че няма да дойдеш.

Тя чу до болка почнатия й глас и замръзна на място.

За няколко секунди краката й сякаш бяха пуснали корени в земята, после Шеридан внезапно се извърна и затича в обратната посока. Гневът и изненадата удвояваха силите й, но въпреки това не успя да му избяга.

Стивън я хвана тъкмо когато стигаше до портичката и я извърна към себе си.

— Махни се от мен! — предупреди го гневно Шери.

Той тихо попита:

— Ако те пусна, ще останеш ли да чуеш какво ще ти кажа?

Тя кимна и Стивън отдръпна ръцете си. В същия миг Шеридан се завъртя и се опита да побегне отново, но графът беше подготвен за подобна реакция, затова със светкавична бързина я улови за китките.

— Не ме карай да те завързвам.

— Не те карам да правиш нищо, противен… развратник такъв! — изкрещя тя и се опита да се освободи. — Като си помисля само, че Ники Дьовил също има пръст в това! Той ме доведе тук и ме убеди да напусна работата си, накара ме да повярвам, че ще ми бъде предложено ново място…

— Аз наистина ще ти предложа нещо.

— Твоите предложения повече не ме интересуват! — избухна Шеридан. — Все още се съвземам от последното!

Той се смръщи при споменаването на непристойното му предложение, но продължи да говори, сякаш изобщо не беше я чул:

— Предлагам няколко имения…

— Чувала съм това и преди!

— Не, не си! Ще имаш и слуги, които ще се подчиняват на най-малкото ти желание, както и пари, които можеш да похарчиш за бижута и скъпи кожи. Ще имаш и мен!

— Не те искам! — извика Шеридан. — Вече ме използва като… като обикновена проститутка. Сега стой надалеч от мен! Господи! — проплака тя. — Толкова ме е срам! Каква банална история: гувернантка се влюбва в господаря на имението. Само че в романите този господар не й причинява онова, което ти ми стори в леглото. Беше толкова грозно…

— Не говори така! — прекъсна я Стивън. — Моля те, не говори така. Не беше грозно, беше…

— Гадно!

— Предлагам ти името, ръката си и всичко, което притежавам.

— Не искам…

— Напротив, искаш — възрази Стивън и леко я разтърси, за да я накара да проумее смисъла на последните му думи.

В гърдите й трепна радост, но бързо замря. Графът очевидно отново страдаше от чувство за вина — този път заради отнетата й девственост — и отново се опитваше да компенсира това с предложение за женитба.

— Върви по дяволите! Аз не съм някоя нещастница, на която трябва да се чувстваш длъжен ла подлагаш брак всеки път, когато те обземе чувство за вина. Първия път, когато го направи, аз дори не бях точната жена!

— Чувство за вина! — повтори той и горчиво се засмя. — Единственото нещо, за което съм се чувствал виновен по отношение на теб, е, че те пожелах от мига, в който отвори очи след произшествието. За Бога, погледни ме и ще разбереш, че говоря истината! — Той повдигна брадичката й, опитвайки се да накара Шеридан да го погледне, но вместо това погледът й се зарея някъде над рамото му. Стивън продължи: — Отнех живота на един млад човек после ми се прииска да отнема и годеницата му! Можеш ли да си представиш как се чувствах? Убих го, а после пожелах годеницата, за която той нямаше да се ожени, понеже беше мъртъв! От самото начало исках да се оженя за теб, Шеридан!

— Не, не си искал! Не и преди да те уведомят, че господин Ланкастър е мъртъв, оставяйки бедната си безпомощна дъщеря сама на голия свят.

— Можех да направя много неща, за да помогна на тази бедна безпомощна дъщеря, но женитбата нямаше да е сред тях. Да ми прости Господ, но само час след като прочетох онова писмо, пих шампанско с брат си в чест на предстоящата ми сватба с теб! Ако не исках да се оженя за теб, щях да пия отровна отвара от бучиниш!

Шеридан прехапа устни, за да не се усмихне. Страхуваше се да му повярва, но не можеше да постъпи другояче, защото го обичаше.

— Погледни ме! — настоя отново Стивън и този път сивите й очи се обърнаха към неговите. — Моля те да влезеш в тази църква по ред причини, но чувството за вина не е сред тях. Вътре ни чака свещеник. Но искам да те помоля за няколко неща, преди да се съгласиш да ме последваш.

— За какво искаш да ме помолиш?

— Бих искал да ми родиш дъщери с коси и с дух като твоите. Искам синовете ми да имат твоите очи и твоята смелост. Ако това не ти допада, кажи ми твоите предпочитани комбинации и аз ще ти благодаря за всяко дете, което ми родиш! Искам да сменя името ти, за да не се чудиш повече коя си или на кого принадлежиш. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й. — Моля те за правото да споделям леглото ти с теб всяка нощ. Искам да те накарам отново да стенеш в прегръдките ми и да се събуждам в твоите. — Пръстите му нежно избърсаха двете сълзи, плъзнали по страните на Шеридан. — И последно, бих искал всеки ден до края на живота си да те чувам да ми казваш, че ме обичаш. Ако в момента не си готова да изпълниш тази последна молба, ще почакам до довечера, когато може би ще го направиш. Като отплата за всичко това аз ще изпълнявам всяко твое желание. Що се отнася до онова, което се случи между нас в леглото, в него нямаше нищо гнусно…

— Ние се любихме! — възрази Шеридан.

— Двамата с теб станахме любовници в мига, в който устните ни за пръв път се срещнаха — нежно изрече Стивън.

Той искаше тя да се чувства горда от стореното, а не засрамена или виновна, но осъзна, че тя не можеше да реагира другояче, понеже беше млада и неопитна. В същия миг Шеридан докосна с устни галещата я длан и промълви:

— Знам.

Тази единствена дума го изпълни с гордост. Тя знаеше. Нямаше да има повече преструвки, откази. В сивите й очи той прочете решението й, но въпреки това попита:

— Сега ще влезеш ли вътре с мен?

— Да.