Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уестморланд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Until You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 326 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Плеяда“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

31

Клубът, към който отиваше Стивън, се отличаваше от другите по приятната атмосфера и добре подбраните посетители. Членството в него се предаваше от поколение на поколение и никои друг освен наследниците на неговите основатели нямаше право да пристъпва прага му. От всички членове се изискваше дискретност. Това, което ставаше между стените на този клуб, си оставаше скрито завинаги. Разиграваха се и се губеха цели състояния, но никой освен членовете не научаваше за това…

Стивън разсеяно отвърна на поздрава на управителя и прекоси огромните облицовани с дървени плоскости зали, без да обръща внимание на присъстващите.

Третата зала беше празна. Това идеално го устройваше. Графът седна на една маса с три стола и се втренчи в камината отсреща. Съзнанието му продължаваше да е обсебено от съдържанието на писмото.

Колкото повече мислеше, толкова по-ясно се очертаваше решението на възникналия проблем. За половин час настроението му претърпя огромни промени и накрая младият благородник се почувства почти доволен. Дори и без писмото Стивън беше сигурен, че рано или късно щеше да постъпи така. Вече не беше нужно да се подчинява на чувството си за дълг и приличие. В момента, в който беше уведомил Шери, че желае да й даде възможност да се порадва на вниманието и на други мъже, той дълбоко беше съжалил. Едва сдържаше ревността си при мисълта, че тя можеше да хареса Дьовил, и не знаеше как щеше да понесе присъствието на своите евентуални съперници в дома си, когато след бала започнеха да пристигат пред вратата му. Без съмнение съвсем скоро някой неразумен младеж щеше да се осмели да поиска ръката на Шери и вместо това щеше да получи удар и да се намери изхвърлен на улицата.

Когато беше в една стая с девойката, той не можеше да откъсне поглед от нея, а ако двамата случайно останеха насаме, с мъка сдържаше желанието си да я сграбчи в прегръдките си Нямаше ли я, мислите му непрекъснато се навъртаха към нея. Шери също го желаеше. Още в самото начало го беше разбрал, независимо от това колко хладно с държеше тя с него напоследък.

Гласът на Клейтън го накара ла подскочи от изненада.

— С риск да прекъсна задълбочения разговор, който водиш сам със себе си, ще те попитам дали имаш нещо против да включиш и мен в него? — шеговито подхвърли брат му и добави: — Или може би все пак предпочиташ да поиграем карти?

Стивън се огледа наоколо и с изненада установи, че залата се е напълнила.

Графът се облегна назад, за последен път премисли начертания план за действие, както и необходимостта веднага да започне да го прилага на практика, после кимна:

— По-добре да поговорим. Не съм в настроение за карти.

— Забелязах. Също и Уейкфийлд и Хоторн, с които предварително се бяхме разбрали да направим четворка.

— Не усетих кога са дошли — призна Стивън и хвърли поглед през рамо, за да види двамата си приятели, които без съмнение беше засегнал с безразличието си. — Къде са те?

— Лекуват наранените си чувства на масата за залози — отново се пошегува Клейтън, макар че беше обезпокоен. Усещаше, че нещо силно тревожи брат му. Изчака известно време с надеждата да получи обяснение и когато то не последва, подхвърли: — Имаш ли определена тема, по която би искал да разискваме, или аз ще трябва да ти предложа някоя?

В отговор Стивън бръкна в джоба на фрака си, извади писмото и го подаде на херцога:

— Това е темата, която занимава съзнанието ми в момента.

Клейтън разгъна листа и зачете:

Скъпа госпожице Ланкастър,

Адресирам това писмо до вашия съпруг, за да може той да ви подготви за новините, които следват. С дълбоко прискърбие ви съобщавам за смъртта на моя добър приятел, баща ви. Останах с него до самия му край и държа да ви уведомя, че баща ви искрено се разкая за множеството пропуски, които беше допуснал във вашето възпитание. Той се обвиняваше и за това, че ви е разглезил, задоволявайки всеки ваш каприз.

Мечтата му беше да учите в някой от най-добрите колежи и да сключите сполучлив брак. За да постигне целите си и да ви осигури богата зестра, баща ви похарчи всичките си средства и ипотекира имотите си. Банковото извлечение, което прилагам към настоящото писмо, свидетелства за огромното богатство, което наследявате.

Знам, че между вас и баща ви съществуваха известни разногласия по множество въпроси, но се надявам, че един ден ще оцените какво е направил той за вас и ще постигнете най-доброто, на което сте способна. Вие приличате на баща си — упорита и своенравна. Може би именно заради това двамата не успяхте да намерите път един към друг.

Надявам се тази липса на близост между вас и баща ви да ви помогне да понесете по-спокойно вестта за смъртта му.

В желанието си да ви спести угризенията, че не сте се опитали да запълните празнотата помежду вас двамата, баща ви ми поръча да ви предам, че въпреки че не го показваше, той много ви обичаше. Умря с надеждата, че и вие сте го обичали, макар също да не сте показвали любовта си към него.

Клейтън сгъна писмото и го подаде на брат си. И той като Стивън изпитваше съчувствие към Шери и не можеше да си обясни някои от нещата, които беше прочел.

— Лошият късмет непрекъснато я преследва — въздъхна Клейтън. — Съжалявам за баща й. Добре е, че двамата не са били чак толкова близки все пак. — Той се поколеба за миг и попита: — Какви изводи си правиш от тона на адвоката? Младата дама, която аз познавам, няма нищо общо с тази от писмото.

— И аз така мисля. Като изключим упоритостта и своенравието, разбира се — рече сухо Стивън. — Предполагам, че баща й се е видял в чудо, когато се е изправил пред отговорността да възпитава момиче, и между двамата с започнала една безмълвна, но упорита борба.

— Аз стигнах до същото заключение, като имам предвид собствения си опит с бащата на Уитни.

— Ланкастър трябва да е бил голям скъперник, щом смята, че с дрехи като онази грозна кафява рокля, с която я видях облечена при първата ни среща на парахода, й е дал „всичко“! — Стивън опъна дългите си крака и направи знак на стоящия наблизо сервитьор. — Шампанско, моля.

Клейтън искаше да попита кога брат му смята да съобщи новината на Шери, но той изглеждаше изцяло погълнат от действията на сервитьора, който напълни две чаши и им ги поднесе.

— Какво смяташ да правиш? — попита накрая херцогът.

— Да вдигна тост — кратко отвърна Стивън.

— Питах кога имаш намерение да й кажеш за смъртта на баща й — раздразнено каза Клейтън.

— Веднага след като се оженя за нея.

— Моля?

Вместо да отговори, брат му вдигна чашата си и иронично предложи:

— Да пием за нашето щастие!

За краткия миг, в който графът пресуши шампанското си, Клейтън успя да възвърне самообладанието си и да прикрие задоволството си от развитието на нещата. Той се отпусна в креслото, взе своята чаша, но вместо да я поднесе към устните си, я задържа в ръка. Стивън развеселено наблюдаваше брат си. Накрая не се сдържа и попита:

— Може би се чудиш дали не правя грешка?

— Съвсем не. Само се питам дали наистина не си усетил, че напоследък Шери е развила известна „непоносимост“ към теб.

— Едва ли ще протегне ръка да ме спаси, ако види, че се давя — съгласи се Стивън.

— Не смяташ ли, че това може да се окаже пречка за осъществяването на намеренията ти да се ожениш за нея?

— Мисля, че бих могъл да я убедя в искреността на чувствата си, като й поискам ръката — излъга той. — После ще и докажа, че ако реши да ми поиска прошка за това, че не ме е оценявала правилно, със сигурност ще я получи.

Брат му иронично го изгледа:

— Какво предполагаш, че ще се случи след това?

— Ще прекарам много приятни дни и нощи зад стените на своя дом.

— Най вероятно с нея — подигравателно рече Клейтън.

— Не. С компрес на челото.

Към двамата братя се приближиха Джордан Таунсенд, херцог на Хоторн, и Джейсън Фийлдинг, маркиз на Уейкфийлд. Тъй като братята нямаха какво повече да обсъждат, те поканиха приятелите си да седнат при тях и четиримата се увлякоха в разговор за залаганията.

Стивън с мъка се концентрираше върху думите на останалите. Непрекъснато мислеше за Шери и за тяхното съвместно бъдеше. Въпреки че говореше много самоуверено, когато обясняваше на брат си колко лесно ще си върне госпожица Ланкастър, графът съвсем не беше убеден в това Нямаше представа какво ще й каже, когато я срещне отново. Не че това имаше някакво значение. Най-важното беше, че двамата щяха да прекарат живота си заедно.

И без това рано или късно той и Шери щяха да се оженят. Стивън беше сигурен в това. Беше го почувствал в мига, в които тя беше застанала пред него, загърната в онзи широк бял халат, препасан със златист шнур, и с коса, обвита в синя хавлиена кърпа. Тогава му беше заприличала на Мадона — Мадона, страдаща от един ужасен проблем: „Косата ми… е червена!“

Не, беше изпитал чувства към нея далеч преди това… Още онази сутрин, когато се беше събудил край леглото й, а тя го беше помолила да й опише лицето й. Тогава той се беше вгледал в прекрасните й сиви очи и беше видял там невероятна нежност и изключителна смелост. От този миг насетне всичко, което Шери беше казвала или правила, само засилваше обичта му към нея. Обожаваше нейното остроумие, нейната интелигентност, топлотата, с която се отнасяше към всички. Обичаше да я чувства в ръцете си, не можеше да се насити на вкуса на устните й. Възхищаваше се от духа й, от нейната пламенност. И особено от нейната искреност.

След дълги години на срещи с жени, които прикриваха алчността си зад подканящи усмивки и амбициите си — зад премрежени погледи. Стивън Уестморланд беше срещнал жена, която се интересуваше единствено от него самия.

Чувстваше се толкова щастлив, че не знаеше какво да й купи най-напред — дали скъпоценности, карети, коне, скъпи рокли и кожи… Не, първо скъпоценности — блестящи и красиви, за да подхождат на изключителното й лице и на прекрасната й коса. Рокли, обточени с…

Перли, реши внезапно Стивън, спомняйки си с усмивка за сполучливия коментар, който тя беше направила във връзка с роклята на графиня Ивъндейл. Рокля, избродирана с три хиляди и една перли. Шери не проявяваше особен интерес към дрехите, но точно тази рокля щеше да предизвика чувството й за хумор. Щеше да я хареса, защото щеше да бъде дар от него.

Защото щеше да бъде от него…

Беше сигурен, че Шери го желае. Тя беше прекалено неопитна, за да прикрие желанието си всеки път, когато той я вземаше в прегръдките си.

Тя желаеше него, а той — нея. Само след няколко нощи щеше да я отнесе в леглото и да я посвети в тайните на отдаването.

Джейсън Фийлдинг го назова по име и Стивън вдигна очи от картите. Осъзна, че беше негов ред да играе. Той разсеяно хвърли шепа чипове върху купчината в средата на масата.

— Ти вече спечели тези. Не искаш ли да си ги вземеш, за да натрупаш нов куп за наша сметка? — попита го Джейсън.

— Не зная за какво мислиш, Стивън, но то определено те е обсебило — отбеляза Джордан Таунсенд.

— Да, умът на Стивън наистина е зает с нещо много обсебващо — засмя се Клейтън.

В този миг до масата приближи старият ерген Уилям Баскервил и с интерес започна да следи играта.

Тъй като на следващата сутрин мълвата за интереса на Стивън към Шери щеше да се превърне в най-разпространяваната клюка, а годежът им щеше да е факт до края на седмицата, графът не виждаше причина да скрие мислите си от приятелите си.

— Всъщност… — започна той, но внезапно погледна към часовника си и разтревожено извика: — Закъснявам! — Хвърли картите на масата под озадачените погледи на останалите и рязко се изправи. — Ако не успея да стигна до „Алмак“ преди единайсет часа, ще заключат проклетите врати!

Тримата мъже проследиха оттеглянето му зяпнали от изненада. Не можеха да си обяснят причината за странното поведение на графа. Никои нормален мъж не би присъствал доброволно на бала на дебютантките в „Алмак“, да не говорим пък за Стивън Уестморланд. Мисълта за това изглеждаше направо абсурдна.

Баскервил пръв се съвзе от смайването и ужасено изгледа останалите:

— За Бога! В „Алмак“ ли каза, че отива Уестморланд?

Маркизът на Уейкфийлд откъсна поглед от вратата и озадачено отвърна:

— Аз така чух.

Херцогът на Хоторн кимна и сухо изрече:

— Не само че отива в „Алмак“, ами отгоре на всичкото няма търпение да стигне дотам!

— Ще е голям късметлия, ако се измъкне жив от онзи зверилник — пошегува се Джейсън Фийлдинг.

— Бедният дявол! — съчувствено произнесе Баскервил, поклати глава и се отдалечи към друга маса, за да сподели с останалите новината, че графът на Лангфорд се е втурнал като луд към „Пазара на девици“, преди да са заключили вратите на проклетото място.

Според всеобщото мнение най-вероятно някой близък на графа, озовал се на смъртното си ложе, го е накарал да се закълне, че ще отиде на бала на дебютантките, за да кавалерства на някое девойче, с което въпросният близък е тясно свързан.

Други смятаха, че Баскервил просто не е разбрал както трябва. Играчите на вист пък заявиха, че старият ерген просто си е изгубил ума.