Джудит Макнот
Преди да те срещна (34)

34

Стивън едва откъсна очи от нея, когато двамата тръгнаха към оживената бална зала и дома на Ръдърфорд, но погледите на всички присъстващи следяха и най-малкото движение на Шери. Девойката вървеше с високо вдигната глава. Устните й бяха порозовели от целувките, а лицето й сияеше. Свободно падащата по раменете й коса беше в пълен контраст със скромната кройка на роклята й.

На Шери и се струваше, че никога няма да стигнат до балната зала. Гостите непрекъснато спираха графа, за да му поднесат почитанията си, и Шеридан не би имала нищо против това, ако кратките разговори не бяха изпъстрени с шеговити забележки, които я караха да се чувства неудобно.

— Разбрах, че си развил особени предпочитания към „Алмак“, Лангфорд! — отбеляза през смях един джентълмен.

Графът го погледна е престорен ужас и го подмина, но шегите тепърва започваха. Миг по-късно друг мъж се намеси. Той отпрати прислужника, който тъкмо се канеше да поднесе две чаши шампанско на Стивън и Шери, с думите:

— Не, не, не! Напоследък негова светлост предпочита лимонада. Донесете му и гледайте тя да бъде достатъчно сладка и топла — точно такава, каквато я предлагат в „Алмак“.

Графът се наклони към мъжа, прошепна му нещо, от което и двамата се засмяха, и продължи напред.

— Лангфорд, вярно ли е това, което чувам? — провикна се един господин на средна възраст, когато Стивън и Шери най-сетне се добраха до залата. — Някакво червенокосо девойче те зарязало по средата на танца? — Стивън посочи с глава към Шери, потвърждавайки, че именно тя е въпросното „червенокосо девойче“, осмелило се да постъпи по този начин с него. Мъжът се поклони на смелата дама, усмихна се широко и рече: — За мен е чест да се запозная с вас, скъпа! — Той галантно целуна ръката й. — До тази вечер не вярвах, че на света съществува жена, способна да устои на този дяволски чар!

Един възрастен господин се подпря на бастуна си и силно се изкикоти.

— Чух, че способностите ти на танцьор не са на нужната висота напоследък, Лангфорд! Ако наминеш утре към нас, ще ти преподам един-два урока. — Старецът удари с бастун по пода и се закикоти отново, възхитен от собственото си остроумие.

Графът посрещаше всички шеги със завидно спокойствие, но за Шери беше трудно да си дава вид, че казаното не я засяга. Беше ужасена от факта, че всяка стъпка на Стивън се следи зорко и че клюките по негов адрес се разпространяват с мълниеносна бързина. Имаше чувството, че хората са надзъртали дори зад спуснатите завеси на каретата, за да разберат какво прави графът вътре.

Страните й порозовяха от срам. Госпожица Черити не пропусна да забележи това и в мига, в който двамата се присъединиха към кръга на Клейтън и Уитни, възрастната дама доволно възкликна:

— Мили Боже! Изглеждаш прекрасно, скъпа моя! Напомняш ми на ягоди със сметана. Флиртуването с графа ти се е отразило по-благотворно, отколкото предполагах! Когато тръгвахме от „Алмак“, беше толкова бледа!

Шери разтвори ветрилото си и бързо започна да си все с него, за да заличи издайническата червенина. Някои от приятелите на семейство Уестморланд, които стояха наблизо, бяха чули думите на госпожица Черити и сега, обзети от дълбоко любопитство, чакаха младата американка да им бъде представена.

— Наистина ли ти се е отразило толкова благотворно, сладката ми? — прошепна й графът.

Усмивката му я накара да се засмее.

— Негодник такъв! — отвърна също шепнешком тя.

— Косата ти беше прибрана нагоре, когато тръгвахме от „Алмак“! — възкликна Черити Торнтън, обхваната от внезапна паника — Да не си си изгубила фибите, скъпа? Ще си имам сериозен разговор с прислужницата, която ти помогна за прическата, още щом се върнем у дома!

Всичко наоколо замлъкнаха. Подобни коментари не се очакваха от дама, натоварена с грижата за запазване неопетнена репутацията на една девойка. Някои от господата, включително херцогът на Клеймор, заговорнически й се усмихнаха и Шери безпомощно обърна очи към Стивън. Той звънко се засмя и я представи на най-близките до тях двойки — херцога и херцогинята на Хоторн и маркиз и маркиза Уейкфийлд. Четиримата поздравиха Шери с такава искрена симпатия, че тя веднага ги хареса.

— Значи вие сте били тази, която е подмамила Стивън в „Алмак“ — попита херцогът на Хоторн, а съпругата му с усмивка добави: — Нямахме търпение да ви видим. Сега вече ни с ясно защо е излетял като вихър от клуба в мига, в който е разбрал, че вратите на „Алмак“ скоро ще бъдат затворени.

Госпожица Черити не чуваше нито дума от шеговития разговор. Вниманието й изцяло беше погълнато от няколкото младежи, които бяха вече представени на Шери в „Алмак“ и сега решително си проправяха път към нея. Този такт не остана незабелязан и от Стивън.

— Лангфорд, отдръпни се настрана — обърна се старата мома към графа. — Тези млади господа идват при Шери и ако имаш намерение да стоиш тук с това навъсено изражение на лицето, като нищо ще ги прогониш!

— Да, Стивън — подкрепи я Уитни и хвана девер си под ръка. Усмивката й подсказваше, че Клейтън й е предал новината за предстоящата сватба. — Би ли се постарал да изглеждаш по-приветлив, при положение че някои от най-желаните ергени в Лондон са на път да обсебят нашата млада приятелка?

— Не — отвърна безцеремонно графът, хвана Шеридан за ръка и се обърна да поднесе почитанията си на домакина на вечерта.

Маркъс Ръдърфорд беше висок мъж с внушителна външност. Имаше самочувствието и самоувереността на благородник с богато родословие. Той веднага допадна на Шери и тя искрено съжали, че трябва да обърне внимание на младежите от „Алмак“, вместо да поговори с лорд Ръдърфорд.

— Конкуренцията ти е голяма, Стивън, и нищо чудно! — отбеляза домакинът, когато Мейкпийс отведе Шеридан на дансинга под одобрителния поглед на госпожица Черити.

— На всичкото отгоре обектът на твоето обожание има компаньонка, която, изглежда, не гори от радост, че ти се навърташ наоколо! — през смях подхвърли Клейтън.

Стивън чу думите на брат си и внезапно му хрумна нещо, което чудесно го устройваше и освен това щеше да защити доброто име на Шери.

— Научих, че Ники Дьовил я намира за необикновена — рече Ръдърфорд и поднесе чашата с шампанско към устните си. — Явно я харесва много, щом също се е прежалил да отиде в „Алмак“. Носи се слух, че двамата с него сте подпирали една и съща колона, тъй като не сте успели да се преборите с останалите ухажори. Представям си каква гледка сте били! — разтресе се от смях Ръдърфорд. — Ти и Дьовил в „Алмак“, и то в една и съща вечер. Два вълка сред ливада, пълна с малки агънца! Къде е Ники, между другото?

— Надявам се, че се с заврял някъде да лекува нараненото си сърце — отвърна Стивън с престорено безразличие.

— Кой? Дьовил? — изсмя се отново Ръдърфорд. — Трудно ми е да го повярвам! Защо да му е наранено сърцето?

— Защото обектът на неговите чувства току-що се съгласи да се омъжи за друг — отвърна Стивън и веждите му шеговито трепнаха.

— Наистина ли? — Домакинът погледна към Шери и Мейкпийс. — Не може да е Мейкпийс! Кажи ми, че тази красавица няма да стане жертва на това конте!

— Тя няма да се омъжи за Мейкпийс.

— А за кого тогава?

— За мен.

Ръдърфорд развеселено направи жест към тълпата и попита:

— Ще ми позволиш ли да съобщя новината тази вечер? Ще ми достави огромно удоволствие да видя израженията на лицата им, когато чуят за предстоящата сватба.

— Защо не?

— Чудесно! — възкликна домакинът и критично изгледа Уитни Уестморланд: — Ако си спомняте, ваша светлост, веднъж ви предложих да обявя вестта за вашата женитба, но тогава вие си бяхте наумили, че сватбата ви трябва да бъде запазена в дълбока тайна.

Тази невинна забележка накара Клейтън и Стивън да погледнат подигравателно към младата херцогиня. Навремето тя се беше опълчила срещу намерението на Клейтън да я направи своя жена и реакцията й беше предизвикала истински хаос в цял Лондон.

— Престанете! — усмихна се засрамено Уитни. — Ще ми позволите ли някога да забравя този унизителен момент?

— Не! — прихна съпругът й и нежно я погледна.

Шери най-сетне се върна при Стивън и приятелите му и с удоволствие се включи в разговорите. Внезапно Ръдърфорд се отдели от групата и се насочи към подиума, където беше разположен оркестърът. Това не й направи особено впечатление до момента, в който музиката напълно замря и няколко последни акорда призоваха за вниманието на присъстващите. Разговорите престанаха и изненаданите гости извърнаха глави към домакина, чудейки се каква ли може да бъде причината за това неочаквано прекъсване.

— Дами и господа — развълнувано започна Ръдърфорд, — на мен се пада честта да ви съобщя за един много важен годеж — часове преди събитието официално да бъде обявено във вестниците… — Шери се огледа наоколо, за да разбере коя ли е щастливата двойка. Пропусна да забележи нежната усмивка, с която лорд Уестморланд я наблюдаваше. Ръдърфорд продължи: — Сигурен съм, че тази новина ще бъде посрещната с облекчение от повечето ергени в тази зала, които ще са щастливи да се освободят от един наистина сериозен съперник. А, виждам, че успях да събудя любопитството ви! — със задоволство отбеляза той, обхождайки с поглед стотиците лица, обърнати с нескрит интерес към него. — Ще си позволя още малко да ви подържа в напрежение, като вместо да обявя имената на щастливите годеници, им предоставя възможността официално да открият тазвечерния бал.

Ръдърфорд слезе от подиума и прекоси опразнения дансинг, но никой не му обърна внимание. Оркестърът засвири валс и всички с нетърпение очакваха щастливата двойка да се появи пред тях.

— Какъв чудесен начин да се обяви един годеж! — възкликна развълнувано Шери.

— Радвам се, че го одобряваш — рече Стивън, хвана я за ръката и я поведе към дансинга — за да й даде възможност да наблюдава по-добре онова, което предстоеше да се случи, допусна Шери. Но щом се озоваха там, Стивън застана пред нея. Пречеше й да вижда и тя се повдигна на пръсти, вперила поглед напред.

— Госпожице Ланкастър — рече той, опитвайки се да привлече вниманието й.

— Да? — отвърна Шери, отвръщайки с усмивка на веселия му поглед.

— Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен? — Нямаше време да реагира, защото ръката му мигновено се плъзна около кръста й и двамата се понесоха в плавния ритъм на валса. Разнесоха се радостни възгласи. Започнаха да се вдигат наздравици. Шумът беше оглушителен.

Кристалните полилеи хвърляха искри върху танцуващата двойка — висок тъмнокос мъж, който водеше с лекота красива девойка, облечена в рокля от бял сатен. Шери видя отраженията им в огледалата, потопила се в романтичната магия на този миг, и вдигна очи към Стивън. Потъна в дълбокия му син поглед и видя там нещо дълбоко, нежно, недоизказано… Очите му обещаваха… питаха… подканяха я.

„Обичам те“ — помисли си тя.

Ръката му още по-плътно обгърна талията й, сякаш Стивън чу онова, което Шери не изрече на глас. Внезапно девойката осъзна, че всъщност го беше казала.

Майката на Стивън стоеше на площадката и с усмивка наблюдаваше танцуващата двойка. Вече си представяше чудесните внуци, с които в скоро време щеше да се сдобие. Искаше й се съпругът й да беше жив, за да сподели с нея радостта от този прекрасен момент. Беше сигурна, че Робърт щеше да хареса Шери. Алисия несъзнателно потърка брачната халка, която покойният й съпруг беше сложил на пръста й преди близо четири десетилетия, и разнежено продължи да наблюдава сина си и красивата му годеница. Мислено се обърна към Робърт, сякаш той беше жив и стоеше до нея:

„Погледни ги, скъпи. Стивън толкова прилича на теб, а Шери ми напомня за мен в някои отношения.“

Усещането за невидимото присъствие до нея беше толкова истинско, че тя сякаш почувства как ръката на Робърт се плъзва около кръста й и чу гласа му:

„В такъв случай синът ни е извадил голям късмет, любов моя.“

На устните й плъзна щастлива усмивка, като се сети колко много беше допринесла тя за осъществяването на този годеж. Очите й весело блеснаха, щом се сети за списъка, който беше предложила на сина си и за гневната му реакция, при вида на изброените в него имена на кандидати. Предложените от нея господа бяха толкова стари и немощни!

„Успях!“ — помисли си доволно тя.

Хю Уитиком стоеше до нея и си мислеше за многото случаи, в които двамата с Робърт осъмваха на дансинга със своите любими съпруги. Наблюдаваше Стивън и Шери и беше горд от факта, че така успешно беше успял да манипулира ситуацията. Е, когато младата американка възвърнеше паметта си, щяха да последват доста неприятности, но тя обичаше Стивън Уестморланд, както и той — нея. Хю беше сигурен.

„Успях, Маги!“ — обърна се негласно към покойната си съпруга старият доктор.

„Да, успя! — отвърна му тя. — А сега покани Алисия на танц. Моментът с много специален.“

— Алисия, ще танцуваш ли с мен? — колебливо попита лекарят.

Тя се обърна усмихната към него и му подаде ръка:

— Благодаря ти, Хю! Каква прекрасна идея! От години не сме танцували заедно.

Госпожица Черити Торнтън стоеше, заела челна позиция до дансинга, потропваше с крак в ритъма на валса и със задоволство наблюдаваше как графът на Лангфорд успешно изпълнява ролята си на бъдещ съпруг на госпожица Ланкастър.

— Госпожице Торнтън! — чу се глас край ухото й. Тя се обърна и изненадано изгледа Никълъс Дьовил, застанал на крачка от нея. — Ще ми позволите ли да ви поканя?

Зашеметена от факта, че той беше избрал именно нея за своя партньорка в този тъй тържествен момент, тя му се поклони и пъхна ръка под лакътя му. Хванала красивия си кавалер под ръка, тя се чувстваше като младо момиче.

— Бедничкият Мейкпийс! — въздъхна госпожица Черити, но в действителност не изпитваше и никакво съжаление към младото конте. — Изглежда напълно смазан.

— Надявам се, че вие поне не сте смазана — загрижено я погледна Ники и понеже възрастната дама, изглежда, не го разбра, добави: — Бях останал с впечатлението, че подкрепяте моята кандидатура.

— Никълъс — рече след кратко колебание тя, — мога ли да ви призная нещо?

— Разбира се.

— Аз съм стара, дремя дори когато не ми се спи и понякога паметта ми изневерява…

— Не съм забелязал — галантно отбеляза Ники.

— Но, мило момче — продължи госпожица Черити, — дори за миг не съм вярвала, че сте влюбен в нашата скъпа Шери!

От изненада той обърка стъпките.

— Вие… Не мислите, че съм бил увлечен по нея?

— Естествено. Нещата се развиха точно така, както ги бях планирала.

— Както вие сте ги планирали? — Изумлението му нямаше граници. Започваше да си обяснява някои неща и му идеше да избухне в смях при мисълта какъв наивник се беше оказал.

— Разбира се — отвърна тя и мило наклони глава. — Не обичам да се хваля, но успях да постигна целта си по отношение на онези двамата. — Тя кимна по посока на Шери и Стивън.

Ники я изгледа замислено.

— И как сте я постигнали?

— Малко бутване тук, по-силен тласък там, мило момче. Макар че тази вечер се запитах дали трябваше да оставяме Шери да се свърже с Лангфорд. Та той беше обезумял от ревност заради Мейкпийс! — Раменете й се разтресоха от смях. — Беше най-забавното нещо, на което съм ставала свидетелка от трийсет години насам. Или поне мисля, че е… От мига, в който Хю Уитиком ме помоли да стана компаньонка на Шери, се чувствам изключително полезна. Разбира се, давах си сметка, че от мен не се очаква да изпълнявам стриктно задълженията си, иначе докторът щеше да се спре на някоя друга дама. — Госпожица Черити млъкна и впи малките си очички в лицето на кавалера си. Никълъс я гледаше така, сякаш едва сега я виждаше. — Искате да ми кажете нещо ли, скъпо момче?

— Да.

— Кажете?

— Моля ви да приемете най-искрените ми извинения.

— Заради това, че сте ме подценявали ли?

Ники кимна, усмихна се и госпожица Черити отвърна на усмивката му.

— Няма нищо. Всички го правят.