Метаданни
Данни
- Серия
- Уестморланд (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Until You, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Петрова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 326 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Плеяда“
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
38
Като си тананикаше, Шери взе булчинската си рокля, която щеше да носи само след час, и я разстла върху леглото. Вее още беше прекалено рано да я облече, а времето сякаш беше спряло.
Тъй като беше невъзможно да поканят само някои от своите приятели, а други да пренебрегнат, бяха взели решение тържеството да бъде проведено в тесен семеен кръг. Освен това така семейството можеше да изчака и да обяви сватбата след няколко седмици, за да не изглежда прекалено прибързана.
Според вдовстващата херцогиня, която предната вечер беше помолила Шери да й казва „майко“, бързите бракове обикновено полели до безкрайни клюки и подозрения във връзка с причините, които ги били предизвикали. Госпожица Черити също беше поканена, понеже нямаха сърце да я изключат от тържеството и тя беше непрекъснато на разположение. Доктор Уитиком беше другият човек извън семейството, който също щеше да присъства но тази сутрин той беше изпратил бележка, че трябва да отиде по спешност при един пациент, затова ще се присъедини към тях по-късно за чаша шампанско.
Според плана херцогът на Клеймор щеше да придружи майка си и Уитни до дома на брат си, а Стивън щеше да се появи половин час по-късно, точно в единайсет — за този час беше насрочена церемонията. По традиция сватбите в Англия се правеха между осем и дванайсет часа на обяд, за да може бъдещата семейна двойка да се наспи и отново да прецени важността на стъпката, която предприема. Викарият очевидно осъзнаваше важността на ролята си за сватбата на графа на Лангфорд, защото беше пристигнал преди час, за да е сигурен, че ще бъде тук навреме. Колфакс, облечен в официална ливрея, както и всички останали от обслужващия персонал, й беше доверил, че прислугата иска да пее за младоженката. Шери беше трогната.
Тя се приближи до тоалетната масичка и отвори облицованата в бяло кадифе кутия, която Стивън й беше изпратил рано сутринта. С усмивка докосна колието от диаманти и сапфири и камъните сякаш блеснаха по-силно. Бижутата бяха прекалено официални, докато роклята й беше семпла, но Шери беше твърдо решила, че ще ги сложи, защото бяха подарък от Стивън.
Стивън… Той щеше да стане неин съпруг! Мислите й се върнаха към часовете, прекарани с него в салона след посещението им в операта. Беше я целувал като обезумял, ръцете му галеха жадно гърдите й, тялото му се притискаше към нейното и тя усещаше, че губи разсъдъка си…
— Имаш ли представа колко си страстна и неповторима? — беше прошепнал той с дрезгав от вълнение глас.
Не беше сигурна как трябваше да му отговори, затова беше заровила ръце в косата му и беше притиснала лице към силните му гърди. Стивън се беше отдръпнал с нервен смях и беше заявил:
— Достатъчно. Освен ако не искате меденият ви месец да е прели сватбата, млада госпожице.
По лицето на Шери очевидно се беше изписало недоволство, защото графът се беше засмял и отново я беше целунал.
Мислите й бяха прекъснати от тихо почукване на вратата.
— Извинете, милейди — каза Ходжкин, а лицето му беше пребледняло и странно изкривено. — Навън има една… — колебая се дали да употребя думата „дама“, като имам предвид речника, който използва — …една жена, която иска да ви види.
— Коя е тя?
Старецът разпери ръце и Шери забеляза, че трепереха.
— Казва, че тя е вие, госпожице.
— Моля?
— Казва, че тя е госпожица Ланкастър.
— Колко… — започна Шери. Искаше да каже „странно“, но сърцето й силно затуптя и тя не беше в състояние да продължи.
— Тя разполага с… твърде много факти, които биха следвали да докажат, че е права. Аз… зная това, милейди, понеже навремето работех за барон Бърлтън.
Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън… Името бръмчеше в съзнанието й.
— Тя… тя настояваше да се срещне с графа, но вие бяхте толкова добра с мен… с всички нас… Аз, естествено, ще трябва да съобщя на негова светлост за появата на въпросната жена, но си помислих, че ако вие се срещнете с нея преди това и успеете да я успокоите…
Шери потърси опора в тоалетната масичка и кимна на Ходжкин да въведе непознатата. Затвори очи и се опита да се концентрира.
Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън…
През съзнанието й просветнаха лица и гласове.
…Параход. Каюта. Някаква уплашена прислужница…
„Какво ще стане, ако годеникът на госпожица Чариз реши, че сме я убили или продали в робство, или нещо от този род? Тогава неговата дума ще бъде срещу нашата, а ти си никоя, така че законът ще бъде на негова страна. Тук с Англия, не Америка…“
… Осветена от фенери палуба. Висок мрачен мъж, застанал срещу нея…
„Госпожице Ланкастър, страхувам се, че ще трябва да ви съобщя неприятна новина. Лорд Бърлтън загина вчера в резултат на нещастен случай“
… Ниви, покрити с памук. Поляни, фургон, пълен със стока. Момиченце с червени коси…
„Татко ми казва «морковче», защото косата ми с червена, но истинското ми име е Шеридан. Има едно цвете… роза… която се казва така. Мама ме с кръстила на него…“
… Буен кон. Индианец с набраздено от годините лице. Мирис на лято.
„Белоликите не са толкова добри в избирането на име на за децата си. Ти не цвете. Ти огън. Пламъци. Ярък пламък.“
… Огньове на открито. Лунна светлина. Красив испанец със засмени очи и китара в ръка. Музика, разнасяща се в нощта…
„Пей за мен, сага!“
… Малка чиста къщичка. Упорито малко момиче. Ядосана жена…
„Патрик Бромлейт, трябва да бъдеш разпънат на кръст заради възпитанието, което си дал на това дете! Тя не може да чете и да пише, маниерите й са под всякаква критика, а косата й е безнравствено разпусната! Заяви ми в очите като последната уличница, че ухажва някой си Рафаел Бенавенте и че вероятно един ден ще го помоли да се ожени за нея. Тя наистина смята да предложи брак на този испански нехранимайко, който отгоре на всичкото лъже на карти! Дори не съм споменала за другия й любимец — индианец, който спи с кучетата! Ако си разумен, ако я обичаш, ще я оставиш тук с мен.“
… Двама мъже, които чакат в двора. Трети, застанал на прага на къщата с напрегнато лице…
„Слушай леля си Корнелия, скъпа. Ще се върна за теб, преди да си се усетила. След година, най-много след две.“
… Едно разстроено дете, притискащо се към него…
„Не, татко! Недей! Не ме оставяй тук! Моля те! Моля те! Ще нося рокли и ще се опитам да прибера безнравствената си коса, само не ме оставяй тук! Искам да съм теб и Раф, и Спящото куче. Моето място е при вас, няма значение какво казва тя! Татко, татко, чакай…“
… Сивокоса жена със строго изражение на лицето. Дете, което трябваше да й казва „лельо Корнелия“…
„Не се опитвай да ме извадиш от равновесие с този убийствен поглед, дете. Аз съм го отработила до перфектност преди много години и съм имунизирана към подобни неща. В Англия, където щеше да си внучката на ескуайър Фарадей, той би ти послужил добре, но тук е Америка.“
… Друга жена — решителна, но приятна…
„Може да ви вземем в нашето училище. Леля ви ми каза много хубави неща за вас, госпожице Бромлейт.“
… Гласове на малки момиченца…
„Добро утро, госпожице Бромлейт.“ Дланите й се потяха, коленете й трепереха. Вратата зад гърба й се отвори и едно русо момиче влетя в стаята и изкрещя гневно:
— Ти, отвратителна измамнице!
Шери отвори очи, вдигна глава и погледна в огледалото. Освен своето видя отражението на още едно лице. Познато лице.
— Господи! — промълви тя, опитвайки се със сетни сили да се задържи на краката си, после бавно се обърна и застана очи в очи с Чариз Ланкастър. Думите на новодошлата сякаш се врязваха в съзнанието й и оставяха там кървави следи.
— Ти, дяволско изчадие! Измамна уличница! Огледай се Наоколо. Виж и себе си! Ти всъщност си заела моето място!
— Не! — избухна Шеридан. — Не съм го направила умишлено. Божичко, аз…
— Ще ти трябва нещо повече от молитва, за да се спасиш от затвора! — изсъска бившата й ученичка с изкривено от ярост лице. — Ти си заела моето място… Подлъга ме да се омъжа за Морисън с всичките си романтични приказки и после си заела моето място! Всъщност си възнамерявала да се омъжиш за граф!
— Не, моля те, изслушай ме! Случи се нещастие и аз за губих паметта си.
Това само удвои яростта на другата.
— Загубила си паметта си! Както виждам, добре знаеш коя съм! — Тя рязко се обърна към вратата и заплашително изрече: — Ще се върна след миг с представители на реда и ще видим как те ще възприемат версията ти за загубена ти памет, мръсна…
Шери се спусна след нея, сграбчи я за раменете, за да я спре.
— Чариз, моля те, изслушай ме. Бях ударена… в главата… Не знаех коя съм. Чакай… Чуй ме! Нямаш представа какво ще означава за тях един скандал!
— Ще те вкарам в затвора, преди да е настъпила нощта! — закани се Чариз и се изскубна от ръцете й. — Ще направя твоя любим граф за посмешище!
Пред очите на Шеридан притъмня. Вестникарски заглавия. Скандал. Затвор.
— Ще си отида! — извика тя. — Няма да се върна. Няма да създавам повече неприятности. Не води полиция. Един скандал ще ги убие. Погледни ме — тръгвам си!
Шери отвори вратата и бързо излезе. След час Стивън щеше да влезе в този хол, но нямаше да завари там бъдещата си съпруга. Щеше да си помисли, че го с изоставила. Тя се спусна към библиотеката, надраска набързо една бележка, пъхна я в ръцете на стоящия наблизо прислужник изскочи на улицата и изчезна зад ъгъла.
Тича, докато не й останаха сили да направи нито крачка повече. Облегна се изнемощяла на стената на една къща и в съзнанието й прозвуча любимият глас:
„Последния път, когато бяхме заедно в Америка, се скарахме. Докато беше болна, не мислех за това, но онази вечер открих, че продължавам да помня кавгата ни.“
„За какво се скарахме?“
„Бях решил, че обръщаш прекалено голямо внимание на друг мъж. Ревнувах.“
Стивън не я беше ревнувал. Спомни си как се беше напрегнал, когато наивно го беше попитала дали са „много влюбени един в друг“.
Сега си обясняваше реакцията му. Те никога не са били влюбени.
От шока и объркването Шери загуби съзнание.