Джудит Макнот
Преди да те срещна (23)

23

— Шери вече е извън къщата, така че няма опасност да ни чуе — обяви Стивън, след като се върна в кабинета. — Извинявам се, че ви накарах да чакате, но вие се оказахте по-точни, отколкото предполагах.

Той седна зад бюрото си и с очакване погледна към близките си.

— Да преминем направо към въпроса — предложи графът. — Нека започнем с подходящите кандидатури за съпруг на Шери. Подготвихте ли списъци с имената на всички свои познати, които биха могли да ни помогнат да осъществим замисъла си?

Жените посегнаха към чантичките си, а доктор Уитиком — към вътрешния джоб на сакото си.

Майка му подаде сгънат на две лист и отбеляза:

— Госпожица Ланкастър е в много неизгодни позиции, тъй като няма зестра, независимо от всичките й положителни качества. И ако баща й не е в състояние да й осигури…

— Ще й осигуря огромна зестра — прекъсна я Стивън и разгърна листа. На лицето му се изписа ужас в мига, в който очите му се спряха на първото име в списъка. — Лорд Гилбърт Рийвс? — Направи пауза и продължи: — Сър Франсис Бейкър? Сър Джон Тийсдейл? Но, майко! Рийвс и Бейкър са поне с петдесет години по-възрастни от Шери! А внукът на Тийсдейл ми е колега от университета! Тези мъже са старци!

— Аз съм стара, какви очакваш да бъдат познатите ми?! — възрази майка му. — Ти поиска от нас да направим списък на всичките си неженени познати и аз направих точно това!

— Разбирам — отвърна Стивън, опитвайки се да остане сериозен. — Но може би все пак ще се опиташ да се концентрираш върху някои други лица, които са по-млади, пък макар и да не ги познаваш толкова отблизо, докато аз преглеждам останалите списъци.

Графът с усмивка взе листа, който снаха му му подаде. Лицето му помръкна още щом очите му обходиха дългия списък от имена.

— Джон Марчман? — намръщи се леко той. — Марчман е известен любител на спортовете. Ако запознаем Шери с него, ще я осъдим да прекара половината от живота си с въдица в ръка, а другата половина — в ловуване.

Уитни си придаде невинен вид и отбеляза:

— Марчман е забележително красив и освен това е много забавен.

— Кой? Марчман забавен? Та той изпитва ужас от жените! Този човек продължава да се изчервява в присъствието на девойка, а наближава четирийсетте!

— Няма значение. Аз го намирам за добър и приятен.

Стивън разсеяно кимна, после прочете следващото име в отново впи поглед в снаха си:

— Маркиз Десал е абсолютно неприемлив. Освен че е женкар, той е и пълен хедонист.

— Може и да си прав, но затова пък притежава богатство и чар — отвърна Уитни.

— Кроули и Уилшър са твърде незрели и импулсивни за нея. Кроули не е много умен, но пък приятелят му Уилшър е пълен тъпак! Преди няколко години двамата се дуелираха и Кроули се простреля сам в крака. Година по-късно двамата отново решиха да разрешат някакъв техен спор на полето на честта и тогава Уилшър уцели едно дърво. — Той хвърли неодобрителен поглед на Уитни, която звънко се смееше, и рече: — Не беше никак забавно. Куршумът рикошира и улучи Джейсън Фийлдинг, който тъкмо се беше спуснал да ги разтървава. Ако не беше улучил Джейсън само в ръката. Кроули най-вероятно нямаше да се измъкне жив от бойното поле. Омъжи ли се за някого от двамата те рано или късно ще я направят вдовица, помни ми думата! — Веждите му отново недоволно се свиха, когато прочете имената на следващите кандидати: — Уорън е кон, а Серанглей — отегчителен до смърт. Не мога да повярвам, че смяташ тези мъже за подходящи партии за интелигентна и чувствителна млада жена като Чариз.

В следващите десет минути Стивън успя да отхвърли всяка една от предложените кандидатури по една или друга уважителна причина. Чувството, че групата, събрала се около бюрото му, се забавлява ужасно за негова сметка, не го напускаше.

— Роди Карстеърс! — извика отвратен графът, когато стигна до последното име в списъка на Уитни. — Не бих позволил на Шери дори да приближи до този дребен натруфен, егоистичен и язвителен клюкар! За нищо на света!

— Роди не е дребен, макар да не бих казала и че е и много висок — възрази Уитни. — Но той ми е приятел. — Тя прехапа устни, за да скрие усмивката си. — Мисля, че много се задълбочаваш, Стивън.

— Просто се опитвам да бъда практичен!

Графът взе списъка, предложен му от Хю Уитиком, хвърли му бърз поглед, изсумтя недоволно и го захвърли:

— Очевидно вие с майка ми имате много общи приятели.

Той стана, заобиколи бюрото, приседна на ръба му и се обърна с надежда към брат си:

— Доколкото виждам, ти не си изготвил списък, но със сигурност знаеш подходящ човек за Шери.

— Всъщност, докато ти отхвърляше кандидатурите една след друга, аз много упорито мислех по този въпрос — отвърна брат му.

— И?

— И осъзнах, че знам кой с подходящият човек. Е, той не отговаря на всичките ти високи изисквания, но въпреки това смятам, че е създаден точно за нея.

— Благодаря ти, Господи! И кой с този човек?

— Ти.

— Аз не съм кандидат! — безстрастно отвърна Стивън, след като се окопити.

— Чудесно… — обади се Никълъс Дьовил и всички като по команда се обърнаха към младия французин, който извади от джоба си лист, украсен със семейния му герб, и го додаде на графа. — Иначе щях напразно да съм си губил времето в съставянето на моя списък. Допуснах, че след като бях поканен да присъствам на днешното събиране, аз също трябва ла се потрудя.

— Много любезно от твоя страна, че си си направил труда! — саркастично отбеляза Стивън. Питаше се защо ли допуска абсурдната ревност на брат му по отношение на Дьовил да влияе върху неговото собствено отношение към този човек. Никълъс Дьовил беше не само красив, образован и възпитан, но и много умен и приятен мъж.

Графът отвори листа и се втренчи в единственото име, изписано там, после вдигна глава и изгледа французина с присвити очи:

— Това шега ли с?

— Не предполагах, че идеята ми ще предизвика смях — възрази Дьовил.

Стивън все още не можеше да повярва, че мъжът срещу него говори сериозно. За пръв път забеляза, че има нещо много арогантно в начина, по който Дьовил седи, говори и се усмихна.

— Сериозно ли предлагаш да бъдеш включен в списъка на кандидатите за ръката на госпожица Ланкастър? — предизвикателно запита Стивън.

— Защо не? — спокойно отвърна Ники, забавлявайки се с объркването, настъпило у другия. — Не съм нито стар, нито нисък, нито пък някога съм се прострелвал в крака. Мразя риболова и не си падам много по лова и въпреки че имам някои недостатъци, вее още не са ме обвинили, че съм натруфен, язвителен и склонен към сплетни.

„Но си страшен егоист, а също и изтъкан от пороци!“ — рече си наум Стивън. Представи си Шери в прегръдките на пламенния французин, косите й, изтичащи като лава през пръстите му и враждебността му прерасна в неприязън. Невинността и топлотата й, невероятната й смелост, дух и човечност щяха да принадлежат на Никълъс Дьовил, който щеше…

Емоциите му внезапно отстъпиха пред здравия разум. Та това беше разрешение на проблема! Дьовил беше идеалният кандидат, един от най-преследваните ергени във висшите кръгове.

— Да приема ли мълчанието ти като знак на съгласие? — попита французинът, макар да знаеше, че Стивън не би могъл да има нищо против неговата кандидатура.

Графът възвърна самообладанието си и любезно кимна:

— Разбира се. Имаш благословията ми на неин… — Понечи да каже „настойник“, но се сети, че не й е никакъв.

— На неин годеник по неволя? — подсказа му Ники. — На годеник, който иска да се отърве от задължението да се ожени за госпожица Ланкастър, за да може да продължи да си живее спокойно като ерген, необременен от задължения и угризения на съвестта?

Уитни с тревога забеляза как сините очи на Стивън опасно се присвиват. Познаваше добре това негово състояние и се страхуваше, че всеки миг Ники може да бъде изхвърлен от къщата, независимо че беше поканен.

Стивън заплашително рече:

— Мисля, че ще стигнем до обсъждането на нашите качества или на липсата на такива малко по-късно, Дьовил. Доколкото си спомням, при отхвърлянето на един от претендентите беше спомената думата „развратник“…

— Не, не беше! — избухна Уитни. — Стивън, моля те, не изливай гнева си върху Ники. Той просто се опитва да помогне.

Тя погледна към приятеля си, който изслушваше тирадата на графа с вид на човек по-скоро склонен към убийство, отколкото към женитба. Съпругът й стоеше и наблюдаваше словесната схватка между двамата мъже с нескрито задоволство, но когато Уитни умолително го погледна, реши да се намеси:

— Наистина, Стивън, не виждам причини да обиждаш своя бъдещ зет.

— Моят какво? — отвратено запита графът. Клейтън подигравателно се усмихна:

— Понеже обеща да осигуриш зестра за госпожица Ланкастър, и то голяма, смятам, че това те поставя в ролята на неин баща. И тъй като Дьовил е все още само кандидат, но не и съпруг на Шери, предлагам да отложите разправиите за след сватбата.

И графът, и Дьовил осъзнаха абсурдността на ситуацията и се успокоиха. Но когато Стивън му подаде помирително ръка, не пропусна да подметне:

— Добре дошъл в семейството.

— Благодаря — кимна Ники и отвърна на ръкостискането. — На колко голяма зестра все пак да смея да се надявам?

Стивън отново седна на стола зад бюрото си.

— Сега, след като стигнахме до решение на първия въпрос, предлагам да преминем към евентуалните пречки, които биха възникнали във връзка с въвеждането на Шери в обществото.

Уитни го изненада със светкавичната си намеса:

— Не виждам смисъл да се спираме на това. Ники вече предложи да поеме ролята на кавалер на прекрасната дама.

— Бих искал Шери да има по-голям избор — свъси вежди Стивън и извади лист от чекмеджето на бюрото си. — Това означава, че все пак ще се наложи да я въведем в обществото. Също така ми се иска предпочитанията й да са се насочили към конкретен човек, преди паметта й да се е върнала. Това ще смекчи донякъде болката й от смъртта на Бърлтън.

— Очакваш твърде много за твърде кратък срок от време — възрази Ники.

Стивън поклати глава:

— Не и в този случай. Тя почти не е познавала Бърлтън. Не е възможно той да се е превърнал във всичко за нея по време на краткия престой на покойния в Америка.

Никой не се осмели да възрази срещу подобна логика.