Джудит Макнот
Преди да те срещна (32)

32

Беше единайсет и пет, когато Стивън се размина на входа на „Алмак“ с двама ядосани джентълмени, които лейди Летисия Викъри беше отпратила, защото не бяха пристигнали навреме. Дамата тъкмо затваряше вратите.

— Лети, да не си посмяла да ми затвориш проклетата врата под носа! — заплашително изрече графът.

Тя се взря в тъмнината, после дръпна вратите към себе си и отвърна:

— Който и да сте, пристигате прекалено късно!

Стивън бързо сложи крак между двете крила.

— Мисля, че ще ти се наложи да направиш изключение.

— Ние не правим изключения, господинчо! — презрително отвърна тя, но в този миг светлината падна върху лицето на графа и дамата замръзна от учудване. — Лангфорд, това вие ли сте?

— Разбира се, че съм аз. Сега отвори! — заповяда Стивън.

— Не можете да влезете — настоя на своето тя.

— Лети, не ме карай да ти припомням случаите, в които си ме пускала да вляза на далеч по-малко почтени места от това тук! И то под носа на съпруга ти.

Тя отвори вратата, но му препречи входа.

— Стивън, бъди разумен, за Бога! — изсъска гневно лейди Викъри. — Не мога да те пусна да влезеш. Останалите членки на организационния комитет ще ме обезглавят, ако разберат!

— Напротив! Дори ще те разцелуват от задоволство, че си направила изключение за мен. Представи си само безбройните посетители, които ще те обсадят утре, щом научат, че на практика съм бил изкусно подмамен да се появя на този бал, след като никой не е бил в състояние да ме накара да го направя през последните петнайсет години.

— Може и да си прав. Предполагам, че всеки порядъчен мъж в Лондон ще се опита да се снабди с пропуск за „Алмак“ за да види с очите си жената, която те е изкушила да дойдеш тук — замислено рече тя.

— Точно така — саркастично отвърна Стивън. — Ще имате толкова много достойни за внимание кавалери, че няма да насмогнете с топлата лимонада и хляба с масло.

Перспективата да се сключат повече успешни бракове именно в годината, в която тя е била организаторка на бала в „Алмак“, се стори много привлекателна за Летисия Викъри.

— Много добре. Влез — покани го тя.

 

Шери истински се забавляваше. Танцуваше и се чувстваше много добре приета. Въпреки това напрежението не я напускаше. Когато часовникът удари единайсет, осъзна, че графът на Лангфорд няма да се появи. Реши да не се поддава на отчаянието. Беше усетила, че Стивън няма никакво желание да присъства на този бал, и беше глупаво от нейна страна да се надява, че би направил подобна жертва заради нея. Уитни и свекърва й грешаха.

Постара се да се съсредоточи върху разговора, който две девойки и техните майки водеха наблизо, опитвайки се любезно да включат и младата американка в него.

Повечето от момичетата бяха по-малки от нея. Може и да не бяха особено интелигентни, но по отношение на доходите, перспективите и родословието на всеки един от мъжете в залата показваха завидна информираност.

Херцогинята на Клермонт, която придружаваше внучката си Дороти Сийтън — също американка, кимна неодобрително по посока на джентълмена, който помоли Шери за честта да танцува отново с него, и рече:

— Ако бях на ваше място, щях да се отнасям с младия Мейкпийс с хладна любезност. Той е само баронет и годишният му доход е едва пет хиляди лири.

Никълъс Дьовил, който прекарваше времето си главно в игралната зала, чу този коментар тъкмо когато се връщаше при Шери след поредната игра на карти.

— Изглеждате твърде засрамена, скъпа. Не е ли смайващо, че в страната, в която се гордеят с привързаността си към изисканите маниери, подобни коментари се смятат за нещо естествено? — прошепна й той.

Музикантите, които бяха спрели да си починат, отново заеха местата си.

— Госпожица Черити изглежда уморена — отбеляза Шери. Възрастната дама, чула да се споменава името й, погледна остро девойката:

— Изобщо не съм уморена, детето ми. Напротив, бясна съм на Лангфорд, че не спази обещанието си да дойде тук, и жестоко ще го скастря за тази негова безотговорност към теб.

В този момент залата притихна и всички присъстващи обърнаха погледи към входа.

Шери нямаше ни най-малка представа какво е привлякло вниманието им.

— Няма значение, мадам. Справям се чудесно и без него — рече тя.

Това обаче не беше достатъчно, за да успокои госпожица Черити.

— Не съм била по-ядосана през последните трийсет години от живота си! — заяви тя.

— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна застаналата до тях херцогиня на Клермонт и изкомандва внучката си: — Дороти, веднага си оправи косата и роклята. Това е шанс, който не бива да се пропуска.

Шеридан погледна към Дороти, после огледа залата и забеляза, че всички дебютантки са заети да привеждат в ред външния си вид.

— Какво става? — обърна се тя към Ники, който беше застанал точно пред нея и й пречеше да вижда.

— Или е пламнал пожар в сградата, или Лангфорд току-що е пристигнал — отвърна той, без дори да си направи труда да се обърне.

— Не може да е той! Единайсет мина и вратите вече са заключени.

— Няма значение. Готов съм да се обзаложа, че причината за това вълнение е Лангфорд. Ловните инстинкти на женската част от човешката раса са се изострили, което означава, че най-мечтаната плячка се с появила на хоризонта. Да се обърна ли да видя дали съм прав?

— Да, но внимавайте да не ви забележат.

Той се подчини и кимна:

— Графът е. В момента се е спрял при организаторките на бала, за да им поднесе почитанията си.

Шери почувства, че я обзема паника. Тя се втурна към залата за дами, за да има време да се съвземе от изненадата и да възвърне самообладанието си далеч от погледа на Стивън.

Докато чакаше реда си да влезе вътре, установи, че годеникът й е основна тема на разговорите.

— По-голямата ми сестра ще получи удар, когато разбере, че Лангфорд е бил тук, а тя е пропуснала бала! — сподели развълнувано с приятелката си едно от девойчетата. — Миналата есен той й обърна специално внимание по време на бала на лейди Милисънт, после интересът му към нея внезапно секна. Оттогава тя е влюбена в него.

Другите момичета изглеждаха шокирани.

— Но миналата есен Лангфорд се готвеше да поиска ръката на Моника Фицуеъринг! — възкликна едно от тях.

— О, не мисля, че това е възможно! Случайно чух сестрите ми да говорят по този въпрос. Те бяха на мнение, че по онова време Лангфорд е имал… — Девойчето сложи ръка на устата си и прошепна толкова тихо, че Шери едва я чу: — …пламенна връзка е една омъжена дама, чието име няма да спомена!

— Виждали ли сте някога любовницата му? — попита друга млада дама и всички глави се обърнаха с интерес към нея. — Преди две вечери леля ми го видяла с нея в театъра.

— Любовница ли? — изплъзна се от устните на Шери. Не можеше ла проумее факта, че Стивън беше завел друга жена на театър веднага след като беше вечерял с нея и семейството си.

Момичетата, на които Шери беше представена по-рано, бяха доволни, че могат да й дадат пълна информация по въпроса.

— Любовниците са куртизанки, които споделят най-пламенните страсти на даден мъж. А Хелън Девърней е най-красивата сред тях.

— Една вечер братята ми коментираха госпожица Девърней и стигнаха до заключението, че тя е най-божественото създание на земята. Знаете, че обича светлолилавия цвят, и Лангфорд поръча да й направят специална карета, обкована със сребро и тапицирана с кадифе в любимия й цвят.

Светлолилаво… Същия цвят имаше дрехата, която беше предизвикала неодобрението на доктор Уитиком, и многозначителната реплика, отправена към Стивън: „Значи лилаво, а?“ Онази рокля принадлежеше на дамата, която споделяше „най-пламенните страсти“ на графа. Шери знаеше, че целувките се определяха като проява на страст. Нямаше представа какво означава „пламенни страсти“, но очевидно бяха свързани с нещо много лично и дори скандално. Той беше споделил това с друга жена само часове, след като беше вечерял с нежеланата си годеница…

 

Госпожица Черити вече беше разбрала, че Стивън е някъде в залата, но от това гневът й не беше отслабнал.

— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да информирам майката на Лангфорд за неговото безотговорно поведение! — заяви тя, когато Шери се върна при нея.

— За какво точно ще бъда очернен пред майка ми, мадам? — разнесе се гласът на Стивън зад гърба им и момичето замръзна на мястото си.

— Заради това, че закъсня, пакостнико! — войнствено изрече госпожица Черити. — Също и заради това, че прекалено дълго разговаря с организаторките! И че си толкова красив тази вечер! Сега ми целуни ръка и покани Шери на танц. — Вече му беше простила напълно.

Шери се вбеси от факта, че госпожица Черити се предаде толкова лесно. Тя се извърна и установи, че графът я гледа и топло й се усмихва. Всички погледи бяха насочени към нея. Шеридан неохотно подаде ръка на Стивън — така го изискваше протоколът.

— Госпожице Ланкастър, мога ли да ви помоля за честта да ви отведа на дансинга за следващия танц? — попита той, след като й целуна ръка.

— Пусни ми ръката! — гневно прошепна тя, тъй като Стивън продължаваше да задържа дланта й в своята. — Всички ни гледат!

Графът не отместваше очи от нея. Не беше забелязал колко привлекателна е тя, когато е ядосана. Съжали, че не я беше предизвиквал през последните няколко дни — това безспорно щеше да разчупи демонстративното й безразличие към него.

— Пусни ми ръката!

Стивън безпомощно се усмихна. Беше толкова щастлив.

— Искаш да ме накараш да те завлека насила до дансинга, така ли? — подразни я той.

— Да! — отвърна тя и рязко издърпа ръката си от неговата.

За миг Стивън загуби самообладанието си. Точно от този миг се възползва едно младо конте, което се изпречи пред него, поклони се пред Шери и рече:

— Следващият танц е мой, ако не възразявате, милорд!

Графът нямаше друг избор, освен да се отдръпне. Шери очарователно се поклони на младежа и тръгна с него.

— Май току-що те поставиха на място, Лангфорд! — ехидно подхвърли Дьовил зад гърба му.

— Прав си — призна той. Беше толкова щастлив, че можеше да си позволи за разнообразие да се отнася по-любезно дори с наглия французин. — Предполагам, че тук не се сервира алкохол.

— Така е.

За огромно разочарование на всички в залата Дьовил и лорд Уестморланд нямаха намерение да поканят други дами на танц освен новопристигналата американка. Когато Шери прие поканата на същия младеж за втори танц, Стивън неодобрително свъси вежди:

— Никой ли не си е направил труда да я уведоми, че е неприлично да танцува два пъти поред с един и същи кавалер?

— Започваш да приличаш на ревнивец, Лангфорд — развеселено отбеляза Дьовил, наблюдавайки Стивън с крайчеца на окото си.

— Случайно да знаеш дали е обещала на някого следващия си танц?

— Всичките й танци са обещани. А следващият е мой.

— Страхувам се, че не е — изгледа го хладно Стивън: — И ако се осмелиш да я поканиш, ще й кажа, че снаха ми те с помолила да играеш ролята на ухажор.

С тези думи графът се отдалечи от Ники и се поклони пред Шеридан.

— Обещала съм следващия си танц на Ники — уведоми го с леден тон Шери.

— Той обаче се съгласи да ми отстъпи тази привилегия.

Нещо й подсказа, че щеше да бъде по-разумно да се съгласи да танцува с него, отколкото да прекара вечерта в опити да бяга от графа.

— Много добре — кимна тя.

— Приятна вечер ли прекарваш? — попита я Стивън, когато двамата затанцуваха.

— Вечерта беше приятна допреди малко, благодаря.

Той сведе поглед към нея. Писмото шумолеше в джоба му и му подсказваше, че трябва да бъде по-внимателен е нея.

— Шери — започна решително.

— Да? — Нежността в гласа му я обърка и тя сведе очи.

— Извинявам се за всичко казано или направено от мен с което съм те засегнал.

Кръвта й кипна.

— Отдаваш прекалено голямо значение на това — отвърна тя, стараейки се да се покаже отегчена от темата. — Сигурна съм, че до края на седмицата ще получа поне няколко приемливи предложения за женитба, така че мога само да ти благодаря за възможността, която ми предостави. До тази вечер смятах, че всички англичани са своенравни, деспотични, суетни и груби, но сега знам, че съм се лъгала. Такъв си само ти.

— За твое и тяхно нещастие обаче ти си сгодена точно за мен.

Забележката му ни най-малко не намали гнева й.

— Джентълмените, с които се запознах тази вечер, са не само много симпатични, но и са за предпочитане пред теб!

— Наистина ли? — подсмихна се Стивън. — И с какво точно ме превъзхождат?

— Най-малкото с това, че са по-млади! — изстреля на един дъх Шери. Идеше й да го зашлеви през лицето, за да изтрие арогантната му усмивка. — Тази вечер установих, че си твърде стар за мен.

— Наистина ли? Тогава може би ще се наложи да ти припомня, че неотдавна ти ме намираше за доста привлекателен и желан. — Очите му многозначително се спряха на сочните й устни.

— Престани да ме гледаш по този начин! Хората ще започнат да говорят. Всички са се втренчили в нас! — изсъска тя и се опита да се освободи от ръцете му, но те още по-здраво я обгърнаха.

— Имаш ли някаква представа какво ще последва, ако реша или да те преметна през рамо и да те отнеса оттук, или да те целуна сега пред очите на всички? Като начало всички „по-приемливи кандидати“ ще се отдръпнат от теб. И мен, разбира се, няма да ме е грижа за това, понеже съм своенравен, деспотичен, суетен и груб!

— Няма да посмееш! — избухна Шеридан.

Очите й изпращаха гневни светкавици към него. Заобикалящите ги двойки бъркаха стъпките, докато се опитваха да не пропуснат нещо от онова, което ставаше между тайнствената американка и графа на Лангфорд.

— Права си, скъпа моя. Няма да го направя — нежно промълви Стивън, без да откъсва очи от зачервеното й от гняв лице.

— Как смееш да ме наричаш така след всичко, което си ми сторил до този момент!

— Нямаш представа какво още бих посмял да направя с теб — отвърна той и погледът му се спря върху закръглената й гръд. — Между другото, направих ли ти комплимент за красивата рокля?

— Върви по дяволите с твоите комплименти! — процеди през зъби тя, изтръгна се от ръцете му и го остави сам насред балната зала.

— Ей Богу! Видяхте ли това? — развълнувано се обърна Мейкпийс към партньорката си. — Госпожица Ланкастър току-що заряза Лангфорд по средата на танца!

— Трябва да е полудяла — отбеляза дамата.

— Не съм съгласен — възрази баронетът. — Тя е много мила и възпитана.

Още щом музиката спря, баронетът се втурна към приятелите си, за да се увери, че не са пропуснали да забележат невероятната случка, и да им се похвали, че червенокосата американка предпочита него пред графа на Лангфорд.

Този факт вече се коментираше оживено сред останалите джентълмени. Повечето от тях бяха недоволни от появата на Лангфорд в балната зала. Ето защо фактът, че поне една от младите дами в „Алмак“ се отнася пренебрежително към вниманието на такъв желан ерген, бе приет със задоволство. Интересът към Мейкпийс светкавично нарасна. Красивата американка, която имаше дързостта да предпочете него, а следователно и всички тях пред надутия лорд, изведнъж се превърна в героинята на вечерта.

Стивън стоеше настрана, обзет от ярост. Той наблюдаваше джентълмените, тълпящи се край неговата годеница, и сърцето му болезнено се свиваше. Те канеха Шери на танц, отрупваха я с внимание и комплименти и в един момент тя се почувства толкова неловко, че обърна умолително поглед към графа. Не, не към него, поправи се гневно Стивън. Към Дьовил.

Ники остави чашата си на близката маса и тръгна към Шеридан, но не успя да си пробие път. Девойката се огледа безпомощно, отстъпи назад и се втурна към стаята за дами. Французинът бе принуден да се оттегли. Той се облегна на същата колона, до която стоеше Стивън, скръсти ръце точно както беше направил неговият съперник и се загледа мрачно пред себе си. Двамата нямаха ни най-малка представа колко си приличат в този момент — красиви, изискани, навъсени.

— За твое сведение тя току-що се превърна в мечтата на всеки мъж в тази зала — язвително подхвърли Ники на графа.

Стивън беше стигнал до същото заключение и думите на Дьовил го изпълниха с мрачно задоволство — поне още един човек беше ядосан.

— До утре сутринта моята годеница ще бъде обявена за оригинална, несравнима, новата Жана д’Арк. Благодарение на теб отношенията ми с Шери ще стигнат до задънена улица — продължи Ники.

— Доколкото си спомням, аз отхвърлих твоята кандидатура — грубо отвърна Стивън. — Чувствай се свободен да избереш някоя от останалите нетърпеливи кандидатки. Сигурен съм, че на която и от тях да предложиш, тя с радост ще приеме предложението ти, а до утре ще си се сдобил с благословиите на цялото й семейство, както и със специално разрешение за брак.

— Никога ли не си се замислял, че всъщност най-ценната плячка за тях си ти? — попита Ники и кимна любезно на младата дама, която стоеше наблизо и хвърляше подканящи погледи към него.

— Предполагам, че в техните очи съм просто една тлъста банкова сметка с крака — въздъхна Стивън и хладно изгледа лейди Рипли, която оживено шепнеше нещо на дъщеря си и час по час поглеждаше към младия граф. — Добре поне, че госпожица Рипли има достатъчно гордост и здрав разум и не си губи времето да въздиша по нас.

— Ако ми позволиш да те представя на младата дама, вечерта ти поне няма да е пълен провал — предложи Ники. — За съжаление аз вече съм обвързан с очарователната червенокоса дама, която изглежда успя да се привърже към мен.

— Дьовил! — процеди през зъби Стивън и тонът му беше в рязък контраст с любезното изражение на лицето му.

— Да, Лангфорд?

— Стой настрана!

— Да не би да искаш да ми кажеш, че внезапно си променил намеренията си и че вече нямаш желание да се отървеш от задълженията си към госпожица Ланкастър? — невъзмутимо попита Ники.

— Ти май ме предизвикваш да се срещна с теб на някоя закътана поляна в ранни зори! — изстреля на един дъх Стивън.

— Ни най-малко, макар че идеята всъщност ми се струва доста привлекателна — отвърна французинът и тръгна към залата за игра на карти.

 

Шери скоро установи, че позициите й сред останалите момичета в залата рязко са се променили. Тя добре знаеше причината за това. В мига, в който се появи в стаята за почивка, разговорите секнаха и всички погледи въпросително се насочиха към нея.

— Изпитах огромно задоволство, когато видях как поставихте графа на място! — наруши тишината една едра девойка. — Сигурна съм, че никога през живота си не е получавал такъв удар.

— Сигурна съм, че го очакват поне още дузина подобни удари — усмихна се пресилено Шери.

— Не дузина, стотици! — доволно възкликна девойката. — О, но той е толкова красив и мъжествен! Не сте ли съгласна с мен?

— Не. Предпочитам по-посредствените мъже.

— Този тип мъже ли предпочитат американките?

— Поне тази тук американка ги предпочита — отвърна Шери.

— Чух, че наскоро сте претърпели произшествие, в резултат на което сте си загубили паметта — подхвърли друго момиче, а в гласа му прозираше смесица от любопитство и симпатия.

— Само временно — отвърна Шери и се усмихна загадъчно, както я бяха посъветвали да постъпва в подобни ситуация госпожица Черити и Уитни. — Между другото, усещането, че нямам никакви проблеми, просто е прекрасно!

Момичетата засипаха Шеридан с информация за графа. Оказваше се, че Стивън Уестморланд е женкар, хедонист и отявлен флиртаджия. Любовните му афери нямали край и предизвиквали възмущението на обществото, но в същото време той бил смятан за най-изгодната и желана партия в Англия, след тази на престолонаследника, разбира се. И още по-лошо — в момента графът поддържал любовница — и то не каква да е, а изключително изискана и зашеметяващо красива.

Шери се чувстваше незначителна, бе отвратена и разгневена. Върна се в балната зала, твърдо решена да флиртува с всеки мъж, изпречил се пред погледа й. През следващите два часа обеща поне на двайсет господа да танцува с тях на бала в дома на Ръдърфорд. Годеникът й, изглежда, нямаше нищо против нейното държание. Той стоеше настрани и безстрастно я наблюдаваше.

След време се доближи до нея и е безразличие й съобщи, че е време да потеглят за дома на семейство Ръдърфорд.

— Шери пожъна невероятен успех, Лангфорд! Нямам търпение да споделя със снаха ви и майка ви колко идеално мина въвеждането на нашата госпожица в обществото! — възкликна госпожица Черити, но графът посрещна думите й с хладна усмивка.

Когато разбра, че Стивън възнамерява да я откара на следващия бал е неговата карета, Шери твърдо се възпротиви:

— Предпочитам да пътувам е господин Дьовил и госпожица Черити!

Тя се извърна и направи крачка към ландото, с което Ники я беше довел в „Алмак“, но Стивън здраво я стисна за лакътя и я бутна към отворената врата на луксозната каляска.

— Влизай вътре, преди да си станала за смях пред всички! — ледено изрече той.

Едва сега Шери разбра, че зад спокойната външност на годеника и се крие застрашителна ярост. Тя се обърна за подкрепа към госпожица Черити и Никълъс Дьовил, но със съжаление установи, че те вече са потеглили. Нямаше друг избор, освен да влезе в каретата на графа. Пред „Алмак“ се беше насъбрала огромна тълпа и една сцена пред всичките тези хора щеше да бъде напълно излишна.

Стивън седна срещу нея и подвикна на кочияша:

— Карай по по-дългия път през парка.

Шери се облегна назад и мълчаливо зачака бурята да се развихри. А че такава щеше да има — в това тя изобщо не се съмняваше. Стивън седеше без да продумва, вперил поглед навън през прозореца. Прииска й се той да й каже нещо — каквото и да е Мълчанието я измъчваше. Но когато графът най-сетне благоволи да проговори, тя разбра, че мълчанието все пак беше за предпочитане.

— Ако още веднъж си позволиш да ме изложиш, както направи тази вечер, ще се разправя с теб пред очите на всички присъстващи. Ясно ли е? — процеди през зъби той.

Тя с мъка преглътна и кимна:

— Ясно е.

Гласът й трепереше. Надяваше се, че с това обясненията са приключили, но, изглежда, те едва сега започваха.

— Какво целеше с лекомисленото си държание? Защо флиртуваше с всяко нищожество, позволило си да те доближи и да те покани на танц? — Стивън заплашително понижи глас. — Защо ме заряза по средата на дансинга? За да се лепнеш за Дьовил и с наслада да попиваш всяка казана от него глупост ли?

Обвинението беше толкова несправедливо, толкова лицемерно, че Шери не се сдържа и избухна:

— А ти какво очакваше? Нима една жена би могла да се държи другояче, освен глупаво, след като поначало е имала глупостта да се обвърже с такъв като теб? Тази вечер чух отвратителни клюки по твой адрес — за всичките ти завоевания, за любовницата ти, за безбройните ти връзки с омъжени жени! Как смееш да ми казваш кое е прилично и кое не, след като се оказва, че в цяла Англия няма по-голям развратник от тебе? — Беше толкова ядосана, че пропусна да забележи как той стисна зъби. — Нищо чудно, че е трябвало да отидеш чак в Америка, за да си намериш съпруга! Изненадана съм все пак, че репутацията ти на женкар не е стигнала и дотам. Имал си наглостта да се сгодиш за мен, след като всички в „Алмак“ очакваха да поискаш ръката на Моника Фицуеъринг и на още половин дузина други дами! Без съмнение ти е навик да зарязваш всяка жена, която е имала глупостта да повярва на приказките ти за брак. Няма да се изненадам, ако се окаже, че и с тях си постъпвал също като с мен — сгодявал си се „тайно“ и после си ги изпращал да си търсят някой друг! Е, вече не се смятам за сгодена за теб! Не ме ли чуваш, милорд? Развалям годежа! Отсега нататък ще флиртувам с когото си искам и когато си поискам, без опасност да хвърля петно върху името ти. Ясно ли е? — Тя завърши речта си и с нетърпение зачака реакцията на графа, но той нищо не каза. Само повдигна вежди, впи омагьосващите си сини очи в нейните, после се приведе към нея и й подаде ръка. Предлагаше й да приключат годежа си с ръкостискане, осъзна Шери. Това, че Стивън дори не се опита да възрази, я вбесяваше. Тя смело срещна погледа му и сложи длан в неговата.

Внезапно пръстите му се сключиха като капан около нейните Стивън рязко дръпна девойката към себе си и тя се приземи на сантиметри от него.

— Силно се изкушавам да ти вдигна полите и да набия малко здрав разум в главата ти! — просъска той. — Така че по-добре ще е да ме слушаш внимателно, за да не стигаме до подобни крайни мерки. Моята годеница — Стивън силно наблегна на последната дума — ще спазва всички правила на приличието, а моята съпруга — продължи с ледена арогантност той — никога няма да изложи нито себе си, нито мен!

— Която и да е тя, искрено й съчувствам! Аз…

— Ти, малка негоднице! — възкликна той и устните му свирепо се впиха в нейните.

Шери се опита да се откъсне и най-сетне успя да извърне лицето си встрани.

— Недей — проплака тя, презирайки се заради слабостта си. — Моля те. Недей… Моля те…

Стивън вдигна глава — без да отпуска хватката си. Вгледа в пребледнялото й от уплаха лице и разбра, че ръката му е върху гърдите й. Изненада се, че до такава степен е загубил контрол над себе си. Шери го гледаше с разширени от ужас очи, а сърцето й лудо биеше под дланта му. Графът искаше да я пречупи, да я подчини на волята си, но не и да я изплаши.

Тя беше очарователна дори в този момент, когато се защитаваше. Смела, горда, сладка, умна…

И щеше да бъде негова. Това невероятно момиче с тицианови коси щеше да роди и да отгледа децата му, да седи начело на масата му, да му се опълчва и никога нямаше да го отегчи. Беше сигурен в това. Опитът му с представителките на нежния пол беше огромен, фактът, че не знаеше коя е тя, нито кой е той и че когато паметта й се върнеше, едва ли щеше да бъде във възторг от него, не го тревожеше.

От мига, в който тя доверчиво беше сложила длан в неговата и успокоена беше заспала, двамата бяха неразривно свързани. Независимо от тазвечерното й поведение, от гневните думи, които беше отправила към него, Стивън беше убеден, че тя го желае.

Гневът му се уталожи и Шери почувства това.

— Пусни ме — каза кротко тя.

Стивън упорито поклати глава.

— Страхувам се, че трябва да постигнем съгласие, преди да си слязла от тази карета — изрече той.

— За какво толкова трябва да се договаряме? — повиши глас Шери.

— За това. — Стивън нежно извърна лицето й към своето повдигна брадичката й и устните му отново се доближиха до нейните.

Шеридан рязко пое дъх и се опита отново да извърне глава, но не успя. Зачака нова груба атака, но такава не последва. Вместо това Стивън я целуна с толкова нежност, че девойката замръзна от изненада, после съпротивата й отслабна. Пръстите му се плъзнаха в косите и, спряха се за миг там и чувствено се спуснаха към тила й. Пулсът й се ускори. Мъжът, който я целуваше, отново беше нейният загрижен за здравето й годеник, който спеше в кресло до леглото й; годеникът, който я беше разсмивал и целувал така, че цялото й същество му се подчиняваше. Не можеше да му устои. Езикът му нежно проследяваше извивката на устните й, изкушаваше ги да се отворят и да го приемат и тя едва се сдържа да не го направи. Стивън вдигна глава и смени тактиката. Устните му се плъзнаха по страната й, нагоре към слепоочието й, ъгълчето на окото й. Докосна с език върха на ухото й и по тялото й преминаха нови тръпки на възбуда. Усетил състоянието й, той отново се върна към устните й и Шери окончателно се предаде. Копнееше да отвърне на целувката му. Дланта й се плъзна по гърдите му, тялото й се изви и се притисна по-плътно към неговото. Устните й жадно приемаха неговите. Страстта й избухна с пълна сила. Стивън почувства, че губи разсъдъка си. Ръката му покри гърдата й и чувствено я погали. Шери отново му поднесе устните си. Графът си казваше, че трябва да спре, но продължаваше да я гали и да я целува. От гърдите й се изтръгна сладостен стон и Стивън осъзна, че желанието кара и него да стене. Пръстите му конвулсивно дръпнаха огнения кичур коса, в който се бяха впили, и нанизът перли, вплетен в прическата й, се скъса. Двамата дори не усетиха дъжда от перли, който се изсипа около тях. Не съществуваше нищо друго освен желанието им да се слеят. В един кратък миг Шери осъзна, че това, което правят, е нередно и се опита да спре, но Стивън само простена и устните му опариха нежната кожа на гърдите й…