Жан-Кристоф Гранже
Полетът на щъркелите (47)

47

Върнах се в Париж към двайсет и два часа. Нямах никакъв отговор нито от посолствата, нито от съдилищата, нито пък съобщение от д-р Варел. Само Джуров ми бе изпратил доклада от аутопсията на Райко. Взех горещ душ и си приготвих бъркани яйца със сьомга и картофи. След това си запарих руски чай и си легнах с глока под ръка и с надеждата, че сънят ще ме споходи бързо. Към двайсет и един и трийсет се обади Катрин Варел.

— Е?

— Дотук нищо. Утре сутринта очаквам да получа списъка на френските или френскоговорещи лекари, които са работили в Централна Африка между 60-а и 80-а година. Свързах се и с някои стари приятели, които биха могли да изровят нещо. Не можах да получа списъка на лекарите от „Единен свят“. Но има известна надежда. Познавам един млад офталмолог, който наскоро постъпи при тях. Обеща да помогне.

С други думи — нищо. А времето течеше. Прикрих разочарованието си.

— Добре, докторе. Благодаря за доверието, което ми оказвате.

— Няма защо. Знаете ли, какво ли не съм виждала. Но онова, което ми разправихте, минава всяка граница. Пазете се. Ще ви се обадя утре.

Налагаше се да чакам.

Призори телефонът отново иззвъня. Вдигнах слушалката и погледнах кварцовия часовник на нощното шкафче. Показваше 5:24 часа.

— Ало?

— Луи Антиош?

Беше плътен глас с ориенталски акцент.

— Кой се обажда?

— Ицхак Делтер, адвокатът на Сара Габор.

— Слушам ви.

— Обаждам се от Брюксел. Мисля, че вие сте телефонирали вчера в посолството. Искате да се срещнете със Сара Габор, така ли?

— Точно така.

Човекът се прокашля.

— Разбирате, че при сегашното състояние на нещата, това е много трудно.

— Трябва да я видя.

— Мога ли да ви попитам какви са ви отношенията с госпожица Габор?

— Лични.

— Евреин ли сте?

— Не.

— От колко време познавате Сара Габор?

— От около месец.

— В Израел ли се запознахте?

— В Бейт Шехан.

— И смятате, че имате важна информация, която можете да ни предоставите?

— Да, така смятам.

Събеседникът ми се замисли, после изрече със сериозен глас:

— Господин Антиош, този случай е сложен, много сложен. Той поставя всички ни в неудобно положение. Имам предвид израелската държава, но и другите заинтересовани правителства. Убедени сме, че необмисленият жест на Сара Габор е само видимата част от айсберга.

„Необмислен жест“, за да означи куршума в челото. Делтер очевидно имаше усет за евфемизъм. Адвокатът продължи:

— Полициите на всички заинтересовани страни разследват случая, но засега всяка информация е поверителна. Не мога да ви обещая, че ще видите госпожица Габор. Но мисля, че ще е добре да дойдете в Брюксел и да поговорим.

Взех един бележник.

— Дайте ми адреса си.

— Отседнал съм в посолството на Израел, улица Жозеф II № 71.

— Припомнете ми името си.

— Ицхак Делтер.

— Господин Делтер, нека да е ясно. Ако мога да ви помогна, ще го направя. Но при едно условие: да ми уредите среща със Сара Габор.

— Това не зависи от нас. Но ще се опитаме да получим разрешение. Ако следователите сметнат, че подобна среща може да помогне на разследването, няма да има проблем. Мисля, че всичко зависи от вашето сътрудничество, от информацията, с която разполагате…

— Не, метр. Първо Сара. После моето свидетелство. Ще бъда в Брюксел към обяд.

Делтер въздъхна.

— Ще ви чакаме.

След няколко минути бях обръснат и облечен. Носех официален сив костюм със седефени копчета. Направих си резервация за кола под наем и взех такси, за да ме отведе до агенцията.

От парите на Бьом ми оставаха повече от трийсет хиляди франка. Заедно с месечната ми рента от по двайсет хиляди за август и септември, това правеше седемдесет хиляди, с които можех да пътувам, докато пипна „доктора“. Без да броим самолетните билети, които лесно можеха да се разменят.

Когато затворих вратата след себе си, усещах силен прилив на адреналин.