Жан-Кристоф Гранже
Полетът на щъркелите (3)

3

Днес всичко свърши, преди да е започнало. Макс Бьом никога няма да узнае защо са изчезнали щъркелите му. Нито пък аз. Защото със смъртта му приключваше и анкетата ми. Щях да върна парите на асоциацията и да се прибера при книгите си.

И все пак седях в болницата и чаках. Чаках пристигането на федералния инспектор и резултата от аутопсията. Защото имаше аутопсия. Дежурният лекар я бе започнал веднага след като получи разрешение от полицията — Макс Бьом явно нямаше семейство. Какво му се бе случило? Сърдечна криза? Или щъркелите го бяха нападнали? Въпросът заслужаваше отговор.

— Вие ли сте Луи Антиош?

Не бях забелязал човека, който сега седеше до мен. Не беше бръснат и все още гледаше сънливо.

— Да. Вие от полицията ли сте?

— Инспектор Дюмаз. Бях дежурен през нощта. Вие ли го намерихте?

— Да.

— Как изглеждаше?

— Мъртъв.

Дюмаз сви рамене и извади бележник.

— При какви обстоятелства го намерихте?

Разказах му. Той си водеше бележки. После попита:

— Французин ли сте?

— Да. Живея в Париж.

Записа си точния ми адрес.

— Отдавна ли познавате Макс Бьом?

— Не.

— В какви отношения бяхте?

Реших да излъжа.

— Аз съм орнитолог любител. Смятахме да организираме образователен семинар за различни птици.

— Какви по-точно?

— Главно за белия щъркел.

— Каква ви е професията?

— Току-що се дипломирах.

— По какво? Орнитология?

— Не. История, философия.

— И на колко години сте?

— На трийсет и две.

Инспекторът подсвирна.

— Имали сте късмет, че сте могли да се отдавате на страстта си толкова дълго. Аз съм на вашата възраст, а от тринайсет години работя в полицията.

— Историята не ме влече — казах.

Дюмаз замислено се усмихна.

— И моята работа не ме влече, уверявам ви.

Замълча, после попита:

— Според вас, откога е бил мъртъв Макс Бьом?

— От онзи ден. Вечерта на седемнайсети пазачът го е видял да се качва в гнездото и не го е видял да слиза.

— Как смятате, от какво е умрял?

— Нямам представа. Може би от сърдечна криза. Щъркелите бяха започнали… да се хранят с него.

— Видях тялото преди аутопсията. Имате ли нещо да добавите?

— Не.

— Ще трябва да подпишете показанията си в управлението. Ето ви адреса. (Дюмаз въздъхна.) Ще се вдигне шум около тази смърт. Бьом беше знаменитост. Сигурно знаете, че той отново завъди щъркели в Швейцария. Тук ние държим на тези неща.

Появи се възрастна дребна брюнетка с бяла престилка, изцапана с кръв, и кой знае защо с обувки на високи токове, които потракваха по мозайката. Дъхът й миришеше на цигари.

— Вие за Бьом ли сте?

Изправихме се.

— Това е Луи Антиош, приятел на Макс Бьом. Той е открил тялото. Аз съм инспектор Дюмаз от федералната полиция.

— Катрин Варел, сърдечен хирург. Аутопсията продължи дълго. Случаят беше по-сложен от очакваното. Преди всичко заради раните. Май са го намерили в щъркелово гнездо. Какво е правел там, за Бога?

— Макс Бьом беше орнитолог — обясни Дюмаз. — Чудно ми е, че не го познавате. Беше много известен. Закриляше щъркелите в Швейцария.

— Аха — неубедено каза жената.

Извади пакет цигари и запали една. Забелязах табелата, която забраняваше пушенето, и разбрах, че тази жена не е швейцарка. Тя подхвана:

— Да се върнем на аутопсията. Въпреки всички рани, ясно е, че мъжът е починал от инфаркт вечерта на 17 август, около осем часа. Но има нещо изненадващо. Знаехте ли, че Бьом е бил с присадено сърце?

Дюмаз ми хвърли въпросителен поглед. Лекарката продължи:

— Извикаха ме, когато екипът открил характерния дълъг белег. Няма съмнение, че е извършена трансплантация. Явно преди доста години, но организмът е понесъл органа забележително добре. Обикновено върху присадено сърце се откриват множество белезникави белези, които съответстват на точките на отхвърляне, с други думи на некрозирали мускулни клетки. Така че трансплантацията е крайно интересна. Освен това, доколкото мога да съдя, е извършена много професионално. А Макс Бьом — вече проверих — не е бил наблюдаван от тукашен кардиолог. Ето ви една малка мистерия за разгадаване, господа. Колкото до причината за смъртта — нищо оригинално. Най-обикновен инфаркт на миокарда, настъпил преди около петдесет часа и причинен вероятно от усилието на изкачването. Ако това може да ви утеши, Бьом не се е мъчил.

— Какво искате да кажете? — попитах.

— Присаденото сърце не е свързано с приемната нервна система. Сърдечната криза не причинява болка. Макс Бьом не е усетил, че умира. Това е, господа. (Тя се обърна към мен.) Вие ли ще се погрижите за погребението?

Поколебах се.

— За съжаление налага ми се да отпътувам…

— Добре — отсече тя. — Ще го уредим. Смъртният акт ще е готов към обяд. Ще ми отделите ли минутка, инспекторе?

Двамата се отдалечиха. Но не толкова, че да не чуя как жената промълви: „Има един проблем…“