Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Vol des cigognes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2008)

Издание:

ИК „Колибри“, София, 2003

Френска. Първо издание

Формат 84/108/32. Печ. коли 16

Редакция Жечка Георгиева

Предпечатна подготовка Милана Гурковска

Печатница „Симолини“

ISBN 954–529–277–6

 

Editions Albin Michel, 1994

История

  1. — Добавяне

20

Навън бавно се смрачаваше. Сара се отдръпна от мен. По гърдите й се стичаше пот. Тялото й бе дълго и стегнато, кожата й бе матова, прегоряла, изсушена.

— Ще пиеш ли чай?

— С удоволствие.

Тя стана и отиде да направи запарката. Желанието, което изпитвах към нея, бе неугасимо. След два часа в леглото все още не можех да се отпусна. Не ставаше дума за наслада или удоволствие, а за някаква алхимия на телата, на които сякаш бе отредено да горят едно за друго. Вечно.

Сара се върна — носеше меден поднос, върху който бе поставила метален чайник, малки чашки и чинийка с бисквити. Седна на ръба на леглото и наля чая по ориенталски, като държеше чайника високо над чашките.

— Луи — каза тя, — мисля си, че си на грешен път.

— Какво имаш предвид?

— Птиците, миграцията, орнитолозите. Става дума за убийства. Никой не убива заради птици.

Вече бях чувал това. Възразих:

— В тази история, Сара, има само една връзка — щъркелите. Не знам къде ще ме отведат. Не знам и защо пътят им е осеян с убийства. Но в това насилие без граници трябва да има някаква логика.

— В това насилие има пари.

— Естествено — отвърнах. — Макс Бьом се е занимавал с незаконна търговия.

— Каква?

— Още не знам. Диаманти, слонова кост, злато? Във всеки случай, африкански богатства. Дюмаз, швейцарският инспектор, който работи по случая, е убеден, че става дума за скъпоценни камъни. И мисля, че е прав. Бьом едва ли е търгувал със слонова кост, след като се е бунтувал срещу изтребването на слоновете в Централна Африка. Колкото до златото, по пътя на щъркелите то не е много. Остават диамантите — в Централна Африка, в ЮАР… Макс Бьом е бил инженер и е работил в мини. Само че се е пенсионирал още през 77-а и вече не е стъпил в Африка. Занимаваше се само с щъркели. Не знам, Сара, наистина.

Сара запали цигара и сви рамене.

— Сигурна съм, че имаш някакво предположение.

Усмихнах се.

— Имам. Смятам, че търговията продължава и щъркелите са нещо като куриери. Пратеници, ако щеш. Като пощенските гълъби. Смятам, че пренасят съобщението си в пръстените.

— Какви пръстени?

— В Европа орнитолозите слагат на краката на птиците пръстени, върху които са отбелязани датата и мястото на раждането или датата и мястото на залавянето, ако са диви птици. Но мисля, че пръстените на Бьом разказват друга история.

— Каква?

— Нещо, заради което си заслужава да се убива. Райко го беше открил. Брат ти също, струва ми се. Идо дори е разбрал за какво точно става дума. Оттам и надеждата му да забогатее.

Сара не каза нищо. За миг помислих, че напълно ме е забравила. После стана.

— Луи, в момента проблемите ти не са в небето. Гледай си по-скоро в краката. Ако продължаваш да хвърчиш из облаците, ще те убият като куче.

Сара обу дънките си и облече фланелка.

— Ела с мен.

Излязохме в градината, където Сара се спря между къщата и гаража на Идо. Отмести клоните на едно маслиново дърво и отдолу се появи прашно платнище.

— Помогни ми.

Издърпахме платнището. През деня сигурно бях минал отгоре му поне десет пъти. Сара повдигна дъската на скривалището и пред очите ми се разкри истински арсенал. Бойни карабини и ножове, сандъци с боеприпаси.

— Складът на семейство Габор — каза Сара. — Винаги сме имали оръжие, но Идо се снабди с още.

Коленичи и издърпа прашен сак за стикове за голф. Изтупа го и го напълни с оръжие и муниции. След това ми подаде един автоматичен пистолет.

— Това е глок 21, австрийско оръжие. Стреля с четирийсет и пет милиметрови куршуми. По-добро е от берета.