Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Vol des cigognes, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Росица Ташева, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2008)
Издание:
ИК „Колибри“, София, 2003
Френска. Първо издание
Формат 84/108/32. Печ. коли 16
Редакция Жечка Георгиева
Предпечатна подготовка Милана Гурковска
Печатница „Симолини“
ISBN 954–529–277–6
Editions Albin Michel, 1994
История
- — Добавяне
23
Станах в три часа като предишния ден. Беше 6 септември. Кибуцът започваше да се събужда. Излязох в пурпурната нощ, смесих се с мъжете и жените, които отиваха на развъдниците, и се опитах да разбера дали са виждали Сара. Въпросите ми предизвикаха враждебни погледи и неясни отговори.
Отправих се към орнитолозите. Те ставаха много рано, за да наблюдават птиците още при събуждането им. В четири часа вече бяха навън с биноклите, камерите и храната за през деня. След няколко опита един холандец позна Сара по описанието ми и ме увери, че я е видял предишния ден към осем сутринта в Неве-Ейтан. Качвала се на автобус № 133 за Нетания. Порази ме една подробност — девойката носела сак за стикове за голф.
Миг по-късно бях настъпил газта и летях на запад с пълна скорост. В пет часа спрях на една бензиностанция, заредих колата, поръчах си черен чай и разтворих пътеводителя, за да потърся информация за Нетания. Когато я прочетох, едва не се залях с горещия чай. „Нетания. Население: 107 200 жители. Курортен град, известен с пясъчните си плажове. Голям индустриален център, специализиран в обработката на диаманти. В квартала около улица Херцъл туристът може да наблюдава срязването и шлифоването на камъните…“
Потеглих със свирене на гуми. Значи Сара бе разкрила всичко. И несъмнено притежаваше диаманти.
В девет часа бях в Нетания, и не след дълго паркирах колата в началото на улица Херцъл. Тръгнах пеш и след няколко преки попаднах на това, което търсех — търговците на диаманти.
Още в първото магазинче зададох въпросите си: „Виждали ли сте една млада жена, висока и руса? Предлагала ли ви е необработени диаманти с голяма стойност? Искала ли е от вас да оцените или да купите диамант?“
Всеки път получавах отрицателен отговор, а зад очилата или лупите срещах враждебни погледи. Бижутерите не обичат да ги разпитват. В дванайсет и половина почти бях обиколил квартала, без да получа и най-малката информация. Още няколко магазинчета и всичко щеше да свърши. В един без петнайсет зададох за последен път въпросите си на възрастен мъж, който прекрасно говореше френски.
— Със сак за стикове ли е младата жена?
Сара бе идвала тук предната вечер. Поставила на тезгяха един диамант и попитала: „Колко?“ Исаак Книклевиц разгледал камъка на светлината, после го огледал с лупа. Сравнил го с други диаманти и заключил, че по отношение на бистротата и чистотата камъкът няма равен на себе си. Предложил цена. Сара приела, без да се пазари. Исаак изпразнил касата си, но сключил, както сам призна, чудесна сделка. Знаел впрочем, че това е началото. Според него подобен камък, продаван без сертификат, можел да донесе само неприятности. Бил убеден, че някой като мен или пък друго, по-официално лице, ще потропа на вратата му. И че ще се наложи може би да върне камъка, освен ако не успее да го обработи предварително.
Исаак ми предложи да обядваме заедно. Сигурно имаше още много за разправяне. А Сара бе далеч. Последвах го по лабиринта от улички. Скоро стигнахме до малко площадче, скрито под гъста растителност. Под този свеж покрив бяха подредени масите на ресторанта. Настанихме се и Исаак каза:
— Разкажете ми вашата история, млади човече.
— Не, Исаак, нищо не мога да ви кажа. Освен, че младата жена, която сте видели вчера, е в опасност. Аз също съм в опасност. Всеки, който се доближи до тази история, е застрашен. Доверете ми се, отговорете на въпросите ми и стойте настрани от всичко това.
— Обичате ли младата жена?
— Не бих започнал оттам, Исаак. Но да кажем, че да, обичам това момиче. До полуда. Да предположим, че става дума за любов, чувства и насилие. Това задоволява ли ви?
Исаак се усмихна и поръча на иврит специалитета за деня. На мен лично миризмата на пилешко ми бе убила апетита. Поисках само чай.
Бижутерът попита:
— Какво мога да направя за вас?
— Разкажете ми за диаманта на младата жена.
— Великолепен камък е. Не много голям, най-много няколко карата, но изключително чист. Стойността на диамантите се определя по четири критерия: тегло, чистота, цвят и форма. Диамантът на приятелката ви е напълно безцветен и безупречно чист. Цяло чудо.
— След като смятате, че произходът му е подозрителен, защо го купихте?
— Защото това ми е професията. Аз обработвам диаманти. От повече от четирийсет години го правя. Този, за който говорим, е истинско предизвикателство за човек като мен. Когато го видях, разбрах, че небето ми дава възможност да създам своя шедьовър.
— Преди да се обработи, колко струва камък с такова качество?
— Не става дума за пари.
— Отговорете ми. Трябва да знам цената му.
— Трудно е да се каже. Може би между пет и десет хиляди американски долара.
Представих си как щъркелите на Бьом цепят небето, пренасяйки скъпоценния си товар. Как всяка година се връщат в Европа и кацат в гнездата си по покривите на Германия, Белгия, Швейцария. Милиони долари всяка пролет.
— Откъде би могъл да идва подобен диамант? — попитах.
— Всяка година по борсите се продават необработени диаманти. Никой не може да каже откъде идват. Нито дори дали са извадени от земята или от водата. Диамантът е напълно анонимен.
— Но камък с подобно качество трябва да е рядкост. Сигурно се знае от кои мини би могъл да е.
— Така е. Но днес съществуват много находища. В Южна и Централна Африка, разбира се, но и в Ангола, в Русия…
— Къде се продават такива необработени диаманти?
— Само на едно място — в Анверс. Всичко, което не минава през Де Биърс, тоест двайсет до трийсет процента от пазара, се продава на диамантените борси в Анверс.
— Казахте ли това на девойката?
— Естествено.
Ясно — моята Алиса бе на път за Анверс. Сервираха специалитета на деня — пържени кюфтенца от бакла и пюре от нахут. Исаак спокойно започна да се храни.
— Как протичат нещата в Анверс?
— Доста е впечатляващо. Диамантените борси са под закрилата на Пентагона. Усещаш, че отвсякъде те наблюдават невидими камери. Там няма политика, от значение е само качеството на камъните.
— Какви са проблемите с продажбата на диаманти? Съществува ли незаконна търговия?
Исаак иронично се усмихна.
— Търговия ли? Естествено. Но светът на необработените диаманти е особен, господин Антиош. Там търсенето и предлагането са абсолютно регламентирани от компанията Де Биърс. Всичко е подчинено на строги правила, като целта е на световния пазар периодично да се пускат определено количество камъни. Да се отваря и затваря кранчето, ако щете, за да не се предизвикат сътресения.
— Искате да кажете, че трафикът на необработени камъни е невъзможен, че Де Биърс контролира разпространението на диаманти?
— Може и да се появи някой камък. Но редовната поява на диаманти с голяма стойност би дестабилизирала пазара.
Извадих диаманта на Уилм и му го показах.
— На такива ли?
Исаак изтри устата си, свали очилата си и се взря в камъка.
— Да, на такива — потвърди той, като ме гледаше невярващо. — Няколко подобни могат да предизвикат огромно колебание на цените. Невероятно. В целия си живот съм виждал не повече от пет диаманти с такова качество. А за последните два дни видях два. Продава ли се този камък?
— Не. Още един въпрос. Трафикантите трябва преди всичко да се боят от Де Биърс, така ли?
— Именно. Но не подценявайте митниците, там също има отлични специалисти.
— Какво печелят трафикантите?
— Същото като при всяка незаконна търговия — избягват таксите, митата.
Макс Бьом го бе правил по начин, който никой не би могъл и да си представи. Трябваха ми още две потвърждения. Прибрах скъпоценния камък и извадих от раницата си фишовете на Бьом, изпълнените с цифри фишове, които не бях успял да разгадая, но вече имах някои предположения.
— Говорят ли ви нещо тези числа?
Исаак мълчаливо ги разгледа.
— Без съмнение — отвърна той. — Това са характеристики на диаманти. Споменах ви за четирите критерия: тегло, цвят, чистота, форма. Четирите С — на английски carat, colour, clarity, cut… Вижте например този параграф. Под датата: 13/4/87, е написано: VVSI, което означава: Very, very small inclusion, тоест изключително чист камък с включения, които се забелязват с десеторно увеличаваща лупа. Следва 10 C. Това е теглото — 10 карата (един карат отговаря на 0,20 г.). После буквата D, която означава: чисто бял, най-прекрасния цвят. Тук имаме описание на уникален диамант. Ако съдя по останалите дати и кодове, мога да твърдя, че притежателят на тези камъни е фантастично богат.
Гърлото ми бе пресъхнало от напрежение. Богатството, за което говореше Исаак, бе „спечелено“ от един-единствен щъркел в продължение на няколко години. Свят ми се зави при мисълта за броя фишове в раницата ми. Направих последна проверка.
— А това, Исаак? Можете ли да ми кажете какво е?
Показах му карта на Европа и Африка, през която бяха прекарани пунктирани линии. Той се сведе над нея, после каза:
— Може би това са пътищата на диамантите, от мините до европейските страни, в които се продават или обработват камъните. За какво става дума? Това ли е вашият „трафик“?
— Моят трафик, да, в известен смисъл.
Бях му показал карта на миграцията на щъркелите — фотокопие на рисунка от детска книжка, дадена ми от Бьом. Станах.
Исаак също се изправи и попита:
— Какво ще правите с вашия камък?
— Не мога да ви го продам, Исаак. Нужен ми е.
— Жалко. Впрочем тези камъни са много опасни.
Уредих сметката и казах:
— Исаак, само двама души знаят, че притежавате подобен камък — аз и младото момиче. Да смятаме инцидента за приключен.
— Дано, господин Антиош.
Сбогувахме се и аз се смесих с тълпата. Минавах покрай магазинчетата и се опитвах да се ориентирам. Мислите ми бяха несвързани, не можех да се съсредоточа. На всичкото отгоре имах чувството, че ме следят.