Джоана Линдзи
Подаръкът (30)

30.

Коледната сутрин в Хавърстън бе светла и студена, но в салона, където се бяха събрали повечето членове на семейството, бе много уютно и топло, а в камината пращеше буен огън. Джереми бе запалил малките свещички, които украсяваха коледното дърво. Децата гледаха като омагьосани трепкащите пламъци, а стаята бе изпълнена със сладкия аромат на свещичките.

Последни се появиха Джеймс, Джорджина и трите им по-малки деца. Джак тутакси изтича към по-големия си брат, Джереми, когото обожаваше, и получи обичайната прегръдка и закачливо гъделичкане. Сетне, както обикновено, се запъти право към Джуди, без да обръща внимание на останалите си роднини, макар че щеше да отиде и да ги поздрави по-късно, когато свърши с размяната на сутрешните клюки с приятелката си.

Антъни, който никога не пропускаше сгодния момент, се обърна към брат си:

— Е, след като най-после отново намери леглото си, изглежда ти е било доста трудно да станеш от него, а?

Предишният ден Антъни бе основната мишена за подигравките на брат си. Затова, когато видя, че тази сутрин Джеймс е в подчертано добро разположение на духа, той не можа да устои да го подразни:

— Какво? Да смятам ли, че вече не си в настроение да насиняваш очи?

— Забрави за цялата история, хлапе — изсумтя брат му.

Ала това никога не бе имало успех, не и с Антъни.

— Значи Джорджи ти е простила, така ли?

— Джорджи ще има друго бебе или бебета, както може да се окаже — ухили се Джеймс.

— Е, това се казва чудесен коледен подарък! Поздравявам те, старче!

Но сега не Джеймс бе този, който отвърна на шеговития въпрос на Антъни, а собствената му съпруга, която изрече с очарователния си шотландски гърлен акцент:

— Забрави за цялата история, скъпи, или ще има да се чудиш къде е отишло твоето легло.

При което Джеймс избухна в смях, а Джорджина рече:

— Не беше толкова забавно. Забележи, че на брат ти никак не му е до смях.

— Разбира се, че не му е, любима, и тъкмо това е най-забавното.

Антъни измърмори нещо под нос, изгледа с отвращение Джеймс и се наведе, за да прошепне нещо на съпругата си, което я накара да се усмихне. Очевидно никой не можеше да устои на този очарователен негодник.

Не след дълго децата се настаниха на килима пред дървото и започнаха с отварянето на подаръците. Джуди забеляза, че Подаръкът не е на високата масичка и отиде да попита Ейми къде е. Двете с Джак не бяха идвали в салона през последните дни, заети с други по-интересни неща.

— Значи беше само някаква книга? — попита Джуди, след като Ейми отговори на първия й въпрос.

Момиченцето бе искрено разочаровано, че това, което толкова силно бе възбудило любопитството на двете им с Джак, всъщност съвсем не се е оказало толкова интересно за нея.

— Не е обикновена книга, любов моя. Тя описва историята за нашите прапрародители, как са се срещнали, как им е отнело известно време, за да осъзнаят, че са създадени един за друг. Сигурна съм, че някой ден ще искаш да я прочетеш.

Джуди не изглеждаше никак впечатлена и вниманието й тутакси бе привлечено от друго, когато Джак отвори следващия си подарък. Но неколцина от възрастните, които бяха наблизо и чуха въпросите й, си спомниха за прародителите си и направиха някои коментари.

— Питам се дали той някога е харесал това място, имайки предвид колко го е мразел в началото — отбеляза Травис.

— Разбира се, че го е харесал, след като и тя е била тук с него — отвърна брат му. — Целият свят става различен, когато има с кого да споделиш живота си.

— Намирам за забележително, че той се е съгласил сам да ремонтира и освежи това място — обади се Антъни. — Проклет да съм, ако някога взема чук в ръка.

— Няма ли? — многозначително попита съпругата му.

— Е… може би — ухили се Антъни. — Чудесно нещо, много полезно и вдъхновяващо, особено като се имат предвид прекрасните резултати, които могат да се постигнат с него.

Рослин завъртя очи, но Дерек се засмя и рече:

— Всички трябва да признаете, че те наистина са свършили отлична работа с това място. Хавърстън е доста голяма къща, но въпреки това е уютна и приятна.

— Само защото е била твоят дом — изтъкна съпругата му. — За тези, които не са израснали тук, тя повече прилича на кралски дворец.

— Тъкмо това си мислех и аз — съгласи се Джорджина.

— Мнението на американците не се брои, Джорджи — сухо каза на съпругата си Джеймс. — В крайна сметка всички много добре знаем, че в онези твои примитивни щати никъде не може да се види такава грандиозна къща. Там все още са истински диваци.

Антъни се засмя и кимна към другия край на стаята, където Уорън бе седнал на пода пред коледното дърво с близнаците на колене, увлечен в отварянето на подаръците.

— Последните ти думи отидоха на вятъра, старче. Онзи янки нищо не чу.

— Но този янки чу — рече Джорджина и смушка силно Джеймс в ребрата, за да му покаже колко оценява обидните му забележки за родината й.

Той изръмжа, но се извърна към Антъни.

— Бъди добро момче и ми напомни по-късно да ги повторя, когато ще е достатъчно близо, за да ги чуе.

— Можеш да разчиташ на това — отвърна Антъни.

Винаги когато се отнасяше до съпрузите на племенниците им, двамата се обединяваха срещу общия „враг“ и мигом забравяха за безмилостните си нападки един към друг.

Приближи се Реджи, която раздаде няколко подаръка, а единия пусна в скута на Джеймс. Беше от Уорън.

— Виж дали това няма да те накара поне днес, за разнообразие, да се държиш приятелски — рече тя.

Той повдигна въпросително вежди към племенницата си, отвори пакета и се засмя.

— Едва ли, момичето ми — каза, оглеждайки малката бронзова карикатура на един английски монарх с подчертано глупава физиономия. — Макар че не бих могъл да искам по-хубав подарък.

След като това бе подарък, предназначен да предизвиква, Джеймс не би могъл да не бъде очарован от него. Уорън бе предпочитаният му съперник за словесен двубой, следван от съпруга на Реджи.

— Какъв ужас! — завъртя очи Реджи. — Макар че би трябвало да изпитвам облекчение. Поне моят Никълъс ще бъде пощаден, след като вече си имаш любима мишена за деня.

— Не разчитай много на това, мила моя — ухили се чичо й. — Не бих искал той да се чувства пренебрегнат само защото е Коледа.

В този миг на вратата се появи Моли. Джейсън не бе говорил с нея, откакто тя бе започнала да чете дневника. Беше го свършила миналата нощ, дълго след като той си бе легнал. Сега той приближи към нея с надежда в очите, чиято причина й бе отлично известна.

Но след като застана пред нея, господарят на Хавърстън вдигна поглед към горната рамка на вратата. Тя проследи погледа му и видя имела, който, както всяка година, висеше над главите им. Преди дори да й хрумне, че той може да направи нещо толкова необичайно, като да я целуне, когато цялото му семейство бе в стаята и ги наблюдаваше, Джейсън наистина я целуна, при това доста страстно.

Миг по-късно той се отдръпна и попита:

— Нужно ли е отново да задавам въпроса си?

Тя се усмихна, разбрала чудесно за кой въпрос става дума.

— Не, не е нужно — прошепна жената, за да не ги чуят. — И този път отговорът ми е „да“, но при едно условие.

— Което е?

— Ще се омъжа за теб, Джейсън, ако се съгласиш да не казваш на никого за това, с изключение на близките си, разбира се.

— Моли… — започна с въздишка той.

— Не, чуй ме. Знам, че не това си се надявал да чуеш, след като прочета дневника на баба ти и дядо ти. Но за тях нещата са били различни. Тя е била непозната в този край. Хората тук и в Харвес не са я познавали през по-голямата част от живота си. За баба ти и дядо ти е било лесно да не обръщат внимание на хорското любопитство или да пресекат всякакви слухове, така че никой да не узнае истината. Ала ти не можеш да отречеш, че те не са признали истината и само малцина са я знаели — освен това нейният баща е бил руски благородник, нищо, че майка й е била циганка.

Той завъртя очи.

— Продължавай, Моли.

— Знаеш, че аз не мога да кажа същото, Джейсън. И аз продължавам да не желая да бъда причината за скандал в семейството ти, което в миналото е познало не един. Ако не можеш да се съгласиш да пазиш брака ни в тайна, ще трябва да продължим както досега.

— В такъв случай предполагам, че ще трябва да се съглася с условието ти.

Тя го изгледа подозрително. Очакваше, че той ще се противопостави много по-разгорещено.

— Не се съгласяваш сега с надеждата, че след като се оженим, ще промениш решението си, нали?

Джейсън се престори на засегнат.

— Нима не ми вярваш?

— Познавам те добре, Джейсън Малъри — сгълча го Моли. — Ти ще направиш или ще кажеш всичко, само и само да постигнеш целта си.

Той се ухили.

— В такъв случай би трябвало да знаеш, че никога не бих направил нещо, с което да те ядосам.

— Не, освен ако не си мислиш, че ще можеш да ме умилостивиш. Нужно ли е да ти напомням, че за мен обещанието ти е равносилно на клетва?

— Нужно ли е да ти напомням колко щастлив ме прави съгласието ти да станеш моя съпруга най-накрая?

— Сменяш темата, Джейсън.

— Нима си забелязала?

— Все още се разбираме един друг — въздъхна Моли.

— О, така е, скъпа. — Усмивката му бе много нежна. — Винаги сме се разбирали.

Зад тях се разнесе кашлица, което им напомни, че не са сами. Двамата се извърнаха едновременно и видяха, че всички в салона са вперили погледи в тях. По лицето на Моли плъпна червенина. Джейсън се усмихваше широко и побърза да им обясни.

— Позволете ми да ви съобщя — рече той и взе ръката на Моли. — Моли ми направи най-прекрасният коледен подарък, като се съгласи да се омъжи за мен.

След тези думи всички заговориха в един глас.

— Крайно време беше — отбеляза Джеймс.

— Напълно съм съгласен! — радостно извика Дерек и се спусна да прегърне родителите си.

— Жалко, че не го решихте по-рано — заяви с усмивка Реджи. — Днес можехме да имаме коледна сватба.

— А кой казва, че не можем да имаме? — попита Джеймс. — Знам, че по-големият ни брат още преди години се е сдобил със специално разрешение за брак. И доколкото го познавам, той няма да даде възможност на Моли да промени решението си.

— Мили боже! Значи тази история е отдавна?

Никълъс се усмихна на съпругата си.

— Погледни Дерек и Моли, както са застанали един до друг, скъпа. Това ще даде отговор на въпроса ти.

Реджи го послуша и възкликна:

— О, боже! Мисля, че чичо Джеймс е прав.

Ейми се изкиска.

— Така е. Разбира се, аз го знам по-отдавна, защото веднъж ги хванах да се целуват. Просто тогава не знаех, че един ден ще се стигне до всичко това.

— И като си помисля, че никога не ми е минавало през ума да ги сватосам един за друг — въздъхна Реджи.

Джеймс се засмя на племенницата си.

— И как би могла, след като двамата се обичат още преди ти да си била родена?

— Осъзнавам го, но ти сам го каза, чичо Джеймс. Тези двамата доста дълго са протакали женитбата си, а ако се бях намесила, щях да ускоря нещата.

При тези думи Антъни избухна в смях.

— Не мисля, че в този случай би постигнала успех, скъпа. Всъщност, като се замисля, струва ми се, че всичко се дължи на Подаръка.

— Чак сега ли го разбра, скъпо момче? — сухо попита Джеймс.

Антъни повдигна вежди, но преди да успее му възрази, се разнесе гласът на Шарлот:

— Една коледна сватба, колко чудесно! Предполагам, че ще се разплача.

— Сватбите винаги те карат да плачеш, скъпа моя — каза Едуард и нежно я потупа по ръката.

Това бе първата забележка от страна на Едуард и същевременно нещо, което Джейсън най-малко очакваше от него. Преди години именно Едуард бе най-яростният противник на развода му.

— Няма ли да кажеш нещо за неизбежния скандал, Едуард? — попита Джейсън.

Брат му се смути и призна:

— Преживяхме всички предишни скандали, избухнали в това семейство. Предполагам, че ще преживеем и този.

После се усмихна.

— Освен това причината, поради която се жениш, е напълно правилна и аз не бих могъл да бъда по-щастлив за теб.

— Няма да има скандал — заяви Реджи. — Нима толкова бързо забравихте за Подаръка? Не виждам защо да не последваме примера на онези стари приятелки на сър Уилям Томпсън. В крайна сметка слуховете са удивително нещо. Ако плъзнат противоположни слухове, ще бъде невъзможно да се разбере каква е истината. И всеки ще повярва в това, което му харесва.

Но Моли поклати глава.

— При мен нещата не са същите, както при вашата прапрабаба. Хората тук са познавали баща ми.

— Да, но познавали ли са баща му, или неговия баща? Както всички знаем, Моли, ти би могла да имаш един или два лорда в родословното си дърво. Преди век или два вече рядко е имало семейство, в което да е нямало някой и друг незаконороден.

Последните думи накараха Дерек да се засмее и той се извърна към майка си.

— Знаеш, че щом веднъж на Реджи й хрумне някаква идея, тя много рядко се отказва. Остави я да се позабавлява, като разпространява различни слухове. И без това ще го направи, особено след успеха й в случая с Келси.

Моли въздъхна тъжно. Единственото й условие за тази сватба никой извън семейството да не знае май нямаше да се изпълни. Джейсън отгатна мислите й, привлече я към себе си и прошепна в ухото й:

— Спомняш ли си какво е казал моят дядо Кристофър по въпроса?

Тя го погледна изненадано, но сетне се усмихна.

— Да, разбрах какво имаш предвид.

— Чудесно. И надявам се си забелязала, че никой от семейството ми не възрази.

Това напомняне му спечели едно мушване в ребрата.

— Не е позволено да го натякваш. Освен това те не възразиха, защото те обичат и искат да бъдеш щастлив.

— Не, не възразиха, защото ти винаги си била част от семейството, Моли. Сега просто ще го узаконим — крайно време беше!