Джоана Линдзи
Подаръкът (16)

16.

Стенанието го събуди. Кристофър не разбра откъде идва, докато не го чу и осъзна, че той бе този, който пъшкаше. Главата му се цепеше. Имаше жесток махмурлук и тъкмо това заслужаваше, след като бе изпил толкова много ром. Не беше обичайното му питие, но вчера бе искал нещо по-силно, а в къщата не бе останало нищо друго — да не забрави днес да се погрижи да попълни запасите.

— Мога да ти помогна.

Гласът бе със съвсем лек акцент и мек като шепот. Обърна се, за да види на кого принадлежи. Не се изненада да види, че това бе тя, легнала на възглавницата до него, с лице, светнало от усмивка. Ан… Ана… не, Анастасия, да, това бе името й, което миналата нощ най-после бе успял да изкопчи от нея, макар че не си спомняше точно по кое време.

— Да ми помогнеш за какво?

— За болката, която изпитваш заради снощното препиване.

— О, това ли? — Намръщи се, когато нова болка прониза слепоочията му. — Не мисли за това. Ако дойдеш малко по-близо и ми позволиш да те подържа, удоволствието ще ме накара напълно да забравя за всякаква болка.

Тя нежно докосна веждите му.

— Не, няма, но е много мило, че го казваш.

Обаче се приближи, притисна се до него и отпусна глава на гърдите му. Той въздъхна блажено, осъзнавайки, че тя е гола под завивката. Каквото и да се бе случило помежду им миналата нощ — защо, по дяволите не си спомняше нищо? — не се съмняваше, че му се бе насладил докрай.

— Значи си се съгласила? — попита той с глас, изпълнен с неподправено мъжко задоволство, а ръката му се плъзна по меката й коса. — Знаех си, че ще се съгласиш, макар че проклет да съм, ако си спомням.

— Трябва да знаеш, че беше много настоятелен.

— Наистина ли? Е, постъпил съм добре.

Жената се засмя. Беше леко дрезгав смях, на който слабините му мигом откликнаха. Изумително, колко лесно можеше да го накара да я пожелае.

— Това, че не си спомням най-хубавата част от вечерта, определено ме кара да се чувствам… незадоволен. — В гласа му прозвуча нотка на разочарование. — Трябва да го направя още веднъж, защото искам този път да го запомня.

Тя повдигна глава и го погледна. В красивите й очи се таеше лека насмешка, но едновременно с това и нежност.

— Отново? Не искам да те разочаровам, Кристофър, но ти заспа в мига, в който миналата нощ главата ти докосна възглавницата. Не помръдна нито веднъж, докато те събличах, а това не бе никак лесна работа, като се има предвид колко си едър и тежък. Не можах да изляза от тази стая, а и ти не би позволил…

— Разбрах — недоволно изпъшка той. — По дяволите, толкова много ли съм пил?

Тя кимна с усмивка.

— Ти наистина прекали с чашите. Беше много забавна гледка. Не заваляше и не залиташе. Изобщо не изглеждаше пиян. Но нещата, които каза, наистина се съмнявам, че би ги казал на трезва глава.

— Като например?

— О, ами например, когато ми заяви, че повече никога няма да танцувам. Толкова е глупаво. Разбира се, че ще танцувам винаги, когато ме помолиш. Както и когато ме качи на коня си и ми заповяда да те чакам, докато убиеш Николай.

Очите му се разшириха.

— Не съм го направил, нали?

— Не, разсея се, докато търсеше някакво оръжие в джобовете на сакото си, а след това забрави какво търсиш.

Младият мъж се намръщи.

— Никога повече. Ако видя още една бутилка ром и ще…

— Да, знам, че по-скоро ще я разбиеш в главата си, отколкото да я изпиеш.

— Е, не бих отишъл чак толкова далеч.

— И аз не мисля така — засмя се тя, — но ти така заяви миналата нощ.

Смехът й го възбуди. Придърпа я към гърдите си и устните й се озоваха на сантиметри от неговите. Погледите им се срещнаха. Кристофър не се съмняваше, че тя ще разпознае желанието в очите му.

— Значи още не сме се любили? — дрезгаво попита той.

— Не, нито ще се любим — с невъзмутим тон заяви тя. — Не и докато не те отърва от ужасното главоболие, което те измъчва. Когато се любя с теб, Кристофър, искам да изпитваш единствено удоволствие. Не преувеличавах, когато ти казах, че умея да лекувам. Жените в моето семейство от поколения познават билките. Няма да се забавя.

Едновременно го връхлетяха различни емоции — страстно желание, докато тя говореше как ще се люби с него, остро разочарование, когато напусна леглото, и искрено благоговение пред прекрасната гледка на голото й тяло.

Тя се държеше така, сякаш бе съвсем естествено да се разхожда гола пред него. В поведението й липсваше всякакво смущение или неудобство. Нито пък се перчеше с разкошното си тяло пред него, макар че имаше съвсем основателна причина за това. Просто отиде до платнената торба, която явно бе нейна, отвори я и бръкна в нея. Откри това, което търсеше, и огледа стаята. Видя чашите и няколко гарафи, сред които и тази с прясна вода.

Отвори всяка една гарафа, за да я подуши и изненадващо избра тази с коняка. Стри билките, пусна ги в една чаша и напръска отгоре малко коняк. Разбърка сместа с пръст и за ужас на Кристофър го облиза. После се върна при леглото и му подаде чашата.

Вътре се виждаше някаква мътна течност. Лордът се вгледа намръщено в нея.

— Защо наля коняк, а не вода?

— Защото лекарството не е приятно на вкус, а конякът ще притъпи горчивината. Изпий го. Ще се почувстваш много по-добре само след… петнадесет минути. Точно колкото да се изкъпя набързо.

Представата за голото й тяло в широката вана го накара да изпие на един дъх чашата.

— Ще се присъединя към теб, ако не възразяваш.

— Не възразявам — усмихна му се екзотичната чаровница. — Ако обещаеш да държиш ръцете си далеч от мен, докато се почувстваш по-добре.

Кристофър въздъхна.

— Няма значение, ще страдам тук… ъъ… ще те чакам.

Тя кимна, наведе се, за да го целуне по веждите, а сетне прошепна в ухото му:

— Тези, които умеят да чакат, винаги биват възнаградени, Кристоф.

Беше на върха на езика му да й каже, че името му не е „Кристоф“, но вместо това предпочете да се наслади на гледката на прекрасните й гърди, които се полюшнаха над устните му, когато тя се наведе над него. Чу, че вратата на банята се затвори и отново въздъхна. Ала не след дълго главата му се изпълни с фантазии за нея в онази „упадъчна“ баня.

Това бе единственото помещение в цялата къща, което не се вписваше в останалия декор и което бе пълна изненада за него, когато за пръв път посети имението. Сякаш някой заклет пуритан от миналия век бе обзавел наново цялата къща, ала банята бе останала скрита от него и непокътната. Помещението бе в римски стил, с огромна вкопана в пода вана, която можеше да побере шестима възрастни. Към нея водеха мраморни стълби и бе заобиколена от гръцки колони, а позлатените кранове бяха във формата на голи херувимчета.

Щеше да се изкъпе с нея там, преди да потеглят за Лондон. Лондон… Къде, по дяволите, щеше да я държи, докато й намери подходяща къща? Не се съмняваше, че слугите в градската му къща ще започнат да клюкарстват за нея. Тук, в провинцията, това нямаше значение; клюките на прислугата не можеха да стигнат много далеч. Но в Лондон това със сигурност имаше значение, а той нямаше никакво желание да го одумват зад гърба му, че е бил омагьосан от някаква циганка, макар че това бе абсолютна истина.

Вратата се отвори. Тя пристъпи гола в стаята, така както бе излязла. Дойде право при леглото. Качи се на него, отметна завивката и го възседна. Дъхът му секна пред дързостта й и той я нагласи върху слабините си. Дългата й коса се разстла на пищни вълни по корема му.

— Как е главоболието ти? — невъзмутимо попита тя, сякаш той не бе омаян от действията й.

— Какво главоболие?

Отговорът я накара да се усмихне.

— Съжаляваш ли, Кристоф?

Мъжът се засмя и раздвижи мускулестите си бедра.

— Сигурно се шегуваш.

Изкусителката завъртя очи.

— Нямах предвид това, което ще направим. Знам, че мога да те направя щастлив. Просто се чудех дали не съжаляваш, задето съдбата ни срещна. Аз със сигурност не съжалявам.

Той протегна ръка и я погали по бузата.

— Не мисля, че осъзнаваш колко много си направила за мен. Ти беше много по-права, отколкото ми се иска да призная. Това, което видя у мен, е истина. Бях се превърнал в една празна черупка. Ти ми вдъхна живот.

Лицето й засия.

— Ще ни бъде хубаво заедно. — Подпря ръце на леглото до раменете му, наведе се над него и прошепна до устните му. — Много хубаво.

Той изпъшка, а ръцете му я притеглиха и я притиснаха към гърдите му. Устните му се впиха в нейните. Усети как тялото й се напрегна. Страстта му бе прекалено буйна, ала не можеше да се сдържи. Сякаш от години бе чакал точно този миг, точно тази жена и нищо не бе в състояние да го спре.

Но тя го спря. Измъкна се от прегръдката му и за негова изненада обхвана лицето му в шепи и остро рече:

— Чуй ме, Кристоф. Няма да ти позволя да ме нараниш само защото си толкова опиянен от страст, че не мислиш какво правиш. Забрави ли, че никога досега не съм била с мъж? Някой друг път можем да го направим бързо, ако това е, което искаш, ала не и този път. Този път трябва да бъдеш много внимателен. Аз съм подготвена за болката, но само ако омекотиш проникването. Или за теб няма значение дали ще страдам повече?

— Разбира се, че има — избъбри той.

Думите й го смаяха. Мили боже, как може да е девствена и в същото време да се държи толкова дръзко? Но истината щеше да се разкрие само след няколко минути, така че не би могла да се преструва.

— Ти си ужасно безсрамна за девственица — изтъкна Кристофър доста нетактично, както след миг осъзна.

Но тя се засмя и изглежда изобщо не се засегна.

— Ние ще прекараме остатъка от живота си заедно. Защо трябва да крия каквото и да било от теб? Аз съм твоя, Кристоф. Би било глупаво да крия тялото си от теб, нали?

„Аз съм твоя.“ Странно, но тези думи го изпълниха с необяснима нежност. Той се претърколи и се надвеси над нея. Този път целувката му бе нежна като полъх на вятър. Искаше докрай да вкуси вълшебството на този неповторим миг.

Тя бе божествена. Устните й се разтвориха покорно и езикът му се плъзна вътре. Дланите му обхванаха гърдите й. Тя се изви нагоре, изпълвайки шепите му докрай. Той едва не се засмя от удоволствие. Една безсрамна девственица, за какво повече би могъл да мечтае?

— Ще ми кажеш, когато си готова, нали? — пресипнало промълви младият мъж.

— Мисля… че сам ще разбереш — изохка тя.

Той се усмихна и продължи сладкото опознаване. Кожата й бе топла и гладко като коприна. Осъзна, че я гали с благоговение, дивейки се на съвършените й форми, на мекотата й, на отклика на докосването му. Беше твърд и копнееше да бъде в нея, но в същото време бе толкова очарован от нея, от това сладко блаженство да я гледа как се люби за пръв път. Тя тръпнеше, стенеше, притискаше се към горещите му длани. Накара го да се почувства така, сякаш той също щеше да се люби за пръв път.

Наистина разбра кога е готова. Внимателно се нагласи между бедрата й и още по-внимателно проникна в нея. Девствената бариера бе там и той се напрегна много повече от нея, докато я разкъсваше. Изохкването й бе високо, но целувките му я успокоиха.

Кристофър й даде няколко минути, за да свикне с него и не се раздвижи, докато тя не започна да отвръща на целувките му. Страстта й го разпали и той бавно се плъзна в кадифените й дълбини, изпълвайки я докрай. Усещането бе повече от това, което можеше да понесе, без да загуби контрол, обгърнат от тази тясна и пулсираща плът. Ала успя да се сдържи и нежно проникваше и излизаше. Скоро обаче разбра, че нейното желание е не по-малко силно от неговото и с един финален тласък той издигна и двамата до върха на пълното блаженство.