К. Дж. Чери
Светът на Пел (9)

Глава осма

Пел: 23.5.52 г.

Предложиха му стол. Винаги бяха учтиви, винаги го наричаха „мистър Тали“, никога не се обръщаха към него с военния му чин — според обичая на цивитата; или пък може би се опитваха да подчертаят, че съюзистите все още бяха смятани за бунтовници и нямаха никакъв ранг. Навярно го ненавиждаха, но бяха неизменно добри с него, неизменно любезни. И все пак такова отношение го плашеше, защото подозираше, че е фалшиво.

Дадоха му да попълни още документи. Един лекар седна от другата страна на масата и се опита да му обясни подробно процедурите.

— Не ща да слушам повече — рече Тали. — Просто искам да подпиша документите. От дни ме занимавате с това. Не е ли достатъчно?

— Не се държахте честно на тестовете — каза докторът. — Излъгахте и дадохте неверни отговори при разпита. Уредите показаха, че лъжете. Или че сте в стрес. Попитах ви дали нещо не ви принуждава и инструментите показаха, че лъжете, когато отвърнахте с „не“.

— Дайте ми писалката.

— Насилва ли ви някой? Отговорът ви ще бъде записан.

— Никой не ме насилва.

— Отново излъгахте, мистър Тали.

— Не съм — той се опита, но не успя да накара гласа си да не трепери.

— Обикновено си имаме работа с криминални престъпници, които също имат склонност да лъжат. — Лекарят вдигна писалката, така че Тали да не я стигне лесно. — Понякога с такива, дошли по собствено желание, но много рядко. Това е форма на самоубийство. От медицинска гледна точка имате право да я изберете в рамките на известни правни ограничения; след като сте говорили с адвоката си и имате ясна представа за последиците. Ако преминете терапията по график, ще започнете отново да реагирате нормално след около месец. След още шест ще получите право на самостоятелност. Що се отнася до пълното възстановяване, трябва да знаете, че могат да се получат трайни увреждания на способността ви да бъдете пълноценен член на обществото; а може да има и други психологически или физически увреждания…

Тали грабна писалката и подписа документите. Докторът ги взе и ги прегледа. Накрая извади от джоба с къс хартия, намачкан и неколкократно прегънат, и го побутна през масата.

След като го разгърна, Тали видя, че е бележка с половин дузина подписи. „На сметката ви в станционния компютър има 50 кредита, така че да разполагате за всеки случай с нещичко настрана.“ Шест от пазачите в ареста се бяха подписали — мъже и жени, с които бе играл на карти. Бяха събрали парите от собствените си джобове. Сълзи замъглиха погледа му.

— Искате ли да промените решението си? — попита лекарят.

Той поклати глава, сгъна листа.

— Мога ли да го задържа?

— Ще се пази заедно с другите ви вещи. Ще си получите всичко, когато ви изпишат.

— Тогава ще е без значение, нали?

— В този момент, да — отвърна докторът. — Поне за известно време.

Тали му върна бележката.

— Ще ви дам успокоително — заяви лекарят и извика един санитар, който донесе чаша със синя течност. Затворникът я пое, изпи я, но не се почувства по-различно.

Докторът постави пред него празен лист и писалката.

— Бихте ли написали впечатленията си от Пел?

Той се съгласи и започна. По време на тестовете през последните дни бяха искали от него много по-странни неща. Написа един абзац за това как е бил разпитван от пазачите и как са се отнасяли с него. Думите взеха да отиват на една страна. Не пишеше върху хартията. Достигнал края на листа, бе продължил да драска върху масата и не знаеше как да се върне. Буквите се наслагваха една върху друга, преплитаха се.

Лекарят се протегна и взе писалката от ръката му, освобождавайки го от последното усилие на волята.