Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиансът и Съюзът
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Downbelow Station, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020)
Корекция
sir_Ivanhoe (2021)
Източник
sfbg.us (първоначален)

Издание:

Автор: К. Дж. Чери

Заглавие: Светът на Пел

Преводач: Емануел Икономов

Година на превод: 1996

Издание: първо

Издател: ИК „Камея“; ИК „Аргус“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Велко Милоев

ISBN: 954-570-025-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1497

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Нови цифровизиране

Глава десета

Пел: зала на Съвета — първо ниво на синия сектор: 6.10.52 г., 14:00 ч.

Съветът привърши рано работата и гласува всички предложени мерки. Кеу от „Индия“ седеше като мрачен свидетел на казаното и стореното и каменното му присъствие хвърляше сянка върху дискусиите. На третия ден от нахлуването Мазиан представи исканията си и получи каквото му трябваше.

Кресич събра бележките си и слезе от най-горната редица до центъра на залата, при заседателната маса. Забави се там въпреки натиска на потока излизащи хора, загледан нервно в Анджело Константин, който обсъждаше нещо с Нгуен, Ландграф и още неколцина представители. Кеу продължаваше да седи на масата и да слуша, а бронзовото му лице приличаше на маска. Кресич се боеше да повдигне въпроса си пред него.

Въпреки това пристъпи към масата, като се опитваше да стигне кръга от приближени около Константин. Знаеше, че е нежелан там. Като представител на И-зоната им напомняше за проблеми, които никой нямаше време да разреши. Изчака, докато Константин свърши разговора си с другите. Беше се втренчил в него така настойчиво, че Анджело да му обърне внимание.

Накрая Константин го забеляза, задържа се за момент, преценявайки дали да се откаже от очевидното си намерение да тръгне заедно с вече изправилия се Кеу.

— Сър — рече Кресич, — мистър Константин! — Той извади от папката си с документи един приготвен лист и го подаде на Анджело. — Възможностите ми са ограничени, мистър Константин, там, където живея, нямам достъп до компютри и принтери. Сигурно го знаете. Положението там… — Навлажни устните си като видя, че Анджело свъси вежди. — Снощи офисът ми бе почти превзет от тълпата. Моля ви, сър. Мога ли да уверя избирателите си, че назначенията на Тамдолу ще продължат?

— Преговаряме за това, мистър Кресич. Станцията прави всички усилия, за да приведе отново процедурата в нормален ред. Но програмите се обсъждат. Политиката и насоките се преразглеждат.

— Това е единствената ни надежда — Василий избягваше погледа на Кеу, беше вперил очи в Константин. — Ако не е Тамдолу… нямаме друга перспектива. Хората ни са готови да слязат на планетата. Да отидат във Флотата. Където и да е, стига някой да ги вземе. Само трябва да се приемат молбите им. Трябва да видят, че има надежда да се измъкнат оттук. Моля ви, сър.

— Какво представлява това? — попита Анджело, като повдигна нагоре листа.

— Законопроект, но не разполагах с необходимата техника, за да го раздам на Съвета за обсъждане. Надявах се, че вашите служители…

— Засягащ молбите.

— Да, сър, именно.

— Програмата ще продължи да се обсъжда — намеси се сурово Кеу.

— Ще направим, каквото е по силите ни — рече Константин, като прибра документа при останалите. — Не мога да повдигна този въпрос пред Съвета, мистър Кресич. Сигурно ме разбирате. Не преди засяганите от него проблеми да бъдат решени на друго равнище. Ще трябва да задържа законопроекта ви и съвсем сериозно ви моля да не повдигате въпроса утре, въпреки че, естествено, можете да го сторите. Има вероятност публичното разискване да навреди на преговорите. Вие сте човек с опит в управленската практика, така че сте наясно. Но бих склонил, ако отложим обсъждането за някое заседание по-нататък, да наредя на помощниците си да размножат този или други законопроекти. Надявам се, че ми влизате в положението, сър.

— Да, сър — отвърна той със свито сърце. — Благодаря ви.

Отмести поглед встрани. Бе хранил надежда, макар и малка. Беше се надявал, че ще има възможност да апелира пред станционния Съвет за помощ, сигурност, защита. Не желаеше да бъде защитаван по начина, организиран от Кеу. Не смееше да поиска. Бяха видели милосърдието на Флотата в лицето на хора като Малори, Сънг и Крешов. Щяха да дойдат войници и като начало да разпердушинят групата на Коледи, да го лишат от неговата сигурност, от единствената защита, с която разполагаше.

Излезе в преддверието на заседателната зала, мина покрай подигравателните, удивени погледи на тамдолските статуи, после през стъклената врата в коридора и не обезпокояван от охраната, се насочи към асансьора, за девето синьо ниво в И-зоната.

Движението по коридорите на главния отсек на станцията сега като че ли бе по-нормално, по-малко от обикновено. Станцистите се бяха върнали към работа и се движеха свободно, макар и предпазливо. Никой сякаш не смееше да се задържи където и да е било повече от необходимото.

Някой се блъсна в него при разминаване. Нечия ръка срещна неговата й пъхна в нея някаква карта. Кресич спря, останал с беглото впечатление за някакъв мъж, чието лице не си бе направил труда да види. Обхванат от ужас, той потисна импулса си да се обърне и да погледне. Направи се, че намества документите в папката си, продължи, без да спира, и едва по-нататък по коридора погледна картата: пропуск за достъп с тясна лента върху повърхността: Зелен сектор, Девето ниво, 0434. Адрес. Вървейки, отпусна край тялото си ръката, в която държеше картата, докато в същото време сърцето му щеше да изскочи от гърдите.

Можеше да не й обърне внимание, да се прибере в И-зоната. Можеше да върне картата, като заяви, че я бе намерил, или като разкаже истината — че някой искаше да установи контакт с него, без другите да разберат. Политика. Трябваше да е свързано с политиката. Някой, който бе готов да се изложи на риск, искаше нещо от представителя на И-зоната. Капан… или може би надежда, търговия на влияния. Някой, който вероятно бе в състояние да преодолява пречки.

Василий можеше да стигне до девето зелено ниво — просто като натисне грешен бутон на асансьора. Спря пред панела за повикване на асансьора, самичък, въведе зелено и застана пред таблото, така че никой минаващ да не забележи светещата зелена лампичка. Кабината дойде, вратата се отвори. Той влезе в нея и в последния момент, втурвайки се, вътре влетя някаква жена, която се обърна към вътрешния панел, за да въведе кода за второ зелено ниво. Вратата се затвори и когато асансьорът потегли, Кресич хвърли бегъл поглед към жената, после бързо го отмести в друга посока. Кабината се придвижи встрани към съседния сектор, после се спусна надолу. Жената слезе на второ ниво, той остана вътре, докато се качиха други пътници, но между тях нямаше познати. Асансьорът спря на шесто, на седмо ниво, поемайки още хора. На осмо слязоха двама, стигнаха девето. Василий излезе с четирима други, тръгна към доковете; пръстите му, стискащи картата, се бяха изпотили. От време на време минаваше покрай войници, които наблюдаваха общия поток на движение. Но едва ли някой от тях щеше да обърне внимание на обикновен мъж, който върви по коридора, спира пред врата и използва картата си, за да влезе. Действията му бяха съвсем естествени. Приближаваше разклонението към четвърти напречен коридор. На него не стоеше часовой. Кресич забави ход, като разсъждаваше объркано, а сърцето му биеше лудо. Започна да си мисли дали да не подмине.

Минувач, който изскочи иззад гърба му, го хвана за ръкава и рязко го повлече напред.

— Елате! — рече мъжът и сви с него зад ъгъла.

Василий не оказа съпротива, страх го бе от ножове, инстинкт, какъвто се развиваше в И-зоната. Очевидно доставчикът на картата също бе слязъл тук долу или имаше съучастник. Кресич се движеше като марионетка, мина по напречния коридор и стигна вратата. Минувачът го пусна и продължи нататък, остави го да използва картата.

Кресич влезе и се озова в малък апартамент с неоправено легло, цялото покрито с разхвърляни дрехи. От нишата, която служеше за кухня, се появи незабележителен мъж на около трийсет и пет години.

— Кой сте вие? — попита го той.

Това го извади от равновесие. Василий понечи да пъхне в джоба си картата, но мъжът протегна ръка, за да я поиска. Той му я даде.

— Име? — запита непознатият.

— Кресич — и добави отчаяно: — Трябва да се прибирам, всеки момент ще забележат липсата ми.

— Тогава няма да ви задържам твърде дълго. Вие сте от Ръсел, мистър Кресич, нали?

— Мислех, че не ме познавате.

— Съпругата ви се казва Джен Джъстин, а синът ви — Роми.

Опипа наоколо за някаква опора, подпря се на облегалката на едно кресло, сърцето му щеше да се пръсне.

— За какво говорите?

— Прав ли съм, Василий Кресич?

Той кимна.

— Съгражданите ви от И-зоната са ви гласували доверие да представлявате интересите им. Вие, естествено, сте човек, към когото те се отнасят с уважение и когото биха послушали, когато става въпрос за техните интереси.

— Говорете по същество.

— Вашите избиратели се намират в критично положение, бавят им документи. А когато военните вземат по-строги мерки за сигурност, което неминуемо ще направят под управлението на Мазиан, питам се, мистър Кресич, какви ли действия биха могли да се предприемат. Всички вие сте се противопоставяли на Съюза по един или друг начин, разбира се, някои от истинска неприязън, други от собствен интерес, трети — заради удобството. А вие, вие от кои бяхте?

— Откъде получавате информация?

— От официални източници. Знам доста неща за вас, които вие досега не сте споменали тук и ги няма в местните компютри. Извърших известни проучвания. Да ви кажа направо, видях жена ви и сина ви, мистър Кресич. Това интересува ли ви?

Василий кимна, не беше в състояние да направи нищо друго, освен да кимне. Облегна се на гърба на креслото, като се опитваше да си поеме дъх.

— Добре са. Намират се на една станция и аз знам името й — именно там ги видях. Или може би вече са преместени. Съюзът си даде сметка за тяхната висока стойност, като знаеше името на човека, който представлява такъв огромен брой хора на Пел. Открихме ги, като ги потърсихме в компютъра, и повече няма да ги изгубим. Бихте ли искали да ги видите отново, мистър Кресич?

— Какво искате от мен?

— Немного от вашето време. Малка подготовка за бъдещето. Можете да защитите себе си, семейството си, избирателите си, които са парии под властта на Мазиан. Каква помощ би могъл да ви окаже Мазиан, за да намерите семейството си? Или как би могъл той да ви отведе при тях? А навярно има и други разделени роднини и близки, които сега могат да поправят своето прибързано решение, наложено им от Мазиан и да разберат, че единственото, представляващо интерес за хората от Задпредела, е самият Задпредел.

— Вие сте Съюзист — каза Василий, за да изключи всякакво съмнение.

— Аз съм човек от Задпредела, мистър Кресич. Вие не сте ли?

Седна на страничната облегалка на креслото, защото краката му се подкосяваха.

— Какво желаете?

— В И-зоната сигурно има някаква структура на властта, нещо, което вие добре трябва да познавате. Не може човек като вас да не е във връзка с нея.

— Имам контакти.

— А влияние?

— И влияние.

— Рано или късно ще попаднете в ръцете на Съюза, давате си сметка за това… ако Мазиан не предприеме специални мерки. Представяте ли си какво би могъл да направи той, ако реши, че желае да остане тук? Смятате, че би искал близо до корабите му да има И-зона? Не, мистър Кресич. От една страна, вие сте евтина работна ръка, от друга — неудобство. В зависимост от ситуацията. Натам, накъде са тръгнали нещата, съвсем скоро ще се превърнете в пречка за него. Какви средства мога да използвам, за да се свържа с вас, мистър Кресич?

— Днес успяхте да се свържете с мен.

— Къде е офисът ви?

— На девето оранжево ниво, 1001.

— Имате ли в него интерком?

— Станционният. По него могат да ми се обаждат единствено от управата на станцията. А и той се поврежда. Всеки път, когато искам да се свържа с някого, трябва най-напред да се обадя в комцентралата, така е настроена системата. Вие няма как… не може да я използвате, за да ми се обадите. Освен това винаги е развалена.

— В И-зоната често се вдигат бунтове, нали? Той кимна.

— Може ли съветникът от И-зоната… да организира такъв?

Кимна отново. Пот се стичаше по челото му, по страните му.

— Можете ли да ме измъкнете от Пел?

— Щом направите за мен каквото можете, имате гарантиран билет за навън, мистър Кресич. Съберете хората си. Дори не искам да знам кои са те. Но вие ще сте във връзка с мен. Съобщение, което идва от мен, ще съдържа думата „Василий“. Туй е всичко. Просто тази дума. И ако получите такова обаждане, трябва да се погрижите да настъпят незабавно общи размирици. В замяна на това може да почнете да си мислите за събиране на семейството.

— Кой сте вие?

— Сега си вървете. Не сме отнели повече от десет минути от времето ви. Може да намерите обяснение за по-голямата част от него. Не бих се бавил повече, мистър Кресич.

Изправи се, озърна се, излезе забързано и студеният въздух на коридора го лъхна в лицето. Никой не го спря, никой не го забеляза. Влезе в крак с ритъма в главния коридор и реши, че ако вземат да му държат сметка за времето, може да каже, че е говорил с Константин, разговарял е с хора в преддверието, че му бе прилошало и се е отбил в някоя тоалетна. Самият Константин щеше да потвърди, че си бе тръгнал разстроен. Избърса лицето си с ръка, зрението му започваше да се замъглява, зави покрай ъгъла на зеления док и продължи да върви напред към синия сектор, към границата.

 

 

На вратата се почука. Хейл отиде да отвори и Джон, застанал пред барчето в кухнята, се обърна нервно, после изпусна дълбока въздишка на облекчение, когато влезе Джесад и вратата се затвори след него.

— Нямаше проблеми — каза Джесад. — Навсякъде заличават обозначенията, както знаете. Подготвят се за операция вътре в станцията. Малко трудно се намират посоките.

— Ами Кресич, дявол да ви вземе!

— Нямаше проблеми.

Джесад съблече сакото си и го хвърли на Кийфър — един от хората на Хейл, който се появи от спалнята. Кийфър веднага опипа джоба на сакото и извади оттам документите си с разбираемо облекчение.

— Не са ви спирали — предположи той.

— Не — отвърна Джесад. — Просто стигнах безпрепятствено до апартамента ви, влязох, изпратих партньора ви с картата — всичко мина много гладко.

— Той съгласи ли се? — попита Джон.

— Разбира се, че се съгласи.

Джесад беше в необичайно настроение, в което се забелязваха остатъци от възбуда, дори безизразните му очи бяха живнали от веселие. Отиде до барчето и си наля питие.

— Дрехите ми — каза Кийфър.

Джесад се засмя, сръбна от напитката, после я остави на масата и започна да си съблича ризата.

— Трябва вече да се е върнал в И-зоната. И тя е под наш контрол.

Съюзистки кръстосвач „Единство“, флотата на Съюза в дълбокия космос

Ейръс седна на масата в главната зала, без да обръща внимание на пазачите, подпря глава на ръцете си и опита да си възвърне равновесието. (Застана така, докато успокои дъха си, после стана, отиде до машината за вода на стената, краката му се подкосяваха. Навлажни пръстите си и си изми лицето със студената вода, взе хартиена чашка, напълни я и я изпи, за да успокои стомаха си.

Още някой влезе в помещението. Обърна се и се намръщи, защото влезлият бе Дейин Джейкъби, който седна на единствената маса. Ейръс предпочиташе да не се връща на мястото си край нея, но едва се държеше на краката си, за да стои дълго време прав. Не беше понесъл добре втория скок. Джейкъби изглеждаше по-добре и това също го настройваше срещу него.

— Наблизо е — рече Дейин. — Добре се ориентирам къде се намираме.

Ейръс седна, с усилие фокусира отново погледа си. Успокоителните правеха всичко да изглежда някак си далечно.

— Трябва да се гордееш със себе си.

— Мазиан ще е там.

— Не са ме посветили в това. Но изглежда логично да се намира там… Разговорът ни записва ли се?

— Нямам представа. Дори да е така, какво значение има? Факт е, мистър Ейръс, че не можете да задържите Пел за Компанията, не можете да я защитите. Имахте шанс, но го проиграхте. А Пел не иска Мазиан. Ще предпочете реда на Съюза пред Мазиан.

— Кажете го на спътниците ми.

— Пел — рече Джейкъби, като се наведе напред, — заслужава много повече, отколкото може да й даде Компанията. Със сигурност нещо по-добро от това, което ще й даде Мазиан. Аз защитавам нашите интереси, мистър Ейръс, и ще се споразумеем с този, с когото трябва.

— Можехте да се споразумеете с нас.

— Опитвали сме — в продължение на векове.

Ейръс прехапа устни, отказвайки да бъде въвлечен в такъв спор. Успокоителните, които трябваше да погълне за скока, замъгляваха съзнанието му. Вече бе проговорил, а бе решил да не го прави. Искаха нещо от него, иначе нямаше да го измъкнат от затвора му и да го докарат на кораб от такъв ранг. Подпря отново глава и се опита да преодолее размиването на съзнанието си, докато все още имаше време.

— Готвим се за нов скок — не го остави на мира Дейин. — Знаете го.

Джейкъби се опитваше да го сплаши. Ейръс бе съсипан от ужас по време на последната маневра. Вече бе понесъл два последователни скока, имаше усещането, че всичко вътре в него бе обърнато наопаки. Не искаше да мисли за още един скок.

— Предполагам, че ще искат да поговорят с вас — каза Дейин — относно съобщение до Пел, което да потвърждава, че Земята е сключила споразумение и поддържа правото на гражданите на Пел сами да изберат кой да ги управлява. Нещо подобно.

Сигъст гледаше Джейкъби, обзет за пръв път от съмнение кое бе право и кое не. Дейин произхождаше от Пел. Каквито и да бяха интересите на Земята, нямаше как да ги защитава, ако се скара с човек, който в края на краищата би могъл — дори да не иска — да заеме висок пост в правителството на Пел.

— За вас сигурно ще представляват интерес — продължи Джейкъби — споразумения, които включват самата Пел. Ако Земята не желае да остане откъсната — а вие твърдите, че тя се интересува от търговия, — контактите й ще трябва да минават през Пел, мистър Ейръс. Така че ние сме важни за вас.

— Много добре си давам сметка за този факт. Ще разговарям с вас, когато станете представител на властта на Пел. За момента обаче такъв е Анджело Константин и трябва да чуя от него, дали няма да каже нещо различно.

— Преговаряйте сега — каза Дейин — и може да очаквате споразумение. Партията, която представлявам, гарантира запазване на вашите интереси. Ние сме отправна точка за скок, мистър Ейръс, към Земята и към дома. Имате избор: мирно предаване на Пел, спокойно пребиваване за вас, докато изчаквате спътниците да ви настигнат, за да продължите пътуването си към дома с кораб, който лесно ще наемете на Пел. Или проблеми, безкрайни затруднения, които ще са последствие от дълга и тежка обсада. Възможно е станцията да понесе щети, дори да бъде разрушена. Не желая това и не мисля, че вие го искате. Вие сте благороден човек, мистър Ейръс. Затова ви умолявам — не създавайте проблеми на Пел. Просто кажете истината. Накарайте ги да разберат, че е постигнато споразумение, че трябва да изберат Съюза. Че Земята ги е оставила на свобода.

— Работите за Съюза. И то старателно.

— Искам станцията ми да оцелее, мистър Ейръс. Хиляди, десетки хиляди хора могат да загинат. Представяте ли си какво ще стане, ако Мазиан я използва за убежище? Няма да е по силите му да я държи вечно, но може да я съсипе.

Сигъст гледаше ръката си, знаеше, че няма смислени възражения в сегашното му състояние, даваше си сметка, че повечето неща, които му бяха казали, докато беше тук, са лъжа.

— Навярно би трябвало да си сътрудничим, мистър Джейкъби, ако по този начин можем да сложим край на всичко, без да се пролива още кръв.

Дейин мигна, като че ли от изненада.

— Може би — рече Ейръс. — Ние и двамата сме реалисти, мистър Джейкъби. Предполагам, че сте такъв. Самоопределението е красив термин за единствения останал избор, нали? Разбирам доводите ви. Пел няма защита. Станцията пази неутралитет — което означава, че ще застане на страната на победителя.

— Правилно сте разбрали, мистър Ейръс.

— Точно така е — потвърди той. — Редът в Задпредела благоприятства търговията, а това е в интерес на Компанията. Беше неизбежно, че там ще се породи и желание за независимост. Просто това стана по-скоро, отколкото Земята бе готова да го разбере. Отдавна щяхме да сме я признали, ако не беше късогледството на идеолозите ни. Възможно е да настъпят по-добри времена, мистър Джейкъби. Дано доживеем да ги видим.

Това бе най-хладнокръвно изречената лъжа, която някога бе казвал. Облегна се назад на стола с пристъп на повдигане от последствията на скока и от истински ужас.

— Мистър Ейръс.

Той погледна към вратата. На прага беше Азов. Съюзисткият офицер влезе, великолепен в своята униформа в черно и сребърно.

— Наблюдават ни — забеляза ядно Сигъст.

— Не ме интересуват емоциите ви, мистър Ейръс, а само здравият ви разум.

— Ще направя записа, който искате.

Азов поклати глава.

— Ще се появим с предизвестие — каза той, — само че друг тип предупреждение. Не можем да се надаваме, че всички кораби на Мазиан ще са по доковете. Взехме ви с нас първо, заради сподвижниците на Мазиан, и второ, защото когато превземем станцията Пел, ще е полезно да се чуе гласът на представител на бившата власт.

Сигъст кимна уморено в знак на съгласие.

— Ако това ще спаси живота на хората, сър.

Азов го изгледа продължително. Накрая вдигна вежди.

— Имате време да си възвърнете равновесието, господа. Както и да помислите какво може да сторите за доброто на Пел.

След като Азов си тръгна, Ейръс погледна към Джейкъби и видя, че той също може да бъде угрижен.

— Съмняваш ли се? — попита го кисело.

— Имам близки на тази станция — отвърна Джейкъби.