Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (88) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

87. Чуаню си хапе пръстите

Чуаню, поет-монах, открил една поема, в която прочел думите: „Когато се срещат обучаващи се на Дзен, те могат да се ухапят едни друг за пръстите“.

 

Фугаи:

Обърни внимание на това.

 

Малцина знаят какво означава това.

 

Фугаи:

Знаете ли, че това е меч, който отсича език?

 

За това чул Тасю й попитал Чуаню, какво означава тази строфа.

 

Фугаи:

Когато се появява зайче, след него идва ястребът.

 

Чуаню не отговорил нищо.

 

Фугаи:

И преди ви казах, че той не знае.

 

Ньоген:

Чуаню е написал много прекрасни стихотворения, потвърждаващи неговите постижения, но тези строфи, струва ми се, са откъснати от контекста. Тасю се е обърнал към Чуаню извън стихотворението, и Чуаню се поколебал. Подобно на издателя на скандално „жълто“ вестниче, преследващ само собствената си изгода. Гснро и Фугаи представят този виц за коан за сметка на репутацията на Чуаню.

 

Генро:

Ако бях на мястото на Чуаню бих се ухапал за пръстите в присъствието на Тасю.

 

Фугаи:

Това би било добре, но никой не би го разбрал.

 

Генро:

Не е лесно да се осъжда този, който си хапе пръста.

 

Фугаи:

Отрежи му пръста

 

Генро:

Но той не бива да го прави, докато не минат 110 земни години.

 

Фугаи:

Искате да стигнете Татрей?

 

Генро:

Аз бих попитал еднокраката, стара, самотна жена, която продава сандали.

 

Фугаи:

Тя не би могла да разбере какво чувства другият крак.

 

Генро:

Защо не тръгнете за столицата бос?

 

Фугаи:

Трудно е да се мие собствения гръб.

 

Ньоген:

В „Аватамсака Сутра“ се казва, че Судхана посетил 110 храма, търсейки учители, срещайки се с мнозина, на които с отдавал почести, докато накрая не стигнал вратите на Татрей. Той се ухапал за пръста, вратите се отворили и той видял Самантабхадра, с което приключили неговите търсения. Китайците имат една поговорка: „Старицата с един крак винаги говори за това колко са удобни сандалите от трева, които тя продава“: Фугаи бил достатъчно съобразителен, споменавайки за миенето на собствения гръб, но какво би казал за моето приспособление от Вулворт, предназначено за тази цел?