Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (46) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

45. Юти пита Буда

Юти, министър председател, попитал Майстор Таотун: „Кой е буда?“ Майсторът произнесъл с ясен глас: „Ваше Величество!“ „Да“, — наивно отговорил премиерът. Тогава Майсторът попитал: „Какво още търсите?“

 

Ньоген:

Юти колекционирал отговори на Учители по Дзен, които посещавал, като им задавал този въпрос, както другите хора колекционират монети или марки. Той имал добри знания по Дзен, за да може да оцени някои от отговорите, но не бил готов за такъв отговор. Изненадата му била толкова голяма, че той дори забравил защо посрещнал така Майстора. Неговото „да“ било просто и естествено, като отговора на дете на зова на майката.

 

Генро:

Негово Величество сигурно си е ударил някъде главата, но не съм сигурен дали това е бил истински Буда.

Не търси риба на върха на дървото.

не преварявай бамбук, когато се връщаш вкъщи.

Буда, Буда и Буда…

Глупакът владее само връвта за монетите.

 

Ньоген:

Един китаец харесал много гозбата от бамбукови филизи и стопанинът му обяснил как се приготвя. Като се прибрал в къщи, той отрязал парче от вече порасналия бамбук и в продължение на няколко часа се опитвал да го приготви.

В Китай и Япония хората обикновено носят монетите си, нанизани през центъра им върху връв. Веднъж един глупак хванал края на въжето след като монетите вече се изхлузили от него. Много хора се хващат за края на празно въже, надявайки се, че така държат в ръцете си истинско съкровище.