Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (84) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

83. Яншуан чертае линия

Кюшуан казал на своя ученик Яншуан: „Цял ден говорихме за Дзен“.

 

Фугаи:

И двамата ли имате езици?

 

„Какво постигнахме в края на краищата?“

 

Фугаи:

Безформени думи.

 

Яншуан начертал линия във въздуха.

 

Фугаи:

За какво са притесненията?

 

Кюшуан продължавал: „Добре беше това, което правихме с теб. Ти можеш да излъжеш някой друг“.

 

Фугаи:

Учителят загубил играта.

 

Генро:

Има стотици хиляди Самадхи и безбройни будистки предписания, но всички те включват линията, начертана от Яншуан. Ако някой желае да разбере нещо извън тези Самадхи или внимателно да изследва най-добрите предписания, погледнете тука, за да видите какво ще направя.

 

Фугаи:

Лош подражател.

 

Генро:

Чудото на тези двама монаси превъзхожда чудото на Магелан.

 

Фугаи:

Двете чуда са халюцинации.

Цял ден свирепства престорената битка.

Буря в чаша вода.

Какво постигнаха в края на краищата?

Нито думи, нито мисъл.

Пропъждат с пръсти облаците.

Пръстът промушва пустотата, опитвайки се

да направи дупка в нея.

Когато облаците си отиват, небето

става безпределно.

 

Ньоген:

Веднъж, когато Кюшуан си почивал, при него дошъл Яншуан и го поздравил. Съненият Кюшуан се обърнал към стената. Яншуан попитал: „Защо направи така?“ „Все още сънувам“. — отговорил Кюшуан. „Не би ли могъл да ми го обясниш?“ — попитал Яншуан, излязъл от стаята и след минута се върнал с легенче вода, за да може Учителят да си измие лицето. След малко и Дзянен дошъл да поздрави Учителя си и тогава Кюшуан казал: „Ето братът-монах току що изтълкува моя сън. А какво е твоето тълкувание?“

Дзянен излязъл от стаята и се върнал с чаша чай за Учителя. Кюшуан отбелязал: „И двамата направихте чудо като Магелан, по предположението, извършващо чудеса, но трябва да поздравя Буда Шакямуни, че той има такива добри ученици в Китай почти две хиляди години след смъртта му.“