Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (50) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

49. Белият лист хартия на Дзюаншъ

Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учител, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал посланието на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: „Разбирате ли?“ Никой не отговорил и Дзяофън продължил: „Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах“. Когато посланикът се върнал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в манастира на Дзяофън. „Старецът е изкуфял“. — казал Дзюаншъ.

 

Дзюаншъ бил неграмотен рибар преди да стане монах и да започне да постига Дзен под ръководството на Дзяофън. По времето, за което става въпрос, той вече е бил доста известен Учител и Дзяофън, горд с ученика си, показал писмото на монасите. Монасите, очаквайки да видят красиво изписани равни редове, били така изненадани, че не могли нищо да кажат, когато Дзяофън ги попитал дали са го разбрали.

Като Майстор Дзяофън похвалил твърде много своя бивш ученик.

Дзен е като светкавица. Човешкото око не може да го проследи. В мига, когато Учителят им показал белите листа, дневните им занимания приключили. Те е трябвало да му кажат довиждане и да отидат в залата за медитация без да дават възможност на Учителя си да се похвали с ученика си нехранимайко.

Монахът, изпратен от Дзюаншъ, бил глупак. Вместо да донесе отговора, когато се върнал, той описал сцената, станала в манастира. За да спаси репутацията на семейството, Дзюаншъ бил принуден да каже: „Старецът е изкуфял“.

Така всички мисли били изтрити, включително спомена за белия лист хартия.

Днес хората използват радиото и телевизията, за да изпращат съобщения до другия край на Земята, но когато, нямат Дзен те използват пропагандата с егоистични цели, разпространявайки ненавист и страх, и човечеството не знае покой ни денем, ни нощем.

Дали човекът е все още синът-нехранимайко на Небесата? Изпада ли в слабоумието на древните цивилизации? Не, той просто е взел голяма доза приспивателно и сега го измъчват кошмарни сънища.